Разпореждане по дело №37/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Х. М. Х. от гр. К., чрез адв.Н.М. – АК-К., против решение № 148/16.01.2012 г. по гр.д. № 1516/2011 г. по описа на КРС. С посоченото решение гражданския брак, сключен между Д. Б. Х. и Х. М. Х. е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи. Упражняването на родителските права спрямо родените от брака две деца са предоставени на майката , а за бащата е определен режим на свиждане да ги вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8.00 часа до 18.00 часа , както и един месец през годината , който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на децата да става в домът на майката. Х. М. Х. е осъден да заплаща на непълнолетните си деца Х. и Е. , чрез тяхната майка и законна представителка Д. Б. Х., ежемесечна издръжка в размер на по 100.00 лв. за всяко от децата, считано от Ôлизане на решението в сила, до навършване на пълнолетие или настъпване на друга изменяща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Постановена е промяна на фамилното име на Д. Б. Х. в Д. Б. М.. Присъдени са следващите се държавни такси в тежест на страните по делото. В жалбата на Х. М. Х. се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че изключителна вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство има съпругата му. Съдът не бил обсъдил всички събрани по делото доказателства, относно брачните провинения на съпругата му. Свидетелите установявали , че през 2006 г. заминал за Чехия, за да работи и издържа семейството си. До лятото на 2011 г. цялото семейство било в Чехия. Съпругата му също започнала работа, но установила контакти с неподходящи лица, което я променило, отчуждила се от него и децата, започнала да води начин на живот, несъобразен с интересите на семейството, оставяла децата без надзор в домът им, когато той бил на работа. Независимо от това той не предизвиквал скандали , не злоупотребявал с алкохол , не й нанасял побой. Св. С.Х. била пряк свидетел на поведението на съпругата му. Раздялата между съпрузите била от 2011 г., когато изпратил съпругата си заедно с децата в България на гости при родителите й. След раздялата правил опити да говори с децата и съпругата си, но тя категорично заявявала, че не желае да разговаря с него и, че нямал право да вижда децата. За това й поведение подал молба в ОбССП-с.Ч., отдел „З. на Д.. С оглед на тези обстоятелства заявява, че не желае развод, тъй като бракът им не е дълбоко и непоправимо разстроено и той не бил допринесъл с поведението си за фактическата раздяла. Счита, че решението следва да бъде отменено, вместо което да бъде постановено решение, с което искът за развод да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и се присъдят разноски, или бракът им да бъде прекратен по изключителна вина на съпругата му, родителските права спрямо родените от брака две деца да бъдат предоставени за упражняване от него, а съпругата му Д. Х. да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 100.00 лв. за всяко от децата, да бъде определен режи на свиждане на майката с децата, а по отношение на допуснатата промяна на фамилното име на съпругата решението на районния съд да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В писмения отговор на въззивната жалба Д. Б. Х. , чрез адв. Ф.С.-АК-К. твърди, че жалбата е неоснователна. Твърденията на жалбоподателя, че бракът им не бил дълбоко и непоправимо разстроен,че бил грижовен съпруг и баща, не съответствали на събраните по делото доказателства. В тази насока били показанията на св.С. М. и С.Х.. Счита, че именно неговото поведение не било съобразено с интересите на семейството и е довело до влошаване на отношенията им.Моли съдът да потвърди решението на районния съд. Не претендира разноски за въззивна инстанция.

Окръжния съд, след преценка на доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от лице имащо право на жалба и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

Предявен е иск за развод с правно основание чл.49 от СК. В исковата молба на Д. Б. Х. от с. К., общ. Ч., се твърди, че с ответника Х. М. Х. от Г. били съпрузи от 13.03.2002г. От брака си имали родени две деца -Х. Х. Х. и Е. Х. Х.. От самото начало брачните им отношения не се развивали добре. Живеели при свекърва й и скандалите били ежедневие, карали се заради липсата на пари и намесата на майката на ответника в отношенията им. След един от поредните скандали заедно с децата напуснали семейното жилище и заживели на квартира. След уговорка на съпругът й, че това повече няма да се повтаря и заради децата, се върнали при него. Отново скандалите, виковете и чупенето на покъщнина от страна на ответника се превърнали в ежедневие. Започнал да злоупотребява с алкохол, не носел никакви доходи за издръжка на семейството, не се интересувал от нея и децата. През 2006г. заминали за Чехия, където и двамата започнали работа. Всичко било наред, но съпругът й отново започнал да злоупотребява с алкохол. Не се прибирал по цели нощи, не се грижел за издръжката на децата, не давал никакви средства за подпомагане на домакинството. Многократно го молела да престане да пие и да положи усилия за запазване на семейството, но нямало резултат. В случаите , когато се засичали у дома непрекъснато се карали, той я обвинявал, че си имала любовник, което не било вярно. Не й позволявал да контактува с никого, дори със съседите. Случвало е се да й посяга дори и пред децата, да заключва децата в отделни стаи на жилището. Преди около три месеца се върнали в България, тъй като положението станало нетърпимо. От тогава живеела с децата при родителите си в с. К.. От както се върнал в страната, съпругът й не се интересувал от нея и децата им. В момента грижите по отглеждането и възпитанието на децата били поети изцяло от нея. Моли съдът да прекрати бракът им като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителната вина на ответника, да й предостави упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца, както и да осъди ответника да им заплаща ежемесечна издръжка от по 100 лева за всяко от децата и да й бъде възстановено предбрачното фамилно име - М..

В писмения отговор на исковата молба ответникът Х. е оспорил предявения иск. Твърди, че изпълнявал съвестно съпружеските и бащинските си задължения, не употребявал алкохол, не предизвиквал скандали и не бил променял отношението си към съпругата и децата.През 2006г. по икономически причини бил принуден да замине за чужбина, за да издържа семейството си. След като се установил в Чехия, с цялото семейство заживяли в Прага до лятото на 2011г.. През тези години полагал грижи за семейството си.Съпругата му също започнала работа, но установила контакти с неподходящи лица и това я променило, отчуждила се от него и децата, започнала да води свой начин на живот, несъобразен с интересите на семейството, често оставяла децата без надзор в дома им, когато ответникът бил на работа. Независимо от това отрича да е предизвиквал скандали, не злоупотребявал с алкохол и не й бил нанасял побои. Разделени били от лятото на 2011г., когато съпругата му заедно с децата дошла на гости на майка си в България. След това ответникът правил опити да се види и чуе с децата и съпругата си, но ищцата категорично му отказвала такава среща. За това нейно поведение бил депозирал молби и жалби в ОбССП - с. Ч., отдел "З. на Д., и ОбССП-К.. При тази фактическа обстановка сочи, че не желаел развод, тъй като считал, че бракът им с ищцата не бил дълбоко и непоправимо разстроен и изчерпан от съдържание. В случай, че съдът приемел, че брака им бил разстроен, моли да го прекрати по вина на ищцата, да му се предостави упражняването на родителските права спрямо двете деца и да бъде осъдена ответницата да им заплаща издръжка в размер от по 120 лева, считано от влизане в сила на бракоразводното решение.

От писмените доказателства се установява, че страните са сключили граждански брак на 13.03.2002 г. и от брака си имат родени две малолетни деца Х. Х. Х. с ЕГН * и Е. Х. Х. с ЕГН * и са записани в редовна форма на обучение за учебната 2011/2012 г. в С.,К-а обл.

В писмено становище на отдел "З. на Д. при Д. "С. подпомагане"-К., което се поддържа и пред настоящата инстанция, се изразява становище, че в интерес на децата е родителските права спрямо тях да бъдат предоставени на майката, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения и изплащане на издръжка.

Гласните доказателства установяват, че отначало брачните отношения на страните по делото се развивали нормално, живеели в домът на родителите на ответника, впоследствие заживяли самостоятелно.В отношенията им се появили дрязги, ответника започнал да употребява алкохол и в такова състояние бил нервен, агресивен, заяждал се , чупел всичко в къщи, не се отнасял добре с децата и към съпругата си. От друга страна ищцата не желаела да живее със съпругът си , искала всеки да има свой личен живот. Докато били в Чехия не контактували като съпрузи, а само с бележки и чрез децата, живеели в отделни стаи. От лятото на 2011 г. били във фактическа раздяла.В момента ищцата и децата били в с. К.. По делото няма данни съпрузите да са правили опити за запазване на семейството.

При тези данни съдът намира искът за развод с правно основание чл. 49, ал.1 от СК за основателен.Установява се, че първоначално брачните отношения на страните са протичали нормално.Впоследствие са преус‗ановили нормалните контакти помежду си, като от една страна ответника започнал да употребява алкохол, ставал нервен и това състояние е довело до появата на дрязги в отношенията им, по време на пребиваването на семейството в Чехия не контактували като семейство,живеели в различни стаи и всеки водел свой живот, ищцата не желаела да живее с ответника, комуникирали чрез децата. От тези обстоятелства може да се направи извод, че в брачните отношения на страните е настъпило разстройство , при което е разкъсана духовната и физическа връзка между съпрузите. Доказателствата по делото сочат, че брачното поведение на двамата съпрузи се е отразило на равновесието в нормалното протичане на брачните отношения. За това правилно е прието от районния съд, че между съпрузите липсват взаимно доверие, уважение, любов и разбирателство, и запазването на брака не е в интерес нито на семейството, нито на обществото. Налице са признаците на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, при които следва да бъде прекратен по вина на двамата съпрузи с произтичащите от това последици, относно упражняване на родителските права спрямо родените от брака деца, издръжката им,предбрачното фамилно име на ищцата, по които съдът се е произнесъл с решението. Прочее, решението на районния съд следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Ето защо съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 148/16.01.2012 г. по гр.д.№ 1516/2011г. по описа на Районен съд – К..

Решението подлежи на касационен контрол пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.