Решение по дело №10/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

№…………….

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                                        Наказателно отделение

На четиринадесети март                               Две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ

ДИМО ДИМОВ

Секретар: ТЕОДОРА ИВАНОВА

Прокурор: РАДОСЛАВ Л.

 разгледа докладваното от съдия  Савакова

ВНОХД № 10 по описа за 2019 г.

 

           Производството по делото пред въззивния съд  е образувано по жалба на служебния защитник на С.А.И. –адв.А.А. срещу Решение № 1682/18.10.2018година на ВРС 36-ти състав,с което е бил признат за виновен ВИНОВЕН в това, че на 27.08.2016 год., в град Варна, причинил лека телесна повреда на Г. С. В., изразяваща се в ожулване и кръвонасядане по дясната странична повърхност на носната пирамида, които са обусловили чувство на болка и страдание, като деянието е извършено по хулигански подбуди престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК, поради което и на осн. чл.78А от НК го е ОСВОБОДИЛ  от наказателна отговорност, и му е   НАЛОЖИЛ  АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1000,00 /хиляда лева/ лв.Осъден е бил да заплати направените по делото разноски .

            В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност ,необоснованост ,нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила .

           В допълнителната жалба се релевират нарушения на процесуалните правила от които : Твърди се ,че има налице промяна във фактическите обстоятелства ,описани в обвинителния акт ,като в съдебното следствие е настъпила промяна в тях ,което прокурорът не е повдигнал по реда на чл. 287 от НПК,като извеждането на нови факти от съда е нарушило основното му право на защита.Твърди ,се ,че още в ОА не са изведени хулиганските подбуди на описаното деяние ,поради което и същия не отговарял на изискванията на чл.246 от НПК .Оспорва се обосноваността в приетото от съда ,относно изолираните обяснения на подс.,както и други фактически изводи на същия. Счита ,че липсва хулиганския мотив ,а се касае само за престъпление от частен характер ,преследвано по друг ред по тъжба на пострадалия.Моли алтернативно  за оправдаване на подс. –въззивник или връщане на делото за ново разглеждане.

 

В съдебно заседание жалбоподателят С. А. И., редовно призован, явява се лично и с адв. А.А., служебно назначен от преди и  поддържа жалбата на служебния му адвокат.

По съществото на делото представителят на ВОП : Счита, че в рамките на първоинстанционното производство съдът е отчел всички обстоятелства и доказателства събрани по делото. Постановил е правилен и законосъобразен съдебен акт, като моли същият да бъде потвърден. Според обвинението поведението на подсъдимия изпълва състава на престъплението, за което е предаден на съд. Действащ по хулигански причини И. е причинил лека телесна повреда на пострадалата. Моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Защитата на подс. адв. А.: При съдебното следствие пред първоинстанционния съд са установени нови факти, извън описаните  обвинителния акт, които подробно са описани в жалбата. Така според защитата е налице  ново обвинение от фактическа страна, което само прокурорът има правомощия да повдигне по реда на чл.287 НПК. В такава връзка има ново решение на ВКС. В обстоятелствената част на обвинителния акт не са конкретизирани хулиганските подбуди на подс.И., воден от които е причинил леката телесна повреда. Счита, че решението е необосновано и незаконосъобразно. Неправилно Районният съд не приема, че действията на подсъдимия са провокирани от ухапването от кучето на свидетеля Л. и дава вяра само на показанията на пострадалата. Не е ясно от къде съдът приема, че  защитата излага, че постъпката му е резултат от употреба на алкохол и че обществената опасност на постъпката не е с такъв интензитет, че да бъде окачествена като престъпна.  Не оправдава подсъдимия, защото нищо, ама нищо не може да оправдае насилие над жена в каквато и да е форма. Безспорно е извършено някакво постъпление, но според нас е осъществен състав на лека телесна повреда и нека за това да си отговаря подсъдимия. Моли да оправдаете подсъдимия или да върнете делото за ново разглеждане.

Жалбоподателят: Това, което съм казал на първата инстанция това е вярното.

 

В последната си дума жабоп. Иска само истината от съда.

 

Въззивният  съд като взе предвид всички събрани по делото доказателства  и в пределите на служебната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК прие за установено следното от фактическа страна:

 

На 27.08.2016 г. следобяд свидетелят М. Л. разхождал кучето си пред градинката на пл. „Лаврентий“ в гр.Варна, когато покрай него минал непознат мъж – въззивника  С.А.И., който викал и псувал и очевидно бил употребил алкохол.Св.Л. му направил забележка да не крещи и тогава въззивника  И. се приближил към него и започнал да го псува и да го обижда. Свидетелят Л. решил, че няма смисъл да влиза в  конфликт с подс., обърнал се и тръгнал към дома си.

В този момент пред вратата на денонощния магазин, находящ се на пл. „Лаврентий“ се намирала св. Г. В., която работела там като продавачка и излязла да изпуши една цигара.Тя възприела виковете на И..

Въззивникът  викал: „ да еба майка ви българска“, „мръсни гяури 500 години сме ви ебали“, „кучето ебе майка ти“ и т.н.На отправената забележка от свид.В. внезапно подс. И. се засилил към св. В., казал й „Ти какво гледаш, ма?“ и й нанесъл удар с лявата си ръка в дясната част на лицето.

От удара главата на св. В. се блъснала във вратата на магазина, а диоптричните й очила паднали на земята.След като я ударил подс. И. си тръгнал.

Св. В. влязла вътре в магазина и натиснала паник-бутона.Малко по-късно на място пристигнал полицейски екип на Първо РУ-ОД-МВР-Варна, а подс.С.  И. бил задържан,като известен на полицията поради честите изблици на такива действия.

За да стигне до съответните изводи съдът е обсъдил събраните по делото доказателства,които са й в достатъчен обем за последвалите фактически и правни изводи като те са :

 - заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза като в резултат на удара, св. Г. В. е получила ожулване и кръвонасядане по дясната странична повърхност на носната пирамида.

Описаните травматични увреждания са резултати от удар с или върху твърд тъп предмет и биха могли да се получат по време и начин съобщени в материалите по ДП, от удар в областта на лицето, попаднал върху рамката на очила, наранила пострадалата по дясната странична повърхност на носа.

В своята съвкупност, описаните травматични увреждания са обусловили чувство на болка и страдание.

-Обсъдена и е  назначената  и изготвена видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, от чието заключение се установява, че след извършен преглед на 1бр. DVD-R „HP", с ръкописно изписан черен надпис „Лаврентий 27.08.16“ се установи, че съдържа 1 бр. видеофайл записан в AVI формат от охранителна камера на хранителен магазин, находящ се в гр. Варна, пл. „Лаврентий“. Видеофайлът е цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на видео-охранителна система, върху който не се установяват следи от манипулация /намеса върху записаната информация/.

Експортирани са избрани снимкови кадри от действията на заснетите лица, обработени се с цел повишаване на информационната им стойност и подредени в хронологичен ред /СН. от 1 до 14/, като резултатът от сравнителния анализ позволява да се направи извод, че на горепосочените фотокопия не се изключва възможността да е заснето едно и също лице, посочено като С.А.И..

-Обсъдени са и  приложените по делото протоколи за разпознаване свидетелите В. и Л.,които  категорично разпознават подс. С.А.И. като извършител на деянието.

Изложената  фактическа обстановка е установена по безспорен начин  от събраните по делото писмени и гласни доказателства :

 -показанията на св. Г. В., св. И. Ж., св. П. П., св. Д. К., както и от показанията на св.М. Л., приобщени от ДП л.61 със съгласието на всички страни), както и от заключенията по назначените и изготвени на ДП съдебно-медицинска, и лицево-идентификационна експертизи от които съдът прие за реално установени причинените на св. В. телесни увреждания, конкретният механизъм на причиняването им, както и авторството на деянието от страна на подс. И..

-Колкото се отнася до обясненията на обвиняемия, депозирани в хода на съдебното следствие съдът е дал  частично вяра на същите и е  съобразил двойствената им природа – основно проявление на правото на защита в наказателния процес и едновременно с това доказателствен източник.

 По същество съдът се е  доверил на обясненията на И. в частта, която касае непосредственото извършване на деянието, а именно нанасянето на удар по отношение на св. В., като не е приел и то правилно и обосновано  за достоверна застъпената от него теза, че тя го е провокирала с поведението си, наричайки го „мухльо“ и намесвайки се в предполагаем конфликт- но недоказан , възникнал между него и св. Л..

Настоящата инстанция намира това за правилно  тъй като категорични доказателства за реалното съществуване на такъв конфликт, респ. на обстоятелството, че кучето на свид.Л. е ухапало И. не са събрани  в хода на наказателното производство, като нито св. В., нито св. Л. в показанията си поясняват да се е случило нещо подобно. В този смисъл обясненията на подс. съдът правилно е намерил за  изолирани досежно коментираните факти поради което и за съда не остава друга възможност освен да цени същите като проявление на неговата защитна теза.

От друга страна, между показанията на свидетелите преки участници в развилите се събития – В. и Л. съдът е констатира известни противоречия главно касаещи обстоятелството дали В. е направила забележка на подс. И. за непристойните му викове, с което евентуално да е провокирала последвалата от него реакция, като доколкото В. е категорична, че не е общувала с подс.И. .Съдът правилно и обосновано е възприел  това доколкото св. Л. посочва, че негова непосредствена цел е била да се отдалечи от мястото и в този смисъл е възможно да не е възприел с прецизна точност случилото се между И. и В..

 

От ПРАВНА СТРАНА : При така установеното от фактическа страна съдът правилно е приел ,че въззивникът С.А.И. е осъществил от обективна страна състава на престъплението, визирано в разпоредбата на чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК, тъй като на 27.08.2016 г. в гр. Варна, причинил лека телесна повреда на Г. С. В., изразяваща се в ожулване и кръвонасядане по дясната странична повърхност на носната пирамида, които са обусловили чувство на болка и страдание, като деянието е извършено по хулигански подбуди.

Квалификацията на деянието на И. по т. 12 на чл. 131, ал. 1 от НК, е обусловена  от обстоятелството, че същият е нанесъл удар над св. В. без видима причина, повод или мотив, с цел да демонстрира сила и превъзходство над нея като по- слаба жена , незачитайки правилата на обществения ред и показвайки неуважение едновременно към обществото и към човешката  й личност.

Възраженията на защитата, че в случая действията на подс. И.  не са били безмотивни, а провокирани от лични подбуди на И. и правилно не се споделят и от настоящия състав на съда.Това е така тъй като по делото е категорично и безспорно ,че подс. И. и свид.В. не са се познавали преди инцидента и не  са имали каквито и да било лични взаимоотношения. Независимо дали в случая се приемат за истинни (макар съдът да не приема  същите) твърденията на подсъдимия, че В. се е намесила в негов хипотетичен конфликт със св. Л., посоченото обстоятелство в случая не прави мотива за нападението над св. В. личен такъв, а тъкмо напротив обстоятелството, че И. е реагирал гневно и демонстративно срещу представител на обществото станал свидетел на действията му, прави посегателството такова извършено по хулигански подбуди – с цел да покаже демонстрация на пълно незачитане на общественото мнение и на правилата на установения обществен ред.

Що се отнася до доводите, че доколкото деянието на практика не е било извършено пред множество лица не следва да се квалифицира по т.12 последователна е съдебната практика в посока на това, че не е нужно проявата да е била извършена пред много лица, а е достатъчно да е била извършена на обществено място и да е била провокирана от желание да се покаже неуважение към установените от обществото правила, какъвто несъмнено се явява настоящият случай.

От субективна страна деянието на обв. И. е било извършено при форма на вината пряк умисъл, като същият е съзнавал, че с действията си причинява болка и страдание на св. Г. В., както и че подбудите му са били да демонстрира неуважение към обществените порядки.

При постановяване на присъдата съдът правилно не се е съобразил  със становището на защитата, че в случая обществената опасност на извършеното е толкова ниска, че то не следва да се квалифицира като престъпление, тъй като действително по делото е установено нанасянето само на един удар, но начина по който това се е случило, ведно с обстоятелството, че деянието е било реализирано спрямо лице от женски пол, което очевидно не би могло да се окачестви като равностоен противник на обвиняемия, лице, което с нищо не е провокирало агресивно поведение спрямо себе си, както и обстоятелството, че на мястото на св. В. би могъл да бъде всеки гражданин, попаднал в полезрението на подс. в такъв момент  правилно са мотивирали  съдът да приеме, че в случая не се касае за малозначително деяние по смисъла на чл. 9, ал.2 НК.

Аргументът, че постъпката на обвиняемия е била продиктувана от лошото му възпитание и влиянието на употребения алкохол върху личността в случая не се явяват факти които биха могли да изключат отговорността му за извършеното.

Колкото до справедливостта на наказанието същата е била правилно определена,поради което и не се налага същата да бъде допълнително обсъждана от настоящата инстанция .Наказанието е наложено в минимума на разпоредбата на чл.78 а от НК и при наличието на условията за това.

 

По възраженията на защитата :

 

            Доводът на защитата на осъществени съществени процесуални нарушения,нарушили правото на защита на подс. са неоснователни  защото:съдебното следствие е  проведено пълно /по общия ред /и съдът е опрял съдебния си акт на фактите ,установени от него в съдебно заседание,което не засяга правата на осъденото лице и не е налагало изменение на обвинението по чл.287 от НПК ,както се твърди .

           Отделно от това в досъдебното производство подс. е бил привличен в качеството на обвиняем в присъствието на адвокат,поради което и правото му на защита не е била нарушено.

             Отделно от това се твърди ,че обвинителния акт не отговарял на стандарта по чл.246 от НПК .Посоченото обстоятелство е невярно ,тъй като ОА отговаря на изискванията да посочи време ,място и начин на извършване на престъплението и правната му квалификация според държавното обвинение.

              Възраженията на защитата са направени още на 02.08.2018година в разпоредителното заседание на съда .На тях същия е отговорил с надлежно определение,което защитата не е обжалвала и за което съдът е и дал възможност.В голямата си част възраженията в настоящата инстанция повтарят тези от разпоредителното заседание което е недопустимо съгласно чл.248 ал.3 от НПК .

 

             При служебната проверка  :  Въззивният съд установи ,че делото е внесено от ВРП по общия ред вместо по реда на глава 28 от НПК ,което пък е задължавало съдът да проведе производство по открито разпоредително заседание.След неговото провеждане и провеждане на съдебно следствие по общия ред, съдът е следвало да се произнесе с присъда съгласно чл.32 ал.1 т.1 от  НПК ,а не с решение както е направил ,тъй като производството не се е движило по реда на глава 28 от НПК ,макар е резултата да е такъв.Нарушението на процесуалните правила не е  съществено ,тъй като не нарушава права на осъденото лице.

 

     При извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка не бяха констатирани основания за отменяване или изменяване на съдебния акт.

 

Предвид гореизложеното и на основание чл.338 вр.чл.334 т.6 НПК, съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решението  на  ВРС, постановено на 18.10.2018 година по НОХД  № 3253/2018 година -36ти  ми състав .

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, като се съобщи на страните ,че е изготвено .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                   

                                                                        2.