Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.В.Търново, 08.04.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, гражданска колегия, пети състав, в публично заседание на пети март
през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№2063 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени
обективно съединени искове за установяване съществуване на вземане на взискател
по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена
на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените искове
е по чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр.чл.79
ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че с Договор за кредит за покупка
на стоки или услуги № ****** ответницата е дала съгласие да й бъде отпуснат револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта. Сочи се, че на 20.04.2016г. ответницата е
активирала предоставената й кредитна карта, с максимален кредитен лимит в
размер на 1000лв. Сочи се, че ответникът е преустановила редовното обслужване
на кредитната карта на 01.08.2017г., когато е последното плащане по нея и
балансът по същата е в размер на минус 1094,34лв. Ищецът заявява, че поради неплащане блокирал кредитната
карта. Ищецът заявява, че ответникът е направила плащания в размер на две
вноски по 100лв., съответно на 09.07.2018г. и на 15.08.2018г., като
задължението по кредитната карта е в размер на 941,68лв., представляващо
главница в размер на 902,89лв. и договорна
лихва в размер на 38,79лв. Сочи се, че ответникът дължи и обезщетение за забава
в размер на 45,32лв., за периода 08.02.2018г./датата на изпращане покана за
доброволно изпълнение/ до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Излагат се
твърдения, че ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, произтичащо от договора за
потребителски заем, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 556/2019г.
по описа на ВТРС. По посоченото дело се снабдило със заповед за изпълнение за
дължимите суми за главница в размер на 902,89лв., възнаградителна лихва в
размер на 38,79лв., лихва за забава в размер на 45,32 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и сумата 75лв. разноски в заповедното
производство. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47
ал.5 от ГПК, поради което след дадени от съда указания ищецът предявил настоящите
установителни искове. Отправя искане за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
Препис от ИМ и приложенията са връчени на
ответника. В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор на ИМ. В
проведеното съдебно заседание не се явява и не се представлява.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 20.04.2016г. между „****С.А., рез ********в
качеството кредитор и ответника Е.Н.Б. в качеството кредитополучател е сключен
договор за потребителски кредит*****, като освен потребителкия кредит ответницата се е съгласила да й бъде
отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта М, с
максимален кредитен лимит в размер на 1000лв., който кредитополучателят усвоява
посредством транзакции-теглене в брой от банкомати, АТМ, плащане чрез теринални
устройства и др. Съгласно чл.18 от договора кредитополучателят се задължава да
заплаща месечна погасителна вноска, която ще покрива задължението в последователност
разноски, лихви, главница, чийто размер е в зависимост от усвоената сума до
пълното погасяване на задължението. Съласно чл.14 от Приложение към договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта, за ползването на реоволвиращия кредит
кредитополучателят дължи годишна лихва, която се начислява върху усвоения
размер на кредитния лимит за времето на ползването му. В чл.12 от приложението
е визирано, че кредиторът издава месечно извлечение за осъществените транзакции
до 15-то число на месеца. Извлечението се изпраща на ел.адрес на
кредитополучателя или по негово искане му се предоставя в хартиена форма на
посочения от него адрес. По делото е представено месечно извлечение от
15.01.2018г., изпратено до ответника.
По делото е представена покана за плащане до ответника от 14.02.2018г., в
която е включено задължението на ответника по договора за кредитна карта в общ
размер 1095,85лв.
На 20.02.2019г. ищецът е подал до Великотърновски районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Е.Н.Б.. Въз основа на
заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.г.гр.д.№556/2019г. на Великотърновски
районен съд против длъжника Е.Н.Б. за заплащане на сумата от 902.89 лева- главница по договор
за револвиращ потребителски кредит с издадена
кредитна карта *******при сключване на договор за кредит за покупка на стоки
или услуги с номер********, сумата от 38.79 лв.-
възнаградителна лихва за периода от 01.08.2017год. до 08.02.2018год., сумата от 45.32 лв.
- мораторна лихва от 08.02.2018год. до 14.02.2019год., ведно със законната
лихва от датата на постъпване на заявлението 20.02.2019год. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 75.00 лева разноски по делото, от които внесена ДТ в размер на
25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК
и след дадени от съда указания, заявителят е предявил настоящите положителни
установителни искове.
От приетото за установено от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с
правно основание чл. 422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД е допустим
- предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със
сила на пресъдено нещо съществуването на вземането си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Разгледан по същество същият е
основателен и доказан и като такъв ще бъде уважен. Съображенията за това са
следните:
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
Не
се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява по
несъмнен начин, че между ищцовото дружество и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит PLUS-11357045, както и револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта М, което е породило уговорените правни последици, а
именно ищецът е предоставил на ответника кредитен лимит по крдитната карта в размер на 1000лв., срещу насрещно поето
задължение за връщането му на вноски, като минималната месечна погасителна
вноска е в зависимост от усвоената сума от кредита. От ответната страна не е
оспорено, както възникването на правоотношението, така и предостаянето на
кредита. След като е получил заема, за кредитополучателя е възникнало насрещно
задължение за връщането му, на месечни вноски, съгласно уговореното в договора,
включващи главница и договорна лихва.
От
събраните по делото доказателства се установява, че към момента на приключване
на устните състезания ответникът не е погасил всички дължими вноски по
процесния договор за кредит. Видно е, че ищцовото дружество е изготвило и
изпратило до ответника месечно извлечение по кредитната карта, както и
писмо-покана за плащане на дължимите суми по отпуснатия и усвоен кредит в
размер на 902,89лв.-неизплатена част от главницата, представляваща ползвана
непогасена част от кредитния лимит, както и договорна лихва в размер на на
38,79лв. Ответникът не наведе твърдения и не ангажира доказателства за
заплащането на сумите по кредита. Не е оспорен и размера на дължимите суми по
договора. С оглед изложеното съдът намира за основателни предявения иск за
установяване дължимост на сумата 902,89лв.-неизплатена част от главницата, и за
установяване дължимост на сумата 38,79лв.-договорна лихва, за периода от
01.08.2017г. до датата, на която е изпратена покана за плащане до
ответника/08.02.2018г./.
По отношение претенцията за обезщетение за
забава, съдът намира, че поради това, че е преустановила плащанията на
погасителните вноски, ответницата е изпаднала в забава, за което ищецът я
уведомил с писмо-покана от 08.02.2018г. Поради изпадане в забава ответницата
дължи за периода на забавата, считато от 08.02.2018г. до подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК лихва за забава, която изчислена по реда на чл.162
от ГПК и с помощта на ел.калкулатор възлиза на сумата 45,32лв. за горепосочения
период.
Върху главницата 902,89 лв. следва да се признае за дължима и
законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 20.02.2019г. до окончателно
изплащане на дължимата сума, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и
чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът е претендирал
присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство разноски и
с оглед изхода на спора, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, следва да
му бъдат присъдени такива за заповедното и исковото производство, о именно
направените в заповедното производство разноски в размер на 75лв., от които
25лв. държавна такса и 50лв.-за юрисконсултско възнаграждение, както и
разноските за исковото производство в размер на 125лв. за държавна такса. По
претенцията за юрисконсултско възнаграждение съдът намира, че предвид на това,
че делото не е голяма фактическа и
правна сложност следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство в минимален размер от 100лв. Общият размер на на
разноските на ищеца възлиза на 300лв., които с оглед изхода на спора следва да
бъдат заплатени от ответника.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.Н.Б. с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ
на "Б****** чрез "****** с ЕИК******, със седалище и адрес на
управление *******сумата от 902.89 лева /деветстотин
и два лева и осемдесет
и девет стотинки/ - главница по договор
за револвиращ потребителски кредит с издадена
кредитна карта при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с номер********, сумата от 38.79 лв./тридесет и осем
лева и седемдесет и
девет стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от
01.08.2017год. до 08.02.2018год., сумата от 45.32 лв./четиридесет и пет лева и тридесет и две стотинки/ - мораторна
лихва от 08.02.2018год. до 14.02.2019год., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /20.02.2019год./ до
окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №211/21.02.2019г. по ч.гр.д.№556/2019г. на ВТРС.
ОСЪЖДА Е.Н.Б. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на "Б ***********с ЕИК******, със седалище и адрес
на управление ********сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща
направени от ищеца разноски в заповедното и в настоящото производство за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№556/2019г.по
описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: