РЕШЕНИЕ
№ 2611
гр. Пловдив, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20215330115521 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с
чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „Вестител БГ“ АД против „Линк плюс“ ЕООД се твърди, че ищцовото
дружество предоставя телекомуникационни услуги, като на 01.12.2012г. е сключен между
страните договор № ***/2012г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги, към
който е сключено допълнително споразумение № ***г., изм. с допълнително споразумение
№ ***г., изм. с допълнително споразумение № ***г., изм. с допълнително споразумение №
***г. По силата на същите ищецът се задължил да предостави на ответното дружество
следните услуги – „Интернет достъп с гарантиран чуждестранен капацитет 100 Mbps,
Интернет достъп с гарантиран български капацитет 400 Mbps, Интернет достъп с гарантиран
чуждестранен капацитет 1100 Mbps вкл. и през периода 01.01.2018г. – 31.10.2018г. За
предоставените му услуги ответникът следвало да заплаща посочените цени в Раздел VІ от
Приложение № 5 към допълнително споразумение № ***г. Твърди се, че ищецът точно и
своевременно изпълнявал задълженията си. Били издадени данъчни фактури за периода от
14.01.2018г. до 03.10.2018г. на обща стойност 14 580 лв., които и към момента не били
заплатени от дружеството ответник. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно
производство по реда на чл.410 ГПК, като по образуваното ч.гр.дело № 5423 по описа на
ПРС за 2021г. било подадено възражение, поради което се и предявявали настоящите
искове. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се приеме за
установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 14 580 лв. главница по
1
договор № ***/2012г. за предоставени електронни съобщителни услуги за периода от
01.01.2018г. – 31.10.2018г., 4 105.15 лв. лихва за забава за периода от 01.02.2018г. до
25.03.2021г., законната лихва от подаване на заявлението, като са претендирани направените
по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от „Линк плюс“ ООД, ЕИК *********,
със становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват се твърденията на
ищеца, че ответникът има качеството клиент на електронни съобщителни услуги, като
считано от 20.09.2017г. ищецът е спрял действието на договора и предоставянето на
всякакви услуги. Цитираният в исковата молба договор № ***/2012г. бил отдавна прекратен
между страните. Последно между тях действал договор № ***/2015г. Нямало действащ
между страните договор, както и не били предоставяни услуги за периода 04.01.2018г. –
03.10.2018г., за които да се дължало плащане. Ответникът бил продължил отношенията си
по доставка на интернет с друг доставчик, считано от 01.10.2017г. Била налице злоупотреба
с документи. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са
разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 5423 по описа на ПРС за 2021г. е видно, че е издадена заповед
№ 4488 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от дата 18.05.2021г., по силата
на която е разпоредено „Линк плюс“ ООД да заплати на „Вестител БГ“ АД сумата от 14 580
лв., представляваща стойност на предоставени съобщителни услуги на длъжника по силата
на договор № ***/2012г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги, за която сума
са издадени десет фактури за периода 04.01.2018г. – 03.10.2018г., обезщетение за забавено
плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 04.01.2018г. –
25.03.2021г. в размер на 4 105.15 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.03.2021г. до окончателното изплащане
на сумата, както и 373.70 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По делото е представен договор № ***/2012 за предоставяне на електронни съобщителни
услуги от 01.12.2012г., сключен между „Вестител БГ“ АД и „Линк плюс“ ЕООД, по силата
на който ищцовото дружество се е задължило да предостави на ответното дружество
електронна съобщителна услуга по Приложение № 1 към договора, срещу заплащане при
договорените между страните условия в договора и приложенията към него. Представени са
също Допълнително споразумение № ***г. към договора, допълнително споразумение №
***г. към договора, допълнително споразумение № ***г. към договора, допълнително
споразумение № ***г. към договора.
Представени са фактури №№********** от 04.01.2018г. на стойност 1458 лв., **********
от 05.02.2018г. на стойност 1458 лв., **********/02.03.2018г. на стойност 1458лв.,
********** от 04.04.2018г. на стойност 1458 лв., **********/03.05.2018г. на стойност 1458
лв., **********/04.06.2018г. на стойност 1458 лв., **********/03.07.2018г. на стойност 1458
лв., **********/02.08.2018г. на стойност 1458 лв., 300***056/03.09.2018г. на стойност 1458
2
лв., 300***157/03.10.2018г. на стойност 1458 лв., с получател „Линк плюс“ ЕООД.
Приложена е справка за задълженията на ответното дружество за главница и лихва за забава.
Представено е Приложение № 1 към договор № ***/01.12.2017г., сключен между „Линк
плюс“ ЕООД и ЕТ „Енджълсофт ***“, приложение № 1 към същия договор от 01.01.2018г.,
приложение № 1 към същия договор от 01.10.2017г., както и самият договор от 01.10.2017г.,
удостоверение за наследници.
Представено е писмо от ищцовото дружество до „Линк плюс“ ЕООД, изх.№
***/19.09.2017г., според което се отправя писмено предизвестие за прекратяване на
сключения между страните договор S-***/2015г. за предоставяне на електронни
съобщителни услуги, както и спиране на всички предоставяни от „Линк плюс“ ЕООД
услуги, считано от 20.09.2017г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.И., който разяснява, че е на
длъжност *** при ищцовото дружество от 10 години, като отговорностите му са пряко
свързани с изграждане и управление на мрежата, отстраняване на проблеми по мрежата,
проблеми с клиенти. На ответното дружество били предоставяни услуги – Интернет в ***.
За да се спре една услуга, предоставяна на клиент, следвало дружеството да получи
нареждане от съответния търговец за спиране на услугата, като бъде указано и от коя дата да
спре услугата. Не били постъпвали заявки за спиране на услуги през 2017г. или по-рано от
ответника, като услугите се спрели към края на 2018г. поради неплащане. Спрели се от
ищцовото дружество, то спряло издаването на фактури. Не се спомня в параметрите на
договора между страните да е имало някаква промяна. Ответникът също за известно време
предоставял услуги на крайни клиенти на ищеца – интернет. Уведомяването да се спре
предоставянето на услуги към ответника дошло от изпълнителния директор, в момента, в
който вече се спирало издаването на фактури.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според
което при извършена проверка в счетоводството на ищеца се констатирало, че всички
фактури, издадени на „Линк плюс“ ЕООД за периода 01.01.2018г. – 31.10.2018г. са
осчетоводени, като възникнали вземания от клиента във връзка с приходи от продажба на
услуги – месечен абонамент. Към 31.10.2018г. вземанията на ответника били в общ размер
от 14 580 лв., сбор от неплатените суми по всяка от десетте фактури. В счетоводството на
ответника нямало осчетоводени задължения към ищеца, като последната осчетоводена
фактура за месечен абонамент, издадена от „Вестител БГ“ АД била № *** от 01.03.2017г.
При ищеца всички фактури били включени в дневниците за продажби, а при ответника тези
фактури не били включени в дневниците за покупки, както и не бил ползван данъчен кредит
по тях. За периода 01.10.2018г. – 31.10.2018г. не били осчетоводени извършени плащания от
страна на ответника към ищеца, като последното плащане било от дата 25.08.2017г., с което
е погасено задължение от 2016г. В счетоводството на ищеца било налично вземане от „Линк
плюс“ ЕООД в размер на 17 496 лв., формирано от неплатени суми по фактури от
02.11.2017г. до 31.10.2018г. А в счетоводството на ответника към 31.10.2018г. салдото по
сметка 01 „Доставчици“ партида „Вестител БГ“ АД било в размер на 12 126.19 лв.
3
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 5423 по
описа на Пловдивски районен съд за 2021г., че против издадената заповед за изпълнение №
4488 от 18.05.2021г. в срок е подадено възражение от „Линк плюс“ ООД, като в рамките на
дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите
са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални
предпоставки.
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между
страните е сключен договор № ***/2012 за предоставяне на електронни съобщителни услуги
от 01.12.2012г., по силата на който ищцовото дружество се е задължило да предостави на
ответното дружество електронна съобщителна услуга по Приложение № 1 към договора,
срещу заплащане при договорените между страните условия в договора и приложенията към
него. Според чл.4.1. от договора същият се сключва за първоначален срок от 12 месеца.
Според чл.4.4. след изтичането на първоначалния срок на всяка услуга, тя автоматично се
подновява за неограничен срок.
Представени са също Допълнително споразумение № ***г. към договора, допълнително
споразумение № ***г. към договора, допълнително споразумение № ***г. към договора,
допълнително споразумение № ***г. към договора. Във всяко от цитираните приложения
към договора е предвидено, че всички останали клаузи в договора /извън замяната на
приложенията към него/ остават без изменение.
Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства се установява по
категоричен начин наличието на валидно облигационно правоотношение между страните за
предоставяне на електронни съобщителни услуги. Не се възприемат изложените в отговора
на исковата молба възражения, че договор № ***/2012 е отдавна прекратен между страните,
че последно действащ е договор за предоставяне на услуги № ***/2015г., по който страните
взаимно са си предоставяли услуги, че с предизвестие от ищеца са спрени всякакви услуги.
Въпреки предоставената в открито съдебно заседание възможност на ответното дружество
да конкретизира възражението си по писмения отговор, че процесният договор между
страните от 2012г. е прекратен, като посочи кога според него е станало прекратяването,
респективно на какво основание, такава конкретизация не бе направена. Не са ангажирани
никакви доказателства, че процесният договор е прекратен, още по-малко при спазване на
договорените между страните условия – по т.4.3. от договора – преди изтичане на
минималния срок от 12 месеца, ако бъде изплатено обезщетение, равно на месечните
абонаменти за остатъка до изтичане на минималния срок на съответната услуга; по т.4.4. от
договора – след изтичане на първоначалния срок с подаване на 30 – дневно писмено
предизвестие и др. Освен това с представеното от ответното дружество писмо на ищеца, изх.
№ *** от 19.09.2017г. действително се установява, че е изразена воля за прекратяване на
сключен между страните договор, но този договор не е процесният с № ***/2012, а договор
№ ***/2015г., по силата на който страните взаимно са си предоставяли услуги. Видно е
също, че е заявено спиране на предоставяни от „Линк плюс“ ЕООД на ищцовото дружество
4
услуги, а не на услугите, предоставяни от „Вестител БГ“ АД на ответното дружество. От
събраните по делото гласни доказателства, които съдът възприема като обективно дадени,
се установява, че за процесния период 01.01.2018г. – 31.10.2018г. договорените между двете
страни услуги са предоставяни на ответното дружество, като поради неплащане от страна на
ответника, ищецът е преустановил технически предоставянето на услугите към края на
2018г. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло
като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се установява, че при
извършена проверка в счетоводството на ищеца е констатирано, че всички фактури,
издадени на „Линк плюс“ ЕООД за периода 01.01.2018г. – 31.10.2018г. са осчетоводени,
като възникнали вземания от клиента във връзка с приходи от продажба на услуги – месечен
абонамент. Към 31.10.2018г. вземанията на ответника били в общ размер от 14 580 лв., сбор
от неплатените суми по всяка от десетте фактури. В счетоводството на ответника нямало
осчетоводени задължения към ищеца, като последната осчетоводена фактура за месечен
абонамент, издадена от „Вестител БГ“ АД била № *** от 01.03.2017г. При ищеца всички
фактури били включени в дневниците за продажби, а при ответника тези фактури не били
включени в дневниците за покупки, както и не бил ползван данъчен кредит по тях. Изводът
на вещото лице, че при ответното дружество процесните фактури не са включени в
дневниците за покупки, както и че по тях не е ползван данъчен кредит, не може да обоснове
извод за недължимост на претендираните суми, тъй като се установи, че по силата на
споразумение № ***г., за което не се спори да е подписано между страните, минималният
срок за ползване на услугата е 12 месеца, а по силата на чл.4.4. след изтичането на
първоначалния срок на всяка услуга, тя автоматично се подновява за неограничен срок,
следователно страните са били валидно обвързани от сключения помежду им договор.
Размерът на претендираната главница се установява от приетото по делото заключение, като
вещото лице е констатирало и че за периода 01.10.2018г. – 31.10.2018г. не били
осчетоводени извършени плащания от страна на ответника към ищеца, като последното
плащане било от дата 25.08.2017г., с което е погасено задължение от 2016г. Размерът на
претендираната лихва за забава се установява от представената от ищцовото дружество
справка, поради което съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени.
С оглед изхода на делото следва да се присъдят направените по делото разноски, като
предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. Поради това съдът намира, че на ищеца следва да се присъдят
направените в заповедното производство разноски в размер на 373.70 лв. за държавна такса
и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и направените в исковото производство в
размер на 373.70 лв. за държавна такса, 150 лв. депозит за ССчЕ, 1 720 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
5
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „ЛИНК ПЛЮС“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Пловдив, район Централен, ул. „Прага“ № 4, ет.2, ап.6, със законен
представител *** дължи на „ВЕСТИТЕЛ БГ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Лозенец, ул. „Филип Кутев“ № 1, със законен представител ***
сумата от 14 580 лв. главница, представляваща стойност на предоставени съобщителни
услуги на длъжника по силата на договор № ***/2012г. от 01.12.2012г. за предоставяне на
електронни съобщителни услуги по фактури № № ********** от 04.01.2018г. на стойност
1458 лв., ********** от 05.02.2018г. на стойност 1458 лв., **********/02.03.2018г. на
стойност 1458лв., ********** от 04.04.2018г. на стойност 1458 лв., **********/03.05.2018г.
на стойност 1458 лв., **********/04.06.2018г. на стойност 1458 лв., **********/03.07.2018г.
на стойност 1458 лв., **********/02.08.2018г. на стойност 1458 лв., 300***056/03.09.2018г.
на стойност 1458 лв., 300***157/03.10.2018г. на стойност 1458 лв. за периода 01.01.2018г. -
31.10.2018г., сумата от 4 105.15 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от
01.02.2018г. – 25.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда – 29.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена заповед № 4488 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 18.05.2021г. по ч.гр.дело № 5423 по описа на ПРС за 2021г.
ОСЪЖДА „ЛИНК ПЛЮС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, район Централен, ул. „Прага“ № 4, ет.2, ап.6, със законен представител *** да
заплати на „ВЕСТИТЕЛ БГ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, ул. „Филип Кутев“ № 1, със законен представител *** сумата от
523.70 лв. направени в заповедното производство разноски, както и 2 243.70 лв. направени в
настоящето производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6