№ 6583
гр. С., 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110170620 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответното дружество не е подписан
договор за продажба на топлинна енергия на стопански потребител, поради
което ответното дружество се е обогатило неоснователно за сметка на
„Тополофикация С.“ ЕАД. Ответното дружество не е изпълнило
задължението си във връзка със сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди. Твърди, че е доставял топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., бул. „В. Л.“ №, оф.- къща,
аб.№ аб., чиято цена не била заплатена в предвидения в общите условия срок.
Сочи, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.г.д. №
40265/2021 г., 36 гр. състав, с която ответното дружество е осъдено да заплати
следните суми: главница от 01.06.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 569,26
BGN /петстотин шестдесет и девет лева и 26 стотинки/ цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 08.07.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.07.2018г. до 24.06.2021 г. в
размер на 63,17 BGN /шестдесет и три лева и 17 стотинки/, главница от
01.06.2018г. до 29.02.2020 г. в размер на 13,64 BGN /тринадесет лева и 64
стотинки/ цена на извършена услуга за дялово разпределение , ведно със
законна лихва от 08.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от
31.07.2018г. до 24.06.2021 г. в размер на 1,55 BGN /един лев и 55 стотинки/,
държавна такса в размер на 25,00 BGN /двадесет и пет лева/, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 BGN /петдесет лева/.
Твърди, че ответна страна е извършила плащане на 03.09.2021 г. на
сумата в размер на 569,26 лева, като непогасена останала главница в размер
на 112,59 лева и юрисконсултското възнаграждение за заповедното
производство. С оглед на това, моли да бъде признато за установено, че
ответната страна дължи следните суми, за които заявява, че имало издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК: сумата от 112,59 лева
– непогасена главница.
С доклада по делото съдът е оставил без движение исковта молба като е
указал на ищеца, в едноседмичен срок, с писмена молба, с препис за
ответната страна да посочи период (начална и крайна дата) на претенцията
1
главница в размер на 112,59 лева и основанието й (главница за топлинна
енергия или за дялово разпределение). С молба от 18.04.2021 г. ищецът
посочва, че с постъпилата сума в размер на 569,26 лева били погасени, както
следва: 470,31 лева – главница, 64,72 лева – мораторна лихва, 25 лева –
държавна такса и 9,23 лева като останала незаплатена сумата в размер на
112,59 лева (предмет на разглеждане в настоящото производдство), която
представлявала главница за топлинна енергия за периода м.02.2020 г. –м.
04.2020 г., както и разноските в заповедното – 25 лв. държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответното дружество не е депозирало отговор в срока по чл. 131 ГПК.
В срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано бланково възражение срещу
издадената заповед по чл. 410 ГПК. В откритото съдено заседание, проведено
на 01.06.2022 г., твърди, че с извършеното плащане е погасил задължението
си и моли искът да бъде отхвърлен.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис” ЕООД
заема становище, че дяловото разпределение е изготвяно в съответствие с
действащите нормативни актове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 86
ЗЗД.
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
21.07.2021 г. съдът е разпоредил ответното дружество да заплати следните
суми: главница от 01.06.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 569,26 BGN
/петстотин шестдесет и девет лева и 26 стотинки/ цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 08.07.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.07.2018г. до 24.06.2021 г. в
размер на 63,17 BGN /шестдесет и три лева и 17 стотинки/, главница от
01.06.2018г. до 29.02.2020 г. в размер на 13,64 BGN /тринадесет лева и 64
стотинки/ цена на извършена услуга за дялово разпределение , ведно със
законна лихва от 08.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от
31.07.2018г. до 24.06.2021 г. в размер на 1,55 BGN /един лев и 55 стотинки/,
държавна такса в размер на 25,00 BGN /двадесет и пет лева/, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 BGN /петдесет лева/.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника, с
което оспорва дължимостта изцяло на издадената заповед, поради което съдът
е дал указания на ТОПЛОФИКАЦИЯ С. ЕАД да предяви иск по реда на
чл.422 ГПК, с който да предяви иска за установяване дължимост на сумите по
заповедта (на цялото вземане).
В срока по чл.415 ГПК е предявен иск, с който ищецът претендира
признаване за установено, че ответника „Вавилон 2001“ ЕООД дължи част от
сумите по издадената заповед, а именно сумата от 112,59 лева,
представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от м.02.2020 г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва, от подаване на заявлението (съгласно
уточнителна молба от 18.04.2022 г.), с оглед извършено от ответника на
03.09.2021 г. частично плащане.
С оглед на изложеното, предмет на разглеждане в настоящото
производство по реда на чл. 422 ГПК е дължимостта на сумата от 112, 59 лева
– главница за топлинна енергия за периода м.02.2020 г. – м.04.2020 г.
От представения с исковата молба нотариален акт се установява, че
ответникът е собственик на процесния имот. От представения договор за наем
се установява, че ответникът е ползвал имота чрез отдаването му под наем.
Установява се от писмените доказателства по делото – протокол от общо
събрание на собствениците в сградата и договор за извършване на услуга
2
дялово разпределение между етажната собственост и „Техем сървисис”
ЕOOД, че сградата, в която се намира процесният имот е присъединена към
топлопреносната мрежа. Не се установява между страните да е сключен
договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, който да
обхваща процесния период. Тези факти не се оспорват от ответната страна.
Съдът счита, че е доставената и реално потребена топлинна енергия за
процесния имот през исковия период е в размер на претендирания, доколкото
е направено признание в хода на процеса чрез извършеното плащане. Поради
изложеното се установява, че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца
чрез спестяване на разходи за топлинна енергия.
С подаване на молба ищецът оспорва по същество преведената от
ответника на 03.09.2021 г. сума да покрива изцяло посочените в издадената
заповед суми.
С оглед горното, спорът по делото се е концентрирал върху това дали е
платено процесното задължение по заповедта или не, доколкото с плащане на
задължението длъжникът признава задължението по основание и размер.
В доказателство за изплащане на сумите, ответникът е представил
преводно нареждане от 03.09.2021 г. В платежното е посочено основанието за
превод – ч.г.д. № 40265/2021 г. (не е посочено конкретно основание),
наредителя, сумата от 569,26 лева, като същото не е оспорено и от страна на
ищеца. Така от представеното и неоспорено писмено доказателство –
платежно нареждане (л.72 по делото), се установява, че на 03.09.2021 г. (след
издаване на заповедта по чл. 410 ГПК) ответното дружество е заплатило
сумата от 569,26 лв. в полза на ищеца.
Следователно, от ответното дружество в рамките на заповедното
производство се е претендирала сумата от общо 647,62 лв. (главница от
01.06.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 569,26 BGN цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 08.07.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.07.2018г. до 24.06.2021 г. в
размер на 63,17 BGN, главница от 01.06.2018г. до 29.02.2020 г. в размер на
13,64 BGN цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със
законна лихва от 08.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от
31.07.2018г. до 24.06.2021 г. в размер на 1,55 BGN, поради което
изпълнението не е достатъчно да покрие цялото задължение.
В случая в заповедното производство се претендират две главници
(569,26 лева- цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.06.2018г. до 30.04.2020 г. и 13,64 лева- цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.06.2018г. до 29.02.2020 г.) и лихвите върху тях
(върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.07.2018г. до
24.06.2021 г. в размер на 63,17 лева и върху главницата за дялово
разпределение за периода от от 31.07.2018г. до 24.06.2021 г. в размер на 1,55
лева, поради това, че претендираното вземане е парично и се състои от
главници и лихви към тях, то погасяването следва да се извърши по реда на
чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като с оглед на това, че ответното дружество не е заявило
кои задължения е погасило с плащането, поради което следва да намерят
приложение правилата на чл.76 ЗЗД в следния ред: погасява се изцяло най-
обременителното задължение, а след него следващото по обременителност
задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво
обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по
възникване задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако задълженията са
еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно – всяко от тях в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД (в който смисъл е
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, ОСГТК).
Следователно, първо следва да се погаси лихвата върху главницата за
3
топлинна енергия в размер на 63,17 лв., след което част от главницата за
топлинна енергия от 506,09 лева поради което незаплатена остава част от
главницата за топлинна енергия в размер на 63,17 лв., както и сумата за
дялово разпределение и лихвата върху главницата за дялово разпределение за
периода, което обаче не са предмет на разглеждане в настоящото проиводство
(с уточнителна молба ищецът посочва, че претендираната сума в размер на
112,59 лева е дължима главница за топлинна енергия). Следователно искът за
главница за топлинна енергия се явява основателен за сумата от 63,17 лева, а
за разликата над уважената част до пълния предявен размер следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. Тъй като ответникът е дал повод за
завеждането на делото (частичното плащане е извършено след издаване на
заповедта по чл. 410 ГПК – на 03.09.2021 г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на разноски за заповедното производство за
заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева, които са останали незаплатени. За
исковото производство в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
съобразно уважената част от исковата претенция. Същия е заплатил държавна
такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнграждение в размер на 100
лева, определено от съда в минимален размер съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото. Съобразно уважената част от претенцията в полза
на ищеца следва да бъде присъдена сума в общ размер от 70,13 лева за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнграждение за исковото
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.”
ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” № ..., иск с
правно основание с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
59 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД против
„ВАВИЛОН 2001“ ЕООД , ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
С., ж.к. С. р.“, бл. ..., вх., ет., ап. че „ВАВИЛОН 2001“ ЕООД дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД сумата от 63,17 лева, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.02.2020 –
м.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., бул. „В. Л.“ №, оф.-
къща, аб.№ аб., с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца и за
която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.г.д. №
40265/2021 г. по описа на СРС, 36 гр. състав като ОТХВЪРЛЯ иска за
топлинна енергия за разликата над 63,17 лева до пълния предявен размер от
112,59 лева като неоснователен и платен в хода на процеса.
ОСЪЖДА „ВАВИЛОН 2001“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. С. р.“, бл. ..., вх., ет., ап. ДА ЗАПЛАТИ НА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.” № ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
4
75,00 лв. – разноски за заповедното производство и сумата от 70,13 лева
разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация С.” ЕАД – „Техем Сървисис” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5