№ 1895
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Божана Желязкова
Членове:Любка Голакова
Десислава Янева-Димитрова
като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно гражданско дело №
20211100514598 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е жалба с вх. №31453/06.12.2021г. по описа на СГС от
длъжника ЗАД „ОЗК-З.“ АД срещу постановление за разноски от
15.09.2021г., с което е отказано да бъде уважено искането му за намаляване на
адвокатски хонорар, определен в постановление за разноските по
изпълнително дело №20218510402366 от 350 лв. на 200 лв., както и да бъде
коригирана пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ.
Жалбоподателят - ЗАД „ОЗК-З.“ АД поддържа, че претендираното
възнаграждение е прекомерно, несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и с фактическата и
правна сложност на изпълнителното дело. Твърди, че същият е определен
произволно от взискателя и е неоправдан. Счита, че в конкретния случай
разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата е неприложим, тъй като
единственото извършено процесуално действие от пълномощника на
взискателя е подаване на молба за образуване на изпълнителното
производство, поради което моли адвокатското възнаграждение да бъде
редуцирано до 200 лв. На следващо място счита, че определената по т.26 от
1
Тарифата пропорционална такса е прекомерна, тъй като при определянето й е
включен размера на определеното адвокатско възнаграждение. Моли съдът да
отмени обжалваното постановление, като намали размера на адвокатското
възнаграждение до сумата от 200 лв. и коригира таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Претендира направените разноски в настоящото производство.
Взискателят – ЗД „Б.И.“ в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, не депозира
възражение.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител
заявява становище за неоснователност на частната жалба.
Софийски градски съд, след като разгледа обжалваният акт, обсъди
изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото,
приема следното:
Производството по изпълнително дело № 20218510402366 е образувано
на 08.09.2021г. по писмена молба с вх. № 87 988 на ЗД „Б.И.“, в качеството му
на взискател, чрез пълномощника му адв. М.Г. срещу ЗАД „ОЗК-З.“ АД, в
качеството на длъжник, въз основа на издаден изпълнителен лист на
14.06.2021г. по гр. д. № 56 110/2020г. по описа на Софийски районен съд, 33
състав, за заплащане на сумата от 1 928, 88 лева, главница, ведно със законна
лихва за периода от 12.11.2020г. до изплащане на вземането, представляваща
регресно вземане за обезщетение за имуществени вреди за ПТП на
08.01.2020г. в гр. Габрово, по щета № **********, при което л.а. „Фолксваген
Голф“ с ДК № М **** управляван от М.Н. блъснал управлявания от Г.Т. л.а.
марка „БМВ 320“, с рег. № ****, като по този начин реализирал ПТП, както и
да заплати разноски в размер на 377, 16 лева. С молбата за образуване е
представен договор за правна защита и съдействие /л. 5 от изпълнителното
дело/, съгласно който страните са договорили възнаграждение в размер на 350
лева, като е посочено, че са платени в брой.
На 08.09.2021г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до
длъжника, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело
възлиза в общ размер на 3 203, 41 лева, от които: 1 928, 88 лева – главница,
със законна лихва в размер на 168, 24 лева за периода от 12.11.2020г. –
22.09.2021г., 377, 16 лева – присъдени разноски, 350 лева – разноски по
изпълнителното дело, 379, 13 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими
към 22.09.2021г. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника
2
на 10.09.2021г.
На 14.09.2021г. длъжникът по изпълнителното дело е подал възражение
срещу определения размер на разноските по изпълнителното дело за
адвокатско възнаграждение, както и по пропорционалната такса по т.26 от
Тарифата към ЗЧСИ.
С обжалваното постановление от 15.09.2021г. съдебният изпълнител е
отказал да редуцира размера на дълга по отношение на адвокатското
възнаграждение и съответно размера на пропорционалната такса по т. 26 от
ТТР на ЗЧСИ.
Обжалваният акт е съобщен на длъжника на 17.09.2021г.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав формира следните правни изводи:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК изрично е
предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по
изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните разноски
в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата
част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност
в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за
намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото,
а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от
01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се
произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи
на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т. 7 ГПК.
Настоящият въззивен състав намира, че отказът на ЧСИ да намали
адвокатското възнаграждение на взискателя поради прекомерност е
неоснователен. Процесното изпълнително дело не се отличава с фактическа
и/или правна сложност. Съгласно чл.10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
3
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на
изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.,
а съгласно т. 2 на същата разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2. В конкретния случай от
страна на процесуалния представител на взискателя не са били извършени
други действия, освен подаването на молба за образуване на делото. Не се
установи процесуалният представител на взискателя да е извършвал някакви
други действия, които да попадат в хипотезата на чл.10, т. 2 от Наредбата, а
именно водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, поради което и съдът намира, че на
същият не следва да му присъжда възнаграждение за тях.
Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че на
взискателя се дължи адвокатско възнаграждение единствено за образуване на
изпълнителното дело в размер на 200 лв., поради което същото следва да бъде
намалено до посочения размер.
Настоящата съдебна инстанция намира, че пропорционалната такса по
т. 26 от Тарифата следва да се определи съобразно сумата 200 лв. –
адвокатско възнаграждение или общо – 2 674, 28 лв. При така възприето
дължима такса по т. 26 от Тарифата е 233, 94 лв. без ДДС или 280, 72 лв. с
ДДС. При 350 лв. – адвокатско възнаграждение таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е
245, 94 лв. без ДДС или 295, 12 лв. с ДДС.
С оглед гореизложеното съдът приема, че жалбата следва да се уважи и
в частта относно определените от съдебния изпълнител разноски по
изпълнението, като се измени постановлението и същите се намалят от 379,
13 лв. до размера от 364, 73 лв. с ДДС.
Относно направените разноски за настоящото производство
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника, освен в три изчерпателно изброени хипотези на закона.
Доколкото в настоящия случай не попадаме в нито една от лимитативно
изброените изключения, следва, че направените разноски за настоящото
производство следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и
направеното му искане следва да бъде оставено без уважение.
4
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноски от 15.09.2021г. постановено по
изп. дело №20218510402366, с което е отказано по искане на длъжника ЗАД
„ОЗК-З.“ да бъдат редуцирани разноските по изпълнителното дело И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в поканата за доброволно изпълнение изх.
№ 59 350/08.09.2021г. по изпълнително дело №20218510402366 разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя от 350 лв. на 200 лв.
НАМАЛЯВА определените в поканата за доброволно изпълнение изх.
№ 59 350/08.09.2021г. по изпълнително дело №20218510402366 разноски
начислени по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ от 379, 16 лв. с
ДДС на сумата от 364, 73 лв. с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5