№ 47
гр. Враца , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20211400500276 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от
адв.М.Д., в качеството й на особен представител на Ц. М. П. и А.Т. Н., и двамата от
гр.Враца, против решение №20/23.04.2021г. на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело
№2230/2020г., в частите му, с които по отношение на жалбоподателите е било признато за
установено, че дължат на „Топлофикация Враца“ЕАД сумата от 3939,88 лв.главница за
доставена топлинна енергия за периода м.март 2017г.-м.юни 2019г., ведно със законната
лихва, считано от 04.03.2020г.до окончателното й изплащане, както и сумата от 601,37
лв.лихва за забава, за които сума и издадена заповед за изпълнение №362/09.03.2020г.по
ч.гр.дело №662/2020г.на РС-Враца.
В жалбата се твърди, че решението на РС-Враца е неправилно и не е подкрепено с
безспорни доказателства. Сочи се, че не са събрани доказателства за начина, по който са
събрани данните за консумираната енергия, а липсват и подписи на задълженото лице, което
да удостоверява показанията, къде и как са направени и касаят ли жилището на
жалбоподателите. Поддържа се, че изводите на районния съд са неправилни в частта им, в
която е прието, че при несъбрани отчетни резултати от топлинните уреди за 2018/2019г.,
заплащането следва да е за максимална мощност, още повече, че са налице данни, че
жилището не се обитава от дълго време.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявения
установителен иск.
С жалбата не се правят доказателствени искания и не се представят доказателства.
1
Препис от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемата страна „Топлофикация
Враца“ЕАД-гр.Враца, но отговор не е постъпил.
При извършена проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. При констатираната допустимост на
жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата
молба на ищеца.
Съдебният състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с
навежданите от страните доводи, намира следното:
Във основа на подадено от "Топлофикация-Враца" ЕАД-Враца заявление по чл.410
от ГПК, Районен съд-Враца е издал заповед за изпълнение №362/09.03.2020г. по ч.гр.дело
№662/2020г. Заповедта е издадена солидарно против А.Т. Н. и Ц. М. П., за следните
вземания:
- сумата от 4439,10 лв.главница, представляваща неплатена топлинна енергия за
периода 30.06.2016г.-30.06.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
04.03.2020г. до окончателното й изплащане;
- сумата от 764,92 лв. лихва за забава за периода от 31.07.2016г.-24.02.2020г.;
- деловодни разноски в размер на заплатената държавна такса от 104,08 лв. и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като заповедта е била връчена на длъжниците в условията на чл.47, ал.5 от
ГПК, с разпореждане от 17.08.2020г. на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК районният съд е
указал на заявителя, че може да предяви иска по чл.422 от ГПК.
Районен съд-Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от "Топлофикация-
Враца" ЕАД-гр.Враца против А.Т. Н. и Ц. М. П., при условията на солидарност,
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, за признаване за установено по
отношение на ответниците, че дължат солидарно сумите по издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.дело №662/2020г.на РС-Враца. В исковата молба се поддържа, че
исковата сума по главницата е формирана от стойността на незаплатените суми за
отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградна инсталация
за жилище в гр.***.
По делото е изискано и приложено ч.гр.дело №662/2020г. по опис на РС – Враца.
С разпореждане №4616/11.12.2020г. и на основание чл.47, ал.6 от ГПК районният
съд е назначил адв.М. Д. от АК - Враца за особен представител на ответниците.
В срока по чл.131,ал.1 ГПК адв.Д. е депозирала писмен отговор, с който
предявеният установителен иск е оспорен. Поддържа се, че няма доказателства за договорни
отношения между страните, за топлоснабдения обект и за собственика му, както и за начина,
2
по който са събирани данните за консумацията на топлинна енергия в обекта. Направено е и
възражение за изтекла погасителна давност.
При така подадените искова молба и отговор, в производството пред районния съд
са събрани писмени доказателства и е назначена техническа експертиза.
Въз основа на тези доказателства, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приетата по делото справка №249249/04.03.2021г.на Агенция по
вписванията, както и от справките на л.37 и л.72-76 от делото, през 2011г. ответниците-
жалбоподатели Ц. М. П. и А.Т. Н. са придобили собствеността в условията на СИО върху
апартамент, находящ се в гр.***. След прекратяването на брака между двамата, по силата на
договор от 01.06.2018г. ответницата Ц.П. е станала изключителен собственик на жилището,
като такава е и до момента.
От приетото заключение на съдебно-техническа експертиза се установява, че
процесния имот е част от етажна собственост, която е топлоснабдена с енергия за отопление
и битово-горещо водоснабдяване от ищцовото дружество посредством абонатна станция
№***. За топлоснабдяването на имота на ответниците е открита партида с аб.№10056 на
името на ответницата Ц.П.. Вещото лице е посочило, че през процесния период абонатната
станция е работила и е доставяна енергия до етажната собственост. От представените от
топлинния счетоводител документи експертът е констатирал, че отоплителните тела в
жилището на ответниците са присъединени към топлоснабдителната мрежа, работят и на
тях да инсталирани уреди за дялово разпределение, с изключение на щранг-лирата в банята.
Инсталацията за битово горещо водоснабдяване е с един брой индивидуален водомер. За
отоплителни сезони 30.04.2016/30.06.2017г. и 2017/2018г. жилището е посещавано за
годишен отчет от топлинния счетоводител и отчетът е извършен реално. За отоплителен
сезон 2018/2019г. жилището също е било посетено, но достъп до него не е осигурен от
ответниците.
Експертът е посочил, че за процесния период 30.06.2016г.-30.06.2019г. се дължи
сумата от 3960,41 лв.за отопление и битово горещо водоснабдяване, като при отчитането на
потреблението и начисляването на тази сума нормативната уредба е спазена. Посочено е
също, че в исковата претенция е включена и сумата от 173,31 лв. по фактура №**********,
което задължение също не е платено от ответниците. В заключението е констатирано, че за
процесния период е начислена също енергия за обща сградна инсталация с дължима сума в
размер на 305,28 лв., като е спазена нормативната уредба при начисляването й. Общият
размер на сумата за потребена топлинна енергия е в размер на 4439,10 лв. Вещото лице
установява също, че ответниците не са подавали жалби, декларации и възражения относно
начислените суми за топлинна енергия, както и че размерът на мораторната лихва за забава е
764,92 лв.
Експертното заключение не е оспорено от страните и кореспондира изцяло в
представените по делото справки за начислени суми и неплатени фактури, талони за отчет
на уреди за дялово разпределение, изравнителни сметки и констативен протокол за отказан
достъп.
3
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл. 150 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД. С иска по чл.422 ГПК се
цели стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като титул за
принудително събиране на вземането. В това исково производство задължение на ищеца е
да установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение срещу ответника – длъжник,който от своя страна следва да докаже, че е погасил
задълженията си към ищеца.
През процесния период отношенията между страните във връзка с доставката,
отчитането и разпределението на топлинна енергия се регулират от действащите Закон за
енергетиката /ДВ, бр.107/ 09.12.2003 г./, приетите въз основа на закона Общи условия
одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР, както и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно чл.150 от Закона за енергетиката, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия;отговорността при
неизпълнение на задълженията;условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за
търговско измерване или други контролни приспособления; редът и сроковете за
предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за
разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът
за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия
между страните, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в
отношенията между същите.
Въззивният съд приема, че въззиваемото дружество е доказало в
първоинстанционното производство, че ответниците имат качеството потребители на
топлинна енергия по смисъла на § 1, т.42 от ЗЕ. Съгласно посочената разпоредба потребител
на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. По делото са събрани годни доказателства за собствеността върху имота
за процесния период, поради което ответниците се явява легитимирани по материалното
правоотношение.
Въззивният съд не споделя развитите във въззивната жалба оплаквания, че не са
4
събрани доказателства за начина, по който е извършвано отчитането на потребяваната
топлинна енергия. По делото са представени талони за отчет на уредите за дялово
разпределение за отоплителни сезони 2016/2017г. и 2017/2018г., като в тези талони са
посочени конкретните показатели на измервателните уреди. И двата талона са подписани от
ответницата Ц.П., а показанията в тях са правилно отнесени в изготвените изравнителни
сметки, които също са представени по делото. За извършените въз основа на отчетите
изчисления на задълженията са налице както представени писмени доказателства, така и е
прието заключение на вещо лице, което не е оспорено от ответниците. Що се отнася до
отоплителен сезон 2018/2019г., видно от констативния протокол от 08.05.2019г.,
ответниците не са осигурили достъп до имота си за извършване отчитане на уредите за
дялово разпределение, поради което начисляването се извършва по реда на чл.70, ал.4 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването- „На клиентите, неосигурили
достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т.
6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди.“ Нормативната
уредба предвижда този начин на начисляване във всички случаи на неосигурен достъп до
имота, без да релевира обитаем ли е имота или не, поради което и възраженията в жалбата,
че апартаментът не се обитава от дълго време, не следва да се вземат предвид.
Предвид така изложените съображения, законосъобразно районният съд е уважил
иска, както и акцесорната претенция за лихва в размерите и за периоди, които не са
погасени по давност, поради което настоящият съдебен състав намира, че в обжалваните му
части решението на РС-Враца следва да бъде потвърдено изцяло. Тъй като с обжалваното
решение районният съд обосновано и изчерпателно се е произнесъл по всички възражения
на ответниците и произнасянето е изцяло съобразено с материалния закон, то на основание
чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към изложените от него мотиви.
Предвид изхода на делото, на жалбоподателите не следва да се присъждат разноски,
а същите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемото дружество направените от
него разноски за назначаване на особен представител пред въззивната инстанция, в размер
на 295,10 лв.
Съгласно указанията,дадени с Тълкувателно решение №6/2012 г. по тълк. дело №
6/2012 г. на ВКС,ОСГТК,при депозирана въззивна жалба от особения представител същият
не дължи внасяне на държавната такса, а задълженото лице е представляваната от него
страна, в случая въззивниците Ц.П. и А. Н.. Дължимата държавна такса се присъжда с
решението по спора в тежест на съответната страна съобразно изхода на делото. Тъй като
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да
бъде потвърдено в обжалваната му част, в тежест на въззивниците ще бъде възложена
държавната такса за въззивно обжалване в размер на 61,74 лв., платима по сметка на ОС-
Враца.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20/23.04.2021г. на Районен съд-Враца,
постановено по гр.дело №2230/2020г., в обжалваната му част, с която по отношение
на Ц.М. Н. /П./ от гр.Враца, с ЕГН ********** и А.Т. Н. от гр.Враца, с ЕГН
********** е било признато за установено, че дължат солидарно на „Топлофикация
Враца“ЕАД сумата от 3939,88 лв.главница за доставена топлинна енергия за периода
м.март 2017г.-м.юни 2019г., ведно със законната лихва, считано от 04.03.2020г.до
окончателното й изплащане, както и сумата от 601,37 лв.лихва за забава, за които суми
е издадена заповед за изпълнение №362/09.03.2020г.по ч.гр.дело №662/2020г.на РС-
Враца.
ОСЪЖДА Ц.М. Н. /П./ от гр.Враца, с ЕГН ********** и А.Т. Н. от гр.Враца, с
ЕГН **********, да заплатят на "Топлофикация-Враца"ЕАД-гр.Враца, с ЕИК ***, с
адрес и седалище на управление, гр. ***, сумата от 295,10 лв., представляваща
възнаграждение за назначения им пред въззивната инстанция особен представител.
ОСЪЖДА Ц.М. Н. /П./ от гр.Враца, с ЕГН ********** и А.Т. Н. от гр.Враца, с
ЕГН **********, да заплатят по сметка на Окръжен съд– Враца държавна такса в
размер на 61,74 лева за производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6