№ 27662
гр. С, 31.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110128729 по описа за 2021 година
намери следното:
Образувано е по заявление на ЕС с административен адрес: гр. С, ул. ГБ №10, бл. А, вх. Е
АС. АВР. АР. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
С Разпореждане №12714/24.08.2021 г. съдът е дал указания на заявителя както следва: 1/да
посочи как са формирани претендираните със заявлението суми и какви отделни вземания
включват /конкретно за вноски с какъв месечен размер са формирани задълженията/,
включително да посочи основанието, от което твърди да е възникнало в тежест на длъжника
задължение за заплащане на сумите в полза на ЕС и да представи решенията на Общото
събрание на ЕС,чието изпълнение се търси с оглед разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗУЕС в
случай, че твърди вземанията да са възникнали въз основа на такива решения;2/ Да
представи доказателства за представителна власт по отношение на „ВМ“ ЕООД, тъй като
представения договор за услуга е с изтекъл към датата на заявлението срок, като в тази
връзка следва да представи и протокол от ОС за взето решение за сключване на съответния
договор и наличие на представителна власт за лицата, подписали договора.
Указанията не са изпълнени в дадения от съда срок.
Настоящият състав на съда намира, че заявлението, по което е образувано настоящото
производство, не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК и чл. 128, т. 1
ГПК, с които съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК заявителят следва да се съобрази.
В случая заявител в производството са етажните собственици в сграда с административен
адрес: гр. С, ул. ГБ №10, бл. А, вх. Е. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС
председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда собствениците в
ЕС по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени
срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото
събрание или задълженията си по този закон. Съгласно чл. 19, ал. 8 ЗУЕС по решение на
общото събрание, взето с мнозинството повече от 67 на сто идеални части от общите части
1
на ЕС, правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя) могат да бъдат
възлагани на физически лица или на юридически лица, които не са собственици, като
договорът за възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство
повече от 67 на сто идеални части от общите части на ЕС, и се сключва от упълномощено от
общото събрание лице за срок до две години. Съгласно същата разпоредба в срока на
договора избраното физическо или юридическо лице има правата, задълженията и
отговорността на управителния съвет (управителя) по този закон.
В случая заявлението на ЕС е подадено от „ВМ“ ЕООД като представител, но за надлежното
представителство на ЕС не са представени доказателства, тъй като от една страна
заявлението не е придружено от решение на Общото събрание по чл. 19, ал. 8 ГПК, с което е
одобрен договор за възлагане управлението на ЕС на „ВМ“ ЕООД с предоставяне правата
по чл. 23, ал. 4 ЗУЕС и е определено лицето, което да го сключи, нито представеният
договор е действащ към датата на депозиране на заявлението в съда с оглед изтичане на
посочения в него срок и изричната законова забрана за автоматичното му подновяване.
Посочените нередовности не са отстранени въпреки дадените указания.
На следващо място в заявлението следва да бъдат надлежно посочени обстоятелствата, от
които се претендира да са възникнали именно в полза на ЕС – заявител вземанията, за които
се търси издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. От една
страна в т.9, б/ „в“ от заявлението е посочено, че вземането произтича от неизпълнение на
парични задължения за неизплатени вноски за управление и поддръжка на ЕС на основание
договор за услуга от 01.09.2018 г. От друга страна обаче в т. 12 от заявлението е посочено,
че този договор е сключен между ЕС и „ВМ“ ЕООД и че длъжникът дължи на ЕС
претендираната сума за управление и поддържане на общите части на сградата в качеството
на собственик на офис №1 и офис №2 в сградата. При така изложени обстоятелства съдът
намира, че от представеното заявление не става ясно дали заявителят /ЕС, а не дружеството
управител на същата/ претендира вземания за суми, които са били платени на дружеството –
управител на ЕС по договор за управление и поддръжка на общите части или се касае за
конкретни разходи за общите части или за вноски, определени във фиксиран размер с
конкретно /непосочено в заявлението/ решение на общото събрание.
Също така нормата на чл. 38, ал. 2 ЗУЕС въвежда императивно изискване заявлението по
чл. 410 ГПК срещу собственик от ЕС за изпълнение на решение на същата да е придружено
с препис от това решение. Въпреки дадените указания заявителят не е уточнил нито дали е
взето решение, от което е възникнало задължение на длъжника именно към ЕС за заплащане
на месечни такси за управление и поддръжка, нито е представил такова, респективно не е
посочил какви точно вземания са включени в претендираната сума, ако не твърди същата да
представлява сбор от определени по решение на общото събрание месечни вноски.
Целта на заповедното производство е да се провери дали претендирано от заявителя вземане
е спорно. Именно за да се провери спорността на вземането заявителят следва да опише ясно
претендираното вземане като го индивидуализира по основание, размер, падеж и характер и
като изложи обстоятелствата, от чието настъпване твърди, че се е породило. Заявителят не е
длъжен да представя доказателства в подкрепа на изложените от него твърдения, освен ако
2
изрично това не е предвидено /както е в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗУЕС/.
Описанието на обстоятелствата от които произтича вземането е задължителен реквизит от
съдържанието на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, като липсата му или
неяснотите в същото съставляват пречка за уважаване на заявлението. В случая заявителят
не е посочил източника на вземанията, които претендира, респективно не е представил
решенията на общото събрание, с които са определени размерите на претендираните
вземания и по този начин последните са останали неиндивидуализирани в пълнота.
Посочените нередовности заявителят не е отстранил, въпреки предоставената му от съда
възможност.
Предвид посоченото искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 и издаване на
изпълнителен лист следва да бъде оставено без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление по ч.гр.д.№ 28729/2021 г. на ЕС с гр. С, ул. ГБ №10, бл. А, вх. Е АС.
АВР. АР. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 600
лева.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3