№ 18
гр. София , 06.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
Секретар:Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20201000502592 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК по въззивна жалба на ЗД
„Бул инс“ АД срещу решение 1906 от 09.03.2020 г. на Софийски градски съд
по гр.д. 14727/2018 г., I гражданско отделение, 10 състав в частта, в която
искът с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди на Ц. Е. С. във връзка с ПТП от 18.08.2018 г. е уважен за
размера над 5000 лв. до присъдения размер от 12 000 лева ведно със законната
лихва от 28.09.2018 г. до окончателното плащане.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно в
обжалваната му част поради завишения размер на обезщетението. Жалбата е
подадена в срок и е допустима. От името на ищеца е депозиран отговор на
въззивната жалба на ответника, в която същата се оспорва. От въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по
жалбата чрез писмено становище поддържа изразената до момента позиция и
прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната
страна.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът
намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово
компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен
от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и
допустим. Решението е частично влязло в сила относно присъденото
обезщетение от 5000 (пет хиляди) лв.
1
Не е спорно пред въззивната инстанция наличието на основание за
ангажиране на функционалната отговорност на застрахователното дружество,
което отговаря за вреди, причинени от деликтното поведение на
застрахования: виновно и противоправно поведение на застрахования водач,
претърпени от ищеца вреди, причинна връзка между поведението на
застрахования и вредите на пострадалото лице.
Механизмът на пътно-транспортното произшествие, в което е участвал
застрахованият при ответника водач на МПС и ищеца като мотоциклет, е
установен от първата инстанция и срещу него няма въззивни оплаквания.
Спорно пред настоящата инстанция е какво следва да е обезщетението за
неимуществени вреди на пострадалия Ц. С. между дължимото според
ответника 5 000 лева и определеното от първоинстанционния съд и
присъденото от СГС 12 000 лева.
За да определи справедливото обезщетение, въззивният съд взе предвид
представените медицински документи, изслушаната СМЕ и събраните
свидетелски показания. Вследствие на ПТП ищецът е получил една травма и
тя е счупване на върха на опашната кост. Лечебно-оздравителният процес е
продължил от 1,5-2 месеца и към момента е завършил. Последното е
констатирано от вещото лице при преглед. Счупването на върха на опашната
кост анатомично не е свързано с двигателната дейност на човека, от където
следва, че пострадалият не би следвало да има смущения при физическа
активност. Болките са възможно за кратък период от време, до края на първия
месец. Прогнозата за възстановяване е добра и понастоящем оплакванията на
ищеца са непостоянни и с малка интензивност.
Съпругата на ищеца, разпитана като свидетел, разказва, че той е изпитвал
болки след произшествието първите 2-3 месеца най-вече в седнало положение,
не е можел да се навежда и да си обува обувките, наложило се е съпругата му
да му помага при изправяне, отсъствал е от работа за една седмица. Според
свидетелката не е имал проблеми със съня, а за болките не са предписани
лекарства и съпругът й не е правил нищо специално, за да се лекува.
Показанията на В. С., преценени в светлината на възможната
заинтересованост от изхода на спора, следва да бъдат кредитирани, доколкото
са в синхрон с медицинските документи и заключението на СМЕ, приети по
делото.
За определяне на обезщетението следва да се съобрази, че е настъпила
една единствена телесна увреда с възстановителен период от 1,5-2 месеца,
липсата на болнично или домашно лечение, на проведена рехабилитация или
физиотерапия, недоказаните твърдения за тревожност, нарушения на съня и
вниманието, налагащо употребата на сънотворни и болкоуспокояващи
лекарствени продукти, но и отсъствието от работа в продължение на една
седмица, болката при навеждане и седене в първите два месеца, като
справедливият размер на 9 000 (девет хиляди) лева. От значение са и
конкретните икономически условия, отразени в лимитите на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент –
18.08.2018 г., когато е настъпило произшествието и съдебната практика по
сходни случаи. Частично основателни са оплакванията за завишен размер и
решението следва да бъде отменено за разликата между дължимия размер от 9
000 лева и присъдения от 12 000 лева ведно със законната лихва от 28.09.2018
г. до окончателното плащане, както е прието от първоинстанционния съд.
Неоснователни са доводите, че става дума за лека, а не за средна телесна
2
повреда, тъй като от значение за определяне на обезщетението е не
класификацията на увреждането според Наказателния кодекс, а действително
претърпените болки и възстановителният период.
С оглед променения изход на спора следва да се промени решението в
частта за разноските за първата инстанция и да се присъдят разноски за
въззивната инстанция. Дължимият адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал.
2 от ЗАдв следва да се намали на 453 лева (9000х604/12000) и решението да се
отмени в частта до 604 лева. Дължимата от ответника по иска държавна такса
и разноски на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да се намалят на 360 лева и
300 лева, като решението бъде отменено за разликата до 480 лева, съответно
до 400 лева. Ищецът следва да заплати на ответника допълнително 166,37 лева
до дължимите 947,14 лева.
„Бул инс“ АД е претендирал за въззивната инстанция разноски за
държавна такса от 140 лева и за адвокатско възнаграждение от 1200 лева с
ДДС. Възражението за прекомерност, направено от адв. М., е основателно
предвид материалния интерес пред настоящата инстанция от 7000 лева,
естеството на спора и единственото съдебно заседание, поради което
хонорарът следва да се намали на 816 лв. с ДДС (680 лева без ДДС). В полза на
жалбоподателя следва да се присъдят 709 лева (956х3000/7000 лева). В полза
на процесуалния представител на ответника по жалбата на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв следва да се присъдят 388,5 лева (680х3000/7000 лева).
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1906 от 09.03.2020 г. на Софийски градски съд по
гр.д. 14727/2018 г., I гражданско отделение, 10 състав в следните части:
- в частта, в която искът на Ц. Е. С. срещу „Бул инс“ АД за обезщетение за
неимуществени вреди във връзка с ПТП от 18.08.2018 г. е уважен за размера
над дължимите 9 000 (девет хиляди) лв. до присъдения размер от 12 000
(дванадесет хиляди) лева ведно със законната лихва от 28.09.2018 г. до
окончателното плащане,
- в частта за дължимото адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв в полза на адв. А. М. за разликата над 453 лева до 604 лева.
- в частта за дължимите от „Бул инс“ АД държавна такса и разноски на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на СГС за разликата от 360 лева до 480
лева такса и за разликата от 300 лева до 400 лева разноски
и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ц. Е. С., ЕГН ********** срещу „Бул инс“ АД, ЕИК
********* на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД за
3
заплащане на обезщетение в размер на 3000 (три хиляди) лева за
неимуществени вреди във връзка с ПТП от 18.08.2018 г. ведно със законната
лихва, считано от 28.09.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Бул инс“ АД на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв да заплати на
адв. А. Е. М. от Софийска адвокатска колегия адвокатски хонорар за
въззивната инстанция в размер на 680 лева.
ОСЪЖДА Ц. Е. С. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на ЗД
„Бул инс“ АД разноски за първата инстанция в размер на 166,37 лева и за
въззивната инстанция в размер на 709 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4