Р Е Ш Е Н И Е № 260200
08.10.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански
състав
На 18.09.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело №1403 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и
следващите от ГПК.
С решение №1174/09.04.2020г., постановено
по гр. д. №12701/2018г. по описа на Пловдивският районен съд, в производство по извършване на съдебна делба е
изнесен на публична продан недвижим имот с идентификатор 66915.502.836 по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-36/06.03.2008
г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота:
с. С., ***, с площ от 647 кв.м., заедно с построените
в него жилищна сграда със застроена площ от 57 кв.м. с идентификатор 66915.502.836.1 , селскостопанска
сграда със застроена площ от 6 кв.м. с идентификатор
66915.502.836.2 и гараж със застроена площ от 16 кв.м. с идентификатор 66915.502.836.3 , ведно
с всички подобрения и приращения, направени в мястото, при граници: 66915.502.1685.
66915.502.166,66915.502.992, 66915.502.834,
66915.502.835, при
пазарна цена от 38630 лв. Със същото решение З.Г.Ю., с ЕГН **********, е осъдена да заплати на Н.Г.Ю., ЕГН
**********, сумата от 1249,90 лева -стойност на увеличение на
квотата й в следствие на извършени от него ремонтни работи в имота и е
отхвърлена претенцията по сметки на Н.Ю.
за разликата до 1461 лева като неоснователна.
Недоволна от така постановеното съдебно
решение е останала жалбоподателката З.Г.Ю., с ЕГН ********** , която го обжалва в
частта, с която не е уважена претенцията
й за възлагане на недвижимия имот и същият е изнесен на публична продан, както
и в частта, с която е уважена претенцията по сметки на съделителя Н.Ю. , като
е осъдена да му заплати сумата от
1249,90 лева. Счита решението в обжалваната част за незаконосъобразно и поддържа, че са налице предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК
за възлагане на недвижимия имот, тъй като не притежава друго жилище.Твърди, че макар да не е живяла
в имота към момента на смъртта на общия
на страните наследодател , то това обстоятелство не може да й бъде вменено във вина , тъй като не е била
допускана в имота , както приживе от наследодателя, а след неговата смърт и
от сънаследника Н.Ю.. Поддържа, че незаконосъобразно първоинстанционния съд е уважил и заявената от ищеца
претенция по сметки, като не е обсъдил и оценил правилно събрания по делото доказателствен материал.Твърди, че по делото не е било доказано
извършването на тези подобрения от съделителя Н.Ю.,
както и че част от претендираните
СМР не представлявали подобрения в
имота.Моли да се отмени решението в обжалваната част и се постанови
друго, с което неподеляемият имот, предмет на
настоящото дело, бъде поставен в неин дял, а претенцията по сметки отхвърлена
като неоснователна.
Въззиваемият Н.Г.Ю., ЕГН **********, изразява становище за правилност на
решението в обжалваната част и настояват за неговото потвърждаване.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което
се явява процесуално допустима.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доводите,
изложени в жалбите и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Производството е делбено във
фаза по извършване на делбата.
С влязло в сила решение № 4342, постановено на
13.12.2019 г. по гр.д.№ 12701/ 2018 г. на РС-Пловдив, е допуснато извършване на съдебна делба между
Н. Г.Ю., ЕГН:**********, ЕГН ********** и З.Г.Ю., с ЕГН ********** , при равни права- по 1/2 ид.
ч. на съсобствения им, придобит по наследство от
техния баща Г. Н. Ю., починал като
разведен на 23.06.2012г., недвижим имот
с идентификатор 66915.502.836 по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-36/06.03.2008
г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота:
с. С., ***, с площ от 647 кв.м., заедно с построените
в него жилищна сграда със застроена площ от 57 кв.м. с идентификатор 66915.502.836.1, селскостопанска
сграда със застроена площ от 6 кв.м. с идентификатор
66915.502.836.2 и гараж със застроена площ от 16 кв.м. с идентификатор 66915.502.836.3 , ведно
с всички подобрения и приращения, направени в мястото, при граници: 66915.502.1685.
66915.502.166,66915.502.992, 66915.502.834,
66915.502.835.
Съдът е обвързан с влязлото
в сила решение по допускане на делбата,
с което със сила на присъдено
нещо са установени предметните граници-права, страни, имоти, в рамките на които
делбеният съд е длъжен да извърши делбата във втората
фаза.Ето защо релевираните във въззивната
жалба оплаквания от жалбоподателката З.Ю. досежно
статута и собствеността на допуснатия до делба недвижими имот не могат да се
разглеждат в настоящето производство.
В проведеното на 12.03.2019 г. първо съдебно заседание
от втора фаза на съдебната делба са заявени възлагателни
претенции по чл. 349, ал.
2 ГПК от двамата съделители.
С оглед на събраните по делото доказателства
законосъобразно районният съд е приел, че делбата следва да се извърши чрез
изнасянето на имота на публична продан, тъй като и двамата съделители
не отговарят на условията, визирани в чл. 349, ал.2
от ГПК.
Съгласно така посочената законова разпоредба , ако неподеляемият
имот е жилище, всеки от съделителите, който при
откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да
поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Видно от
законовата разпоредба, приложимостта на възлагането в тази хипотеза е
обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) жилището да е неподеляемо, 2) съделителят да
няма собствено жилище, 3) съсобствеността върху него да е възникнала единствено
по силата на наследяване, и 4) съделителят да е живял
в него към момента на откриване на наследството – така ТР № 1/19.05.2004 г. на
ОСГК на ВКС.
В настоящия случай съсобствеността върху делбения имот е възникнала по силата на наследяване, има
характер на жилищен такъв и е неподеляем, тъй като от него не могат да бъдат обособени
съответни дялове в самостоятелни обекти, без значителни преустройства и
неудобства, по-големи от обикновените, по смисъла на чл. 203, ал.1
от ЗУТ. Това обстоятелство не се спори между страните, като е
установено по делото и от заключението на вещото лице В. Р., по допуснатата в първоинстанционното производство СТЕ. Съделителката
З. Ю. е декларирала , че не притежава
собствено жилище, а досежно съделителя Н.Ю. е документално установено, че е собственик на апартамент , находящ се в град
Пловдив , със застроена площ от 36,32
кв.м., придобит на 27.02.2006г. с договор
за продажба на общински недвижим имот на
основание чл.47,ал.1,т.3 от ЗОС. По делото не е
установено наличието на последната от така посочените вече кумулативни
предпоставки за основателност на възлагателната
претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК- съделителят да е
живял в имота към момента на откриване на наследството.Страните по делото не
спорят досежно отсъствието на тази предпоставка, като
и от показанията на всички разпитани по делото свидетели е категорично
установено, че никой от съделителите не е живял
в имота заедно с техния наследодател и към датата на смъртта
му-23.06.2012г.
Изискването съделителят да е живял в
имота към момента на откриване на наследството е императивно и неговото отсъствие обосновава
неоснователност на възлагателната претенция на съделителя по чл.349,ал.2 от ГПК. Без правно значение е причината, поради която
съделителят не е живял в имота, респ. дали защото не
е бил допуснат в него приживе от наследодателя или доброволно е избрал да живее извън него.
Вложеното в законодателния текст изискване се свързва с разбирането , че който
е живял в имота при откриване на наследството
, той е полагал и грижи за наследодателя.Затова и именно този наследник трябва да получи привилегия при възлагането на имота.
След като не са
налице предпоставките на чл. 349, ал.2
от ГПК респ. съделителите не са живяли в имота към
момента на откриване на наследството и съделителят
Н.Ю. притежава друго жилище, процесният имот не може да бъде възложен в дял и следва да бъде изнесен на публична продан
съгласно разпоредбата на чл. 348,
изр.1 ГПК. Проданта следва да бъде извършена при начална цена на
имота, определена съобразно чл. 485 ГПК
, като след извършването й страните следва да получат паричната равностойност
на дяловете си от имота в съответствие с влязлото в сила решение по допускане
на делбата.
Предвид изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение в атакуваната част се явява
правилно и следва да бъде потвърдено.
В първото проведено по
делото съдебно заседание след допускане на делбата, Н.Ю. е предявил против З.Ю. претенция за заплащане на сумата от 1461
лв.-стойност на извършени от него СМР в имота -подмяна на дограма, ремонт на
покрива, бетониране на пода на къщата, поставяне на ламинат,
измазване на стените отвътре, боядисване на врати, изграждане на ограда в имота
месец юли-декември на 2014 г.
Така предявената претенция
правилно е квалифицирана от първоинстанционния
съд по чл.61,ал.2 от ЗЗД и съгласно
разясненията дадени в Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г.
на ОСГК на ВС, в което е прието, че когато съсобственикът е извършил подобрения
в имота без съгласието, но без изричното противопоставяне на останалите съсобственици
и без този съсобственик да е изменил намерението си да е владелец на своята
идеална част от имота и държател на частите на останалите съсобственици,
отношенията между него и останалите съсобственици следва да се уредят съобразно
правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В този случай, ако
съсобственикът е действал и в свой интерес /например за да осигури годно за
обитаване за себе си жилище/, другите съсобственици отговарят за поетите
задължения, необходимите и полезни разноски, но само до размера на
обогатяването им. Следователно, отговорността им се ограничава до по-малката
сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на
подобренията стойност на съсобствения имот. Това
принципно положение е възприето и доразвито и в последващата
практика на ВКС- т. I. 5 от ППВС № 6 от 1974 г., решение № 461 от 12.05.1986 г. по гр. д. № 570
от 1985 г. на ВС, Второ г. о., решение № 532 от
17.06.1994 г. по гр. д. № 382 от 1994 г. на ВС, Първо г. о., както и
в постановената по реда на чл. 290 от ГПК
задължителна практика на ВКС- например
решение № 339 от 10.10.2011 г. по гр. д. №
1072 от 2010 г. на ВКС, първо г. о.
В процесния
случай от събраните по делото
доказателства не се установява наличие
на промяна в намерението на Н.Ю. да
владее не само собствената част от имота, а и частта на другия
съсобственик , както и че последният е знаел за извършването на подобренията в съсобствения имот. Тези обстоятелства водят до извод, че
обезщетението за извършените подобрения следва да се определи съгласно
правилата на разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.
Неоснователно е твърдението
във въззивната
жалба, че по делото не било доказано извършването на тези подобрения от съделителя Н.Ю.. За доказването на този факт по делото са
разпитани свидетелите А. Ю. , Г. С. и и
О. К., които съдът напълно кредитира, като последователни , непосредствени и логични в
частта им, касаеща предмета на доказване, които са
установили кога и от кого са били извършени подобренията /че същите са
извършени само от съделителя Н.Ю. след смъртта на
наследодателя на страните , финансирани
с негови лични средства и труд.
Същевременно наличието на тези
подобрения в имота се установява и от
изслушаното и прието допълнително
заключение на експертиза на в. л. В. Р., което е извършило и оглед на имота.
Въпреки че е било в нейна тежест, жалбоподателката не
е ангажирала каквито и да било доказателства в подкрепа, че оценените от вещото
лице строително-монтажни работи са извършени от нея, като по делото липсват и
твърдения в тази насока.Макар в показанията на свидетелката Я. С.-майка на страните да се съдържат
твърдения, че и тя е участвала в дейностите по подобряване на имота, то същите останаха изолирани и неподкрепени от останалия доказателствен материал.Същите са и вътрешно противоречиви
и контроверсни на показанията на останалите по делото
свидетели, които са еднозначни в сведенията си , че всички СМР в имота са били
извършени от Н.Ю., а след смъртта на наследодателя майка им е посещавала имота
спорадично и то само на разходка.
Неоснователно е и
възражението във въззивната жалба, че претенцията по
сметки е неоснователна , тъй като част от извършените строително-монтажни
работи не представлявали подобрение От допълнителното заключение на
съдебно-техническата експертиза, което не е било оспорено от З.Ю. безспорно се установява, че извършените
от Н.Ю. през 2014 г. строително-монтажни
работи в съсобствения имот са довели до увеличаване
на стойността му, тоест че по своята същност те са подобрения /разноски, които
водят до увеличение на стойността на вещта/.
По изложените по-горе
съображения претенцията на Н.Ю. за
заплащане от З. Ю. на стойността на
извършените подобрения в имота през 2014г. е доказана по основание. Тези
подобрения следва да бъдат присъдени, като се вземе предвид по-ниската стойност
измежду разходите за извършването им и увеличената стойност на имота.В случая
по-ниска е увеличената стойност на имота -2499,30 лева в сравнение със стойността на разходите към
момента на извършването им – 3211,31 лева, съгласно заключението на вещото лице
В. Р.. Съобразно притежаваната от съделителя З.
Ю. квота в съсобствеността, тя
следва да бъде осъдена да заплати на извършилия подобренията в имота през
2014г. Н.Ю. сумата 1249, 65 лева.
Поради съвпадането на
крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на РС-Пловдив – потвърдено в
обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
При този изход на правния
спор жалбоподателката следва да бъде осъдена да
заплати на въззиваемия направените по делото разноски
в размер от 500 лева-заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1174/09.04.2020г., постановено по гр. д. №12701/2018г.
по описа на Пловдивският районен съд, в обжалваната част, с която е изнесен на
публична продан допуснатият до съдебна делба недвижим имот с идентификатор 66915.502.836 по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-36/06.03.2008
г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота:
с. С., ***, с площ от 647 кв.м., заедно с построените
в него жилищна сграда със застроена площ от 57 кв.м. с идентификатор 66915.502.836.1 , селскостопанска
сграда със застроена площ от 6 кв.м. с идентификатор
66915.502.836.2 и гараж със застроена площ от 16 кв.м. с идентификатор 66915.502.836.3 , ведно
с всички подобрения и приращения, направени в мястото, при граници: 66915.502.1685.
66915.502.166,66915.502.992, 66915.502.834, 66915.502.835, при пазарна цена от 38630 лв. и З.Г.Ю., с ЕГН ********** е осъдена да заплати на Н.Г.Ю., ЕГН
**********, сумата от 1249,90 лева -стойност на увеличение на
квотата й в следствие на извършени от него ремонтни работи в имота.
Решението в останалата част,като необжалваемо, е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА З.Г.Ю., с ЕГН **********, да заплати на Н.Г.Ю., ЕГН **********, сумата от 500 лева- разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението в частта
относно начина на извършване на делбата подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.