№ 6778
гр. С, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110165926 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от Л. И. Г., ЕГН **********, А И. Г., ЕГН **********, Т. И. Г.,
ЕГН **********, Л. И. Г., ЕГН **********, Т. В. Г., ЕГН ********** и И. В. Г., ЕГН
**********, всички чрез адв. С. Д. Ч., със съдебен адрес гр.С, ул.“Ц А № 5, насочени срещу
„ТЕЦ С“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Я“ № 23Б, представлявано от А
А, за признаване за установено, че ищците не дължат на ответното дружество следните
суми: 130.32 лв. от И. В. Г., 130.32 лв. от Т. В. Г., 130.32 лв. от Л. И. Г., 391.06 лв. от Т. И.
Г., 391.06 лв. от А. И. Г., 391. 06 лв. от Л. И. Г. - Ц, събрани по изп.дело № 3001/2022 г. по
описа на ЧСИ Н М, поради доброволното заплащане на сума преди образуването на
изпълнителното дело, както и за осъждане на ответника да върне сумите на ищците.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се сочи, че на 05.09.2018 г. Софийският районен съд, 156 състав е
издал в полза на „ТЕЦ“ - ЕАД срещу ищците заповед за изпълнение на парично задължение
на основание чл.410 от ГПК, срещу която те са възразили. С оглед на това ответникът е
завел исково производство, образувано като гр.д.№ 76176/2018 г. по описа на Софийския
районен съд, 156 състав. Ищците твърдят, че с окончателно решение на СГС от 13.08.2021
г. те са осъдени да заплатят на „ТЕЦ С“ ЕАД общо 1460.30 лв.
Според ищците, на 07.10.2020 г., ищцата Г. И. Г., осъдена с първоинстанционното
решение, доброволно е внесла на „ТЕЦ“ - ЕАД дължащата се от нея сума в размер на 320
лв., а след постановяването на второинстанционното решение, останалите ищци доброволно
са заплатили на 14.10.2021 г. цялата дължаща се от тях сума на ответника в размер на
1 140.30 лв. С оглед на това се поддържа становище, че по този начин пълният размер на
1
дължащата се от ищците сума от общо 1 460.30 лв. е била погасена доброволно.
В исковата молба се обяснява, че през лятото на 2022 г., на различни дати, всеки един
от ищците е започнал ад получава съобщение за образувано изпълнително дело, придружено
с покана за доброволно изпълнение, както и със запори на банкови сметки и
възнаграждения. Твърди се, че след направена справка, ищците са установили, че на
22.10.2021 г. - една седмица след извършеното от тях пълно погасяване на задълженията им
към „ТЕЦ С“ ЕАД, ответникът се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал пред ЧСИ Н
М изпълнително дело № 3001/2022 г. с предмет същата сума, която е доброволно заплатена.
С оглед на това се аргументира, че от ищците се събират суми два пъти за едно и също
задължение, като второто плащане е без основание.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск. По същество ответникът не оспорва
развитието на съдебното производство пред СРС и СГС във връзка с процесните вземания,
както и че на 07.10.2020 г., след постановяване на първоинстанционното решение, но преди
постановяване на въззивното, ищцата Г. Г. е внесла по сметка на ответното дружество
сумата от 320.40 лв., с която е погасено задължението й съгласно решението на CPC, а
именно: главница - 290.83 лв.; законна лихва, считано от 23.07.2018 г. до датата на
плащането - 07.10.2020 г. - 65.28 лв., разноски - 29.57 лв.
Според ответника обаче, след приключване на делото с окончателното решение на СГС,
Г. Г. е останала да дължи разноски в заповедното и първоинстанционното производство в
размер на 53.99 лв., и сумата от 17.99 лв. - разноски във въззивното производство.
Аналогични вземания се претендират и от ищците, като освен присъдените суми за
доставена топлинна енергия и лихва за забавеното й плащане, ответникът твърди, че те
дължат още разноски в заповедното и първоинстанционното производство от по 113.13 лв. и
разноски във въззивното производство от по 17.99 лв. С оглед на това се обяснява, че
общият сбор на задълженията на ищците е 2 021.98 лв., като ответникът признава
извършеното на 14.10.2021 г. плащане от Г. Г. от 1140.30 лв., но твърди, че то не е
достатъчно да покрие изцяло задълженията, поради което е образувал изп.дело.
По така изложените съображения от съда се иска да отхвърли предявените искове
като присъди на ответника направените от него разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност ответникът прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
предявените искове, съответно възраженията, изложени в отговора на исковата молба.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.439 ГПК и
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. С главния иск се цели установяване недължимостта на
вземането, предмет на започнало принудително изпълнение, поради настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, факти, а именно извършено плащане от страна на ищците.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД пък в тежест на ищците е да
2
установят при условията на пълно и главно доказване факта на плащането на процесната
сумата на ответника по иска, а в тежест на ответника – да установи, че е налице основание
за получаването, съответно задържане на получената сума.
От приетото по делото решение от 07.08.2020 г. по гр.д. № 76176/2018 г. по описа на
СРС, 156 състав, влязло в законна сила в необжалваната част, се установява, че със същото е
признато за установено, че Г. И. Г. дължи на „ТЕЦ С“ ЕАД сумата от 285.08 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2017 г. за имот с аб. №..., както и сумата от 5.75 лв., представляваща стойността на
услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху двете главници от 23.07.2018 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 48078/2018 г. на СРС, 156 състав. С
решението Г. И. Г. е осъдена да заплати на „ТЕЦ С“ ЕАД сумата от 29.57 лева,
представляваща разноски в заповедното производство и в исковото производство.
От представеното по делото платежно нареждане от 07.10.2020 г. се установява, че Г.
Г. е заплатила в полза на ответника сумите, установени с горепосоченото решение, а именно
сумата в общ размер на 320.40 лв., което обстоятелство изрично се признава от ответника в
отговора на исковата молба.
От представеното по делото влязло в сила решение от 13.08.2021 г. по в.гр.д. №
1256/2021 г. по описа на СГС, III-Б възз. с-в, се установява, че със същото е признато за
установено, че всеки от въззиваемите в това производство И. Г., Т. Г. и Л. Г. дължи на „ТЕЦ
С“ ЕАД сумата от 95.02 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. за имот с аб. №..., както и сумата от 1.91 лв.,
представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2017 г., както и че всеки от въззиваемите Л. Г., А Г. и Т. Г. дължи на „ТЕЦ С“ ЕАД
сумата от 285.08 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. за имот с аб. №..., както и сумата от 5.75 лв., представляваща
стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. С
посоченото решение И. Г., Т. Г. Л. Г., Л. Г., А Г. и Т. Г. са осъдени да заплатят в полза на
„ТЕЦ С“ ЕАД сума в размер на по 113.13 лв., представляваща разноски по заповедното и
първоинстанционното производство, както и сумата в размер на по 17.99 лв. – разноски във
въззивното производство, а Г. Г. е осъдена да заплати на „ТЕЦ С“ ЕАД сумата в размер на
83.56 лв., представляваща разноски по заповедното и първоинстанционното производство,
както и сумата в размер на 17.99 лв. – разноски във въззивното производство.
От представения по делото фискален бон от 14.10.2021 г. се установява, че в полза на
ответника е заплатена сумата в размер на 1 140.30 лв., като основание е посочено „плащане
по съдебно дело, за имот, находящ се в гр. С, ж.к. „Л“, №..., аб. №.... Не се твърди от
страните, като същите не представят и доказателства между тях да се е водило друго
съдебно дело, поради което съдът приема, че постъпилото плащане касае именно
изпълнение на постановеното въззивно решение по в.гр.д. № 1256/2021г. по описа на СГС,
III-Б възз. с-в. Във фискалния бон сумите са отнесени по следния начин: 113.19 лв. за
3
погасяване на мораторна лихва и сумата в размер на 1 027.11 лв. за погасяване на съдебни
разноски.
На 14.07.2022 г. „ТЕЦ С“ ЕАД е подало молба до ЧСИ Н М, рег.№...1 от КЧСИ, за
образуване на изп.дело срещу Г. И. Г., Л. И. Г., А И. Г., Т. И. Г., Л. И. Г., Т. В. Г., и И. В. Г.,
въз основа на издаден на 22.10.2021 г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 48078/2018 г. по описа
на СРС, 156 състав. В същия са отразени вземания на „ТЕЦ С“ ЕАД съобразно
установеното в проведеното исково производство гр.д. № 76176/2018 г. по описа на СРС,
156 състав. От страна на ЧСИ са изпратени до длъжниците съобщения за образувано
изп.дело, в които са отразени задължението им по същото, а именно за Г. Г. – 65.27 лв., за Л.
И. Г., А И. Г., Т. И. Г. – по 290.83 лв. и за Л. И. Г., Т. В. Г., и И. В. Г. – по 96.93 лв. Въз
основа на подадени от длъжниците възражения и становище от взискателя, размерът на
дълга е изменен от ЧСИ с разпореждане от 15.09.2022 г. /л.104 от ИД/.
При тези данни съдът намира предявените искове за неоснователни. От една страна
следва да се отбележи, че общият размер на дълга на ищците, установен със съдебното
решение по гр.д. № 76176/2018 г. по описа на СРС, 156 състав /след изменението му от СГС/
е 2371.95 лв., от която сума: 1/ главници общо за топлинна енергия и дялово разпределение
от 1454.11 лв. и 2/ разноски от 917.84 лв. По делото са представени доказателства за
извършени преди образуване на изп.дело доброволни плащания в общ размер на 1460.70 лв.
При тези данни дори и с прости математически изчисления се установява, че платената сума
от 1460.70 лв. не е достатъчна да погаси задължение от 2371.95 лв. и то без да се включва в
него присъдената законна лихва с начален момент 23.07.2018 г.
От друга страна, с оглед конкретно представените платежни документи следва да се
посочи, че с извършеното на 07.10.2020 г. плащане от страна на Г. Г. в размер на 320.40 лв.,
тя е погасила задълженията си по съдебното решение на СРС от 07.08.2020 г. гр.д. №
76176/2018 г. по описа на СРС, 156 състав, а именно главница за топлинна енергия от 285.08
лв., главница за дялово разпределение от 5.75 лв. и разноски от 29.57 лв. Г. Г. обаче е
останала да дължи законна лихва, присъдена със съдебното решение с начален момент
23.07.2018 г., която до датата на плащането – 07.10.2020 г., определена със специален
изчислителен модул, справка от който е приложена по делото, възлиза на 65.27 лв. Освен
това, задължения за нея са породени и след влизане в сила на въззивното решение, с което е
осъдена да заплати още 101.55 лв. разноски в полза на „ТЕЦ С“ ЕАД.
Последващото плащане, извършено на каса в топлофикационното дружество на
14.10.2021 г., пък правилно е отнесено за разноски и лихва в съответствие с установения в
чл.76, ал.2 от ЗЗД ред при липсата на изрично избран от длъжниците дълг, който да бъде
закрит с него. Действително, сумите не са коректно посочени във фискалния бон по пера,
доколкото към 14.10.2021 г. дължимите разноски са били 888.03 лв. /общия размер на
присъдените разноски по въззивното решение, тъй като присъдените от
първоинстанционния съд такива вече са заплатени от Г. Г. на 07.10.2020 г./, което по
същество се признава от ответника /взискател по изп.дело/ с подадените от него молби пред
ЧСИ за коригиране размер на дълга. С остатъка от 252.03 лв. /до внесената сума от 1140.30
4
лв./ пък е погасена дължима законна лихва и част от дължимите главници. Ето защо, след
направените възражения от длъжниците в изп.производство, по молба на взискателя, е
намален размера на главното задължение на всеки един от тях /л.104 от изп.дело/. Отделно
от това всеки един от длъжниците върху главното си задължение дължи и лихва от
23.07.2018 г., която също е предадена за събиране на ЧСИ. Посоченото не е относимо само
за Г. Г., за която както се посочи вече, дължи единствено законна лихва от 23.07.2018 г. до
07.10.2020 г. в размер на 65.27 лв., каквато е заявената претенция на взискателя, видно от
отразеното в молбата му до ЧСИ.
По така изложените съображения настоящият състав намира, че ищците към датата на
образуване на изп.дело № 20228410403001 по описа на ЧСИ Н М, рег.№...1 от КЧСИ, са
имали изискуеми задължения към взискателя „ТЕЦ С“ ЕАД, за което той разполага с
валиден изпълнителен титул /издадения изп.лист по ч.гр.д.№ 48078/2018 г. по описа на СРС,
156 състав, в който са отразени предадените на ЧСИ за събиране главници и законна лихва
върху тях/. По настоящето дело не се представиха доказателства за пълно погасяване на
присъдените суми по ч.гр.д.№ 48078/2018 г. по описа на СРС, 156 състав, поради което
предявените установителни искове на това основание се явяват изцяло неоснователни. При
този изход на главния иск по чл.439 от ГПК, неоснователен се явява и иска за връщане на
събраните суми по изп.дело.
Тук за пълнота на изложението следва да се посочи, че в случай, че от страна на ЧСИ
са събрани и разпределени в повече такси и разноски по изпълнението, то защитата на
длъжника в изпълнението е по реда на обжалване на действията на ЧСИ, а не със
специалния установителен иск по чл.439 от ГПК, доколкото предмет на последния могат да
бъдат само удостоверените в изпълнителния лист вземания, установяващи спорното
материално право и обуславящи предмета на разглеждане на иска – неговото съществуване
и възможност за принудително изпълнение.
При този изход на спора, разноски се следват единствено на ответника, който е
направил изрично искане в тази насока. В о.с.з. от 18.04.2023 г. пълномощникът на ищеца
претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, който съобразно
предвиденото в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложила на
основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, е 100.00 лв. От тази
сума всеки един от ответниците следва да заплати част, съответна на размера на неговия иск
спрямо общия материален интерес по спора.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Л. И. Г., ЕГН **********, А И. Г., ЕГН **********, Т. И.
Г., ЕГН **********, Л. И. Г., ЕГН **********, Т. В. Г., ЕГН ********** и И. В. Г., ЕГН
**********, всички със съдебен адрес гр.С, ул.“Ц А № 5, насочени срещу „ТЕЦ – С” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от
5
Александър Александров и Ивайло Епитропов, за признаване за установено, че ищците не
дължат на ответното дружество следните суми: 130.32 лв. от И. В. Г., 130.32 лв. от Т. В. Г.,
130.32 лв. от Л. И. Г., 391.06 лв. от Т. И. Г., 391.06 лв. от А. И. Г., 391. 06 лв. от Л. И. Г. -
Ц, събрани по изп.дело № 3001/2022 г. по описа на ЧСИ Н М, поради доброволното
заплащане на сума преди образуването на изпълнителното дело, както и за осъждане на
ответника да върне сумите на ищците.
ОСЪЖДА всеки един от ответниците Л. И. Г., ЕГН **********, А И. Г., ЕГН
**********, Т. И. Г., ЕГН **********, всички със съдебен адрес гр.С, ул.“Ц А № 5, да
заплати на „ТЕЦ – С” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я
№ 23Б, представлявано от Александър Александров и Ивайло Епитропов, сума в размер на
по 25.00 лв., представляваща направени от ответника разноски по делото, съобразно изхода
му.
ОСЪЖДА всеки един от ответниците Л. И. Г., ЕГН **********, Т. В. Г., ЕГН
********** и И. В. Г., ЕГН **********, всички със съдебен адрес гр.С, ул.“Ц А № 5, да
заплати на „ТЕЦ – С” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я
№ 23Б, представлявано от Александър Александров и Ивайло Епитропов, сума в размер на
по 8.33 лв., представляваща направени от ответника разноски по делото, съобразно изхода
му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6