Р Е Ш Е Н И Е №
....
гр.
Козлодуй, 7 юни 2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на 14 май 2018 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при участието на секретаря Стела Д.
като разгледа докладваното от съдия Адриана Добрева гражданско дело № 180 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на Ц.Г.Д., ЕГН ********** *** подадена чрез пълномощник адвокат М.С. ***, с която е предявен против „А.К.” ЕАД, ***, представлявано от изпълнителния директор Иван Андреев, иск за признаване за установено, че не дължи вземането по изпълнителен лист, издаден на 15.07.2009г. по частно гражданско дело № 514/2009г. по описа на Районен съд-Козлодуй, както следва: главница 3 460.18 лева и 306.41 лева разноски, претендирани по изпълнително дело № 85/2009г. по описа на СИС при РС-Козлодуй, тъй като е погасено по давност.
В съдебни заседания ищецът участва чрез пълномощник адвокат С. и поддържа иска.
Ответникът в срока и по реда на чл.131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло иска като неоснователен и излага подробни съображения в този смисъл. В съдебни в съдебно заседание за ответника се явява процесуален представител юрисконсулт Борисов, които оспорва иска и поддържа доводите изложени в този смисъл в исковата молба.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, приложено е изпълнително дело № 85/2009г. по описа на СИС при РС-Козлодуй, съдържащо се /присъединено/ в изпълнително дело № 25/2003г. по описа на СИС при РС-Козлодуй. Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Г. Станоева.
Съдът приема за установени от
фактическа страна по делото следните обстоятелства:
На 15.07.2019г. състав на Районен съд - Козлодуй издал изпълнителен лист в заповедно производство въз основа на заповед по чл.410 ГПК по частно по гражданско дело № 514/2009г. на ответника „А.К.” ЕАД, *** срещу ищеца Ц.Г.Д., ЕГН ********** *** за сумата 3019.68 лева, представляваща стойността на консумирана топлинна енергия и топла вода за периода от м.11.2004г. до 30.12.2008г. за апартамент № 9, вх.А, бл.36 в ж.к.1 в гр.Козлодуй, както и за сумата 60.50 лева платена държавна такса и 230.00 лева адвокатско възнаграждение.
На 05.08.2009г. по молба на ответника, взискател е образувано изпълнително дело срещу ищеца, длъжник въз основа на издадения му изпълнителен лист под № 85 по описа за 2009г. на СИС при РС-Козлодуй. В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателя не е посочил изпълнителен способ, а единствено е поискал съдебния изпълнител да извърши справки за сметки, вземания и имущества на длъжника.
След образуването на изпълнителното производство срещу ищеца-длъжник, на 13.08.2009г. му е била връчена призовка за доброволно изпълнение. Той доброволно е платил на два пъти – сумата от 60 лева на 18.08.2009г. и сумата от 60 лева на 18.09.2009г. Други плащания и действия по това изпълнително производство взискателя не е искал и не са извършвани до 21.01.2014г., когато изп.дело № 85/2009г. е било присъединено към изп.дело № 25/2003г.
Ищецът длъжник твърди, че с оглед бездействието на взискателя в изпълнителното производство за периода от образуване на изпълнителното производство срещу него на 05.08.2009г. до присъединяване на делото на 21.01.2014г. когато не са извършени никакви принудителни действия е изтекла кратката тригодишна давност за това периодично плащане, поради което той не го дължи. Иска съда да се произнесе в този смисъл. Цитира и се позовава на съдебна практика, включително на задължителната такава дадена с ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Иска предмет на спора е с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. чл.
439 от ГПК и е допустим, тъй като е налице интерес у ищеца от предявяването му,
а наред с това той основава претенцията си на новонастъпили факти – изтекла погасителна
давност.
Страните не спорят, че ищеца е бил потребител на топлинна енергия за процесните периоди, като собственик на жилище в гр.Козлодуй. В този смисъл ищецът не оспорва нито количество доставена топлинна енергия, нито нейната стойност, т.е. не оспорва съществуването на вземането, посочено в изпълнителния лист издаден на 15.07.2019г. в заповедно производство въз основа на заповед по чл.410 ГПК по частно гражданско дело № 514/2009г. на РС-Козлодуй в полза на ответника „А.К.” ЕАД, срещу ищеца Ц.Г.Д., ЕГН ********** *** за сумата 3019.68 лева, представляваща стойността на консумирана топлинна енергия и топла вода за периода от м.11.2004г. до 30.12.2008г. за апартамент № 9, вх.А, бл.36 в ж.к.1 в гр.Козлодуй, както и за сумата 60.50 лева платена държавна такса и 230.00 лева адвокатско възнаграждение.
Няма спор и от заключението на вещото лице, което страните не са оспорили и съда изцяло кредитира, че след образуването на изпълнителното производство на 05.08.2009г. срещу ищеца-длъжник, на 13.08.2009г. му е била връчена призовка за доброволно изпълнение и той доброволно е платил два пъти – сумата от 60 лева на 18.08.2009г. и сумата от 60 лева на 18.09.2009г. Други плащания и действия по това изпълнително производство взискателя не е искал и не са извършвани до 21.01.2014г., когато изп.дело № 85/2009г. е било присъединено към изп.дело № 25/2003г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, като за конкретния казус падежът
на задължениетоза плащане на потребената топлинна енергия е последното число на
месеца, следващ отчетния период (месеца на доставката), а от първо число на
втория месец, следващ отчетния период, длъжникът изпада в забава и върху
задължението започват да се начисляват лихви. Задължението е срочно и за да
изпадне в забава длъжникът, не е необходима покана от кредитора, а от изпадането в забава започва да тече
давност за погасяване възможността за принудително събиране на вземането. По отношение на това вземане намира приложение
института на кратката 3-годишна погасителна давност, тъй като е периодично.
С даденото по т. 14 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК разрешение се прие, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание – заповедното производство по чл.410 ГПК не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. „в” ЗЗД и не прекъсва давността за вземането. Разяснено е, че производството за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК от 1952 г. не е част от исковия процес, а негова алтернатива. С него не се започва принудително изпълнение, а негов предмет е съществуването на правото на принудително изпълнение, като с крайния акт се признава или отрича това право. Едва след като правото на принудително изпълнение бъде признато с издаването на изпълнителен лист, кредиторът може да започне принудителното изпълнение. Съгласно чл.323, ал. 1 ГПК отм. принудителното изпълнение започва по молба на кредитора въз основа на представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
В мотивите на задължителното за съобразяване и прилагане ТР № 2/2013 г. на ОСГТК е посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Исковото производство започва с предявяването на иска и завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до постановяването на решение, независимо от това извършва ли ищецът други процесуални действия. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В този смисъл, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, тогава давност не тече. Ако кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна възможност да го стори, давността тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.
С разрешението по т. 10 от цитираното тълкувателно решение се прие, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК - отм. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
След тези общи разбирания по
въпроси от значение за настоящия спор, конкретно за вземането предмет на
настоящия спор.
На първо място, вземането на ответника срещу ищеца е периодично с падеж последното число на месеца, следващ отчетния период (месеца на доставката), и се погасява с тригодишна давност от падежа. Заповедта по чл.410 ГПК се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. С същата заповед по чл.410 ГПК се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя основание, поради което характерът на задължението не се променя. Вземането на кредитора произтича от несъдебното изпълнително основание. Съществуването на вземането би могло да се оспорва, както досежно действителността на основанието, така и относно погасяването му. Правните последици на акта издаден в заповедното производство не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл.117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение / в т.см. - Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о. и Решение № 42 от 26.02.2016г. на ВКС по гр.д. №1812/2015 г. ІV г.о. /. Ето защо, вземането срещу ищеца-длъжник се погасява с изтичането на 3-годишна давност и в случая, когато кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на заповедното производство – така и Решение №45/30.03.2017 по дело №61273/2016 на ВКС, ТК, IV г.о. по казус на Окръжен съд-Враца.
На второ място, предвид разрешението по т.14 от ТР №2/2013г. на ОСГТК, не представлява действие, прекъсващо давността заявлението на ответника за издаване на заповед по чл.410 ГПК и снабдяване с изпълнителен лист въз основа на несъдебното изпълнително основание. Не представлява такова действие, което да прекъсва давността и молбата за образуване на изпълнително дело от 05.08.2009г. тъй като в същата взискателят не е посочил изпълнителен способ за събиране на вземането си – аргумент мотивите на цитираното по-горе ТР. Като действия, с ефект да прекъснат 3-годишния давностен срок, следва да се зачетат извършените на 18.08.2009г и на 18.09.2009г. две плащания от длъжника ищец, представляващи признание на вземането по смисъла на чл.116 б.”а” ЗЗД и прекъсващи давността. Така 3- годишният давностен срок, отчитан от това последно действие на 18.09.2009г. е изтекъл на 18.09.2012г. Кредиторът не е предприемал никакви изпълнителни действия в този период. С оглед на изложеното, в случая възможната най-късна дата, от която е започнала да тече новата 3-годишна давност за облигационното вземане срещу ищеца е 18.09.2009г. Давностният срок е изтекъл на 18.09.2012г., а присъединяването на изпълнителното дело на 21.01.2014г. и следващите общи плащания, респективно изпълнителни действия са се осъществили, респ. са предприети почти две години по-късно.
Предвид всичко изложено, съда намира, че предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумите, предмет на изпълнителен лист от 15.07.2009г., издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 514/2009г. на РС – Козлодуй, поради изтекла погасителна давност за принудителното им събиране е основателен и доказан, и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените съдебни разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответника следва да заплати на РС-Козлодуй държавната такса, от чието заплащане съда е освободил ищеца при образуване на делото в размер на 150.66 лева и платеното възнаграждение на вещото лице в размер на 100.00 лева.
На ответника не се следват разноски при този изход на делото.
Водим от изложените правни съображения, Козлодуйският районен съд,
втори състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че Ц.Г.Д., ЕГН ********** *** не дължи на „А.К.” ЕАД, ***, представлявано от изпълнителния директор Иван Андреев, вземането по изпълнителен лист, издаден на 15.07.2009г. по частно гражданско дело № 514/2009г. по описа на Районен съд-Козлодуй, както следва: главница 3 460.18 лева и 306.41 лева разноски, претендирани по изпълнително дело № 85/2009г. по описа на СИС при РС-Козлодуй, като погасено по давност.
ОСЪЖДА „А.К.” ЕАД *** с ЕИК *********, да заплати на Ц.Г.Д., ЕГН ********** *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените разноски в процеса в размер на 800.00 лева.
ОСЪЖДА „А.К.” ЕАД *** с ЕИК *********, да заплати на РС-Козлодуй държавната такса, от чието заплащане съда е освободил ищеца при образуване на делото в размер на 150.66 лева и платеното възнаграждение на вещото лице в размер на 100.00 лева.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен
лист, издаден на 15.07.2009г. по частно гражданско дело № 514/2009г. по описа
на Районен съд-Козлодуй, за което да се уведоми
служебно ДСИ при РС Козлодуй след влизане на решението в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: