РЕШЕНИЕ
№ 757 дата
17 април 2019г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,
в
публично заседание на 18 март 2019г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар:
Кристина Линова
Прокурор:
………………….…
разгледа
адм. дело № 232 по описа за 2018 год.
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на Т.М.Л. *** против уведомително писмо изх. № 01-6500/7505 от
30.11.2017г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ – София
(ДФ"Земеделие"), с което е прекратен агроекологичния ангажимент по
мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програмата за развитие
на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г., направление "Биологично
растениевъдство", за кампания 2016г.
Жалбоподателката
оспорва административния акт, като възразява, че в случая не е налице
хипотезата на чл.24, ал.2 от Наредба № 11/06.04.2009г., на която се е позовал
административния орган. Счита също така, че след като органът се позовава на констатирано
несъответствие в площите, то е следвало да бъде извършена проверка на място.
Твърди също така, че по същество административният орган неправилно е изчислил
площта на пресичане. Иска се отмяна на процесното уведомително писмо, както и
присъждане на разноските по делото.
В съдебно
заседание жалбоподателката се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата
на сочените основания, ангажира допълнителни доказателства, представя писмени
бележки.
Ответникът –
Заместник-изпълнителният директор на ДФ"Земеделие", чрез
представляващия го юрисконсулт, оспорва жалбата с искане за нейното отхвърляне,
както и претендира възнаграждение.
Представя подробна писмена защита.
При обсъждане на събраните по делото
доказателства съдът установи следното от фактическа страна:
През 2013г. жалбоподателката Т.Л. е
подала заявление за подпомагане с УИН 02/100613/88982, като е заявила участие в
мярка 214 „Агроекологични плащания" от „Програма за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г." Видно от Уведомително писмо изх. №
01-6500/9282 от 10.01.2013г., била е уведомена, че е одобрена за участие по
направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 214 „АЕП“ от ПРСР
2007-2013г., с поемане от кандидата на 5-годишен ангажимент за извършване на
агроекологични дейности. Съгласно приложената към писмото таблица, заявените и
одобрени за участие (референтни) площи са общо 2.41 ха, с номер на земеделски парцел
30853-244-5-9, култура – орехи (код 223010). Поетият от жалбоподателката ангажимент
по мярката касае имот с номер 005253 в землището на с.Зимен, местността „Бостан
Тарла“, ЕКАТТЕ 30853, общ.Карнобат, с площ 22.450 дка, видно от приложените към
жалбата до съда нотариален акт и скица на имота.
Със заявление за подпомагане 2016 –
форма за физически лица, подадено на 14.05.2016г. до ДФ „Земеделие“, жалбоподателката
е направила искане за финансово подпомагане по схеми и мерки за подпомагане по
мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013г., направление „Биологично растениевъдство“,
като в таблицата за използваните парцели, процесната за подпомагане култура –
орехи, вече е заявена с площ от 2,14ха. В приложението за кандидатстване е
декларирала, че през текущата година намалява площта, за която има поет
агроекологичен ангажимент, като спазва разпоредбите на чл.24, ал.2 от Наредба №
11/06.04.2009г. Към заявлението е приложен картен материал от 09.05.2016г. на
очертаните и декларирани за подпомагане БЗС.
При автоматичната проверка на въведените данни е генерирано предупреждение за наличие на грешка, тъй като не са декларирани същите площи по направление „Биологично растениевъдство“ спрямо декларираните от предходната година за два парцела.
С писмо изх. № 01-6500/274 от
19.01.2017г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на
основание чл.26, ал.1 от АПК, жалбоподателката е уведомена, че ДФ „Земеделие“
открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент по мярка 214 „АЕП“, по направление „Биологично
растениевъдство“, тъй като при извършените административни проверки на
основание чл.65, ал.1 от Наредба № 11/06.04.2009г. и след направено автоматично
географско сравнение на одобрените/референтните парцели по мярка 214 „АЕП“ и
тези, които са заявени по мярката през текущата кампания в ИСАК, процентът на
припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели
спрямо одобрените/референтните парцели е 88.80 %. Към писмото е приложена
таблица - приложение 1, с подробно описание на заявените в текущата кампания
площи и географското им припокриване с одобрените (референтни) парцели.
На 08.02.2017г. жалбоподателката
подала възражение, като посочила, че през 2016г. са били въведени нови
изискване за „очертаване“ на БЗС за кампания Директни плащания за 2016, като от
служител в община Карнобат е установено, че липсва правно основание за ползване
на 2,7 дка земеделска земя от страна на жалбоподателката, поради което тя е
„очертала“ 21,4 дка. Посочено е, че площта на ореховото насаждение не е
променяно от създаването му през 2010г., като през последващите години не са
установявани различия в площта, както и е поискала извършването на нови
проверки – административни и на място на стопанството.
С писмо изх.№ 01-6500/274 от
10.03.2017г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
жалбоподателката е уведомена, че възражението ѝ е счетено неоснователно,
като са изложени мотиви, че заявените през кампания 2016г. парцели са с
намалена площ в сравнение с одобрената през референтната кампания площ и
променена геометрия. По отношение на изложените във възражението доводи е
посочено, че съгласно чл.32, ал.3 и ал.4 от Закона за подпомагане на
земеделските производители, Общинските служби по земеделие оказват помощ на
кандидатите за подпомагане при идентифициране на ползваните от тях площи, като
са длъжни да разпечатат попълненото заявление и след неговото подписване от
кандидата, да го подадат в съответната териториална структура на
Разплащателната агенция. По отношение на изложените доводи за извършване на
допълнителни проверки е посочено, че заявлението не е попаднало в извадката на
риск-анализ, извършвана от специализиран софтуер, с оглед на което такава не
може да се извърши.
С последващо възражение вх.№
01-6500/274 от 31.03.2017г. до заместник-изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, жалбоподателката е изразила несъгласието си с изпратеното писмо
изх. № 01-6500/274 от 10.03.2017г., в която е повторила съображенията и
искането в първоначално подаденото възражение. Посочено е още, че с
подписването на страниците на заявлението за 2016г. е допуснала грешка,
породена от опасенията й да не се окаже невъзможно да „приключи със
заявлението“.
Във връзка с постъпилите възражения, с
писмо изх.№ 01-6500/274 от 28.09.2017г. на заместник-изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“ е поискано становището на министъра на земеделието, храните и
горите. С писмо вх.№ 01-6500/274 #5 от 23.10.2017г. на заместник-министъра на
земеделието, храните и горите е уведомен административния орган, че предвид
установеното припокриване под нормативно определените 90% от площта по
направлението с площта, за която жалбоподателката Л. има поет агроекологичен
ангажимент, е налице основание същият да бъде прекратен.
С оглед на така дадените указания, е
издадено процесното Уведомително писмо изх.№ 01-6500/7505 от 30.11.2017г., на
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София, с което на жалбоподателката Т.Л. е
отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния ангажимент по мярка 214
"Агроекологични плащания" (АЕП) от Програмата за развитие на селските
райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г., направление "Биологично
растениевъдство", за кампания 2016г. във връзка със заявление за
подпомагане с УИН 02/270616/13205 и Приложение за кандидатстване за
агроекологични плащания за кампания 2016г.. В мотивите на писмото е посочено,
че след извършените административни проверки, включващи автоматично географско
сравнение на одобрените/референтните парцели по мярка 214 „АЕП“ с тези, които
са заявени по направлението през кампания 2016г. в ИСАК, е констатирано
припокриване на площта от пресичане в размер на 88.80 %, с което е прието, че
са нарушени разпоредбите на чл.24, ал.1, във вр. с чл.24, ал.2 от Наредба №
11/06.04.2009г. Като правно основание за издаване на акта са посочени
разпоредбите на чл.63, т.1, вр. с чл.77, т.4, б. „в“от Регламент (ЕС) № 1306 на
Европейския парламент и Съвета от
17.12.2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика, както и основанието по чл.18, ал.3, т.3 от Наредба №
11/06.04.2009г.
Заповедта е законосъобразна.
За установяване на фактическите обстоятелства
по делото, беше назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която
внесе допълнителна яснота върху тях. Експертът е установил, че жалбоподателката
е заявила процесния парцел за подпомагане 30853-244-5-9 през 2013г. с площ от
2,41ха. Към този предходен момент, при очертаване на референтната площ не е
имало изискване за представяне на правни основания за ползването на имота, като
тогава жалбоподателката не е спазил границите на парцела, а е очертала площи и
извън него, като излизането е във всички посоки, с изключение на посоката юг.
Процесният парцел представлява орехова градина и е с площ 2,245ха, а заявената
и референтна площ е 2,41ха При заявяването му през кампания 2014г.
припокриването е 100%, а през 2015г. – 99,59%. През 2016г. жалбоподателката е
заявила за участие по Мярка 214 „Агроекологични плащания" същия парцел, но
вече само по границите на правното си основание, т.е. по границите на площите,
за които има представени документи за собственост или сключени договори за наем/аренда
– 2,14ха. За намаляването на площта е написала обяснение, че липсват правни
основания за ползване на площ от 0,07ха (макар че разликата е 0,27ха), като
промяната се налагала заради въведените нови изисквания за очертаване на площите съобразно правните
основания за ползването им. Вещото лице обясни, че във връзка с множеството
застъпвания и двойно заявени площи при подаване на документите от
бенефициентите по предходните кампании, през 2016г. е било въведено изискване
при кандидатстване по схеми и мерки за плащане на площ, бенефициента да
представя т.н. правни основания за заявяване на конкретните площи, които
представляват документи - нотариални актове или договори за аренда, наем и др.,
даващи право на бенефициента по обработката на земята и подаване на документи
за участие в схеми и мерки за подпомагане. Посочва, че през 2016г.
жалбоподателката Л. е представила документи за правно основание - Договор за
аренда на земеделски земи № 245, том II, вх. per. № 1362, съгласно който тя е
имала правно основание да бъде изчертан и заявен целия парцел с кадастрален №
30853-0052-53 с площ 2,245ха, но не се е възползвала от възможността да заяви
тази площ, а е заявила за подпомагане само 2,14ха, като при очертаването не е
включена площ в западния край на парцела в размер на 0,105ха, като експертът
допуска, че вероятна причина за това би могло да бъде, че в тези изключени
площи липсват орехови дървета, т.е. за площта има правното основание да я
заяви, но в тази площ липсват орехови дръвчета, а ако тази част от парцел е в
угар и за него има договор с контролиращо лице, то в този случай парцелът в
угар не се подпомага, но се счита за част от БЗС, т.е. не би носил санкции. При
референтна площ (2013г.) от 2,41ха и заявена площ по мярка 214 за 2016г.,
вещото лице потвърждава процента на припокриване от 88,80%, както е установил и
административния орган. При изслушване в съдебно заседание уточнява, че
очертаването през 2016г. е всъщност коректното, защото през 2013г. в заявената,
а след одобряването – референтна площ, в нея са били включени и съседни
територии, а през 2016г. заявеното е вече по границите на засятата с орехи
площ, т.е. ако през 2013г. очертаването е било коректно, то през 2016г. не би
възникнала тази разлика.
Нормата на чл. 41, ал.1 на ЗПЗП (изм.ДВ, бр.40/13.05.2014г., в сила
от 01.01.2015 г.), предвижда, че земеделските стопани, които ползват земеделска
площ въз основа на правно основание, могат да кандидатстват за плащане по
Схемата за единно плащане на площ. Алинея 3 е въвела изискването кандидатите за подпомагане по ал. 1
да подават заявление по чл. 32, ал. 1 за съответната календарна година,
след регистриране на правните основания за ползваните от тях земеделски площи в
общинските служби по земеделие по местонахождение на площите, като правните
основания за ползване на площите се регистрират в специализиран софтуерен
продукт, създаден от Министерството на земеделието и храните, а общинските
служби по земеделие (ал. 4) проверяват представените им заявления за подпомагане за
наличие на правно основание по ал. 1 за ползване на заявените земеделски площи
от кандидатите за подпомагане, чрез специализирания софтуерен продукт по ал. 3. Отнесено към настоящия случай, жалбоподателката е
очертала и заявила по мярка 214 през 2013г. референтен парцел, който не е съвпадал
с правното основание за ползването му, като и през следващата 2014г. в нейна полза
са били оторизирани плащания, тъй като
нормативната уредба не е предвиждала изискване за идентитет между обработваните
площи и границите им, доказвани с правно основание. За 2015г. също е получила
плащане, макар вече да са били налице новите нормативни изисквания. При
подаване на заявлението за подпомагане през 2016г. тя е удостоверила с подписа
си, че се е запознала с резултатите от
автоматичните проверки и констатираната грешка - не са декларирани същите площи
спрямо декларираните от предходната година, както и е декларирала, че спазва разпоредбите
на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г., но обективно процентът на
припокриване на площта от пресичане на заявените от през кампания 2016г. парцели
спрямо одобрените/референтните парцели за участие в мярката е 88,80%, т.е.
въпреки декларираното, разпоредбата не е спазена, понеже допуска несъответствие
максимум до 10%, поради което материалният закон е правилно приложен.
Възражението на страната, че допълнително въведеното изискване за очертаване
границите на парцела съобразно правното основание поставя кандидата в обективна
невъзможност да припокрие географските площи с първоначално одобрените към
момента на поемане на ангажимента, съдът счете за неоснователно, тъй като
данните по делото сочат, че жалбоподателката изначално е заявила парцел, който
не съответства на правното основание, с което е разполагала и именно това, а не
законодателната промяна, я поставя в ситуация, в която несъответствието е
неизбежно. Междувпрочем, независимо, че изискването по чл.41, ал.от ЗПЗП за
наличие на правно основание за ползване на площите и доказването му със съответни
писмени документи е въведено изрично през 2015г., това не изключва възможността
и през по-ранни години земеделският стопанин да декларира като обработвани от
него само площите, за които има правно основание, и по аргумент от
чл.43, ал.1, т.5 от ЗПЗП/ в сила от 2008г./ при извършване на административна
проверка и констатиране на застъпени площи, застъпването се е отстранявало чрез
представяне на доказателства за наличие на правно основание за ползване на
площите. Следващото възражение, че при автоматичната административна проверка
жалбоподателката не е била запозната с точния процент на припокриване на
площите, което е ограничило възможността да извърши промяна на заявените данни,
съдът също счете за неоснователно, тъй като практически това би означавало страната
да „нагажда“ очертанията докато достигне нормативното съответствие, още повече,
че е подписала спазването на изискването на чл.24, ал.2 от Наредба №
11/06.04.2009г., т.е. съгласила се е, че припокриването е над 90%. Също така, ирелевантно
се явява обстоятелството, че границите на обработвания парцел фактически не са
променяни от началото на поемането на агроекологичния ангажимент, тъй като за
нормативното съответствие на площта през периода на поетия ангажимент важат
въведените записвания в ИСАК и спрямо тях се изчислява припокриването на
площите. В този смисъл съдът счете за неоснователно позоваването на страната на
площта на парцела – 2,24ха, спрямо която площ да се изчислява процентното
припокриване (в който вариант в случая припокриването би било над 90%), защото
тази площ от 2,24ха всъщност не е била заявявана, респ. не е референтна, за да
служи като база за изчисляване на изискуемото нормативно съответствие.
На основание изложените мотиви,
жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, като съобразно този изход
на процеса в полза на ответната страна следва да се присъдят претендираните по
делото разноски в размер на 300лв.
Така мотивиран и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд Бургас
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.М.Л. *** против
уведомително писмо изх. № 01-6500/7505 от 30.11.2017г., издадено от
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София.
ОСЪЖДА Т.М.Л. ***, с ЕГН ********** да
заплати на Държавен фонд „Земеделие“ –
София сумата от 300лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
|
|