№ 58
гр. Велико Търново, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
Диана В.а
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора С. Г. Ц.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Наказателно дело за
възобновяване № 20244000600072 по описа за 2024 година
въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взема
предвид следното:
Производство пред Апелативен съд Велико Търново по глава
тридесет и трета от НПК.
Образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на адв.
Л., защитник на осъдения Д. К. В. за възобновяване с алтернативни искания за
отмяна на решението по ВНОХД 379/2023г. на ОС В. Търново и връщане на
делото за ново разглеждане от друг съдебен състав; отмяна на Решението по
цитираното ВНОХД, както и Присъдата по НОХД 11/2022г. на РС В. Търново
и оправдаване на подсъдимия. С искането за възобновяване са посочени
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 от НПК. Изтъква се, че ВТОС е
нарушил материалният закон, тъй като фактическите изводи и на двете
инстанции са произволни и не почиват на събраните по делото доказателства.
Присъдата и въззивното решение почиват единствено и само на показанията
на четири годишно дете, които обаче не се подкрепят от останалите събрани в
1
хода на съдебното дирене доказателства. Не са назначени ДНК експертизи,
които да установят на чии профили отговарят установените в двете спални в
домът на подсъдимия следи, които съответстват на мъжки и женски профили.
По детето не бил намерен ДНК профил от осъдения – Д. В.. Съдилищата са
изопачили думите на детето, чиито показания ползват в основата на
постановените си актове, което никъде не казвало в показанията си, че баща
му му е бъркал в дупето. Не били направени експертизи относно психичното
здраве на осъдения, за да се установи, че същият няма никакви отклонение.
Било направено полиграфско изследване, което също оневинявало осъдения,
но същото незаконосъобразно не е ценено. Прави се възражение относно
приложението на материално правната разпоредба на чл. 149 от НК, която не
била приложима според защитата, приложима била тази по чл. 157 от НК. Не
почива на доказателствената съвкупност, че детето на 26.10.2014г. сутринта
се е оказало в леглото на бащата. Твърдят се също непълноти в диспозитива
на обвинителният акт, като не е посочено какво действие е извършено.
Твърдят се допуснати съществени процесуални нарушения, допуснати от
съдилищата. Въззивната инстанция дословно преписала присъдата на РС В.
Търново, без да направи анализ на доказателствата; игнорирани показанията
на св. Н. К. и В. Й.. Не било отговорено на най- важният въпрос дали
показанията на четиригодишното дете могат да бъдат приети за достоверни.
Навеждат се специални доводи във връзка с извършена от страните частна
експертиза, която не е инкорпорирана по делото. Заявяват се и претенции по
чл. 248 ал.1 т.3 от НПК, без да се посочват конкретни обстоятелства в тази
насока. Претендира се основно признаването на осъдения за невинен с
последващото от това оправдаване на същия.
В съдебно заседание осъденият Д. В. и защитникът му – адв. Т.
поддържат искането за възобновяване с всички основания, посочени в него и
при направените алтернативи.
Представителят на АП – В. Търново дава заключение, че искането за
възобновяване е неоснователно и предлага като такова да бъде оставено без
уважение.
Великотърновският апелативен съд, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на
делото, намери за установено следното:
2
С присъда № 15 от 19.04.2023 г. по НОХД № 11/2022 г.
Великотърновски районен съд е признал подсъдимия Д. К. В. за виновен да е
извършил Д.ие по чл. 149 ал.2 т. 4 пр.2 вр. ал.1 и му е наложил наказание от
две години лишаване от свобода. Признал е частично В. за невинен да е
извършил Д.ието в периода от 17 ч. на 25.10.2014г. до 00.00ч на 26.10.2014г.
На основание чл. 66 от НК е отложил изпълнението на така наложеното
наказание с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на
присъдата в законна сила. Осъдил е Д. В. да заплати в полза на Д. Д.ов В.
сумата от 10 000лв. за причинените неимуществени вреди ведно със
законната лихва, считано от датата на Д.ието до окончателното изплащане.
Отхвърлил е предявеният граждански иск за разликата до 30 000лв като
неоснователен и недоказан. Присъдил е в полза на Д. Д.ов разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, които да се изплатят от Д. В..
Присъдил е и държавни такси и разноски. Разпоредил се е с веществените
доказателства.
По въззивна жалба на защитника на подсъдимия В. срещу
първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 379/2023 г. по
описа на ОС Велико Търново. С решение № 155 от 26.10.2023 г. въззивният
съд е потвърдил съдебния акт на районния съд изцяло и е присъдил разноски
за адвокатско възнаграждение на Д. Д.ов за въззивната инстанция.
Решението на Окръжен съд Велико Търново не е подлежало на
касационна проверка и е влязло в законна сила от момента на
постановяването му – 26.10.2023г. Молбата на осъдения В. за проверка на
наказателното дело по реда на възобновяването е подадена на 21.02.2024г.,
поради което искането е допустимо - подадено от процесуално легитимирана
страна по чл. 420, ал. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК
срок и срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от
НПК съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК.
Разгледано по същество, искането на осъдения Д. К. В. е
неоснователно.
При постановяването на решението по ВНОХД № 379 /2023 г. по
описа на ВТОС и на потвърдената с него присъда по НОХД № 11/2022 г. по
описа на ВтРС, апелативният съд, в настоящият си състав не установи
съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК.
3
Макар и формално изтъкнати в контекста на касационното основание по чл.
348, ал. 1, т. 2 от НПК, на практика претенциите на искателя са насочени
срещу правилността на възприетите от съдебните инстанции фактически
констатации, въз основа на които са формирани изводите за обективната и
субективна съставомерност на престъплението по чл. 149 от НК. В
настоящото производство, апелативният съд проверява единствено
юридическата правилност на съответните контролирани съдебни актове с
оглед на изложената в тях фактическа обстановка, без да може самостоятелно
да формулира нови фактически положения, различни от приетите от
въззивния съд. Задълженията на настоящата съдебна инстанция са ограничени
до проверка за спазването на съдопроизводствените правила, гарантиращи
правилното формиране на вътрешното убеждение на предходната инстанция
при установяването на обстоятелствата, относими към предмета на доказване.
На първо място следва да се отбележи, че значителна част от
искането за възобновяване /първите 8 листа/ представлява пресъздаване на
мотивите на въззивното решение – и по – конкретно възприетата от въззивния
съд фактология. Друга значителна част от искането представлява коментар на
изготвена частна експертиза, която не е назначавана в хода на проведения и
приключил с влязъл в сила съдебен акт процес, както и резултати от
полиграфско изследване/ стр. 20 -24 и стр. 28/. На тези коментари и
доказателства настоящата инстанция няма да се спира, тъй като частната
експертиза не представлява годно доказателства, събрано по реда на НПК и
то в рамките на наказателния процес, а полиграфското изследване не е
доказателство съгласно българският НПК, което да бъде обсъждано и
самостоятелно поставено в основата на конкретен правен извод за виновност
или невинност на дадено лице.
Хронологично първите допуснати процесуални нарушения, които се
твърдят са свързани със съдържанието на ОА и конкретно - твърди се
непълнота на диспозитива на ОА, доколкото не е посочено как е осъществено
проникването в ануса на детето. Такова възражение не е правено пред първия
съд в рамките на проведеното разпоредително заседание. Разгледано по
същество, в светлината на задължителната съдебна практика (ТР № 2/2002 г.
на ОСНК на ВКС) и данните по конкретното дело, възражението е
неоснователно. В обвинителния акт, сложил началото на съдебното
производство по НОХД № 11/2022 г., са посочени фактите, имащи значение
4
за формулиране на фактическите и правни рамки на обвинението срещу В..
От него се установяват всички изискуеми от чл. 246, ал. 2 и 3 от НПК
обстоятелства. Безспорно е, че обвинителният акт трябва да съдържа всички
посочени в цитираната норма обстоятелства, но неговото конкретно
съдържание се определя от спецификата на всяко престъпление и неговите
съставомерни признаци. В конкретния случай в описателната част прокурорът
е изложил всички обстоятелства, както от обективна така и от субективна
страна на Д.ието по чл. 149 от НК, за което е повдигнато обвинение на
осъдения. Самият обвинителен акт представлява единство от мотиви и
диспозитив. Ето защо изготвен по този начин той е съдържал всички
необходими елементи, за да се приеме, че осъденият Д. В. е бил наясно за
престъплението, в което е обвинен - време, място и начин на извършването
му, както и пострадалото лице. Посочването на тези обстоятелства е
достатъчно пълно и ясно както в обвинителния акт, с което той отговаря на
изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, така и в присъдата и във въззивното
решение, съобразно критериите на чл. 305, ал. 2 и чл. 339, ал. 2 от НПК. Не е
нарушено правото на защита на подсъдимия да узнае и разбере фактите по
обвинението и да организира защитата си.
Като процесуално нарушение се твърди/ стр. 15 от искането/ отказът
на въззивният съд да събере исканите с въззивната жалба доказателства.
Внимателният прочит на въззивната жалба не сочи с нея да са направени
каквито и да било доказателствени искания. Искане по доказателствата е
направено в съдебно заседание, проведено на 12.10.2023г. пред въззивния съд
от защитника на осъдения за възпроизвеждане на ДВД от ДП, находящо се в
т.1 стр.- 110. На това искане се твърди, че въззивният съд не е дал отговор. На
първо място следва да се отбележи, че не винаги отказ на съда за събиране на
доказателства съставлява съществено процесуално нарушение, което да е
ограничило правото на защита на осъдения. Известно е, че съд не е длъжен
всякога да уважи искането на страните за събиране на доказателства, а само
когато намери, че са налице моменти от фактологията, които са останали
недоизяснени и събирането на доказателства би имало отношение към
главния факт. Всякога обаче отказът на съда следва да бъде мотивиран. В
настоящият случай, въззивният съд е дал мотивиран отговор /съответстващ на
закона/ защо оставя без уважение така направеното искане, а именно защото
ДВД не е изготвено по предвиденият от НПК ред и съдържанието му касае
5
провеждана беседа от социални работници с детето, а не проведен по реда на
НПК разпит на свидетел. В контекста на така изложеното - възражението за
допуснато процесуално нарушение като неоснователно бе оставено без
уважение, защото въззивният съд не е оставил искането без отговор и защото
отказът му за възпроизвеждане на дисковият носител е мотивиран и в
съответствие с процесуалния закон.
Твърдението, направено в искането за неизготвяне на съдебно
медицинска експертиза на детето от психиатър и психолог не отговаря на
обективната доказателствена съвкупност по делото. Видно е, че такава
експертиза е изготвена още в рамките на ДП – комплексна психиатрично-
психологична, същата е инкорпорирана и ценена от съдилищата. Изготвена е
от детски психиатър и от клиничен психолог.
Голяма част от останалите възражения, направени в настоящото
искане за възобновяване са правени и пред въззивната инстанция и тя е дала
отговор на същите. Те касаят оценката на доказателствените източници.
Настоящият състав на апелативният съд намира, че въззивната
инстанция е оценила доказателствените материали по делото съобразно
изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което липсват
пороци в доказателствената й дейност, които да доведат до съмнителност на
крайните осъдителни изводи. Във въззивното решение, съдът е изложил
самостоятелно възприетата от него фактическа обстановка, която в
значителна степен преповтаря възприетата от първия съд. Съществено място
съдът е отделил на анализа на доказателствата, както по отделно, така и в
тяхната съвкупност. Въззивната инстанция е фокусирала вниманието си
основно върху показанията на св. Д. В.. Особено внимание, предвид
наличието на възражения в тази насока от защитата, е обърнато на оценката
им и то не самостоятелно, а съвкупно с изготвената психиатрично-
психологична експертиза, от която не са установени данни за оказвана
манипулация върху свидетеля от страна на майката. Анализирани са съвкупно
и с показанията на св. М. Н., която е извършвала разговори с детето.
Съпоставени са показанията и със съдебно-психиатричната експертиза, която
не установява данни за налични психични заболявания на детето и установява
възможността му да дава показанията по делото и да пресъздаде правилно
фактите, имащи значение за делото. Обърнато е особено внимание на изказа
6
на детето- типичен за неговата възраст. Като единствено пряко доказателство,
въззивният съд е анализирал съвкупно показанията на детето и с тези на
неговата майка – св. Д. М., както и с тези на св. М. Н., С. Г. и З. Н.– пред
които детето също е потвърдило изложеното от него, че баща му му е бъркал
в дупето. Анализирани са и останалите гласни доказателства, които също
имат отношение към възприемането на този факт – показанията на св. П. Г.а,
Д. Г., Й. Х.. Не са игнорирани и показанията на св. Н. К. и В. Й. – на тях също
е направен подробен анализ, който е послужил като основание на въззивният
съд да не възприеме онези части от тях, които са останали изолирани от
останалата доказателствена съвкупност.
Показанията на детето са анализирани съвкупно и с изготвената ДНК
експертиза на иззета от спалнята на осъдения кърпа, върху което е открито
наличие на сперма, както и ДНК материал на осъдения по възглавницата,
чаршафа. За да изключи показанията на св. К., че детето е имало проблеми с
изхождането, въззивният съд ги е коментирал съвкупно с установеното от
съдебно-медицинската експертиза, която изключва получените наранявания
да са в резултат на трудно изхождане, запек или отрИ.е с хигиенни материали
при извършване на тоалет. Още повече, че рутинният тоалет не включва
бъркане в дупето. В смисъла на посоченото окръжният съд е дал
законосъобразен отговор по какви съображения не се приемат показанията на
свидетелката К.. В обобщение в мотивите на въззивното решение е направен
задълбочен анализ на доказателствата във връзка с обстоятелствата
извършвани ли са блудствени действия от Д. К. В. спрямо неговия син- Д.
Д.ов В., какви конкретно са те, както и кога са извършени. Съдебните
инстанции, са анализирали и обясненията на осъдения. Изводът, че
обясненията на осъденият са останали изолирани от останалите събрани
доказателства е в основата на приетото от съдилищата, че те следва да бъдат
коментирани като защитна негова теза. По делото е събран достатъчен обем
доказателства, които напълно опровергават тезата на подсъдимия. При това
положение, изградената линия на защита, основана на отричане извършването
на инкриминираното Д.ие с основание е отхвърлена от инстанциите,
оправомощени да установяват фактите от значение за предмета на доказване.
По делото е събран достатъчен обем доказателства за осъщественото от
страна на подсъдимия спрямо родният му биологичен син Д.ие, поради което
не може да се приеме, че въззивното решение и потвърдената с него присъда
7
почиват на предположения. По изложените съображения настоящата
инстанция намира, че доказателствената дейност на съда не разкрива
заявените в искането за възобновяване пороци. Настоящият състав счита, че
изводите по фактите са формирани на основата на надлежно събрани,
проверени и оценени по действителното им съдържание доказателствени
източници, след пълен и цялостен анализ на тяхното съдържание, без да са
останали извън вниманието на съдилищата определени доказателства и
доказателствени средства, с което не е нарушено правото на подсъдимия да
получи справедлив процес, както неоснователно се твърди в жалбите.
Внимателният прочит на съдържанието на въззивния съдебен акт, не
подкрепя залегналите в искането за възобновяване множество конкретни
възражения, касаещи липсата на анализ или превратен такъв на гласните
доказателства и на експертните такива. Въззивният съд е разяснил подробно
позицията си и изрядно е спазил изискванията, съответно, на чл. 305, ал. 3 и
чл. 339, ал. 2 от НПК. Именно констатираното отсъствие на съществени
непълноти в мотивировката на съдебния акт дава възможността на
настоящата инстанция да установи действителната воля на инстанциите по
фактите и да осъществи контрол за правилността на вътрешното им
убеждение. В смисъла на изложеното възражението за предубеденост на съда,
за който се твърди, че бил придал предварително определена сила на
доказателствата, т.е. допуснато нарушение по 14 и 18 от НПК като
неоснователно настоящият състав остави без уважение.
Ето защо при правилно установени фактически положения,
материалният закон също е приложен правилно. В този смисъл настоящият
състав не констатира нарушение на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Това
възражение се претендира като последица от твърдяните процесуални
нарушения при извеждането на правнозначимата фактология на Д.ието. След
като се прие, че като такива не са допуснати, то в настоящото производство
съдът е обвързан с приетите от предходния съдебен състав факти, обусловили
и правилното приложение на материалния закон. Даден е мотивиран отговор
и на възражението на защитата касаещи конкретната правна квалификация на
Д.ието и в двата съдебни акта - в акта на първостепенният съд подробни,
които са споделени от въззивния съд. Разграничителният критерий между
особените разпоредби на чл. 149 и чл. 157 НК не е само в субекта, а в
цялостния фактически състав на визираните престъпления. Блудство по чл.
8
149 НК е възможно както между лица от различен пол, така и между лица от
еднакъв пол, като изпълнителното Д.ие се свежда до извършване на действия
с цел да бъде възбудено или удовлетворено полово желание без съвкупление,
каквото е и намерението на дееца, характеризиращо субективния елемент от
състава на това престъпление, без да е необходимо реализация на
преследваната цел. За разлика от блудствените действия по чл. 149 НК при
осъществяване на състава на чл. 157 НК могат за участват само лица от
еднакъв пол и Д.ията се изразяват в извършване на полово сношение или на
дейност на полово удовлетворение с изискуемото настъпване на резултата,
като при съществуваща, но непостигната цел за очертаните развратни прояви
е налице опит към престъпен хомосексуализъм. Конкретиката по
разглежданото дело сочи на обстоятелства при втората алтернативна
изпълнителна форма - реализирани от осъдения - действия на полово
удовлетворяване с четиригодишния Д. В.. Но квалифицираният състав на чл.
157 ал.3 от НК предвижда засилена наказателна отговорност в сравнение с
текста на чл. 149 ал. 2 т.4 от НК и извършването на преквалификация
недопустимо би утежнило положението на осъдения, освен това както
правилно е отбелязал първият съд, чиито съждения са възприети и от
въззивния – повдигнатото обвинение е изключило настъпването на
удовлетворение видно от диспозитива на ОА.
С искането на защитника на осъдения бланкетно се въвежда и
твърдение за нарушение по чл. 248 ал.1 т.3 от НПК, но направено през
призмата на претендираното признаване за невинен и оправдаване на
искателя. Поради липсата на конкретика досежно тази претенция, настоящият
състав в най- общ план ще отбележи, че при индивидуализацията на
определеното спрямо дееца при условията на чл. 54, ал. 1 от НК наказание –
две години лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за
изпитателен срок от четири години, съдилищата са съобразили всички
установени по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като правилно
са приели наличието на значителен превес на смекчаващите. Взели са
предвид, че настоящото Д.ие не е с по- ниска обществена опасност от Д.ията
от този вид, а със съответната такава. Взето е предвид чистото съдебно
минало на осъдения, изтеклият период от извършване на Д.ието – през които е
извършено Д.ието, приключило е и ДП и съдебното – на две инстанции, с
влязъл в сила съдебен акт. Ето защо и съставът на апелативен съд Велико
9
Търново, намира, че така диференцирано по вид, размер и начин на
изтърпяване, наказанието на осъдения е справедливо и допринася за
изпълнение на целите по чл. 36 от НК.
Изложеното до тук, навежда на извод за неоснователност на искането
за възобновяване с неговите алтернативи.
Водим от изложените съображения, Апелативен съд В. Търново
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. К. В.,
депозирано чрез адв. Л. за възобновяване на ВНОХД № 379/2023 г. по описа
на Окръжен съд Велико Търново.
Настоящото решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10