Решение по дело №2254/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно –осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „МК Фактор“ ЕООД с адрес за кореспонденция гр.***против Решение № ПИ-280/30.08.2023г. на Директора на ТД на НАП - София, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С230022-022-0058511/17.08.2023г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – София, с което на дружеството е наложен запор върху налични и постъпващи суми в полза на „М Сървисис“ ЕООД по банковата му сметка до размера на публичните задължения посочени в същото. Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата; твърди, че наложената обезпечителна мярка е в разрез с разпоредбите на ДОПК; не е изяснен въпроса какво част от тези плащания представляват вземания от страна на „М Сървисис“ ЕООД; неправилен е извода, че „МК Фактор“ ЕООД се явява трето задължено лице по отношение на длъжника; вземанията - предмет на запор следва да бъдат ликвидни и изискуеми, т. е. да бъдат установени и индивидуализирани основание и размер, както и по задължено лице по вземането - арг. Чл.202 ал.2 от ДОПК. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. В депозирана по делото молба заявява, че поддържа жалбата.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Срещу "М Сървисис“ ЕООД в ТД на НАП София е образувано изпълнително дело № *********/2020г. за принудителното събиране на установени и изискуеми публични вземания в размер на общо 801 492.73лв. – главница и лихви. Посочените задължения са формирани по декларации обр.6 по ЗОВ за период 01.09.2020г. – 30.09.2021г., както и по ревизионни актове.

На основание чл.221 ал.1 от ДОПК до длъжника е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение с изх. № С200002-048-0074998/17.07.2020г., връчено на 23.08.2020г.

Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С230022-022-0058511/17.08.2023г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – София, с което на дружеството е наложен запор върху налични и постъпващи суми в полза на „М Сървисис“ ЕООД по банковата му сметка до размера на публичните задължения посочени в същото.

С процесното Постановление за налагане на обезпечителни мерки, на основание чл.200 от ДОПК и чл.202 ал.1, във връзка с чл.195 ал.1-3 от ДОПК, е наложен запор върху налични и постъпващи суми с титуляр „ МК Фактор“ ЕООД, за задължения на „М Сървисис“ ЕООД до размера на установените публичните задължения в размер на 800 084.76лв. В постановлението е посочено, че „М Сървисис“ ЕООД не притежава банкови сметки, а използва бавковата сметка на „МК Фактор“ ЕООД в ТБ „Юробанк България“ АД за получаване, съхранение на средства и извършване на разплащания към трети лица. До банката е изпратено запорно съобщение с изх. № С230022-146-0001647/18.08.2023г., връчено по електронен път на 17.08.2023г.

Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С230022-022-0058511/17.08.2023г. е оспорено по административен ред. С обжалваното в настоящото производство Решение № ПИ-280/30.08.2023г. жалбата, подадена от „МК Фактор“ е оставена без уважение, като неоснователна, по подробно изложени мотиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на настоящето производство, е подадена на 28.09.2023г. по пощата, а процесното решение е връчено на дружеството по електронен път на 21.09.2023г., т.е. в предвидения в чл.197 ал.2 от ДОПК преклузивен 7- дневен срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването и същата, като процесуално допустима задължава съда да я разгледа по същество, относно нейната основателност.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл.168 от АПК, вр. с пар.2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.197 ал.1 от ДОПК, а именно Директорът на ТД на НАП-София, съгласно Заповед № 804/08.06.2023г. на Изпълнителния директор на НАП. Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, също е издадено от компетентен орган- публичен изпълнител в ТД на НАП-София, съгласно чл.8 ал.1 т.3 от ДОПК и съгласно правомощията на този орган, определени в чл.12 ал.4 т.1 и чл.167 ал.1 от ДОПК. Не са налице основания за нищожност на оспорения индивидуален административен акт.

Оспореното решение е издадено в предписаната от закона форма. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки също съдържа всички законоустановени реквизити, съобразно изискванията на чл.196 ал.1 от ДОПК.

При издаването на оспореното решение, както и на потвърденото с него постановление за налагане на обезпечителни мерки не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

По аргумент на чл.195 ал.1 от ДОПК, подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания. На основание чл.162 ал.2 т.1 от ДОПК, вземанията за данъци и задължителни осигурителни вноски са публични държавни вземания.

В процесния казус са налице изискуеми /с настъпил срок на изпълнение/ вземания на държавата, установени /определени по основание и размер/ по надлежен ред, които не са платени доброволно, поради което следва да се приеме, че е налице обезпечителна нужда и предпоставката на чл.195 ал.1 от ДОПК е изпълнена. Разпоредбата на чл.195 ал.2 от ДОПК регламентира, че обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Целта на производството по обезпечаване на публичните задължения е да се защити интереса на фиска и да се гарантира, че държавата ще може да събере установеното публично задължение с лихвите, до окончателното му погасяване.

Обезпечението е допустимо при наличието на обезпечителна нужда, която е определяща за налагането на обезпечителните мерки същата е налице в конкретния случай. Обезпечителната нужда от своя страна се определя от възможността длъжникът да изпълни задължението си с имуществото, с което разполага и с което ще разполага към датата на изпълнението. В тази връзка, в рамките на производството по издаване на постановление за налагане на обезпечителни мерки, публичният изпълнител извършва преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на публичните вземания и същият имал правомощието да наложи обезпечителните мерки.

В настоящия случай обезпечителната нужда е обоснована, след извършена преценка и анализ от публичния изпълнител, със затрудненост на събирането на изискуемото и установено публично вземане, тъй като не са били предприети действия за погасяване на дълга от длъжника, поради което възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност са необосновани.

В процесното решение е изложено, че задълженията, установени спрямо „М Сървисис“ ЕООД по изпълнително дело № *********/2020г. са в особено големи размери и същите не са заплатени в срока за доброволно плащане. Към датата на издаването на процесното постановление за налагане на обезпечителни мерки „ М Сървисис“ ЕООД има задължения в размер на общо 800 084.76лв.Наред с това е установено, че длъжникът „М Сървисис“ ЕООД продължава да извършва търговска дейност, като за извършваните разплащания използва банковата сметка на „МК Фактор“ ЕООД. Констатирано е, че за м.02.2023г. „М Сървисис“ ЕООД е реализирало оборот от регистрираното фискално устройство в обекта в гр.Б., кв.***в размер на 90 420.04лв., поради което се установява, че дружеството продължава да упражнява активна търговска дейност, без да предприема действия по погасяване на задълженията си към бюджета.

В случая е наложен запор именно върху налични и постъпващи суми по банкова сметка *** „Юробанк България“ ЕООД за сумата от 800 084.76лв. с титуляр „МК Фактор“ ЕООД, съгласно договора от 05.06.2019г. до размера на публичното задължение.

Съгласно чл.202 ал.1 от ДОПК запорът върху вземания на длъжника от банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката. Подлежат на запор всички видове банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление от длъжника. Според ал. 3 запорът се смята наложен спрямо третото задължено лице и банките от деня и часа на получаването на запорното съобщение. Анализът на текста предпоставя извода за налагане на запор върху банкови сметки на задължено лице /длъжник/, докато в случая се установява обстоятелството, че банковата сметка, върху която е наложен запора не принадлежи на длъжника, а на трето за изпълнителното производство лице, с което длъжникът е сключил посочения по- горе договор за факторинг от 05.06.2029г.

В процесния случай обезпечителната мярка запор е наложена върху парични средства, чийто собственик е длъжника „М Сървисис“ ЕООД и които се намират в банкова сметка *** „МК Фактор“ ЕООД, в полза на длъжника.Несъмнено, при определяне на обезпечителната мярка следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда на публичния взискател, така и мярката да не обременява прекомерно интересите на длъжника. Това изискване произтича пряко от принципа на съразмерност по чл. 6 от

Административно процесуалния кодекс, според който административният орган трябва да упражнява възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по- голяма степен от най- необходимото за целта, за която актът е издаден. В този смисъл, обезпечението не е несъразмерно. Успоредно с това и в случай, че по банковите сметки са налични, респ. постъпят суми в по-голям от посочения размер, няма пречка лицето да оперира с тях. От друга страна, съпоставката между запорираните и дължимите средства, позволяват на съда, редом с установената липса на данни за искане по чл.199 ал.2 от ДОПК /за замяна на обезпечението/ да приеме, че е налице възможност изпълнението да бъде сериозно затруднено или невъзможно без налагане на посоченото обезпечение. В този смисъл същото се явява пропорционално, съгласно чл.6 от АПК и в съответствие с целта на закона по чл.195 ал.1 от ДОПК. Освен това, в случай на неотложни плащания във връзка с дейността си, дружеството разполага с възможността по чл.229 от ДОПК - да отправи искане до публичния изпълнител, който да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметките суми, да се оставят на негово временно разпореждане. Успоредно с това, текста на чл.199 ал.2 от ДОПК предвижда възможността да се поиска замяна на наложеното обезпечение- императивно гласи "винаги", т. е. без ограничение във времето и спрямо обстоятелствата, докато е налице висящо, т. е. неприключило изпълнително производство. В този смисъл банковият запор не предопределя веднъж и завинаги невъзможност за опериране със средства по банковата сметка, като приложимият ДОПК дава алтернативни варианти както за замяна обезпечението, така и за разрешаване плащания със средства от сметката, когато обстоятелствата го наложат.

По тези съображения съдът намира, че жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Производството по чл.197 ал.2 – 4 от ДОПК е особено производство, различно от производството по обжалване на ревизионните актове, поради което специалната разпоредба на чл.161 ал.1 от ДОПК е неприложима, а възнаграждението за юрисконсулт е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл.78 ал.8, във вр. с ал.3 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.24 от НЗПП. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че в случая дължимото възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определено в размер на 100лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МК Фактор“ ЕООД, ЕИК ********* с адрес за кореспонденция гр.***против Решение № ПИ-280/30.08.2023г. на Директора на ТД на НАП - София, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С230022-022-0058511/17.08.2023г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – София, с което на дружеството е наложен запор върху налични и постъпващи суми в полза на „М Сървисис“ ЕООД по банковата му сметка до размера на публичните задължения посочени в същото.

ОСЪЖДА „МК Фактор“ ЕООД, ЕИК ********* с адрес за кореспонденция гр.Варна, ул.“***“ № ** вх.* ет.* ап.**, представлявано от М.Д.К. да заплати на Национална агенция по приходите - София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв./сто/

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: