Номер 74001.10.2020 г.Град Ловеч
Окръжен съд – ЛовечI състав
На 01.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20204300500494 по описа за 2020 година
Производство по чл.396 от ГПК.
Подадена е частна жалба от ***** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.Троян, ******, представлявано от управителя В. К. , чрез
адв.Б.Д., с адрес за съобщения и призовки: гр.Троян, ****** срещу
Определение № 306 от 21.07.2020 г., постановено по гр.дело № 776/2019
година по описа на Районен съд – гр.Троян, с което е оставена без уважение
молбата му вх. № 3285/16.07.2020 г. за допускане обезпечение на два от общо
четири предявени обективно съединени с пр.основание чл.59 от ЗЗД за
периода от 11.11.2019 г. до 11.02.2020 г. за сумата от 9000.00 лв. като
недопустима, а за периода от 12.02.2020 г. до 11.05.2020 г. за 9000.00 лв. като
неоснователна. Излага, че в обжалваното определение районният съд се е
позовал на определение от 19.03.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 220/2020
г. по описа на ЛОС, в което е прието, че анализът на доказателствата по
делото поражда съмнение относно вероятната основателност и съществуващ
интерес от обезпечаването на предявения иск по гр.д. № 124/2020 г. по описа
на РС – Троян. Твърди, че № 306/ 21.07.2020 г. е неправилно, защото ТРС не е
изследвал наличието на предпоставките по чл.391 от ГПК. Изтъква, че по
силата на влезли в сила постановления за възлагане е станал собственик на
поземления имот и находящите се в него сгради с идентификатори
03486.24.240.3 и 03486.24.240.4. Счита, че от този факт и приложения към
исковата молба протокол за опис на движими вещи от 18.06.2019 г. по изп.д.
№ 440/2017 г. на ЧСИ Велислав Петров се установява наличието на
1
елементите по чл.59 от ЗЗД. Посочва, че неправилно съдът приема, че
наличието на изпълнителни дела между страните е елемент от иска по чл.59
от ЗЗД, както и позоваването на чл.451, ал.1 от ГПК. Не оспорва факта, че не
е поискал да бъде въведен във владение, но ответникът-длъжник е
бездействал през цялото време и не е приел да пази вещите в свое помещение.
Моли съда да отмени обжалваното определение № 306/21.07.2020 г.,
постановено по гр.д. № 776/2019 г. по описа на ТРС.
В срока по чл.396, ал.2 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба
от „****“ ООД чрез адвокат В. Г. А. , съдебен адрес: гр.София, *****, вх.Б,
ет.1, Офис 1, АД „*****”. Счита, че обжалваното определение на ТРС е
правилно, а депозираната жалба – неоснователна. Излага, че не е налице
обезпечителна нужда за ищеца и исканата обезпечителна мярка е
неподходяща, както и не е налице вероятна основателност на иска. Изтъква,
ме „****“ЕООД като купувач на имотите не е поискал да бъде въведен в
тяхно владение по реда на чл.498 от ГПК и предвид разпоредбата на чл.451,
ал.1 от ГПК вероятната основателност на иска е опровергана, поради което
правилно районният съд не е допуснал обезпечение.
Частната жалба е подадена в срока по чл.396, ал.1 ГПК от страна с
правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
настоящето производство е допустимо.
От приложените по гр.дело № 776/2019 г. на Троянския районен съд
писмени доказателства, се установява, че производството по делото е
образувано по повод искова молба с вх.№ 4805/02.09.2019 г., подадена от
*****ЕООД, ЕИК *** срещу „****” ООД, ЕИК *********, с искане да бъде
осъден ответника на основание чл.59 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата 6000
лева, представляваща обезщетение за ползване на сграда с идентификатор
03486.24.240.3 и сграда с идентификатор 03486.24.240.4 по КККР на с.Бели
Осъм, Община Троян за периода от 10.06.2019 г. до 10.08.2019 г. и с която
сума ответникът неоснователно се е обогатил.
С молба от 02.09.2020 г. ищецът е поискал от съда да се допусне
обезпечение на предявения иск, като бъде наложен запор върху вземанията на
„****” ООД по изп.дело № 92/2014 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров, рег.
№ 880 на КЧСИ, както и запор върху изброени машини и съоръжения на
2
ответника, находящи се в сграда с идентификатор 03486.24.240.3 и сграда с
идентификатор 03486.24.240.4.
С определение № 454/02.09.2019 г. по гр.д. № 776/2019 г. РС Троян е
уважил молбата, допуснал обезпечение на предявения иск и наложил
поисканите обезпечителни мерки.
С определения от 13.01.2020 г. и 30.06.2020 г., постановени в открито
съдебно заседание, ТРС на основание чл.213 от ГПК е съединил към гр.д. №
776/2019 г. и производствата по гр.д. № 1097/2019 г., гр.д. № 124/2020 г. и
гр.д. № 335/2020 г. по описа на РС Троян за разглеждане в едно производство
и издаване на общо решение по тях. Следва да се отбележи, че цитираните
дела са образувани по постъпили от *****ЕООД срещу „****” ООД искове с
правно основание чл.59 от ЗЗД за периоди след 10.08.2019 г.
От приложеното гр.д. № 124/2020 г. на ТРС се установява, че по
постъпила молба с правно основание чл.389 от ГПК съдът се е произнесъл с
определение № 83/13.02.2020 г., с което допуснал обезпечение на предявения
от *****ЕООД, ЕИК *** срещу „****” ООД, ЕИК ********* иск с правно
основание чл.59 ЗЗД за сумата 9 000 лв., чрез спиране на изпълнително дело
№ 92/2014 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров, рег.№ 880 на КЧСИ до
приключване на производството по делото с влязло в сила решение.
Същото е обжалвано и с определение № 319/19.03.2020 г., постановено
по в.ч.гр.д. № 220/2020 г., Ловешкият окръжен съд го е отменил и отхвърлил
молбата на *****ЕООД за допускане на обезпечение на предявения от него
иск срещу „****” ООД с пр.основание чл.59 от ЗЗД и цена 9000.00 лв.
Мотивите на това определение са цитирани в обжалваното определение №
306/21.07.2020 г. по гр.д. № 776/2019 г. на ТРС.
След анализ на представените по делото доказателства и доводите на
страните, съдебният състав счита, че частната жалба е основателна.
Разпоредбата на чл. 391, ал. 1 от ГПК урежда предпоставките, които
съдът задължително следва да прецени, за да се произнесе по искането за
допускане на обезпечение: допустимост и вероятна основателност на иска;
наличие на обезпечителна нужда; адекватност на исканата обезпечителната
3
мярка, в т. ч. съответна ли е на вида на търсената с иска защита на правата на
ищеца, както и необходимостта от представяне на гаранция, респ. размерът й.
Тази преценка винаги е конкретна и се основава на база твърденията в
молбата и представените към нея доказателства.
Настоящият състав не споделя направените от районния съд правни
изводи досежно недопустимостта на искането за допускане на обезпечение на
иска за сумата от 9000.00 лв., представляваща обезщетение за ползване на
сграда с идентификатор 03486.24.240.3 и сграда с идентификатор
03486.24.240.4 от ответника за периода от 11.11.2019 г. до 11.02.2020 г. За да
обоснове този извод, в мотивите на обжалваното определение
първоинстанционният съд е приел, че на практика се иска повторно
произнасяне по искане за обезпечение, по което съдът вече се е произнесъл по
присъединеното производство по гр.д. № 124/2020 г. на ТРС. От приложеното
гр.д. № 124/2020 г. на ТРС се установява, че по направено искане за
допускане на обезпечение на този иск съдът се е произнесъл с влязъл в сила
съдебен акт, но в него са обсъждани предпоставки, касаещи налагане на
обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изпълнително дело №
92/2014 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров“. Предмет на настоящето
производство обаче е направено искане в молба вх. № 3285/16.07.2020 г. за
допускане обезпечение на този иск чрез налагане запор върху вземанията на
„****“ООД по изп.дело № 92/2014 г. на ЧСИ Румен Димитров, което налага
извод за допустимост на направеното искане. На следващо място
разпоредбата на чл.389, ал.1 е категорична, че във всяко положение на делото
до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, ищецът
може да иска от съда, пред която делото е висящо, да допусне обезпечение на
иска. Поради изложените съображения въззивният състав счита, че следва да
се произнесе по основателността на направеното искане, а обжалваното
определение в тази му част като неправилно следва да бъде отменено.
Анализирайки представените по делото писмени доказателства,
настоящата инстанция приема, че са налице визираните в разпоредбата на
чл.391, ал.1 от ГПК предпоставки за уважаване молбата на „****“ЕООД с
правно основание чл.389 от ГПК. За да се допусне исканото обезпечение на
предявените осъдителни искове с правно основание чл.59 от ЗЗД, съдът
следва да установи, че те са допустими, вероятно основателни и е налице
4
интерес от обезпечаването им. Безспорно предявените искове са допустими, а
преценката за тяхната вероятна основателност следва да се направи от
приложените писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ
претендираното право. От представеното с исковата молба и влязло в сила
Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.02.2019 г. на ЧСИ Румен
Димитров, рег. № 880 на КЧСИ, вписано в АВ на 10.06.2019 г. с акт № 74,
т.VІ, дело № 1173/2019 г. се установява, че ищецът е собственик на сграда с
идентификатор 03486.24.240.3 и сграда с идентификатор 03486.24.240.4,
които се ползват от ответника без правно основание. Лишаването на
собственика от ползването на имота е факт, който води до извод за вероятната
основателност на предявените искове. Съдебният състав намира за
неотносими изложените от ответника в отговора на частната жалба доводи, че
ищецът като купувач на имотите не е поискал да бъде въведен в тяхно
владение по реда на чл.498 от ГПК, тъй като се легитимира като техен
собственик. На следващо място следва да се отбележи, че от страна на ищеца
са предприети действия за изпращане до ответника на нотариална покана за
плащане на обезщетение за неоснователно ползване на сграда с
идентификатор 03486.24.240.3 и сграда с идентификатор 03486.24.240.4 в
размер на 2.00 лв. на кв.м., считано от 10.06.2019 г. От приложените по делото
доказателства се установява, че същата е връчена на 01.07.2019 г. при
условията на чл.47 и чл.50, ал.4 от ГПК.
Съдебният състав счита, че е налице и третата предпоставка на чл.391,
ал.1 от ГПК – обезпечителна нужда. В случая се касае за парично вземане,
като без да бъде допуснато исканото обезпечение, ищецът ще е затруднен да
осъществи правата си при евентуално позитивно за него решение и други
присъединени взискатели по изпълнителното дело. Без значение за този извод
на съда са наведените от ответника в отговора на частната жалба възражения,
че липсват твърдения за предприети от него действия да изменя, поврежда
или унищожава вещта.
Обезпечителната мярка, посочена от молителя - запор върху
вземанията на ответника по изп.дело № 92/2014 г. на ЧСИ Румен Димитров е
допустима, съответства на търсената с обезпечавания иск съдебна защита и не
надвишава пределите на обезпечителната нужда.
5
Поради изложените мотиви обжалваното определение следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи молбата на
***** ЕООД за допускане обезпечение на предявените искове .
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 306 от 21.07.2020 г., постановено по
гр.дело № 776/2019 год. по описа на Районен съд – гр.Троян и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на основание чл.389 от ГПК на исковете
на *****ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Троян,
******, представлявано от управителя В. К. , чрез адв.Б.Д., с адрес за
съобщения и призовки: гр.Троян, ****** срещу „****” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Бели Осъм, общ.Троян,
ул.“Зеленика“ с правно основание чл.59 ЗЗД и цена 18 000 лв. за периода от
11.11.2019 г. до 11.05.2020 г., чрез обезпечителна мярка „запор“ върху
вземанията на „****” ООД, ЕИК ********* по изп.дело № 92/2014 г. по
описа на ЧСИ Румен Димитров, рег. № 880 на КЧСИ, с район на действие
Ловешки окръжен съд.
Въз основа на определението да се издаде обезпечителна заповед.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, който за
ищеца тече от връчване на настоящето определение, а за ответника – от
връчване на съобщението за наложения запор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6