Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260030/08.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен
съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и трети
септември двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при секретаря Р.Р., като разгледа докладваното
от съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 685 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на „Стар
Пост" ООД против Решение
№ 201/ 04.03.2020 г. по гр. д. № 191/ 2019 на РС Хасково, с което е осъден да заплати на Г.М.Х. сумата
от 839. 83 лв., представляваща възнаграждение за извършена работа за периода
01.12.2015 г. до 30.06.2016 г. по Граждански договор № *** от 01.07.2012 г. и
Граждански договор № *** от 01.04.2016 г.
В жалбата се правят
оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се излагат
доводи за недосазаност на исковата претенция. Иска се да бъде отменено обжалваното решение, вместо
което се постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск.
Въззиваемият Г.М.Х. оспорва жалбата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност констатира следното
от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна
и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което е
допустима.
Г.М.Х. е предявил против „Стар Пост" ООД иск по чл. 79 вр. чл. 266 ЗЗД за
сумата от 839. 83 лв., представляваща възнаграждение за
доставени пощенски пратки за периода 01.12.2015 г. до 30.06.2016 г.
Между Г.М.Х. като изпълнител и „Стар Пост" ООД като
възложител са сключени два договора: № ***/ 01.07.2012 г. и № ***/ 01.04.2016 г.,
с които ищецът е приел да изпълнява по поръчка на „Стар Пост" ООД следната
дейност: доставка, пренасяне и получаване на пратки (писма, документи и пакети)
до и от клиенти на възложителя срещу възнаграждение.
Сключените
между страните договори по съществото си представляват договори да изработка по
чл. 258 ЗЗД, тъй като имат за предмет постигане на определен трудов резултат от
страна на изпълнителя по поръчка на възложителя.
Възраженето
на ответника за неоснователност на исковата претенция до 01.04.2016 г., когато
е сключен втория договор, поради това, че тримесечният срок на договора от
01.07.2012 г. е изтекъл на 30.09.2012 г. и не е продължен с анекс от страните
съгласно чл. 3, е неоснователно. Договорът за изработка е неформален, поради
което може да бъде сключен както в устна, така и в писмена форма, която е само
за доказване. Възможно е договорът да бъде сключен в писмена форма за определен
срок, след изтичането на който страните да постигнат устно съгласие за
продължаването му при същите условия независимо от уговорката, според която
продължаването му става с писмено споразумение (анекс). Тежестта на доказване
на наличието на облигационно отношение след изтичане на първоначалния срок е
върху страната, която черпи изгодни правни последици от този факт. Изпълнението
на поетата с договора работа от изпълнителя със съдействието на възложителя е достатъчно
основание да се приеме, че страните са продължили по взаимно съгласие и устно
действието на договора за изработка.
Основният
спорен въпрос по делото е извършил ли е ищеца описаната в исковата молба
работа, за която претендира възнаграждение. Съгласно чл. 2 от двата договора
извършената от изпълнителя работа се удостоверява с двустранно подписан
констативен протокол. Съставянето му е способ за доказване на извършената
работа от страна на изпълнителя. Видно от показанията на св. Т.С. съставянето
на протокола се извършва от управителя на офиса по данни на изпълнителя. В тази
връзка по делото са представени разпечатки от електронната поща на ищеца, от
които е видно, че същият е изпълнявал и отчитал работата си по доставка на
пощенски пратки в периода 2014 – 2016 г. Изложеното по категоричен начин сочи,
че дори и след изтичане срока на договора от 01.07.2012 г. на 30.09.2012 г.
ищецът със знанието и съгласието на възложителя „Стар Пост" ООД е продължил да
изпълнява ежемесечно и без прекъсване до 30.06.2016 г. работата, предмет на
договора – разнос на пощенски пратки. Що се отнася до обема на извършената
работа, на основание чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 ГПК следва да се приемат за
доказани посочените от ищеца параметри, тъй като въпреки разпореждането на съда
ответникът не представи съставените за периода до 30.06.2016 г. констативни
протоколи. От изложеното се налага несъмнен извод, че през исковия период
01.12.2015 г. – 30.06.2016 ищецът Г.М.Х. е извършил възложената му от „Стар Пост" ООД работа по доставка
на пощенски пратки в обема, посочен в исковата молба, за която има право на
възнаграждение съобразно посочените в чл. 2, ал. 3 от договора от 01.04.2016 г.
цени в размер на 839. 83 лв. Поради това, като е уважил предявения иск за
посочената сума, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който
следва да се потвърди.
Що се
отнася до поддържаните пред първоинстанционното производство и във въззивната
жалба възражения за изтекла погасителна давност и за недължимост на
претендираното възнаграждение поради изплащането му, същите не следва да се
обсъждат по същество поради преклудирането им, тъй като не са заявени в срока
по чл. 131 ГПК с отговора на исковата молба, какъвто не е депозиран.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 201/ 04.03.2020 г. по гр. д. № 191/ 2019 на РС Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.