Р Е Ш Е Н И Е
№ …
… …
град Кърджали, 11.11.2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският
административен съд, ……….…... в
публично заседание …….…...
на двадесет
и първи октомври ……..………...………..…………….………...………..……………..……..
през
2020/две хиляди и двадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ………………………………………………
Мариана Кадиева, ..................................
като
разгледа докладваното от .......................... съдията Виктор Атанасов ........................
административно
дело №239 …... по описа за
..................... 2020 година ........................
и за
да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по
реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано по жалба/наименована
„възражение”/, подадена от Ф.Ф.Б., с постоянен адрес ***
и с посочен съдебен адрес ***, ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-0318-000126 от 26.07.2020 год., издадена от *** в РУ
- Кирково към ОДМВР – Кърджали, с която, на основание чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, временно е отнето свидетелството за управление на МПС №***, издадено на жалбодателя Ф.Ф.Б., до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбодателят заявява в жалбата, че оспорената заповед е неправилна
и незаконосъобразна, като излага доводи за това. В жалбата описва фактическата
обстановка, по повод която му е била извършена проверка с техническо средство „Дрегер 7410”, като заявява, че не отрича, че на датата
25.07.2020 год., около 23:00 часа, на посочения път и в посочения пътен
участък, по посока на движение от *** към ***, е управлявал собствения си лек
автомобил, марка „БМВ”, с Рег.№*** и е допуснал ПТП, като заявява, че не отрича
извършеното ПТП, което било предизвикано от животни, свободно пуснати по
улиците на селото, но твърдо заявява, че не е управлявал на 25.07.2020 год.,
около 23:00 часа, по път *** км.*** м.,
по посока на движение от *** към ***, собствения си, лек автомобил „БМВ”, с peг.№***, след употреба на алкохол. В жалбата сочи, че
след ПТП се разстроил силно, т.к. били нанесени сериозни щети на колата, а така
също и материални щети на лицето М. Х. Ю. от ***, с ЕГН ********** и че към
23:20 часа се прибрал на село, обадил се на братовчед си Й. Х. К., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, който същата вечер бил на гости на леля си в *** и му
обяснил какво се е случило. Заявява, че е бил много притеснен и поради това му
предложил да пият по една ракия, за да се разсее и временно да забрави
преживяното, като сочи, че изпили по две ракии и малко след полунощ на
26.07.2020 год. се прибрал в дома си. Заявява, освен това, че същия ден – на
26.07.2020 год., около 10:30 часа, изпил и две бири, а около 11:17 часа на
26.07.2020 год., в ***, ***, бил
изпробван за концентрация на алкохол в кръвта с техническо средство „Дрегер 7410”, номер ***, дисплеят на който отчел 1.11 на хиляда алкохол в
кръвта. Жалбодателят сочи в жалбата, че съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2,
4, т.5, б.„а” и т.6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол но този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, като твърди, че в
производството по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила
или нарушение, като излага довод най-напред, че липсват доказателства
оспорената заповед да е издадена от компетентен орган. На следващо място сочи,
че заповедта не е издадена въз основа на акт за установяване на административно
нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните
реквизити по съдържанието му и че в заповедта липсва пълнота и точно излагане
на фактическите основания, обосноваващи налагането на принудителната
административна мярка. Жалбодателят излага и довод,
че съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, за да бъде наложена
тази ПАМ е необходимо да бъде установено по надлежен ред управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0.5 на хиляда, установена с
медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, като твърди, че в
случая не е доказано, че на 25.07.2020 год. е управлявал собствения си лек
автомобил „БМВ”, с peг.№***,
след употреба на алкохол и че при извършената проверка на същата дата с
техническо средство, за наличие на алкохол, да е установена концентрация на
алкохол 1.11%0. Твърди,
също така, че не са налице релевантните факти - управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена както с
техническо средство, така и с медицинско изследване, поради което счита, че
административният орган е приложил неправилно материалния закон, а именно
чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, като му е наложил принудителна административна
мярка „временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса
за отговорността” и че в конкретния случай, видно от фактическото описание в
оспорената заповед, административният орган е приел, че на 25.07.2020 год. е
управлявал собствения си лек автомобил „БМВ”, с peг.№*** и е допуснал ПТП, а на 26.07.2020 год., при
извършената му проверка за алкохол с техническо средство, около 11:17 часа, в ***,
била установена концентрация на алкохол 1.11%0,
което станало основание за издаване на обжалваната заповед за налагане на ПАМ.
Твърди, също така, че в заповедта не е посочена нарушената норма, както и обстоятелствата
при извършената проверка. Жалбодателят отново заявява
в жалбата, че не отрича, че на 25.07.2020 год. е управлявал собствения си лек автомобил, марка „БМВ”, с peг.№*** и е предизвикал ПТП, но твърдо заявява, че не е
управлявал на 25.07.2020 год., около 23:00 часа, по път *** км.*** м., по посока на движение от *** към ***
собствения си лек автомобил, след употреба на алкохол. С оглед изложеното в
жалбата, жалбодателят моли съда да отмени Заповед за
прилагане на ПАМ №20-0318-000126 от 26.07.2020 год., издадена от С. И. Б., на
длъжност *** в РУ - Кирково при ОДМВР – Кърджали, като незаконосъобразна.
Призован редовно за съдебните заседания, жалбодателят Ф.Ф.Б., с постоянен
адрес ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален
представител – адв. М.А. от АК-***, който заявява, че
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да отмени
обжалваната заповед за прилагане на ПАМ, като незаконосъобразна, издадена при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в противоречие с приложимите материалноправни
норми и в несъответствие с целта на закона. Моли, също така, на жалбодателя да бъдат присъдени направените деловодни
разноски. Подробни съображения излага в писмена защита, която представя в
съдебно заседание.
Ответникът по жалбата – *** С. И. Б., *** при ОД на
МВР – Кърджали, редовно призован за съдебните заседания, се явява лично, като
заявява, че счита жалбата за неоснователна и че е издал заповедта на база
показанията на техническото средство „Дрегер”.
Ответникът пояснява, че е служител в *** при РУ – Кирково и е назначен като ***
от 01.04.2019 год., а преди това бил *** в сектор „Пътна полиция” – Кърджали.
Обяснява, че на 26.07.2020 год., в 11:00 часа, жалбодателят
Ф.Б. е бил установен в дома му, в ***, а на въпрос на съда, как е разбрал, че
на 25.07.2020 год., в 23:00 часа, жалбодателят е
управлявал автомобила си под въздействието на алкохол, отговаря, че за това бил
посочил часа, в който е изпробван с техническото средство. Ответникът категорично
заявява, че към момента на извършената проверка с техническото средство, жалбодателят не е управлявал МПС. Независимо от това, в
хода по същество моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и
да потвърди обжалваната заповед за прилагане на ПАМ.
Административният съд, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, прие за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Екземпляр от оспорената заповед, видно от оформената
към нея разписка за връчване/л.5,
същата на л.11/, е връчен лично на жалбодателя Ф.Ф.Б., на датата
26.07.2020 год., за което е положен подпис на получателя и е отбелязана датата
на връчване. Срещу същата, в срок, още на 30.07.2020 год., по пощата, с
препоръчана пощенска пратка, видно от пощенското клеймо на приложения пощенски
плик с баркод ***/л.6/, е била подадена жалба, направо
до Административен съд – Кърджали, регистрирана в деловодството на съда с Вх.№***
от *** год./л.2/, в препис и с приложен документ за внесена дължима
държавна такса към нея. От изложеното следва, че жалбата е подадена от жалбодателя Ф.Ф.Б. на
4-ия/четвъртия/ ден след връчването и получаването от него на екземпляр от
оспорената заповед. Същевременно, разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП
предвижда, че заповедите по ал.1 на същия текст/заповеди за налагане на
принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 от ЗДвП/ се обжалват по
реда на АПК. От това следва, че същите подлежат на обжалване в рамките на общия
14/четиринадесет/-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, от което пък следва, че
жалбата против заповедта за прилагане на ПАМ е подадена в законоустановения
срок. Същата, освен това, е подадена от лице – Ф.Ф.Б.
от ***, неин адресат, спрямо което е приложена тази ПАМ и за което, в този
смисъл, тя е неблагоприятна, т.к. засяга пряко негови права и законни интереси.
Жалбата, освен това, е подадена в предвидената писмена форма и с изискуемото
съдържание, макар и не по установения ред, поради което е процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Административен съд - Кърджали, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед №20-0318-000126 от 26.07.2020
год./л.7, л.11/, *** С. И. Б., *** при ОД на МВР – Кърджали, на
основание чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, е наложил на жалбодателя
Ф.Ф.Б. от ***, с ЕГН **********
и със същия постоянен адрес, принудителна административна мярка/ПАМ/ - „временно
отнемане на свидетелството за управление на водач, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца” и е отнел СУМПС №***, като в диспозитива на заповедта е посочено, че принудителната
административна мярка се налага „по чл.171,
т.1, Б.Б ЗДвП”.
От фактическа страна, оспорената заповед е мотивирана
с обстоятелството, че от *** в РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали С. И. Б. е
било взето предвид, че „на 25.07.2020
год., около 23:00 часа, по път ***, км.***
м., посока на движение от *** към ***, Ф.Ф.Б.
управлява собствения си лек автомобил „БМВ”, peг. номер ***, като допуща ПТП” и затова, че „На 26.07.2020 год., около 11:00 часа, водачът Б. е установен и
изпробван около 11:17 часа за установяване на употреба на алкохол с техническо
средство Дрегер 7410, номер ***, дисплеят на който отчел 1.11(едно цяло и единадесет)
на хиляда.” и че е „бил издаден талон за медицинско изследване номер *** в
11:20 часа. Водачът приел показанията на Дрегер и
талонът за изследване не му бил връчен.”.
В оспорената заповед не е посочено, дали за описаното
по-горе в мотивите на заповедта е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, от кого, против кого и за какво нарушение,
както и не е посочено, дали описаното по-горе в мотивите на заповедта
съставлява нарушение на ЗДвП и на коя разпоредба от същия закон, ако съставлява
такова.
По изисканата от РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали
административната преписка, изпратена със съпроводително писмо с УРИ *** от ***
год. на РУ - Кирково/л.10/, е представен и е приет като доказателство Акт за
установяване на административното нарушение сер.*** №***
от *** год., съставен от С. И. Б. – *** в РУ - Кирково към ОДМВР – Кърджали, в
присъствието на М. Р. Ч. от *** - свидетел/л.12/,
против Ф.Ф.Б. от ***, с ЕГН **********,
в който е описано, че актът се съставя срещу жалбодателя
Б., за това, че „На 26.07.2020 год., в
11:45часа, в ***, на път ***, ***”, а
впоследствие е описано, при следните обстоятелства: „За това, че на 25.07.2020 год., около 23:00 часа,
по път ***, км.*** м., по посока на движение от *** към ***, управлява собствения си
лек автомобил „БМВ”, peг. номер ***, като допуща ПТП и че „На
26.07.2020 год., около 11:00 часа, водачът Б. е установен и изпробван около
11:17 часа за установяване на употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7410, номер ***, дисплеят на който отчел 1.11(едно цяло и единадесет)
на хиляда.” и че е „бил издаден талон за медицинско изследване номер *** в
11:20 часа. Водачът приел показанията на Дрегера и
талонът за изследване не му бил връчен.”. В така съставения АУАН е посочено, че
с описаното деяние жалбодателят виновно е нарушил
чл.5, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП, както и е описано,
че са иззети, като „доказателства”: СУМПС №***, контролен талон №***, СРМПС №***/без
да е отразено коя част е иззета/, както и 2 бр. регистрационни табели с №***.
Така съставения АУАН е бил предявен на място на соченото за нарушител лице за
подпис, който го е подписал и се е подписал на разписката за получаване на
екземпляр от акта, като в същата е вписана дата на получаване – 26.07.2020
год., а в графата за възражения в същия този АУАН е отпечатан текстът „Нямам
възражения”.
По преписката, с разпореждане на съда №475 от
31.07.2020 год./л.7/, е изискано и съответно е представено със същото
съпроводително писмо с УРИ *** от *** год. на РУ - Кирково и е прието като
доказателство и заверено копие от отнетото с оспорената заповед Свидетелство за
управление на МПС №***, издадено на 23.09.2010 год. от ОДМВР – Кърджали, валидно до 23.09.2020 год./л.15/, от което е видно, че същото е издадено на жалбодателя Ф.Ф.Б. от ***, с ЕГН **********,
за правоспособност за управление на МПС от категории В и М.
При така установената по делото фактическа обстановка
и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената срещу заповедта за налагане на
принудителна административна марка жалба се явява ОСНОВАТЕЛНА и доказана.
Така, разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, в
приложимата й редакция, повелява, че принудителните административни мерки по
чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5,
буква „а”, т.6 и т.7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези
служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи, с оглед разпоредбата
на чл.165, ал.1 от Закона за движение по пътищата, което и е направено със
Заповед Рег.№8121з-1524 от 09.12.2016 год. на министъра на вътрешните работи/л.27/, с
която са определени да осъществяват
контрол по Закона за движението по пътищата няколко основни структури на
Министерство на вътрешните работи, като в т.1.3. от заповедта изрично са
посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и
Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/. По делото е изискана и е
представена и Заповед Рег.№8121з-825 от 19.07.2019 год. на министъра на
вътрешните работи/л.28/, с която, на основание чл.186 и чл.189, ал.1 и ал.12 от Закона за движението по пътищата, чл.37,
ал.1, б.„б” и чл.47, ал.2, във връзка с ал.1, б.„а” от Закона за административните нарушения
и наказания, чл.45, ал.2, т.5
от Правилника за устройството и дейността на Министерството на
вътрешните работи и чл.33, т.9 от Закона
за Министерството на вътрешните работи, е допълнена Заповед с Рeг.№8121з-515 от 14.05.2018
год. относно определяне на длъжностни
лица от МВР да издават фишове за налагане
на глоби, да съставят актове за установяване
на административни нарушения, да издават наказателни постановления,
да установяват употребата на алкохол с доказателствен
анализатор и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по
пътищата, както следва: 1. В т.1.3. след думите „контрол на
пътното движение” е добавена запетая, съюзът „и” е заличен
и след думите „*** II - I степен”
е добавен „и командир на отделение (пътен контрол)”.
По делото е представена и приета като доказателство и Заповед №292з-467 от
11.03.2020 год. на директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали/л.13/,
за оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР –
Кърджали, които да издават заповеди за прилагане на ПАМ. С тази заповед, в
изпълнение изискванията на чл.172, ал.2 от Закона за движение по пътищата и
Заповед №81213-1524 от 09.12.2016 год. на министъра на вътрешните работи, изм.
и доп. със Заповед с Рeг.№8121з-825 от 19.07.2019 год. и на основание чл.43,
ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, като с т.3 от същата,
като длъжностни лица – държавни служители, които да прилагат с мотивирана
заповед налагането на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а,
4, т.5, буква „а” и т.6 от Закона за движението по пътищата, са определени/оправомощени/ служителите в сектори/групи „Охранителна
полиция” (полицейски, младши полицейски инспектори и командири на отделения) в
РУ при ОДМВР - Кърджали, след успешно положен изпит по Закона за движението по
пътищата и Кодекса за застраховането, както и служителите в звената „Пътен
контрол” при РУ – в рамките на обслужваната територия. В случая, оспорената
заповед е издадена от длъжностно лице – *** в РУ – Кирково към ОДМВР –
Кърджали, като видно от изискания и приет като доказателство по делото Акт за
встъпване в длъжност от *** год./л.29/, издалият заповедта полицейски служител – *** С. И.
Б., е бил преназначен на длъжност „*** ***”
*** при ОДМВР – Кърджали и е встъпил в длъжност, считано от *** год., която
длъжност същият е заемал и към датата на издаване на оспорената заповед. Така,
тъй като действието на Заповед №292з-467 от 11.03.2020 год. на директора на
Областна дирекция на МВР – Кърджали не е обвързано със срок и доколкото не е
отпаднало правното основание за издаването й, съдът приема, че обжалваният
административен акт е издаден от оправомощен
материално и териториално компетентен орган – полицейски служител, а именно –
от *** *** *** при ОДМВР – Кърджали, съгласно цитираната по-горе т.3 от
заповедта на директора на ОДМВР – Кърджали. Тук следва да бъде посочено, че
действително, в оспорената заповед не е посочена заповедта, с която полицейският
служител на посочената длъжност, е оправомощен да
издава такива заповеди за прилагане на ПАМ по този текст от ЗДвП, тъй като явно
изписването на номера, датата и издателя на заповедта, с която е оправомощен, би му коствало значително интелектуално усилие,
но сам по себе си, този пропуск, дори и да съставлява нарушение на административнопроизводствените правила, не е от
категорията на съществените такива, който самостоятелно да обуславя
незаконосъобразност на оспорената заповед.
На следващо място, с оглед съдържанието на заповедта, съдът приема, че
е направен някакъв опит до известна степен да бъде спазена
установената от закона форма, изискуема се
съгласно нормите на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК, но
този опит е категорично неуспешен. Посочени са някакви фактически
основания за издаване на заповедта,
като обаче, по никакъв начин не е отразено, дали е съставен АУАН, с който да е
установено като административно нарушение така описаното в обстоятелствената
част на заповедта, а дори и нещо повече – въобще не е посочено, дали описаното
в тази обстоятелствена част на заповедта съставлява нарушение на ЗДвП и ако
съставлява - нарушение на коя разпоредба от същия закон съставлява. При това
положение и предвид посоченото по-горе описание на фактическите основания,
направено в обстоятелствената част на заповедта, остава абсолютно неясно, защо
на жалбодателя Ф. Ф.Б. е наложена тази ПАМ – дали
защото на датата 25.07.2020 год., около
23:00 часа, при управление на собствения си лек автомобил, марка „БМВ”, с
Рег.№***, е допуснал ПТП/без дори да е
описано накратко, какво е това ПТП/ или защото на следващия ден, т.е. на
датата 26.07.2020 год., след като в
11:17 часа/т.е. повече от дванадесет
часа след времето на допускане на твърдяното ПТП/ е бил изпробван с
техническо средство „Дрегер 7410” за употреба на
алкохол, дисплеят на същия отчел 1.11 на хиляда. Следва да бъде отбелязано, че
смислен отговор на този въпрос не е даден в съдебно заседание и от самия
ответник по жалбата – *** в Районно управление – Кирково при ОДМВР - Кърджали, издал
оспорената заповед за прилагане на ПАМ.
В тази връзка следва да се посочи, че нормата на
чл.172, ал.1 от ЗДвП изисква, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2,
2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и 7 да се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по
този закон - по ЗДвП, т.е.
законодателят изрично е въвел и в тази норма изискването за мотивиране на
заповедта за прилагане на ПАМ, вкл. и за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.„б”
от ЗДвП, каквато е приложена с оспорената заповед. Съдът намира, че в
конкретния случай това изискване на закона категорично не е спазено в
оспорената заповед и то по отношение на съществен елемент от тези мотиви, а
именно – по отношение фактическите основания за издаване на акта, т.е. налице е
нарушение на административнопроизводствените правила
при издаването на акта, касаещи изискванията за неговото съдържание и
мотивирането му или иначе казано, изискването за посочването на конкретните
фактически основания за неговото издаване, съгласно разпоредбата на чл.59,
ал.1, т.4 от АПК. В мотивите към оспорената заповед, както бе отбелязано и
по-горе, дори не е посочено, дали срещу жалбодателя Б.
е бил съставен АУАН и за какво нарушение, т.е. въобще не е посочено, дали
описаното в обстоятелствената част съставлява някакво нарушение на ЗДвП и каква
е неговата правна квалификация. Следва да се отбележи, че АУАН все пак е бил
съставен срещу жалбодателя и този АУАН е представен с
изисканата от РУ – Кирково преписка, но и от описаното в него не става ясно, за
какво точно същият е съставен срещу жалбодателя,
макар да е посочено, че описаното в него съставлява нарушение на чл.5, ал.3,
т.1, предл.І /първо/ от ЗДвП, като не става ясно
също, къде и кога е извършено твърдяното нарушение. Така, в този акт веднъж се
сочи, че мястото и времето е „На 26.07.2020 год., в 11:45часа, в ***, на
път ***, ***”, после се сочи, че е „на 25.07.2020 год., около 23:00 часа, по път
***, км.*** м., по посока на движение от *** към ***” и накрая, че „На 26.07.2020 год., около 11:17 часа”, жалбодателят е бил изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство, който отчел 1.11 на хиляда, без дори да е посочено, къде е
станало това, т.е. къде е била извършена тази проверка. Защо в съставения АУАН
е направено такова описание на твърдяното нарушение, остава загадка, като само
може да се предполага, че е поради не особено високата професионална подготовка
компетентност и на актосъставителя или пък е сторено
съвсем целенасочено. Абсолютно безспорно е, че нарушението
на водач, спрямо когото се
прилага съответната ПАМ, следва задължително
да е констатирано със съставен акт
за административно нарушение/АУАН/, от компетентните длъжностни лица и който АУАН, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, има обвързваща
доказателствена сила до доказване на
противното, но при така съставения АУАН и при така
посочените три различни места и часове на извършване на нарушението в него, не
е ясно, по отношение на кое от тези обстоятелства/място, дата и час/ се отнася
тази обвързваща доказателствена сила и по отношение
на кое от тях следва да се доказва противното. Така или иначе, това не е
съобразено от административния орган, издал оспорената заповед, т.е. от същия ***,
който е и актосъставител и който съвсем механично е
пренесъл по-голяма част от така направеното описание на нарушението и в
мотивите към оспорената заповед, без, разбира се, на същия да направи
впечатление, че е посочил две съвсем различни места на извършване на
нарушението и съответно, без да положи усилия да установи, на кое от двете
места, всъщност, е извършено твърдяното нарушение и без да посочи неговата
правна квалификация, както и да посочи, че за твърдяното нарушение е бил
съставен АУАН и да посочи поне номера и датата му.
С оглед изложеното съдът намира, че в конкретния
случай, изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП за мотивиране на заповедта не е
спазено и то по отношение на съществен елемент от тези мотиви, а именно – по
отношение фактическото основание за издаване на акта, т.е. не е ясно, къде, на
коя дата и в по кое време, жалбодателят Ф.Ф.Б. е извършил нарушение на ЗДвП и най-вече - какво
нарушение, ако е извършил такова, заради което по отношение на същия е
приложена посочената принудителна административна мярка. Предвид това, съдът в
настоящия състав приема, че е налице съществено нарушение на административно-производствените
правила при издаването на оспорения акт, касаещи изискванията за неговото
съдържание и мотивирането му, а именно - посочването на конкретните фактически
основания за неговото издаване, съгласно изискването на чл.59, ал.1, т.4 от АПК, което съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на
оспорената заповед.
По отношение материалната законосъобразност на
оспорената заповед, т.е. по отношение съответствието й с приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът в настоящия
състав намира следното:
Разпоредбата на чл.171, т.1, б.„б”, предл.І/първо/ от ЗДвП ясно регламентира, че ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач” се налага на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, като е ясно, че тази норма
пряко кореспондира с нормата на чл.5, ал.3, т.1, предл.І/първо/
от ЗДвП, съгласно която, на водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда.
От анализа на тези норми следва най-напред, че за да
се наложи ПАМ в хипотезата на чл.171, т.1, б.„б”, предл.І/първо/ от ЗДвП, то следва да е извършено нарушение
на чл.5, ал.3, т.1, предл.І/първо/ от ЗДвП,
което следва да е установено с редовно съставен акт за установяване на
административно нарушение. На следващо място, за да се приложи тази ПАМ в
посочената хипотеза, това нарушение следва да е извършено от „водач на МПС”,
т.е. субектът, по отношение на когото се налага тази ПАМ следва задължително да
има качеството „водач на МПС”. Именно това качество – „водач на МПС”, в случая
не е имал жалбодателят Ф.Б., тъй като на датата
26.07.2020 год., в 11:17 часа, когато е бил изпробван за употреба на алкохол с
посоченото техническо средство, същият не е управлявал нито собствения си лек
автомобил, нито някакво друго МПС, а няма и никакви данни или дори твърдения,
да го е управлявал на тази дата – 26.07.2020 год., до момента на извършената му
проверка. От доказателствата по делото, а и от изложеното в самата жалба, става
ясно, че жалбодателят Ф.Б. е управлявал собствения си
лек автомобил, но това е станало през предишния ден – на 25.07.2020 год. и
около 23:00 часа, на посочения път - от *** за ***, където е допуснал ПТП, в
което, обаче, не е имало друг участник в движението по смисъла на §1, т.28 от
ДР на ЗДвП, т.е. друго ПТП, респ. в него не е участвал друг водач, пътник,
пешеходец или лице, работещо на пътя, а е било предизвикано от налягали на
пътното платно свободно пуснати селскостопански животни. Жалбодателят
Б. в жалбата си пояснява, че след като се е прибрал в дома си в ***, е
употребил алкохол, както и че е употребил алкохол/две бири, според изложеното в
жалбата/ и на другия ден – на 26.07.2020 год., около 10:30 часа, а проверката
му е била извършена около 45-50 минути след това – в 11:17 часа, според
описаното в обстоятелствената част на оспорената заповед. По делото няма
абсолютно никакви доказателства или данни, а няма дори и твърдения от страна на
административния орган, жалбодателят Ф.Б. да е
управлявал собствения си лек автомобил през този период от време – от
прибирането в дома му в *** на 25.07.2020 год., до 11:17 часа на следващия ден
- 26.07.2020 год. когато му е била извършена проверката за употреба на алкохол,
т.е. през период от време, с продължителност повече от 12 /дванадесет/ часа. В
тази връзка отново следва да се посочи, че в обясненията си, дадени в съдебно
заседание на 29.09.2020 год., ответникът по жалбата – *** в РУ – Кирково към
ОДМВР – Кърджали - С. Б. заявява, че на 26.07.2020 год., в 11:00 часа, жалбодателят Ф.Б. е бил установен в дома му в ***, както и
че към момента на проверката с техническото средство извършена малко след това,
Ф.Б. не е управлявал МПС. От страна на административния орган няма твърдения за
наличие на някакви данни, на датата 26.07.2020 год., преди да му бъде извършена
проверката за употреба на алкохол, жалбодателят Б. да
е управлявал някакво МПС. От дадените обяснения от полицейския служител, издал
заповедта – ответник по жалбата, по никакъв начин не става ясно, как е разбрал
или защо е преценил, че на 25.07.2020 год., около 23:00 часа, жалбодателят Ф.Б. е управлявал собственото си МПС след
употреба и под въздействие на алкохол. При това положение, предвид изложеното,
настоящият съдебен състав намира категорично, че в случая не са били налице и
фактическите основания за издаването на такава заповед за налагане на ПАМ по
отношение на жалбодателя Б. и това е така най-малкото
поради безспорния факт, че към 11:17 часа на 26.07.2020 год., жалбодателят не е имал качеството „водач на МПС”, т.е.
същият не е управлявал нито собствения си лек автомобил, нито каквото и да е
друго МПС, а няма данни или дори твърдения от страна на административния орган,
издал заповедта, той да е управлявал МПС и преди това, в период от време от
почти 12/дванадесет/ часа. От това следва, че в случая категорично не са налице
материалноправните предпоставки на разпоредбата на
чл.171, т.1, б.„б”, предл.І /първо/ от ЗДвП за
издаване на заповед за прилагане на тази ПАМ по отношение на жалбодателя Ф.Б., от което следва, че така издадената
заповед е и материално незаконосъобразна, т.е. същата е издадена в противоречие
и с приложимите материалноправни разпоредби и по
отношение на същата е налице и отменителното
основание по чл.146, т.4 от АПК.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът в
настоящия състав намира, че оспорената заповед за прилагане на ПАМ се явява
издадена в несъответствие и с целта на закона, т.е. по отношение на същата е
налице отменителното основание и по чл.146, т.5 от АПК. В тази връзка следва само да се посочи, че съгласно чл.22 от ЗАНН,
принудителни административни мерки могат да се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, а съгласно чл.23 от с.з., случаите, когато могат да
се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги
прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване
се уреждат в съответния закон или указ, като това именно е сторено с нормата на
чл.171 от ЗДвП, в ал.1 на която е посочено, че за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилагат изброените по-надолу в нормата принудителни административни мерки.
В конкретния случай, обаче, с така приложената ПАМ нито се предотвратява, нито
се преустановява административно нарушение, нито пък се отстраняват вредни
последици от такова нарушение, още по-малко пък да се осигурява по някакъв
начин безопасността на движението по пътищата и да се преустановява нарушение,
свързано с тази безопасност. Така издадената по отношение на жалбодателя Ф.Ф.Б. заповед за
прилагане на ПАМ е самоцелна, т.е. с нея по никакъв начин не се постигат
целите, формулирани в нормата на чл.171, ал.1 от ЗДвП, което съставлява
основание за отмяната й и по чл.146, т.5 от АПК.
Така, предвид всичко изложено по-горе, при извършената
служебна проверка, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, за законосъобразност на
оспорената заповед, на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен
състав констатира и приема, че следва да се приеме, че тя е издадена от
материално и териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му
правомощия със Заповед с Рег.№292з-467 от 11.03.2020 год. на директора на
Областна дирекция на МВР – Кърджали, при формално спазване на изискуемата се от
закона писмена форма, с посочено правно основание за издаването й, но е издадена
при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби и в несъответствие с целта на закона, т.е. настоящият съдебен състав
счита, че по отношение на същата са налице отменителните
основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
По така изложените по-горе съображения,
Административен съд - Кърджали намира, че жалбата на Ф.Ф.Б.,
с постоянен адрес ***, се явява основателна и доказана, а оспорената в
настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №20-0318-000126 от 26.07.2020 год., издадена от С. И. Б. - *** в Районно
управление - Кирково към ОДМВР – Кърджали, като незаконосъобразна - издадена
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби и в несъответствие с целта на закона, следва да бъде отменена с
решението по настоящото дело.
При този изход на делото, основателна се явява
претенцията на жалбодателя Ф.Б., изразена в хода по
същество от процесуалния му представител, за присъждане на направените по
делото разноски, възлизащи в случая общо в размер на 310.00/триста и десет/
лева, представляващи внесената държавна такса, в размер на 10.00/десет/ лева,
за образуване на административното дело, съгласно представената и приложена по
делото вносна бележка №*** от *** год. на Банка „ОББ”
АД/л.4/ и заплатеното в брой адвокатско възнаграждение за
един адвокат, в размер на 300.00/триста/ лева, съгласно представения и приложен
по делото Договор за правна защита и съдействие от 15.09.2029 год. и подписано
пълномощно към него от същата дата/л.21/.
За дължимите на жалбодателя Ф.Ф.Б. деловодни разноски, сторени в настоящото производство,
следва да бъде осъдено юридическото лице – в случая Областна дирекция на МВР –
Кърджали, към структурата на която принадлежи административният орган – *** в
РУ - Кирково към ОДМВР – Кърджали, издал оспорения незаконосъобразен
административен акт.
Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172,
ал.2, предл.ІІ/второ/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №20-0318-000126 от 26.07.2020
год., издадена от С. И. Б. - *** в РУ - Кирково към ОДМВР – Кърджали, с която,
на основание чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, временно е отнето свидетелството за
управление на МПС №***, издадено на жалбодателя Ф.Ф.Б. от ***, с ЕГН **********, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес – ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Ф.Б., с
постоянен адрес ***, сумата общо в размер на 310.00/триста и десет/ лева,
представляващи направени от него деловодни разноски в настоящото производство.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1
от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението, съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5, предл.ІІ/второ/ от ЗДвП, е окончателно и не подлежи на
обжалване или протестиране.
С Ъ Д И Я :