№ 62
гр. Сливница, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Св. В.
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Николай Св. В. Административно наказателно
дело № 20241890200116 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР.
Образвано е по жалба на Р. И. В., подадена чрез адв. С. – САК, с която
се иска на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР да бъде отменена заповед рег. №
4379зз-99 от 20.02.2024 г., издадена от Н.Б.Д., старши инспектор в група „03“
при ГКПП-Калотина, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка "задържане за срок до 24 часа".
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед. Твърди се, че в нея не се съдържат необходимите правни и
фактически основания за издаването й.
В съдебно заседание оспорващият Р. И. В. - редовно призован, не се
явява, не се представлява.
Ответната страна Н.Б.Д., старши инспектор в група „03“ при ГКПП-
Калотина се явява лично. Същият пледира процесната заповед за задържане
да бъде оставена в сила като законосъобразна, издадена от компетентен орган
в съответната форма, при спизване на материално-правните и процесуалните
разпоредби на закона и съобразено с целта на закона.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на 14-
дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна.
Разгледана по същество е и основателна.
На 20.02.2024 г., в 20:00 часа, е била издадена обжалваната заповед за
1
задържане на лице № 4379зз-99 от 20.02.2024 г., издадена от Н.Б.Д., старши
инспектор в група „03“ при ГКПП-Калотина. На жалбоподателя е извършен
личен обиск на 20.02.2024 г., за което е бил съставен протокол от същата
дата. При обиска не са били намерени вещи, забранени от закона.
Задържаният е попълнил декларация на 20.02.2023 г., в която е посочил, че не
желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, не желае
адвокатска защита от служебен адвокат, няма здравословни проблеми, не
желае медицински преглед от лекар и желае член на семейството да бъде
уведомен за задържането му. С приемо-предавателен протокол е предаден едн
брой каравана, два броя ключа и табела с рег. № СВ4279ХС.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а
именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в
установената форма, спазени ли са административно-производствените
правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е
актът с целта на закона.
Оспорваната заповед е издадена от Н.Б., като в нея е посочено, че той е
старши инспектор в група „03“ при ГКПП-Калотина. По делото не са
представени доказателства, от които се установява материалната
компетентност на лицето, издало заповедта.
В заповедта е посочено основанието за издаването – чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, но същата не съдържа мотиви относно фактическото основание за
издаването й - тези факти и обстоятелства от обективната действителност,
които са дали основание на административния орган да издаде съответното
властническо разпореждане (съответния административен акт).
По аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
административният акт следва да съдържа мотиви, както относно правното
основание за издаването си, така и изложение на факти и обстоятелства
(фактически мотиви), които да дадат възможност на засегнатото лице да
разбере властническото разпореждане и да организира защитата си срещу
него. В конкретния случай в оспорената заповед е посочено, че има опит да
премине държавната граница с каравана с манипулирана рама. Липсва обаче
цялостна конкретика за обстоятелствата около твърдяното престъпление и
как се установява съпричастността на задържаното лице, чрез което да се
допълнят мотивите на акта.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е издадена
и в нарушение на материалния закон.
В чл. 72, ал.1 от ЗМВР са посочени изчерпателно основанията за
задържане на лица, като в оспорената заповед е вписано като
материалноправно основание за издаването й – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да
задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
Следователно, необходимо условие, обуславящо упражняването на
правомощието на полицейския орган е наличие на данни, че лицето е
2
извършило престъпление.
В конкретния случай в заповедта не е посочено достатъчно пълно, ясно
и точно и с необходимата конкретика фактическото основание. Не са описани
достатъчно и в необходимата степен на конкретика факти и обстоятелства,
обосноваващи заключението, че действително за жалбоподателя са налице
данни за извършването на престъпление, кое е това престъпление и как е
установено.
Освен това, следва да се има предвид, че проверката е приключила
успешно, самоличността на лицето е установена, а видно от протокола за
личен обиск, у лицето не са открити вещи и предмети, забранени от закона.
Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган е длъжен да
установи фактическите основания, послужили за издаването на
административния акт, което в случая не е спазено, поради което оспорената
заповед се явява издадена в нарушение на материалния закон.
По така изложените съображения се налага изводът за основателност на
жалбата и оспорената заповед за задържане на лице следва да се отмени като
незаконосъобразна.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
жалбоподателят има право на разноски, и доколкото своевременно е заявил
искане и е представил доказателства за сторени разноски, то такива следва да
му бъдат присъдени в размер на 300 лева за адвокатски хонорар по договор за
правна защита и съдействие, който е представен по делото.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Р. И. В., ЕГН **********, подадена чрез адв. Д.
С., заповед за задържане на лице рег. № 4379зз-99 от 20.02.2024 г., издадена
от Н.Б.Д., старши инспектор в група „03“ при ГКПП-Калотина.
ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.1 от АПК, ГКПП-Калотина при
РДГП – Драгоман, да заплати на Р. И. В., ЕГН **********, сумата от 300
лева, представляваща направените от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София-област в 14–дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
3