Решение по дело №372/2019 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 216
Дата: 14 юни 2019 г. (в сила от 5 юли 2019 г.)
Съдия: Здравка Иванова Дечева-Запрянова
Дело: 20195140200372
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

 

     Година

14.06.2019

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

Съд                  

 

състав

 

На

15.05.

                                        Година

2019

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                          Председател

Здравка Запрянова

 

                                                 Членове

 

 

                                        Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Таня Цинова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

Административен характер наказателно

дело номер

372

по описа за

2019

година.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 19- 1947- 000055/ 26.02.2019г., издадено от Началник РУ към ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 150лв. на М.А.Т. *** с ЕГН ********** за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП извършено на 16.01.2019г. в гр.Кърджали.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят М.Т., който го счита за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради следните съображения: не бил извършил виновно посоченото в наказателното постановление нарушение; наказващият орган допуснал и съществени нарушения на императивните разпоредби на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Поради това съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата му. В ход по същество моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление. Настоява, че е изтекла погасителната давност, която изключва изпълнението на наложеното наказание по смисъла на чл.79 ал.1 т.2 от НК. Това е така, защото присъдата на ОС- Хасково е влязла в сила на 19.10.2015г., поради което двегодишната давност е изтекла на 19.10.2017г. Още при доброволното предаване на свидетелството за управление на МПС на 10.10.2018г. от страна на жалбоподателя Т. тази давност е изтекла, тъй като няма данни за спиране или прекъсване на давността, които да са събрани по настоящото дело. Счита, че към 16.01.2019г. жалбоподателят М.Т. не е бил лице лишено от право да управлява МПС по съдебен ред. Така наказателното постановление е лишено от фактическото основание за издаването му, което води до неговата материална незаконосъобразност.

Административно наказващият орган редовно призован за съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено  следното от фактическа страна: На 16.01.2019г. свидетелите Б.Д. и А.К.- полицейски служители в РУ- Кърджали, били на работа, когато по обяд се намирали в гр.Кърджали на ул.Македония. Около 12.15ч. този ден първият от тях спрял за проверка лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ К0999ВС и поискал документите на водача и на автомобила. При нея двамата свидетели Д. и К. установили, че превозното средство се управлява от жалбоподателя М.Т., както и че той не представя свидетелство за управление на МПС, тъй като същото се намира в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Кърджали поради наложено наказание с присъда на Окръжен съд- Хасково. Тогава двамата полицейски служители извършили справка по телефона с дежурния при ОДЧ към РУ- Кърджали, който потвърдил, че свидетелството за управление на МПС на М.Т. от месец октомври 2018г. се намира в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Кърджали. От там свидетелите Д. и К. отвели жалбоподателя Т. ***, където в отдел „Наказателна практика“ в сектор „Пътна полиция“- Кърджали установили, че се намирали две валидни свидетелства за управление на МПС издадени на жалбоподателя М.Т. от Република Турция, едното от които иззето по повод на присъда № 33 от 02.10.2015г. по НОХД № 473/ 2015г. по описа на ХОС влязла в сила на 19.10.2015г. Поради това още същият ден- 16.01.2019г., свидетелят Б.Д. съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал без възражения. На база на този акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.

От Справка за нарушител/ водач издадено по отношение на жалбоподателя М.А.Т. се установява, че той няма издадено валидно свидетелство за управление на МПС от българските власти. Видно от писмо рег.№ 130000- 3900/ 16.04.2019г. издадено от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Кърджали той има издадени два валидни такива документа от Република Турция, първото от които е отнето на 03.03.2018г. при съставяне на АУАН серия Д № 232472, а второто е предадено с Протокол за доброволно предаване от 10.10.2018г. по повод наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ по присъда на ОС- Хасково от 2015г.   

Тази безспорна фактология бе установена на база свидетелските показания на Д. и К., акт за установяване на административно нарушение № 55 бл.№ 414437/ 16.01.2019г. чиято доказателствена сила не бе оборена, присъда № 33 от 02.10.2015г. по НОХД № 473/ 2015г. по описа на ХОС влязла в сила на 19.10.2015г., от Справка за нарушител/ водач, Протокол за доброволно предаване от 10.10.2018г., Служебна промяна на регистрацията на МПС.  

От правна страна съдът установи следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановеният 7 дневен срок- на датата 27.03.2019г., а наказателното постановление е било връчено лично на 22.03.2019г. Както акта за установяване на административно нарушение, така и Наказателното постановление са надлежно оформени и връчени според задължителните правила уредени в ЗАНН. Посоченият за нарушен текст на разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП казва, че „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.” За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на М.Т. е ангажирана на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП, който гласи, че наказва се с глоба от 100 до 300лв., който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. Безспорно по делото се установи, че жалбоподателят има постановена влязла в сила присъда, с която му е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Но към датата на деянието 16.01.2019г. жалбоподателят М.Т. не е бил лишен от това право по съдебен ред. Това е така, тъй като давността за изпълнение на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ е започнала да тече от влизане в сила на постановената присъда, което е станало на 19.10.2015г. и е изтекла на 19.10.2017г. съгласно чл.82 ал.1 т.5 от НК, поради което след тази дата това наказание не подлежи на изпълнение. От тук следва, че незаконосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя поради липса на елемент от изпълнителното деяние от обективна страна, а именно водачът Т. не е бил лишен по съдебен ред от управление на МПС поради липса на основание за това, а именно изтекла погасителна давност. Дори и да се приеме, че давността е спирана въз основа на действия на надлежния орган по изпълнение на присъдата досежно наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“, въпреки че по делото няма приети такива доказателства, то и срокът по чл.82 ал.4 от НК, който е 3 години, е изтекъл към датата на нарушението още на 19.10.2018г. От всичко изложено дотук следва отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Ето защо, Съдът

               Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19- 1947- 000055/ 26.02.2019г., издадено от Началник РУ към ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 150лв. на М.А.Т. *** с ЕГН ********** за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП извършено на 16.01.2019г. в гр.Кърджали, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.   

 

 

                                        Районен съдия: