Определение по дело №2780/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1365
Дата: 16 ноември 2021 г. (в сила от 16 ноември 2021 г.)
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20215300502780
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1365
гр. Пловдив, 16.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20215300502780 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.129, ал.3
от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П.Д.П., чрез пълномощника му адв.
В.В., против протоколно определение от 09.09.2021г., постановено по гр.
д. №9915/2021г. на Районен съд- Пловдив, II бр.с., с което е прекратено
производството по делото в частта му за произнасянето по издръжката
на детето Т.П.., дължима от бащата П.Д.П.. В жалбата се излагат
съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска
отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Насрещната страна по частната жалба- ИР. СТ. Б., в качеството и
на майка и законен представител на малолетния Т.П.., чрез
пълномощника си по делото адв. С.З., оспорва същата и иска оставянето
й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
1
Първоинстанционния съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.127, ал.2 от СК, предявен от П.Д.П. против ИР. СТ. Б., с който се
иска разрешаване на въпросите за местоживеенето, упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката на детето на
страните Т.П.., роден на 31.10.2017г. С обжалваното определение, за да
прекрати производството по делото в частта му по въпроса за дължимата
на детето издръжка, първоинстанционният съд е изложил съображения,
че между същите страни и по същия въпрос се води дело пред съда в
гр. Цюрих, Швейцария, образувано преди завеждане на настоящото дело.
Частната жалба срещу така постановеното определение е
неоснователна.
Доколкото Република България е страна- член на Европейския съюз
при разрешаването на въпроса за международната подведомственост на
спора за издръжка, с който е бил сезиран първоинстанционният съд,
следва да намери приложение Конвенцията относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски
дела, сключена на 30.10.2007г. между Европейския съюз и Швейцария,
Норвегия и Исландия /т.нар. Конвенция от Лугано/. Съгласно чл.2, т.1
от посочената конвенция искове срещу лица, които имат местоживеене в
държава, обвързана от конвенцията, се предявяват пред съдилищата на
тази държава. От представените по делото писмени доказателства, както
и от направените от страните изявления, се установява, че пред съда в
гр. Цюрих, Швейцария, се разглежда дело по иск за издръжка, предявен
на 17.09.2019г. от Т.П.., чрез своята майка и законен представител ИР.
СТ. Б., против П.Д.П., което е образувано преди подаване на исковата
молба по настоящото дело- 04.11.2019г.. Видно от представените по
делото съдебни актове на съда в Цюрих, същият е приел, че съгласно
Конвенцията от Лугано е компетентен да се произнесе по спора за
издръжка, доколкото към датата на предявяване на иска местоживеенето
на ответника по него П.Д.П. е било в гр. Цюрих, Швейцария. Съгласно
чл.27, т.2 от конвенцията когато дела с едни и същи предмет и между
същите страни са заведени в съдилищата на различни държави,
обвързани от конвенцията, и бъде установена компетентността на първия
сезиран съд, всеки друг съд, различен от първия сезиран съд, се отказва от
2
компетентност в полза на първия сезиран съд. В настоящия случай с
претенцията за издръжка първи е бил сезиран съдът в Цюрих, който е
приел, че е компетентен да се произнесе по него, поради което и в
съответствие с разпоредбата на чл.27, т.2 от конвенцията и чл. 126, ал.1
от ГПК Районен съд- Пловдив е прекратил воденото пред него
производство в частта му за иска за издръжка. Изложените в частната
жалба доводи за липса на компетентност на швейцарския съд да
разгледа спора за издръжка между страните, тъй като към датата на
сезирането му същите не са имали обичайно местопребиваване в
Швейцария, е следвало да бъдат направени пред него, като се поиска
прекратяване на образуваното дело. От представените по делото писмени
доказателства е видно, че искането на Панчо Димитров П. за
прекратяване на делото за издръжка, образувано срещу него в гр. Цюрих,
е било оставено без уважение. Настоящият състав на съда не разполага
с правомощия да се произнася по правилността на постановените от
швейцарския съд съдебни актове, а същите следва да бъдат обжалвани от
страните в производството по съответната предвидена в швейцарското
законодателство процедура. Неоснователни са и изложените в частната
жалба доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение
поради противоречието му с предходно произнасяне на Окръжен съд-
Пловдив с Определение №227 от 27.05.2021г. по ч.гр.д.№1158/2021г.
Посоченото определение е постановено в производство по обжалване на
определение на първоинстанционния съд за спиране на производството по
делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. С определението на
Окръжен съд- Пловдив настоящият състав на съда е приел, че не са били
налице посочените от първоинстанционния съд основания по чл.229, ал.1,
т.4 от ГПК за спиране на делото, тъй като решението на швейцарския
съд по спора за издръжка не би било преюдициално за спора, с който е
бил сезиран Районен съд- Пловдив, който е с по- широк предмет.
Доколкото международната подведомственост на спора за издръжка не е
била разглеждана в обжалваното определение за спиране, то този въпрос
изобщо не е бил предмет на произнасяне от страна на Окръжен съд-
Пловдив, поради което и не могат да бъдат споделени изложените в
обратен смисъл доводи в частната жалба.
В обобщение се налага изводът, че обжалваното определение е
3
правилно и следва да се потвърди.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 09.09.2021г.,
постановено по гр. д. №9915/2021г. на Районен съд- Пловдив, II бр.с., с
което е прекратено производството по делото в частта му за
произнасянето по издръжката на детето Т.П.., дължима от бащата
П.Д.П..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4