РЕШЕНИЕ
гр. София, 24.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в
публично заседание, проведено на осемнадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА С.
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ
И.
при секретаря Цветанка Павлова,
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. № 456 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение № 247 от
Решението е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство като неправилно,
постановено при съществено нарушение на съдопоризводствените
правила и необосновано. В жалбата се излагат доводи за наличието на правен
интерес от предявяването на отрицателен установителен
иск и възражения срещу изводите на съда в тази насока. Сочи се, че самостоятелното
право на собственост на ищцата върху процесните имоти
като наследник на Н.Ж. е установено от писмените доказателства по делото, а ответниците неправомерно са предявили претенции върху тези
имоти, позовавайки се на решение по протокол № 14/27.10.2010 г. на ОС”З”, което
е незаконосъобразно като издадено въз основа на предходно решение по протокол №
21/27.11.2008 г., което е било отменено с влезли в сила съдебни решения. Сочи се, че ответниците
не са представили други доказателства за правото си на собственост, освен
оспореното решение по протокол № 21/27.11.2008 г. на ОС”ЗГ”, което не е влязло
в сила. Излагат се и възражения срещу преценката на районния съд досежно значението на решението по адм.д.
№ 724/2011 г. на Адм. съд – София област, като се
сочи, че предмет на спора по това дело е имот, различен от процесните
имоти. Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено и постановено
друго, с което се уважи предявения иск.
Писмен отговор на възивната жалба е подаден от ответника Й.Л.М., чрез
назначения му особен представител адв. В. Н., с който
оспорва същата. Сочи, че процесните имоти са били
възстановени на наследниците на В. М. А. с влязло в сила решение №
ПР21/27.11.2008 г., като се излагат аргументи срещу всички изложени от жалбоподателката доводи във връзка с оспорването на това
решение. Същото било издадено въз основа на влезли в сила съдебни актове, с
които е решен спор за материално право между наследниците на В. А. и
наследодателя на ищцата досежно процесните
имоти.
Останалите ответници
по въззивната жалба не са представили отговор и не
заявяват становище по същата пред въззивния съд.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството по гр.д. №
495/2015 г. на К.ски районен съд е образувано по искова молба на Б.Г.Ж. срещу А.С.
В., П.Л.Т., И.Г.С., Н.Н.Г., Г.Н.Г., С. П. В., М.Ц.В.,
В.С.И., Р.П.С., С. П.С., К.В.С., Е.Д.В. и Б.В.В..
Твърди се в исковата молба, че наследодателят на ищцата Н.Ж. е оставил в
наследство недвижими имоти, представляващи част от стар имот № 672 по плана на
с. П. от
С определение от 23.09.2015 г. по
молба на ищеца като ответници по делото са
конституирани наследниците на починалия преди предявяване на иска ответник С. П.С. – В.А.С., П.С.С.
и А.С.С., както и останалите наследници на В. М. Г. –
А., а именно: Й.Л.М., М.Л.Р., Р.М.Ц.,
С.Ц.Ц., Б.Л.Я., К.С.Т., Г.А.К., Л.А.Т. и М.А.Ф..
В срока по чл. 131 от ГПК е
подаден писмен отговор от ответника П.Л.Т., с който изразява становище за
недопустимост на иска поради липсата на правен интерес. Алтернативно е изразено
становище за неоснователност на иска, като се оспорва твърдението на ищцата, че
е собственик по наследство на процесните недвижими
имоти. Сочи се в тази връзка, че по
отношение на процесните имоти е налице влязло в сила
съдебно решение по гр.д. № 170/200 г. на КРС, с което предявеният от
наследодателя на ищцата Х. Ж. срещу наследниците на В. А. иск по чл. 14, ал. 4
от ЗСПЗЗЗ е отхвърлен, което решение се ползва с обвързваща сила и по отношение
на наследниците на Х. Ж.. Сочи се, че на основание влязлото в сила решение по
посоченото дело е издадено протоколно решение № 21/27.11.2008 г. на ОС”З” – гр.
К., с което решението на ПК-К. за имот № 013010 и № 013011 по преписка № А871
на наследници на Р.М.Т. е анулирано с протоколно решение № 21, т. 6/27.11.2008
г. на ОС”З” – гр. К.. Оспорва се твърдението в исковата молба, че решението в
т. 6 по протокол № 21/27.11.2008 г. на ОС”З” – К. е отменено с решение по гр.
д. № 166/2009 г. на КРС, с довод, че наследниците на В. А. не са били страни по
това дело и не са обвързани от решението по него. Сочи се в тази връзка, че
следва да бъдат зачетени последиците на влязлото в сила решение по к.адм.дело № 724/2011 г. на АССО, с което горепосоченото
решение на КРС е обезсилено в частта му относно отмяната на решенията по т. 6,
взети с протокол № 21/27.11.2008 г. на ОС”З” – гр. К.. Твърди се, че
неоснователно издаденото ново протоколно решение № 14/27.12.2010 г, с което се
анулира протоколно решение № 21, т. 6 от 27.11.2008 г. е било отменено с влязло
в сила съдебно решение. В обобщение се сочи, че влязлото в сила решение №
ПР21/27.11.2008 г., с което процесните имоти са били
възстановени на наследниците на В. М. А., придружено със скици на имотите,
легитимира последните като собственици на тези имоти, поради което е
неоснователен предявеният срещу тях отрицателен установителен
иск.
Писмен отговор на исковата молба
е подаден и от ответника Й.Л.М. чрез назначения му от съда особен представител адв. В. Н.- Л.. В жалбата се излагат възражения за
недопустимост на иска поради липсата на активна процесуална легитимация на
ищцата. Изложени са и доводи за неоснователност на иска, основани на оспорване
на твърдението на ищцата, че е собственик на процесните
имоти.
Останалите ответници
не са подали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът намира следното от фактическа страна:
Видно е от представените
удостоверения за наследници, че ищцата Б.Г.Ж. е наследник на Х.Н. Ж., който от
своя страна е един от наследниците на Н.Ж. Т., а ответниците
са наследници на В. М. Г. /А./.
С решение от 19.06.2000 г. по
гр.д. № 170/1999 г. на КРС, влязло в сила на 07.06.2006 г. е отхвърлен
предявения от Х.Н. Ж. срещу С.В.М., П. С.В., В.С.В., К.В.С.,
Й.Л.М., М.Л.Р., М.Ц.В., Ц. Т.Ц., Г.В. М., Е. Г.В., Н.Н.Г., Г.Н.Г. и И.Г.С. иск за признаване за установено, че Н.Ж.
Т. е собственик към минал момент – образуването на ТКЗС, върху нива от 0,500
дка, находяща се в землището на с. П., при съседи: от
две страни Х. Ж., наследници на Г. Ж.и В. К..
От представената административна
преписка № А1532 на ПК-К. е видно, че същата е образувана по заявление вх. №
6.532/17.02.1992 г. на С.В.М. като
наследник на В. М. за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в
землището на с. П..
С решение № 2-2/06.03.2003 г. на
ОСЗГ- К. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални
граници на наследниците на В. М. А. върху нива от 0,800 дка, четвърта
категория, находяща се в землището на с. П., м. „Н.
с.”. Решението е постановено въз основа на влязлото в сила решение от
07.05.2002 г. по гр.д. № 2068/2000 г. на ВКС, с което е отхвърлен предявеният
от Н.Г.Т. срещу С.В.М., В.С.В., К.В.С., Е. Г.В., И.Г.В., Й.Л.М., М.Ц.В., М.Л.Р., Н.Н.Г., Г.Н.Г., В.Г.В.,
С. П.С., Р.П.С., Р.М.Ц., С.Ц.Ц., Л.А.Т., П.Л.Т., Б. Л.Я. и А.Л.Т. иск с правно основание
чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ с предмет земеделска земя с площ 0,8 дка в м. „До дело”
в землището на с. П. към датата на образуване на ТКЗС.
С решение № ПР21/27.11.2008 г. на
ОСЗГ – К. е възстановено правото на собственост на наследниците на В. М. А. в
съществуващи стари реални граници върху 5 бр. имоти в землището на с. П., м. „Н.
с.”, а именно: нива от 0,121 дка, съставляваща имот № 013009 по картата на
землището, нива от 0,169 дка, съставляваща имот № 013010, нива от 0,278 дка,
съставляваща имот № 013011, нива от 0,385 дка, съставляваща имот № 013012 и
нива от 0,700 дка, съставляваща имот № 013013. Отразено е в решението, че
същото е влязло в сила на 21.04.2009 г. Представени са скици на имоти № 013010
и 013011, заверени от ОСЗ- К..
В преписката се съдържа протокол
№ 21/27.11.2008 г. от проведено заседание на ОСЗ – К., с т. 6 от което е взето
следното решение: анулира се решение № 87/29.09.1994 г. за имот № 013009 по
преписка № А252 на наследници на Г. Ж.Т.; анулира се възстановяването на имот №
013010 по преписка № А350 на наследници на Н.Ж. Т.; анулира се решение №
17.1/29.10.2003 г. за имот № 013013 по преписка № А871 на наследници на Р.М. Т.а,
възстановяват се на наследниците на В. М. А. по преписка № А532 имоти № 013009,
013010, 013011, 013012, 013013. Посочено е, че решението е взето след
разглеждане на решение № 957/06.07.2006 г. на ВКС по гр.д. № 757/2005 г. по
молба на наследници на Н.Ж. Т. и Р.Т.а против наследници на В. М. А. за имоти №
9, 10, 11, 12 и 13 по КВС на землището на с. П., масив 13.
Горепосоченото решение по
протокол № 21/27.11.2008 г. в частта по т. 6 е било отменено с решение от
04.08.2009 г. по гр.д. № 166/09 г. на КРС. Решението е влязло в сила на
05.10.2009 г., видно от отбелязването върху него.
С протоколно решение №
14/27.12.2010 г. на ОСЗ-К. е анулирано протоколно решение № 21, т. 6 от
27.11.2008 г. Същото е издадено въз основа на влязлото в сила решение по
горепосоченото гр.д. № 166/2009 г. на КРС. С решение № 101 от 11.05.2011 г. по
гр.д. № 107/2011 г. на КРС, влязло в сила на 01.06.2011 г., е отменено решение,
взето по протокол № 14 от 27.12.2010 г., с което се анулира протоколно решение
№ 21, т. 6 от 27.11.2008 г. по отношение на имот № 013010 по КВС на с. П..
В преписката се съдържа решение №
1014/23.12.2011 г. по к.адм.д. № 724/2011 г. на АССО,
с което е обезсилено решение № 114 от 01.06.2010 г. по гр.д. № 165/2009 г. на
КРС в частта му, с която са отменени решения взети с протокол № 21/27.11.2008
г. на ОСЗ- К., и е прекратено производството по оспорване на тези решения, а
делото е върнато на районния съд в частта му относно решението на ОСЗ за
анулиране на решение № 87/29.09.1994 г. за имот № 013009 по преписка № А252 на
наследници на Г. Ж.Т..
С протокол № 7/23.04.2013 г. на
ОСЗ- К. е взето решение за възстановяване на наследнците
на В. М. А. по преписка А 532 на следните имоти: 013010, 013011, 013012, 013013
по КВС на с. П..
С протокол № 11/28.06.2013 г. на
ОСЗ- К. е взето решение за отмяна на горния протокол, като се остави в сила
решенията за възстановяване на имоти № 013010, 013011, 013012, 013013, които не
са постановени въз основа на съдебно решение № 114/01.06.2010 г. на КРС. С
влязло в сила решение № 204/25.11.2013 г. по гр.д. № 544/2013 г. на КРС е
прогласена нищожността на протоколно решение № 11/28.06.2013 г. на ОСЗ-К., с
което е отменено протоколно решение № 7/23.04.2013 г., с което е възстановено
правото на собственост на наследниците на В. М. А. по преписка 532А на следните имоти: 013010, 013011,
013012 и 013013 по КВС на с. П..
С протокол № 1/16.01.2014 г. на
ОСЗ-К. е взето решение за отмяна на решението, взето с протокол № 7/23.04.2013
г., по силата на което неправилно са възстановени на неправоимащи
лица имоти № 13010, 13011, 13012, 13013 от КВС на с. П.. По жалба срещу
посоченото решение на ОСЗ-К. е било образувано гр.д. № 170/2014 г. на КРС, по
което е постановено решение № 153/05.08.2014 г., с което е прогласена
нищожността на решение, взето с протокол № 1/16.01.2014 г. на ОСЗ-К.. Срещу постановеното по това дело решение са
подадени касационни жалби, по които е образувано к.адм.д.
№ 1216/2014 г. на АССО, които жалби са оставени без разглеждане и
производството е прекратено. Срещу определението на АССО по посоченото дело е
подадена частна жалба, която с определение № 6452/02.06.2015 г. на ВАС е оставена без разглеждане и производството
по нея е прекратено.
С решение №87/29.09.1994 г. на
ПК-К. по преписка по заявление вх. № А350/17.12.91 г. на Х.Н. Ж., е
възстановено правото на собственост на наследниците на Н.Ж. Т. в съществуващи
стари реални граници върху нива от 0,672 дка в м. „Б.” в землището на с. П.,
имот № 12013 по картата на землището, и на нива от 0,169 дка в м. „Н. с.”, имот
№ 13010 по картата на землището на с. П..
Въз основа на горните факти,
съдът намира следното от правна страна:
Предявени са отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
- за признаване за установено по отношение на ищцата, че ответниците не са собственици на земеделски имоти, находящи се в землището на с. П., а именно имот № 013010 с
площ от 169 кв.м. и имот № 013011 с площ от 250 кв.м., по картата на
възстановената собственост. Ищцата основава заявеното от нея отричане на
правото на собственост на ответниците върху процесните имоти с твърдение, че последните оспорват
правото й на собственост и неоснователно са заявили претенции пред ОСЗ – К. за
възстановяване на имотите, като са поискали и въвод
във владение върху тях. При така
заявеното оспорване на правото на собственост на ответниците
у ищцата е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост с оглед твърдението, че
притежава самостоятелно право /право на собственост/
на конкретно придобивно основание, което се оспорва
от ответника /арг. от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на
ВКС/. Въпросът за допустимостта на предявения отрицателен установителен
иск е бил предмет на ч.гр.д. № 778/2016 г. на СОС /приложено към настоящото
дело/, образувано по жалба ищцата срещу определение на първоинстанционния
съд от 09.05.2016 г., с което е върната исковата молба и прекратено
производството по него.
Предмет
на отрицателния установителен иск за собственост е
отричаното от ищеца право на собственост на ответника. Ако последният оспорва
иска с твърдение, че е собственик на процесния имот, той
носи тежестта да докаже това свое право.
В
случая, според твърденията в исковата молба, ответниците
неоснователно се легитимират като собственици на двата процесни
имота с решение за възстановяване на тези имоти по реда на ЗСПЗЗ в качеството
им на наследници на В. А., а оспорилите иска ответници
са противопоставили твърдение, че са придобили правото на собственост по силата
на земеделска реституция с решение № ПР21/27.11.2008 г. на ОСЗ- К.. С оглед
на тези твърдения на страните и доказателствената
тежест по предявения иск, ответниците следва да
докажат, че в тяхна полза или в полза на техен наследодател е налице влязло в
сила решение на органа по земеделска реституция, с което имотът е възстановен.
Такова решение има конститутивно действие и
легитимира като собственици лицата, на които се възстановява собствеността.
След преценка на всички събрани
по делото писмени доказателства, съдът намира, че ищците са доказали
осъществяването на юридическия факт с правопораждащ
правото на собственост ефект, а именно приключило с позитивно решение по чл.
14, ал. 1 от ЗСПЗЗ административно производство по възстановяване на
собствеността. В случая влязлото в сила решение № ПР21/27.11.2008 г. На ОСЗГ- гр. К., с което се възстановява правото на собственост
в съществуващи стари реални граници върху индивидуално определени имоти - чл. 18ж,
ал. 1 ЗСПЗЗ, придружено със скици на имотите, е основание за придобиване на право на собственост от наследниците на В. М. А.
върху възстановените им процесни имоти, съставляващи
нива от 0,169 дка, имот № 013010, и нива от 0,278 дка, имот № 013011, по
картата на възстановената собственост. Това решение има конститутивно
действие по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като с него се възстановява
правото на собственост върху конкретни, индивидуално определени имоти и е придружено
със скици на имотите.
Неоснователно при оспорването на
горепосоченото решение на ОСЗГ, легитимиращо ответниците
като възстановени собственици на процесните имоти,
ищцата се позовава на влязлото в сила решение по гр.д. № 166/2009 г. на КРС, с
което е отменено решение на ОСЗГ-К. по протокол № 21/27.11.2008 г. Решението по
гр.д. № 166/2009 г. на КРС е постановено в производство по чл. 14, ал. 3 от
ЗСПЗЗ и има за предмет обжалване на т. 6 от взето с протокол № 21/27.11.2008 г.
от заседание на ОСЗ- К. решение, с което: се анулира решение № 87/29.09.1994 г.
за имот № 013009 по преписка № А252 на наследници на Г. Ж.Т.; анулира се
възстановяването на имот № 013010 по преписка № А350 на наследници на Н.Ж. Т.;
анулира се решение № 17.1/29.10.2003 г. за имот № 013013 по преписка № А871 на
наследници на Р.М. Т.а, възстановяват се на наследниците на В. М. А. по
преписка № А532 имоти № 013009, 013010, 013011, 013012, 013013. В случая
постановяването на решение, с което се анулира предходно решение на ПК в случая
не е било необходимо, тъй като не са налице предпоставките на чл. 14, ал. 7 от
ЗСПЗЗ. Предвид влизането в сила на съдебното решение по гр.д. № 170/1999 г. на
КРС, с което е решен спорът за материално право между наследодателя на ищцата и
наследниците на В. А. досежно правото на
възстановяване на процесните имоти, органът по
земеделска реституция е бил длъжен да постанови ново решение за възстановяване
на собствеността на лицата, в чиято полза е разрешен спорът по чл. 14, ал. 4 от
ЗСПЗЗ, като постановяването на такова ново решение не е обусловено от издаване
на решение за отмяна на предходно решение.
В случая решението № ПР21/27.11.2008 г. на ОСЗГ - К., с което на
наследодателя на ответниците В. А. са възстановени процесните имоти е издадено след приключило производство по
чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, с което със сила на пресъдино
нещо е решен спора за принадлежността на правото на собственост към минал
момент. Без основание и безпредметно е
било постановяване на изрично решение на ОСЗГ за „анулиране“ на предходните
решения. При наличието на влязло в сила решение по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, с
което е решен спорът за материално право към минал момент срещу лицата, в чиято
полза е издадено решението на ПК № 87/29.09.1994 г., неприложим е предвиденият
в чл. 14, ал. 7 от ЗСППЗ ред за отмяна на влязлото в сила решение за
възстановяване по аргумент на чл. 14, ал. 7, изр. последно. С оглед на това и
решението по гр.д. № 166/2009 г. на КРС е неотносимо
към релевантната по настоящия спор преценка за валидността и материалната
законосъобразност на възстановителното решение № ПР 21/27.11.2008 г. на ОСЗГ- гр. К., на което се легитимират ответниците като реституирани собственици на процесните имоти, и което има своето основание в решаването
на спора за материално право между същите страни.
С оглед на липсата на основание
за постановяване на решение по протокол № 21 27.11.2008 г. за анулиране на
предходни решения, то и всички последващи
административни производства по обжалването му, образувани по жалби на различни
лица, и постановените по тях актове, не се отразяват по никакъв начин на
валидността и правното действие на възстановителното решение № ПР21/27.11.2008
г., което легитимира ответниците като собственици на
възстановените имоти.
С оглед на горното, така
предявените отрицателни установителни искове са неоснователни
и следва да се отхвърлят.
Поради съвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на първоинсатнционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и с
оглед факта, че жалбоподателката не е внесла депозит
за възнаграждение на особените представители на ответниците
Й.М. и К.С., същата следва да бъде
осъдена да заплати на всеки от особените представители - адв.
Н. и адв. Т., възнаграждение в размер на 150 лв.,
определено съобразно чл. 47, ал. 6, изр. 2 от ГПК.
По изложените съображения
Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 247 от
ОСЪЖДА Б.Г.Ж. да заплати на
адвокат В.Ц. Н. - Л. от САК сумата 150 лв. възнаграждение за особен
представител на ответника Й.Л.М..
ОСЪЖДА Б.Г.Ж. да заплати на
адвокат В.Г.Т. сумата 150 лв. възнаграждение за особен представител на
ответника К.В.С..
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.