Решение по дело №344/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			20.05.2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.о. II

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	30.04.		2019

 

на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Райна Боянова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		344		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                    год.

       

ЕТ ,,Г.Б. – Радели“, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. Овчарци 2647, общ. Сапарева баня, представляван от Г.Б.С., обжалва Наказателно постановление № F352414 от 12.02.2018 г., издадено от Директор на Офис /дирекция/ за обслужване – Кюстендил в ТД на НАП София, с което на основание чл. 355, ал. 1, пр. 2 от КСО му е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв. за нарушение по чл.3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г.

 Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли за неговата отмяна. Твърди, че е изтекла абсолютната погасителна давност за наказателно преследване по чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Въззиваемата страна чрез процесуалния й представител гл. юрисконсулт Испиридонова оспорва жалбата, излагайки съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление  с искане да бъде потвърдено. Счита, че абсолютната давност не е изтекла, тъй като нарушението е извършено на 27.03.2017 г. и срокът по чл. 81, ал. 3 НК е четири години и половина, който изтича през 2021 г.

Съдът, като взе предвид  доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

            На 18.09.2017 г. в ТД на НАП София, офис Кюстендил във връзка с подаване на Декларация обр. 1 е установено, че ЕТ ,,Г.Б. – Радели“ в качеството си на работодател и осигурител по чл. 5, ал. 1 от кодекса за социално осигуряване /КСО/ не е подал в законоустановения срок в компетентната ТД на НАП, която в конкретния случай е ТД на НАП, офис Кюстендил декларация образец № 1 към чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на Министерство на финансите с данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ за месец февруари 2017 г. за подлежащо на осигуряване от ЕТ лице Радостина Георгиева Сакаджийска с ЕГН **********, в законоустановения срок 27.03.2017 г. Декларация Образец № 1 за м. 02/2017 г. е подадена по пощата с дата на пощенското клеймо 18.09.2017 г.

Р.Б. на длъжност ,,инспектор по приходите” в ТД на НАП гр. София, офис Кюстендил в присъствието на свидетелката И.С., съставила Акт за установяване на административно нарушение № F352414 от 11.10.2017 г. срещу ЕТ ,,Г.Б. – Радели“, представляван от Г.Б.С., квалифицирайки нарушението по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. Актът бил подписан и връчен на упълномощено лице – Елка Янкова Сакаджийска. Въз основа на така съставения АУАН е издадено и атакуваното Наказателно постановление № F352414 от 12.02.2018 г., издадено от Директор на Офис /дирекция/ за обслужване – Кюстендил в ТД на НАП София, с което на основание чл. 355, ал. 1, пр. 2 от КСО н жалбоподателя-едноличен търговец е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв. за нарушение по чл.3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, както и от гласните доказателствени средства. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Б., извършила проверката и съставила АУАН, както и тези на свидетелката С. възприемайки ги като обективни, логични и безпротиворечиви, намиращи подкрепа в събраните по делото писмени доказателства. От показанията на същите се установява и това, че актът за установяване на административно нарушение е връчен на упълномощено лице, след представяне на пълномощно от законния представител на ЕТ ,,Г.Б. – Радели“.

По делото е представено пълномощно, с което Г.Б.С., действащ в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ ,,Г.Б. – Радели“ е упълномощил Елка Янкова Сакаджийска да извършва правни и фактически действия от името на едноличния търговец, както и да го представлява пред различни органи на държавната и местна власт, организации, учреждения и фирми. В обхвата на упълномощаването не е включено правото упълномощеният да може да получава  съставени срещу едноличния търговец актове за установяване на административни нарушения, съставени от ТД на НАП.

Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от надлежна страна, а по същество е основателна, по следните съображения:

 Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентния за това орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г.

Настоящият съдебен състав намира, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, поради което издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. Не са спазени предвидените в ЗАНН процесуални правила относно реда за предявяване и връчване на акта за установяване на административното нарушение, което е ограничило възможността на санкционираното дружество да реализира правото си на защита. Безспорно е по делото, че актът е връчен на Елка Янкова Сакаджийска, в качеството й на пълномощник на ЕТ ,,Г.Б. – Радели“, представляван от Г.Б.С.. В специалния закон няма особени правила за съставяне, предявяване и връчване на актове и наказателни постановления на юридически лица и еднолични търговци, включително на упълномощен представител, и не се съдържа забрана предявяването и връчването да се извърши на лице, различно от законния представител на търговското дружество или от едноличния търговец, т. е. съществува процесуална възможност за връчване на акта за установяване на административно нарушение на упълномощено лице. 

В разглеждания случай АУАН е връчен на пълномощник, в чиято представителна власт не е изрично включено правото да получава съставени от ТД на НАП актове за установяване на административни нарушения срещу ЕТ ,,Г.Б. – Радели“. Пълномощното на л. 7 от делото е общо и е за представителство пред държавните органи и кредитни институции.

Предявяването на акта и връчването на препис от него на лице без представителна власт е в противоречие с процесуалните правила на чл. 43, ал. 1 и 5 от ЗАНН, а с това е засегнато правото на защита на нарушителя, което пък се квалифицира като съществено процесуално нарушение. Нарушаване на реда за връчване на АУАН, регламентиран в чл. 43 от ЗАНН, сериозно ограничава възможността за реализиране защитата на санкционираното лице, както с оглед произтичащите от връчването на акта права и задължения (чл. 44 ЗАНН), така и с оглед функциите на АУАН в административнонаказателното производство. При това положение не е следвало издаване на наказателно постановление въз основа на нередовно връчен АУАН.

Предвид изложеното съдът приема, че допуснатото нарушение при съставяне на акта като основание за издаване на наказателното постановление е съществено и e основание за неговата отмяна като незаконосъобразно само на това основание, без да се обсъжда спора по същество, т.е. дали действително е имало извършено нарушение от санкционирания едноличен търговец.

За пълнота на изложеното съдът счита, че следва да вземе отношение по наведените в жалбата доводи за изтекла абсолютна погасителна давност. 

Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастието, приготовлението и опита се прилагат нормите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН следва да намери приложение уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК /Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС на II колегия на ВАС, по т. д. 1/2014 г./. С изтичане на предвидената от закона погасителната давност се изключва всяко административнонаказателно преследване съгласно чл.79, ал. 1, т. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Така административнонаказателната отговорност се погасява, тъй като извън рамките му нейното осъществяване не е допустимо. Последиците й са както процесуални, така и материалноправни – тя погасява преследването на нарушителя, но също и препятства санкционирането му. При положение, че законодателят е предвидил, че с изтичане на сроковете за нейното реализиране наказателната отговорност за престъпления се преклудира, по аргумент на по-силното основание това следва да важи и за административнонаказателната отговорност за административни нарушения. Продължителността на давността за тях съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /изм., ДВ, бр. 26 от 2010 г./ във вр. с чл. 11 от ЗАНН е три години. Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН срокът й тече от довършването им. Този срок спира съгласно чл. 81, ал. 1 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, ако преследването зависи от разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт, и се прекъсва по чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН с всяко едно действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, след което започва да тече нова давност. Независимо колко пъти и за какъв период от време давността е била спирана и прекъсвана съгласно чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН преследването на всяко едно административно нарушение се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. В случая наказателното постановление е издадено за нарушение, извършено на 28.03.2017 г. Това е моментът, от който е започнала да тече давността за административнонаказателното преследване съгласно чл. 80, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Според посочента правната уредба, абсолютната давност е четири години и шест месеца. Така при начален момент 28.03.2017 г. срокът на абсолютната погасителна давност ще изтече на 28.09.2021 г. и от тази дата занапред ще е изключена възможността на държавата да преследва административнонаказателно жалбопдателя за извършеното от него нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г.

Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № F352414 от 12.02.2018 г., издадено от Директор на Офис /дирекция/ за обслужване – Кюстендил в ТД на НАП София, с което на основание чл. 355, ал. 1, пр. 2 от КСО, на ЕТ ,,Г.Б. – Радели“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Овчарци 2647, общ. Сапарева баня, представляван от Г.Б.С., е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв. за нарушение по чл.3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: