№ 9
гр. Тетевен, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ани Б. Г.а
при участието на секретаря В. Й. М.а
като разгледа докладваното от Ани Б. Г.а Гражданско дело №
20224330100102 по описа за 2022 година
Ищец- Г. Й. Г. от гр. Я.
Ответник- Агенция „Пътна инфраструктура
Трето лице помагач –„Автомагистрали “ЕАД
Постъпила е искова молба от Г. Й. Г. от гр. Я. срещу Агенция „Пътна
инфраструктура. В исковата молба се твърди ,че ищецът бил ответник по
гражданско дело 587/2019 по описа на Районен съд Тетевен. С Решение от
22.10.2020 г. по гр. дело 587/2019 на Районен съд Тетевен Г. Й. Г. е осъден да
заплати на ДЗИ- Общо застраховане с ЕИК ********* сумата от 6002,54лв
главница, представляваща регресна претенция по реда на чл.410,ал.1,т.З от
КЗ, за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение по
сключена № ххххххххххх /20.01.2016г. с ищеца ДЗИ-Общо застраховане” -
,,Каско+“ за т.а марка „Дачич“, цвят бял, с per. № EH 3571КА, като отхвърля
до пълния претендирай размер от 6017,54лв ,а именно за 15 лв. стойността на
обичайни разноски , да заплати мораторна лихва върху главницата 1359,02
лв. за период 20.02.2017г. до 15.05.2019г, като отхвърля до пълния
претендирай размер от 1799,15лв за период 01.06,2016г. до 15.05.2019г. ,а
именно за 440,13лв., както и да заплати законна лихва от датата на подаване
на иска в съда 16.05.2019г до окончателно изплащане на сумата и съдебно
деловодни разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК пред настоящата инстанция в
общ размер на 1760,18лв. Решението е постановено и при участието на трето
лице помагач- „Агенция пътна инфраструктура“. Г. Й. е обжалвал първо
инстанционното решение, като е образувано в.гр.дело 109/2021г. по описа на
Окръжен съд Ловеч и било постановено Решение 43 от 10.05.2021 г. по описа
на съда, с което било потвърдено първо инстанционното решение и Г. Й. е
1
осъден да заплати на ДЗИ-общо застраховане сумата 955 лева съдебно-
деловодни разноски, като решението отново е постановено при участие на
трето лице помагач Агенция „Пътна инфраструктура“. Счита, че мотивите на
постановените решения имат задължителна сила за ответника, като и в двете
решения категорично се установява, че причината за навлизане на животните
на магистралата и пътните платна е липсващата преградна мрежа, която е
задължителен елемент, за да отговаря на пътя на магистрала и за да може да
се предотврати навлизането на диви и домашни животни при бързо
движещите се превозни средства.
Моли съдът да постанови решение с което да осъди Агенция „Пътна
инфраструктура с БУЛСТАТ ххххххххххх да заплати на ищеца Г. Й. Г. с ЕГН
********** сумата от 6002,54 лева- главница, която Г. Й. Г. е осъден да
заплати на ДЗИ Общо застраховане, представляваща регресна претенция
спрямо него по реда на чл. 410, ал.1, т. 3 от КЗ, сумата от 1359,02 лева -
мораторна лихва за периода 20.02.2017 Г.-15.05.2019 г., както и законна лихва
за забава от 16.05.2019 г. до окончателното заплащане на сумите, както и
сумите 1760,18 лева съдебно - деловодни разноски по гр.дело 587/19 на PC
Тетевен и 955 лева- съдебно-деловодни разноски по в.гр.д. 109/21 на ОС
Ловеч, за които Г. Й. Г. е осъден да заплати на ДЗИ Общо застраховане по
рзглежданите дела, както и платените от ищеца в настоящето производство
съдебно деловодни разноски по гр. дело 587/2019 г. на PC Тетевен в размер на
1000 лева, от които 700 лева за адвокатски хонорар и 300 лева депозит за
вещо лице по назначената автотехническа експертиза.Претендира разноски .
В законово установеният срок е постъпил отговор от ответника Агенция
„Пътна инфраструктура ,в който се твърди ,че предявеният иск е процесуално
допустим, но неоснователен, поради което го оспорват изцяло по основание и
размер.Съгласно мотивите на съда и от събраните по делото доказателства се
касаело за отговорност по реда на чл.50 от ЗЗД, която е обективна и
безвиновна при условията на солидарна отговорност за собственика и лицето
под чийто надзор се намира вещта, в случая животните.В случая по безспорен
начин било доказано от събраните по гр.д. №587/2019г. писмени и гласни
доказателства, че са налице вреди, причинени пряко и единствено от вещта и
собственика, който не е упражнил необходимия надзор или от третото лице,
което не е направлявало животните. Вината на собственика на вещта е
доказана безспорно и със съставения АУАН и НП №16-0451-000311 за
нарушение на разпоредбата на чл.10 б, ал.1 от ЗДвП, който гласи, че водачите
на животни или стада трябва непрекъснато да направляват животните така, че
да не създават пречки и опасност за движението, и да не ги оставят без надзор
в обхватана пътя. Наложената глоба е платена без възражения видно от
квитанция от 27.04.2017г.Относно липсващата част от оградата на участък от
АМ „Хемус", км.77 в посока гр.София, Агенция „Пътна
инфраструктура"/АПИ/ възлагала поддържането на автомагистралата на
определен изпълнител, след провеждане на процедура по ЗОП. АПИ е
възложител по договор №РД-33-4/29.05.2015г. за възлагане на обществена
поръчка с предмет: „Избор на изпълнител за поддържане /превантивно,
текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи при аварийни ситуации/
2
на автомагистрален участък АМ „Хемус" от км.0+000 до км.78+554 и пътна
връзка „Прелок" от км.0+000 до км.3+024, включително и принадлежащите
пътни връзки, поддържане осветлението на тунели „Витиня", „Топли дол",
„Ечемишка" и „Правешки ханове" с обслужващите ги подстанции и
далекопроводи, охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на
автомагистралата на територията на ОПУ София и ОПУ Ловеч, стопанисвани
от АПИ" . Изпълнител по договора били „Автомагистрали" ЕАД. Съгласно
чл.28 от договора при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в
резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение предмета на
договора, както и на всички нормативни и технически изисквания, които
следва да се спазват при изпълнението на договора изпълнителят носи пълна
имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди.
По делото е конституирано като трето лице помагач
“АВТОМАГИСТРАЛИ”ЕАД с определение № 243/ 05.05.2022г. Подаден е и
обратен иск от ответника АПИ . Производството по обратния иск е
прекратено с Определение № 449/20.09.2022г. в сила от 01.11.2022г.
Постъпил е писмен отговор от трето то лице
помагач“АВТОМАГИСТРАЛИ”ЕАД,в който се твърди ,че считат , че
предявеният иск от Г. Г. е срещу АПИ е неоснователен и недоказан. Оспорват
фактите и съображенията изложени в исковата претенция. Оспорват
наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното ПТП и
констатираните като писмени доказателства и приети в друго производство
експертиза и свидетелски показания, в това число и Протокол за ПТП, и
причинени вреди на ищеца. Твърдят ,че липсват доказателства, които по
безспорен начин да установят, че застрахователното събитие е настъпило на
цитираното в исковата молба място. Оспорва фактите и обстоятелствата в
главния, респективно в обратния искове . Твърдят ,че отговорността на
собственика на животните и появяването им на места, които не са
регламентирани като по този начин отговорното лице не е положило грижата
на добър стопанин и вследствие на което са настъпили вреди за друго лице е
изцяло ангажимент на стопанина на животните. Съгласно чл, 14 от Наредба
за обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане... „на
територията на община Ловеч, което регламентира действията на
собствениците на животни, с което се задължават да ги извеждат и прибират
до и от определени пунктове, в това число и чл 15 от същата, която
регламентира , че следва да се съобразяват с инфраструктурата на района.
Твърди ,че съгласно сключен договор за обществена поръчка между
„Автомагистрали“ ЕАД и Агенция „Пътна инфраструктура“ с № РД-33- от
29.05.2015 г. за избор на изпълнител за поддържане ( зимно, текущо,
превантивно и ремонтно- възстановителни работи при аварийни ситуации на
АМ „Хемус“ от км 0+000 до км 78 +554 и пътна връзка „Прелок“ от км. 0+000
до км 3+ 024, включително и принадлежащите пътни връзки, поддържане
осветлението на принадлежащите тунели и обслужващите ги подстанции на
територията на ОПУ- София и ОПУ Ловеч, стопанисвани от АПИ. От
съдържанието на рамковият договор било видно ,че дейностите по
поддържане, които „Автомагистрали“ ЕАД е длъжно да изпълнява не били
3
предварително определени в самия договор, а се възлагали на база месечни,
допълнителни и извънредни задания (съгласно чл. 5) . Извънредните задания
са приложими при настъпване на „ непредвидени обстоятелства“ и съгласно
чл. 5, „б“ Възложителят или упълномощено от него лице имат право да
възлага писмено възникналите работи, които са пряко свързани с
проходимостта на пътния участък и осигуряване безопасността на
движението. В тази хипотеза Изпълнителят е длъжен да започне веднага
работа по разпоредените дейности, като Възложителят се задължавал в срок
до 3 дни от настъпване на непредвиденото обстоятелство. Съгласно Раздел I
Дефиниции, т. “извънредно задание“ означава писмено възлагане от
възложителя на видовете количества и работи, невключени в месечното и
допълнителното задание, необходими за осигуряване на проходимостта на
пътищата и безопасността на движението при възникване на непредвидени
обстоятелства, включително по смисъла на чл. 2 ЗЗБ . Съгласно чл. 19, ал. 1,
т. 1 и чл. 30 от Закона за пътищата, задължението за поддържане на
автомагистралата е изцяло в правомощията на Агенция „ Пътна
инфраструктура“. АПИ има законово задължение да поддържа пътя в
изправно състояние. С оглед на изложеното със сключване на договор за
възлагане на обществена поръчка между АПИ и „Автомагистрали“ ЕАД,
възложителят не прехвърля изцяло задължението за поддръжка на
автомагистралата. При тълкуването на разпоредбите на рамковото
споразумение чл.1 и чл. 5, дейностите по поддържане се възлагат на база
месечни, допълнителни и извънредни задания. Извънредните задания, били
необходими, когато се налагало осигуряване безопасността на пътя, при
възникнали непредвидени обстоятелетва- каквото е наличието на препятствие
на пътя. Нямало клауза в договора, която да предвиждала отговорност от
страна на Изпълнителя, същият да осигурява екип, който да следи за
наличието или възникването на „непредвидени обстоятелства, съгласно чл.
12, ал. 8, който следва да е в готовност, като същото обстоятелство не е
възложено. Нямало клауза в договора, която да ангажира ,Автомагистрали“
ЕАД да следи за навлизането на животни, които са движима вещ, с определен
собственик, който следва да носи отговорност за безпризорното им движение
и то в близост до инфраструктура - магистрален участък. Не следвало да се
тълкува и като непредвидимо обстоятелство, каквото е наличието на появили
се овце на пътното платно, защото същите животни биха могли да нарушат
оградната мрежа и да доведат до сериозни материални щети. Твърди ,че дори
да се предположи, че е имало някакво нарушение на предпазна мрежа,
твърдят, че появилото се стадо най-вероятно е причината за това. Към този
ден, „Автомагистрали“ ЕАД нямали данни за наличие на ПТП или за
нарушение на предпазна мрежа в този участък. В заключение на изложеното,
задължение на „Автомагистрали“ ЕАД като изпълнител е да отстрани
препятствията, включително последиците от ПТП, но само по изрично
възлагане от страна на Възложителя - АПИ. В конкретния случай,
„Автомагистрали“ ЕАД нямали възложени допълнителни и извънредни
задания, няма протоколи, в които е описано, че има отстраняване на
препятствия от магистралния участък съгласно възложени извънредни
4
работи. В случай, че съда кредитирал твърдения представени в отговора на
искова молба от страна на АПИ, следвало да приеме, че вредите от
настъпилото ПТП вследствие на и евентуално поради нарушение на
„предпазната мрежа“, Възложителят -АПИ е следвало да уведоми
Автомагистрали ЕАД за настъпилите обстоятелства и настъпилите
последици. В тази връзка нямало основание за ангажиране на
„Автомагистрали“ ЕАД. Твърди ,че Изпълнителят не извършвал дейности, за
които Възложителят не се е разпоредил (чрез задания), същият нямало да има
основание да отчете работата и съответно изпълненото ще е в противоречие с
договора за възлагане на обществена поръчка, което ще е основание за отказ
от заплащане на изпълнените дейности.В случай на уведомление от страна на
АПИ, изразено - устно или писмено, „Автомагистрали“ ЕАД било задължено
да изпълни работата своевременно, но към датата и мястото на осъщественото
ПТП няма такива данни. Моли да се отхвърли претенцията на ищеца.
След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните съдът приема следната фактическа обстановка и изведе
следните правни изводи:
С решение по гр.д. № 587/19г. на Р.С.Тетевен е осъден ищеца Г. Г. да
заплати на „ДЗИ –общо застраховане ЕАД ” сумата от 6002,54лв главница.,
представляваща регресна претенция по реда на чл.410,ал.1,т.3 от КЗ, за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение по сключена №
ххххххххххх /20.01.2016г. с ищеца ДЗИ-Общо застраховане” –„Каско+“ за т.а
марка „Д.“, цвят бял, с рег. № ЕН 3571КА, да заплати мораторна лихва върху
главницата 1359,02 лв. за период 20.02.2017г. до 15.05.2019г от, , както и да
заплати законна лихва от датата на подаване на иска в съда 16.05.2019г до
окончателно изплащане на сумата и съдебно деловодни разноски на осн.
чл.78 ал.1 от ГПК пред настоящата инстанция в общ размер на
1760,18лв.Като решението е потвърдено с решение №43/10.05.2021г на ОС-
Ловеч , като насоящие ищец е осъден да заплати за въззивна инстанция
разноски в размер на 995лв.
В мотивите на първоинстанционното решение е прието ,че „Свидетелите
потвърждават ,че имало липсваща част от оградата на процесния участък на
автомагистралата нямало две междустълбия от оградна мрежа и след като
били отместени двете животни мрежата била възстановена . Видно от
протокола за ПТП съставен от св. Владимир Г. ответника като водач на
стадо овце не ги направлява , като овцете излизат на пътното платно през
липсваща предпазна ограда , като участник №2 , това е свидетеля Антон
Василев ги блъска в резултат причинява ПТП. В случая ответника Г. Й. Г.
има качество на водач на стадо животни по смисъла на § 6, т. 25 ДР на ЗДвП
.Свидетелката Цветелина Веселинова Василева, видяла ,че една овца на
ответника излиза и се засилила към асфалта. От разпита на свидетелите съдът
може да направи единственият извод , че ответника не е направлявал стадото
си , и поради факта ,че е липсвала оградна мрежа на магистралата и две
животни са излезли на платното , като е последвал удар с автомобила
управляван от свидетеля А.В. и животните поради което по автомобила е
имало щети .“
5
Както и че „Липсват доказателства,въз основа на които да може да се
приеме,че навлизането на животното представлява т.н.”случайно деяние” или
„непреодолима сила” или че вредите са единствено в резултат на действията
на шофьора на процесното МПС или на трето лице,в които хипотези
единствено собственикът или лицето под чийто надзор са овцете ,да може да
се освободи от отговорност. Категорични да данните,че шофьорът дори не е
възприел овцете, самият той заяви в показанията си ,че липсвал спирачен път
, което в случая е нормално тъй като ПТП е станало на автомагистрала ,
където е недопустимо преминаване на животни .Вярно е ,че на АМ Хемус
,км.77 е липсвало оградна мрежа , което е допринесло за инцидента и след
инцидента същата е била поставена , но ответника е следвало да направлява
животните , за да не стигат те до самата мрежа,още по-вече ,че
животновъдния обект се намира в близост до магистралата .По изложените
съображения съдът приема,че механизмът на ПТП е категорично установен
от САТЕ и останалите ангажирани доказателства.Експертизата е обоснована и
конкретна и по отношение на вида и обема на причинените вреди и
стойността на ремонта на автомобила.“
В мотивите на въззивното решение е прието ,че „ От свидетелските
показания категорично съдът приема за доказано , че към 20.01.2016г. в
пътния участък , в който е възникнало пътно транспортното произшествие е
липсвала част от оградната мрежа на магистралния път . Това е един от
факторите , които също са довели до пресичане на пътното платно от
животните и възникване на удара върху автомобила“.
Съгласно чл.19 ал.1 т.1 от Закона за пътищата : Пътищата се управляват,
както следва:републиканските пътища - от Агенция "Пътна инфраструктура",
а съгласно чл. 30 от същия закон Агенцията осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Предвид
на тези законови норми ответника е сключил договор с „Автомагистрали
“ЕАД. Поради което по делото е представен договор с изх. № РД-33-
4/29.05.2015г между „Агенция пътна инфраструктура “-възложител и
„Автомагистрали“ЕАД -изпълнител с предмет Изпълнителя
„Автомагистрали“ЕАД да извърши дейности по поддържане превантивно ,
текущо ,зимно и ремонтно възстановителни работи, при аварийни ситуации /
на автомагистрала Хемус от км. 0+78+544 и пътна връзка Прелок от км.
0+000 до км. 3+024, включително и принадлежащите пътни връзки ,
поддържане осветлението на тунели „Витиня“, „Топли дол“, „Ечемишка“,
„Правешки Ханове “ с обслужващите ги подстанции и далекопроводи ,
охрана на пътните съоръжения и принадлежности в обхвата на
автомагистралата на териотрията на ОПУ –София и ОПУ –Ловеч ,
стопанисвани от АПИ. Съобразно чл.5 от договора взъжложените дейности
по договора са :1./ Месечни задания , които се представят на изпълнителя до
28 число на месеца предшестващ изпълнешието;2./ Допълнителни задания
представят се на изпълнителя по всяко време но в срок не по-малък от 3
работни дни ; 3./ Извънредни задания –в случая на настъпване на
непредвидени обстоятелства възлагат писмено работите , които са пряко
свързани с проходимостта на пътя и осигуряване на безопастност на
6
движението, като изпълнителя е длъжен да започне незабавно разпоредените
работи В срок от 3 дни от възникването на непредвиденото обстоятелство ,
разпоредените работи се оформят като извънредно задание , което се връчва
на изпълнителя.
Видно от материалите по делото ответника не е представил извънредно
задание за местото на ПТП , което е станало 16.09.2016г. на автомагистрала
„Хемус”, 77 км., в посока гр.София- гр.Я..
Видно от мотивите на съдебното решение по гр.д. 587/2019г. на Т.Р.С.
ответника и настоя ищец , като водач на стадо овце, не ги е направлявал и две
от овцете са излезли на пътното платно през липсваща предпазна ограда и са
били блъснати от застрахования от тях автомобил марка “Дачия”, модел
“Докер” с рег.№ EH 3571 KA, управляван от Антон Василев Василев от
гр.Плевен, вследствие на което са причинени материални щети по
автомобила. Както и ,че съобразно чл.73 от ППЗДвП максималната скорост
на АМ в случая е 120 км , а съобразно чл.121 на АМ е забранено водене на
животни .Липсват доказателства,въз основа на които да може да се приеме,че
навлизането на животното представлява т.н.”случайно деяние” или
„непреодолима сила” или че вредите са единствено в резултат на действията
на шофьора на процесното МПС или на трето лице,в които хипотези
единствено собственикът или лицето под чийто надзор са овцете ,да може да
се освободи от отговорност“
Видно от материалите по гр.д. №587/2019г. на ТРС е било
конституирано трето лице помагач „Агенция пътна инфраструктура“.
Конституирането на третото лице е допустимо, ако за това лице съществува
интерес от постановяване на решение в полза на привличащата го страна,
респ., когато привличащата страна има право да предяви обратен иск срещу
помагача. Правният интерес от конституирането на трето лице - помагач е
абсолютна процесуална предпоставка, за да се уважи искането, като обратен
иск срещу третото лице не е предявяван.
С платежно нареждане от дата 02.03.2022г. ищецът Г. Й. Г. е предел по
сметка на ЧСИ Румен Димитров по Изп.д. № 2/2022г сумата от 13 840лв.
Съгласно мотивите на т.18 от ТР №1/04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№1/2000
г. на ВКС ОСГК „Със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по
отношение на спорното материално право, въведено с основанието и
петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда
фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни
последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. За това
диспозитивът на решението представлява източника на силата на пресъдено
нещо. Мотивите към решението не са част от него.“ Мотивите обаче се
ползват с доказателствена сила.Силата на прeсъдено нещо и
доказателствената сила на мотивите на решението се различават. Докато СПН
важи само относно спорното право между страните по делото и не може да се
оборва инцидентно, то доказателствената сила важи относно фактите,
потвърдени или отречени с мотивите, противопоставима е и на трети лица и
може да се оборва инцидентно. Със СПН се ползва само решението, а с
7
доказателствена сила- мотивите ,в този смисъл Решение № 57 от 26.02.2018
г. по гр. д. № 2736/2017 г. на ВКС Изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК е
към решението си съдът да излага мотиви. От този текст се вижда ясното
разграничение между двете понятия – решение и мотиви. Мотивите не се
ползват с изпълнителна сила и конститутивно действие, но те все пак
съдържат определена юридическа сила. Тази юридическа сила се проявява в
задължителната сила на мотивите в отношенията между подпомагащата и
подпомаганата страна при един от институтите на субективното съединяване
на искове, а именно встъпването на трето лице в съдебния процес, уреден в
раздел II на глава шестнадесета ГПК.
Между подпомаганата и подпомагащата страна ще важи
задължителната сила на мотивите. Законодателят в чл. 223, ал. 2 ГПК казва:
„Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително
за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го
е привлякла”. Това законодателно разрешение е продиктувано от съвместните
усилия на подпомаганата и подпомагащата страна. По време на процеса се
предполага те да имат идентични тези и цели. Третото лице не може да
оспорва съдебното решение под предлог, че страната зле е водила делото,
освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала
да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.
Задължителната сила на мотивите всъщност се изразява в обстоятелството, че
при един бъдещ процес между помагач и подпомаган е изключена
възможността те да оспорват фактическите констатации на съда и неговите
правни изводи, намерили място в мотивите на съдебното решение, по което
двете страни са били в качеството на помагач и подпомаган. Становищата от
първото съдебно решение ще бъдат задължителни за второто. Съдът следва да
постави тези становища в основата на своето решение, без да може да взема
предвид нови факти и обстоятелства, освен ако те не включват юридически
факти, по които съдът не е взел становище в първото съдебно решение. От
разпоредбата на чл. 223, ал. 2 ГПК е видно, че помагачът ще може да
преодолее задължителната сила на мотивите, ако докаже, че подпомаганата
страна умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви
неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства. В този случай
помагачът ще може да предизвика касационно обжалване с основание
неправилност на решението, тъй като подпомаганата страна ще е нарушила
съществени процесуални правила. Оттук можем да кажем, че когато
подпомаганата страна умишлено или поради груба небрежност е пропуснала
да предяви неизвестни за третото лице обстоятелства или доказателства, е
създала вероятност констатациите на съда да бъдат неистински.
Следователно ще бъдем изправени пред съществено нарушение на
съдопроизводствените правила (чл. 281, т. 3 ГПК) и решението ще бъде
отменено като неправилно. Проф. Силяновски и проф. Сталев приемат, че за
да се постигне пререшаване на делото, третото лице няма нужда да
предизвика предварително отмяна на неправилното решение по реда на чл.
231 и сл. ГПК (отм.). В същия процес, в който подпомаганата страна се
позовава на задължителната сила на мотивите, третото лице може да разкрие
8
неправилността на фактическите констатации на съда.
В отношенията си с противната страна третото лице е обвързано от
силата на пресъдено нещо. Чл. 223, ал. 1 ГПК говори за установително
действие на постановеното решение, но всъщност с този израз законодателят
е имал предвид сила на пресъдено нещо. Както е известно, съдебното решение
освен сила на пресъдено нещо може да съдържа и други правни последици
като изпълнителна сила и конститутивно действие. Тъй като подпомагащата
страна не е главна страна в процеса, тя няма да бъде засегната както от
изпълнителното, така и от конститутивното действие на решението.
Основните различия се проявяват най-напред в целите, които си поставят
силата на пресъдено нещо и задължителната сила на мотивите – първата има
за задача да констатира дали едно право съществува или не, докато
задължителната сила на мотивите съдържа всичките констатации на съда
относно предмета на делото. Следващите различия могат да бъдат открити в
начина им на преодоляване – докато силата на пресъдено нещо може да бъде
преодоляна единствено чрез извънредните способи за отмяна на влезли в сила
съдебни решения, задължителната сила на мотивите може да бъде отстранена
чрез възражение за лошо воден процес поради умисъл или груба небрежност.
И на последно място, докато наличието на сила на пресъдено нещо е
отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, то
задължителната сила на мотивите, за да бъде взета предвид, се нуждае от
изрично позоваване от заинтересуваната страна.
По изложените съображения съдът приема ,че искът е частично
основателен , тъй като видно от решението по гражданско дело №587/19г. на
Т.Р.С. и решението по в. гр.д. №109/2021г на Л.О.С. и двете инстанции
приемат ,че е липсвало част от оградна мрежа на пътния участък на който е
станало ПТП от 16.09.2016г на АМ-Хемус км.77 , чието задължение да следи
за това е на ответника , като същия съобразно представения договор следвало
да уведоми „Автомагистрали “ ЕАД за да предприемат съответните действия ,
също така недопустимо на автомагистрали да преминават животни , като за
тях следва да следи настоящия ищец Г. същия е следвало да приложи
необходима грижа за да направлява животните , поради което две от
животните са излезли безпрепятствено на платното .
Предвид факта ,че вината за процесното ПТП от 16.09.2016г. е както на
ищеца така и на ответника , тъй като и двете страни не са положили
необходимите грижи то настоящия състав счита ,че правилно и справедливо
е съдът да уважи претенцията в половината от претендирания размер , а
именно да осъди ответника Агенция „Пътна инфраструктура с БУЛСТАТ
ххххххххххх да заплати на ищеца Г. Й. Г. с ЕГН ********** сумата от
3001,21лв главница , като до пълния претендиран размер от 6002,54 лева
отхвърля, а именно 3001,21лв , представляваща половината от сумата ,
която Г. Й. Г. е осъден да заплати на ДЗИ Общо застраховане, за регресна
претенция спрямо него по реда на чл. 410, ал.1, т. 3 от КЗ, сумата от 679,51лв
- мораторна лихва за периода 20.02.2017 г.-15.05.2019 г.-тоест половината от
сумата , като до пълния претендиран размер от 1359,02 лева отхвърля , а
именно за 679,51лв., както законна лихва за забава от 16.05.2019 г. до
9
окончателното заплащане на сумите върху главницата от 3001,21лв . ,
половината от сумите 880,09лв лева съдебно - деловодни разноски по гр.дело
587/19 на PC Тетевен, като до пълния претендиран размер от 1760,18 лева
отхвърля ,а именно за 880,09лв и сумата от 477,50лв съдебно-деловодни
разноски по в.гр.д. 109/21 на ОС Ловеч, като до пълния претендиран размер
от 955 лева,а именно за 477,50лв отхърля , за които Г. Й. Г. е осъден да
заплати на ДЗИ Общо застраховане по рзглежданите дела.
По отношение на платените от настоящия ищец разноски по гр. дело
587/2019 г. на PC Тетевен в размер на 1000 лева, от които 700 лева за
адвокатски хонорар и 300 лева депозит за вещо лице по назначената
автотехническа експертиза уважава за сумата от 500лв , като до пълния
претендиран размер от 1000лв отхвърля , а именно за 500лв .
По отношение на разноските пред настоящата инстанция на осн. чл.78
ал.1 от ГПК на ищецът се дължат от ответника разноски съобразно уважената
част , като видно от адвокатското пълномощно същия е заплатил 700лв ,
поради което му се дължат половината ,а именно 350лв, като за пълния
претендиран размер от 700лв отхвърля претенцията , както за
претендираната държавна такса в размер на 443,07лв , същата се дължи
съобразно уважената част ,а именно 221,53 лв.
С отговора на иска са претендирани и разноски за юрисконсултско
възнаграждение от ответника Агенция „Пътна инфраструктур и трето лице
помагач –„Автомагистрали “ЕАД, поради което на осн. чл. 78 ал.8 същите
имат право на юрисконсултско възнаградение , предвид отхвърлената част от
иска съгласно чл. 23 т.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, при съобразяване с
фактическата и правна сложност на делото, размерът им се определя 80
(осемдесет) леваза настоящата инстанция, които следва да им бъдат заплатени
от настоящия ищец .
Водим от горното съдът ,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД Агенция „Пътна инфраструктура
с БУЛСТАТ ххххххххххх да заплати на ищеца Г. Й. Г. с ЕГН ********** от
гр. Я. , уххххххххххх сумата от 3001,21лв. главница , като до пълния
претендиран размер от 6002,54 лева отхвърля, а именно 3001,21лв. ,
представяваща половината от сумата , която Г. Й. Г. е осъден да заплати на
ДЗИ Общо застраховане, представляваща регресна претенция спрямо него по
реда на чл. 410, ал.1, т. 3 от КЗ, сумата от 679,51лв. - мораторна лихва за
периода 20.02.2017 г.-15.05.2019 г., като до пълния претендиран размер от
1359,02 лева отхвърля , а именно за 679,51лв. представяваща половината от
сумата за мораторна лихва , законна лихва за забава от 16.05.2019 г. до
окончателното заплащане върху сумата от 3001,21лв. , както и сумите
880,09лв. лева съдебно - деловодни разноски по гр.дело 587/19 на PC Тетевен,
като до пълния претендиран размер от 1760,18 лева отхвърля ,а именно за
10
880,09лв и сумата от 477,50лв съдебно-деловодни разноски по в.гр.д. 109/21
на ОС Ловеч, като до пълния претендиран размер от 955 лева,а именно за
477,50лв отхърля , за които Г. Й. Г. е осъден да заплати на ДЗИ Общо
застраховане по разглежданите дела гр. д. № 587/2019г. на Р.С.Тетевен и в.
гр.д. № 109/2021г. на О.С.Ловеч .
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура с БУЛСТАТ ххххххххххх
да заплати на ищеца Г. Й. Г. с ЕГН ********** от гр. Я. , уххххххххххх
сумата от 500лв. , като до пълния претендиран размер от 1000лв. отхвърля , а
именно за 500лв ., платени от ищеца за разноски по гр. дело 587/2019 г. на PC
Тетевен
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура с БУЛСТАТ ххххххххххх да
заплати по настоящото дело на ищеца Г. Й. Г. с ЕГН ********** от гр. Я. ,
уххххххххххх сумата от 350 лв., като за пълния претендиран размер от 700лв
, а именно за 350лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура с БУЛСТАТ ххххххххххх
да заплати по настояото дело на ищеца Г. Й. Г. с ЕГН ********** от гр. Я. ,
уххххххххххх сумата от на 221,53 лв. за държавна такса , като до пълния
претендиран размер от 443,07лв , отхвърля , а именно за 221,53 лв.
ОСЪЖДА Г. Й. Г. с ЕГН ********** от гр. Я. , уххххххххххх да
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура с БУЛСТАТ ххххххххххх за
юрисконсултско възнаграждение сума в размер на 80 лв.
ОСЪЖДА Г. Й. Г. с ЕГН ********** от гр. Я. , уххххххххххх да
заплати на „Автомагистрали“ЕАД ,ЕИК 81646048 с адрес гр. София ,бул.
„Цар Борис“№3 ,№215,представлявано от Л.В. за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението ,че решението е изготвено пред Окръжен съд Ловеч.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
11