Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.София, 06.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, ІІІ-Б въззивен
състав,
в публично съдебно заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
Мл.с. ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
При секретаря НИНА СВЕТОСЛАВОВА
сложи за разглеждане
докладваното от
съдия Маркова в.гр.д.№ 2913 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК /въззивно обжалване/.
С решение № ІІ-126-184 от 04.11.2016 г. Софийски районен съд, ІІ г.о, 126 състав, по гражданско дело № 70269 по описа за 2014 г. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.55, ал.1,предл.3 във връзка с
чл.87 ЗЗД, че „С.“ АД дължи на ищеца – “А.Д.м.“
ЕООД въз основа на договори за цесия за сумите, представляваща подлежаща
на връщане цена, платена по предварителни договори за покупко-продажба, както
следва:
1-
10350 лв. относно ап.№ 702 по
договор с Н. Й.Д.;
2-
6382 лв. относно ап. № 604 В по
договор със З.А. Л.;
3-
6536,38 лв. относно ап.№ 602 А
по договор с Я.Ф.К.;
4-
8634,99 лв. относно ап.№ 603 А
по договор с Я.Ф.К.;
5-
6538,34 лв. относно ап.№ 504 В
по договор с Я.Ф.К.;
6-
16586 лв. относно ап.№ 504 В по договор с П. А. П.;
7-
14 662 лв. относно ап.№
501 А по договор с Д. И. М.;
8-
20710,11 лв. относно ап.№ 703 Б
по договор с Л. С. Д..
Главниците са присъдени ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковете- 02.10.2014 г. до погасяването на задълженията.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва:
1-
По отношение на ап.504 В за
разликата над 16586 до 17710 лв.;
2-
За сумата от 11189,30 лв.
относно ап.№ 602 Б по договор с Х.Н.Х.;
3-
За сумата от 11369 лв. относно
ап.№ 504 Б по договор с Х.Н.Х.;
4-
За сумата от 75559,28 лв.
относно ап.№ 503 В по договор с А.В.Г.;
5-
За сумата от 15120 лв. относно
ап.№ 603 В по договор с А.В.Г.;
6-
За сумата от 12040 лв. относно
ап.№ 402 А по договор с И.К.А.;
7-
За сумата от 6014,18 лв.
относно ап.№ 404 В по договор със С.К.Т.;
8-
За сумата от 12028 лв. относно
ап.№ 704 В по договор със С.К.Т.;
9-
За сумата от 17 987,77 лв.
относно ап.№ 304 В по договор със С.К.Т..
По разноските:
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски, както следва: в размер на 3247, 62лв. В заповедното производство и
сумата 1873,40 лв.- в исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Със същото решение е обезсилена заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д.№ 53302 по
описа за 2014 г. на СРС, 126 състав, в частта относно сумата 8 627
лв., платена съгласно фактура от 28.05.2011 г. по предварителен договор за
покупко-продажба от 26.05.2011 г., сключен с Павел Ангелов Петков.
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че е доказано сключването на
процесните предварителни договори за покупко-продажба. Установило се и
сключването на договорите за цесия. Същите макар и наименовани „новационни“ по
своя правен характер били цесионни договори. По отношение на Я.Ф.К.не се
представило такова споразумение, но наличието на такова не се оспорвало с
отговора по исковата молба.Изпълнено било изискването на чл.99, ал.3 ЗЗД.
Ответникът комуто била доказателствената тежест не установил да е изпълнил
задълженията си по договорите с физическите лица. Налице били предпоставките на
чл.87, ал.2 ЗЗД за разваляне на предварителните договори. С нот.покана, получена от ответника на
19.03.2014 г. ищецът отправил волеизявление за развалянето на 22 от
предварителните договори за покупко-продажба на недвижими имоти, находящи се в
сграда на адрес: гр.София, ул.“*****“ № 15.
Прието е, че е ирелевантно по спора, че ответникът се е отказал от
договорите, тъй като не се претендирали последиците от отказа му. Дори да не се
приемело, че развалянето е настъпило по
силата на нот.покана, то исковата молба представлявала такова волеизявление. Следвало
да се отбележи, че не били развалени споразуменията за встъпване на ищеца в
правата и задълженията на възложителите/купувачи. Затова и не следвало да се
обсъжда довода за правото на ищеца да даде подходящ срок за изпълнение на
задълженията. Установило се, че ищецът не е дал такъв срок. Ответникът по
делото не изразил готовност да изпълни. Ищецът дал възможност за сключване на
спогодба, каквато страните не постигнали. При това положение бездействието на
ответника водело до разваляне на догооврите с обратна сила.
От заключението на вещото лице, което СРС е кредитирал, се установявало действителното внасяне на сумити от страна на купувачите. В частта, в
която претенциите са отхвърлени е прието, че от заключението не се установило
плащането.
Срещу така постановеното
решение са подадени въззивни жалби от:
1-„А.Д.М.“ ЕООД,
ищец пред СРС.Решението се обжалва в частта, в която претенциите му са
отхвърлени като неоснователни, както следва:
1-
За сумата от 11189,30 лв.
относно ап.№ 602 Б по договор с Х.Н.Х.;
2-
За сумата от 11369 лв. относно
ап.№ 504 Б по договор с Х.Н.Х.;
3-
За сумата от 15120 лв. относно
ап.№ 603 В по договор с А.В.Г.;
4-
За сумата от 12040 лв. относно
ап.№ 402 А по договор с И.К.А.;
5-
За сумата от 6014,18 лв.
относно ап.№ 404 В по договор със С.К.Т.;
6-
За сумата от 12028 лв. относно
ап.№ 704 В по договор със С.К.Т.;
7-
За сумата от 17 987,77 лв.
относно ап.№ 304 В по договор със С.К.Т..
Излагат се доводи за
неправилност на съдебното решение и по-конкретно: относно договорите с Х.Н.Х./т.9
и т.10 от ИМ/т.1 и 2 от въззивната жалба/ се твърди, че решението не
съответства на събраните по делото писмени доказателства и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза /СЧЕ/, с.8, т.7. Дори да се приемело изложеното
от СРС, че предварителните договори са прекратени, то от заключението на СЧЕ се
установило, че е извършен превод в размер на 10 730,12 лв. по
споразумението от 22.02.2013 г. Подобни доводи излага и по отношение на
договора с А.В.Г.. В този смисъл СРС неправилно приемал, че ищеца не е
кредитор по покупко-продажбата на недвижими имот ап.502 б и 503 в. СРС не бил
взел предвид споразумението от 22.02.2013 г. между ищеца /въззивник/ и „С.“
АД/ответник пред СРС/. Относно купувача И.К.А. се позовава на чл.22,
ал.2 от предварителните договори и сключените в последствие новационни
споразумения, съгласно които на връщане подлежали всички запалтени суми. От СЧЕ
се установявало, че ищеца е запалтил суми в общ размер на 12 016,62 лв.
Относно купувача С.К.Т.сочи, че мотивите на СРС били противоречиви.
Постъпил е отговор от „С.“
АД, ответник пред СРС, в който се излага становище за неоснователност на
въззивната жалба в отхвърлителната част на първоинстанционното решение. Счита,
че не са допуснати сочените от въззивника нарушения.Сочи, че по отоншение
договора с купувач С.Т.ищецът не бил придобил каквито и да е права. В подкрепа
на това се позовава на проведено съдено производство между С.Т.и „С.“ АД, което
призводство било приключило с влязло в сила съдебно решение. Позовава се и на
заключението на СЧЕ. От това заключение се установило, че общата сума, която
била изплатена от ищеца по споразумения възлизала на 115 593,31 лв. В
допълнението към нот.покана била посочена сумата в размер на 319 494,06
лв., която сума не корспендирала на тази по установителния иск. Освен това в
нот.покана, който била бланкетна, били посочени 22 бр. предварителни договори,
а ИМ- 17 бр. Същевременно били приложени
15 бр. На ответника не бил даден срок за изпълнение, нито било конкретизирано
неизпълнението, за да са налице предпоставките за разваляне на споразуменията.
Наред с това тези сопразумения били тристранни, а физическите лица не били
участници в процеса. Сочи, че е получил сумите именно от физическите лица, а не
от ищеца. Позовава се на заключението на СЧЕ. Освен това ищеца бил платил на
физическите лица суми в общ размер на 148 357,31 лв., но съгласно
кредитните известия „С.“ АД било възстановило на ищеца сума в общ размер от
32 764 лв., в резултат на окето се получавала сумата в размер на
115 593,31 лв. Затова счита, че задължения над тази сума няма. Толкова било салдото по разчетите в
счетоводството на двете дружества. Освен това от заключението на СЧЕ се
установило, че развалянето на договорите не било отразено в счетоводството на
ищеца дори година след изпращане на нот.покана. затова не можело да се приеме,
че е налице законосъобразно разваляне на „всички новационни споразумения“ с
представената по делото нот.покана. Счита, че заключението на СЧЕ следва да
бъде кредитирано, тъй като било изготвено след проверка на счетоовдството,
както на ищеца таки и на ответника. „С.“ АД бил продавач по предварителните
договори, а ищеца бил встъпил в правата на купувачите. В нот.покана ищецът
сочел, че разваля договорите, поради неизпълнение на задължеинята, поети от
купувача, т.е. поради собствено неизпълнение, което било недопустимо и
представлявало злоупотреба с право. Правата по чл.22 от предварителните
договори, които били еднотипни, били на продавача, а не на купувача. Затова
счита, че т.нар.“разваляне“ не е настъпило. Затова и не било налице изискуемост
на вземанията по т.т.1-17 от ИМ, затова и исковете били неоснователни.
Производството по чл.422 ГПК било продължение на заповедното производство,
поради което изменение на исковете било недопустимо. Не бил налице „отказ“ от
който е да едоговор от страна на „С.“ АД, тъй като такова волеизявление
следвало да бъде нправено изрично.
Иска се от настоящата
инстанция да отмени решението на СРС в обжалваната му част като се постанови
друго, с което се признаят вземанията. Претендират се разноски.
По допустимостта на
въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 15.11.2016 г.
Въззивната жалба е подадена на 29.11.2016 г., следователно същата е в срока по
чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес
от обжалване.
Следователно
въззивната жалба е допустима.
2-въззивна жалба от
„С.“ АД, ответник пред СРС. Решението се обжарва в частта, в която са уважени
претенциите за сумата в размер на 90 399,82 лв. Сочи, че не били обсъдени от СРС доводите му
изложени в нисмената защита.Твърди се, че решението е неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила. Счита, че липсват убедителни доказателства за дължимост
на сумите, за които е признато за установено вземането на ищеца/пред СРС/.
Излагат се доводите, визирани в отговора по първата въззивна жалба.
Иска се от настоящата
инстанция да отмени решението в обжалваните му части като отхвърли исковете
като неоснователни. Претендира разноски.
Постъпил е отговор от -„А.Д.М.“
ЕООД, ищец пред СРС. Излага се становище за неоснователност на въззивната
жалба и правилност на обжалваното решение в частта, в която претенциите са
уважени. Счита, че от СРС не са допуснати сочените от въззивника нарушения на
материалиня и процесуален закон, които и не били конкретизирани. Правилно СРС
не бил обсъдил доводите в писмените бележки; това било недопустимо. Срок за
изпълнение на задълженията не бил даден, защото липсвал интерес от такова
изпълнение. Сочи, че в заявлението по чл.410 ГПК като основание било посочено
„разваляне на предварителните договори“, а не „разваляне на новационните
споразумения“, както се сочило от въззивника. Счита, че доводите във връзка със
СЧЕ следвало да бъдат направени при представянето и обсъждането на
експертизата.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение
въззивника е бил уведомен на 11.11.2016 г. Въззивната
жалба е подадена на 25.11.2016 г./по пощата/, следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от
обжалване.
Следователно въззивната
жалба е допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само
доколкото са посочени в жалбата.
Съгласно чл.124 ГПК всеки
може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или право, когато има интерес от това. Ищецът мотивира
правния си интерес с твърдението, че ответникът е подал възражение в срока по чл.414 ГПК, поради което в срока по
чл.415, ал.1 ГПК е предявил искове
относно вземането си за главница и лихва за забава.
Заповедта за изпълнение,
издадена на 07.10.2014 г. от СРС, ІІ ГО, 126 с-в по ч.гр.д.№ 53302 по описа за
2014 г., е връчена на длъжника на 10.11.2014 г. Възражение по чл.414 ГПК е
подадено на 19.11.2014 г. Указанията до заявителя по чл.415 ГПК са достигнали
до знанието му на 01.12.2014 г. Исковата молба е предявена на 18.12.2014 г.
Цесията е договор,
по силата на който кредиторът на едно вземане – цедент, го прехвърля не трето
лице – цесионер, като последният разполага с правото да го събере от длъжника. В закона липсва изискване за форма за
действителност на цесията. Цесионерът придобива вземането в състоянието, в
което то се е намирало в момента на сключването на договора. Заедно с вземането
върху цесионера по силата на закона преминават и всички акцесорни права /освен
ако е уговорено противното/.
Следователно при договора за цесия се осъществява промяна в облигационната връзка,
чрез промяна на активната страна в нея или това е договорът за отстъпване на
едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Този договор се определя още
като каузален, неформален и консенсуален. Негов предмет е прехвърлянето на
вземане, което следва да съществува, към момента на сключване на договора и да
е прехвърлимо /каквито по принцип са имуществените права/.
В конкретния случай е
налице промяна на пасивната страна – купувача, виж чл.4.4. от т.нар.
„новационни споразумения“- новият купувач поема задължение да заплати цената на
недвижимия имот по предварителния договор за покупко-продажба. Съгласно чл.5 от
споразуменията старият купувач се освобождава от задълженията по предварителния
договор.
Ето защо въззивната инстанция
приема, че в случая е налице „заместване в дълг“.Заместването в дълг по чл. 102 ЗЗД се
различава от встъпването по това, че длъжникът се освобождава от задължението.
За пълнота на изложението
ще посочим, че договор за цесия е налице между С.К.Т.и М.Р.Д., сключен на
15.09.2011 г. относно ап.№ 404 В, виж л.238 по исковото производство пред СРС.
При което следва, че ищецът не може да замести купувача С.Т.нито в правата й,
нито в задълженията й, тъй като тя вече се е била разпоредила с тях.
Видно от посоченото в т.10
на заявлението /л.4 от заповедното производство/ заявителят претендира вземания
в общ размер на 183 030,30 лв. въз основа на 17 бр.договори и споразумения
към тях. Твърди се, че по същите заявителят бил заплатил сумата на длъжника, но
не била възстановена, т.е. твърди се неизпълнение на договорно задължение.
Действително, визирани са
17 бр. предварителни договори. Посочено е още, че заявителят е встъпил в
правата и задълженията на купувачите по тези предварителни договори, т.е.
твърди се т.нар. частно правоприемство.
С разпореждане от
21.10.2014 г. СРС е оставил производството без движение като е указал, че
общият сбор на претенциите по 17-те броя предварителни договори надхвърля
визирани от заявителя такъв – 183 030,30 лв. и възлиза на 193 458,35
лв. Дадена е възможност на заявителя да уточни размера на претенциите си като
посочи каква сума претендира от всеки от договорите, описани в т.1-17 от
заявлението/л.13 от заповедното производство/. С допълнителна молба е направено
уточнение, че в действителност сбора на 17-те претенции възлиза на
193 458,35 лв., а не на първоначално посочения размер от 183 030,30
лв.; съответно е внесена допълнително определената от СРС държавна такса.
В обстоятелствената част
на исковата молба е посочено, че на основание чл.3.1 от предварителните
договори са преведени суми от купувачите на продавача, за което били издадени
съответните фактури. С това на основание чл.5 предварителните договори били
влезли в сила. Впоследствие със споразумение към всеки един от предварителните
договори ищецът заместил купувачите като встъпил в правата и задълженията им,
вкл. по отношение на извършените от купувачите плащания /чл.4.4 от
споразуменията/. Де факто от ищеца се претендират сумите, които купувачите са
внесли по сметката на продавача /ответник пред СРС/ на основание на сключените
споразумения. Никъде в заявлението по чл.410 ГПК не се сочи, че сумите
се претендират във връзка с разваляне на предварителните договори, респ. на
новационните споразумения. Това е направено за първи път в обстоятелствената
част на исковата молба, където ищецът се
позовава на чл.22.2 от всеки един от предварителните договори, в която клауза
била уговорена възможност за купувача да развали едностранно договора и да
получи сумите, внесени до момента в случай на забава от страна на продавача с
повече от 180 дни за завършване на преустройството на сградата и строителните
работи с Акт, обр.15. Твърди се, че в случая била налице забава от страна на
продавача. Сочи се, че с нот.покана, връчена на длъжника на 19.03.2014 г.
предварителните договори били развалени.
Искът по чл.422 ГПК е
проекция на заповедното производство.
Поради обусловеността на предмета на делото по
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от основанието и размера на
заявеното в заповедното производство вземане съгласно т. 11.б от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, е недопустимо в исковото
производство по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се изменя
основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение:
„В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.
214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго
основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение,
както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта
за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на
чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство“.
В конкретиня случай
обжалваното решение е постановено в разрез с приетото в т.11 б от Тълкувателно решение № 4/2013
от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК- с исковата молба е изменено основанието на
претенциите; осъдителен иск при условията на евентуалност не е бил предявен.
/Относно възможността, де
факто невъзможността да се издаде заповед за изпълнение въз основа на твърдяно
разваляне на договор, виж приетото в т.4 а и т.4 в от горецитираното ТР/.
Всъщност заявителят към
момента на подаване на заявлението не е доказал и правата си по т.нар.частно
правоприемство, тъй като в този смисъл не са били предсатвени никакви
доказателства пред заповедния съд.
Наред с това въззивната
инстанция констатира и, че обжалваното решение е постановено в разрез с
приетото в т.1 от Тълкувателно
решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК- заповедният съд е бил сезиран с нередовно заявление.
Съгласно приетото в тази т.1 на цитираното ТР: „Заповедният съд не е длъжен, при констатирана
нередовност на заявлението по чл. 410, ал. 2 ГПК съобразно с
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 ГПК, да дава
указания на заявителя за поправянето му, а отхвърля заявлението“. В случая СРС е предприел
процесуални действия в нарушение на това ТР като е дали указания на заявителя
за отстраняване на констатираната нередовност на заявлението.
Ето защо въззивната
инстанция приема, че първоинстанционното решение е недопустимо/чл.270,
ал.3,предл.1 ГПК/ . Затова и същото ще следва да бъде обезсилено, а тъй
като не са били налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК-производството ще следва да бъде прекратено.
С оглед указанията в т.13 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, настоящата инстанция ще
следва да обезсили издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК, издадена на 07.10.2014 г. от СРС, ІІ ГО, 126 с-в по
ч.гр.д.№ 53302 по описа за 2014 г. извън частта, в която СРС е сторил това.
По разноските:
По заповедното производство:
Такива на заявителя не се дължат.
Пред първата съдебна инстанция:
Разноски на ищеца не се
дължат.
Ответникът не претендира
разноски и такива не му се присъждат.
Пред въззивната
инстанция:
При този изход на делото на „А.Д.М.“ ЕООД разноски не се следват и затова
не се присъждат.
„С.“ АД претендира разноски и такива са сторени,
изразяващи се в държавна такса за въззивното обжалване 1808 лв. Разноски за адв.възнаграждение
за процесуално представителство не са правени, поради което не следва да му
бъдат присъдени.
Водим от горното,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № ІІ-126-184 от 04.11.2016 г. Софийски районен съд, ІІ г.о, 126 състав, по гражданско дело № 70269 по описа за 2014 г.
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО.
ОБЕЗСИЛВА заповедта за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК, издадена на 07.10.2014 г. от СРС, ІІ ГО, 126 с-в по
ч.гр.д.№ 53302 по описа за 2014 г. , с изключение на частта относно
сумата 8 627 лв., платена съгласно фактура от 28.05.2011 г. по
предварителен договор за покупко-продажба от 26.05.2011 г., сключен с Павел
Ангелов Петков, в която заповедта вече е обезсилена от първоинстанцзионния съд.
ОСЪЖДА „А.Д.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, съдебен адрес:***- адв.Г., да заплати на „С.“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, съдебан адрес: гр.София, ул.“******№
1,ет.3-адв.Д., сумата в размер на 1808 лв. - разноски, изразяващи се
в държавна такса за въззивното обжалване.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва,
арг. от чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: