№ 1050
гр. София, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на десети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221100503634 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Същото е образувано по жалба на „ЗАД А.“АД с вх. № 386/11.03.2022 г. на ЧСИ
В.Л. с рег. № 780 на КЧСИ по изп. дело № 20217800400021 срещу Постановление от
01.03.2022г., с което ЧСИ е отказал по възражение от 19.01.2021г. да намали приетите
разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя от 1080,00 лева на 200,00 лева.
В жалбата се излагат доводи, че определения адвокатски хонорар е прекомерно
завишен, тъй като надвишава сумата от 200,00 лева за образуване на делото и включва
и сума по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАдвС, въпреки че в случая не са налице
кумулативните предпоставки за това, тъй като действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане от името и за сметка на взискателя не са извършвани, а
задължението е погасено изцяло в срока за доброволно изпълнение.
Моли съдът да отмени атакуваните действия на ЧСИ по отношение на разноските
за адвокатско възнаграждение и да намали хонорара до 200,00 лева, както и да намали
разноските за такси по т. 26 от Тарифата
Пълномощника на взискателя в определения от закона срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е
депозирал възражение по жалбата, с което я оспорва, като неоснователна. Не са
оспорени твърденията за плащане в срока за доброволно изпълнение, но счита това за
ирелевантно.
В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ е отразено, че адвокатското
възнаграждение по изпълнителното дело е определено по минимума по Наредба
1/2004г. и че са реално заплатени, както и че плащането е по запор.
Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и
изискванията на закона, намира за установено следното:
1
Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу
подлежащ на съдебен контрол по чл. 435, ал. 2 ГПК валиден акт и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително
дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лева, а по силата на чл.
10, т. 2 от същия акт за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнителното производство и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1 000,00 лева – 200, 00 лева и вземания над
1000,00 лева – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2-7 от този акт.
В дадения казус се установява, че на 14.01.2021г. е образувано изпълнителното
дело. От обясненията на ЧСИ се установява, че на 19.01.2021г. е наложен запор върху
сметки в банка и на същата дата е получена ПДИ от жалбоподателя. На същата дата е
депозирал възражение и е поискано спиране на изпълнителното дело, като е
представено Определение на ВКС от 15.01.2021г., с което е спряно изпълнението на
невлязлото в сила решение на ПлАС, по което е бил издаден процесния изпълнителен
лист.
На 21.02.2022г. е поискано възобновяване на изпълнението, като на същата дата е
изпратен запор до банка. На 22.02.2022г. е постъпило плащане на сумата 54573,62
лева.
Поради спирането на изпълнението е спрял и срокът за доброволно изпълнение на
19.01.2021г. Същият е започнал да тече с възобновяване на делото на 22.02.2022г. и на
последната дата е постъпило плащане. Следователно има пълно плащане в срока за
доброволно изпълнение.
Независимо, че е бил наложен запор, след като сумата постъпва при ЧСИ в срока
за доброволно изпълнение и при липса на данни по делото запорът да е изпълнен от
банката (в платежното нареждане от 22.02.2022г. като наредител е вписан длъжника,
по делото няма данни банката да е изпълнила запорното съобщение) то този запор не
може да се счита за извършване на действие с цел удовлетворяване на вземането по
смисъла на чл. 10 от Наредба 1/2004г. на висш адвокатски съвет.
С оглед пълното плащане и липсата на действия по удовлетворяване на вземането
извън образуване на делото хонорарът следва да се намали до размер от 240,00 лева с
ДДС предвид регистрирането на адвоката на взискателя по ЗДДС.
По отношение на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата: СГС не може да се
произнесе, тъй като произнасяне по възражението на длъжника в частта относно
таксата по т. 26 от Тарифата няма в обжалваното постановление. При това положение
жалбата в тази и част съставлява искане до ЧСИ за допълване на акта му и той следва
да се произнесе, като едва произнасянето по възражението относно таксата по т. 26 ще
може да се обжалва пред СГС.
Воден от горното и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 01.03.2022г. по изп. дело № 20217800400021 на ЧСИ
В.Л. с рег. № 780 на КЧСИ, в частта с която е оставено без уважение възражение от
19.01.2021г. по чл. 78, ал. 5 от ГПК и вместо това постановява:
2
НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение за адвоката на взискателя
до размера на сумата от 240, 00 лева с ДДС.
Решението е окончателно.
Препис да се изпрати на ЧСИ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3