РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 03.06.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети януари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 923 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът М.В.А. твърди, че на 13.04.2015
г. около 14,15 ч., в с. Асеновци, по ул. „Асен Вълев“, пред
дом № 73, Р.Н.М. – водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *****, при предприемане на маневра завиване в обратна
посока, отнел предимството на движещия се мотоциклет с марка „Сузуки 650 С“, с рег. № *****, управляван от ищеца, с което предизвикал пътнотранспортно
произшествие, в което ищецът е пострадал. Излага твърдения, че в резултат на произшествието
е получил травматични увреждания, изразяващи се в двустранно счупване на таза,
счупване на дясната лопатка, счупване на лявата лъчева кост на типично място.
Веднага след инцидента се наложила спешна медицинска помощ в УМБАЛ „д-р Г. Странски“, гр. Плевен. Впоследствие е извършена оперативна интервенция на 23.04.2015 г. в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ - гр. София, при която фрактурата е фиксирана с плака и винтове, а ищецът бил изписан от
болничното заведение на 29.04.2015 г. На следващия ден – 30.04.2015г. М.А. е отново приет в болничното заведение заради оток и болка в
лява гривнена става, като му е поставена гипсова
имобилизация и е изписан на 01.05.2015 г. В периода 02.05.2015 г. – 09.05.2015
г., ищецът отново е настанен в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където са проведени рехабилитационни процедури.
В исковата молба ищецът твърди, че и към настоящия момент се оплаква от
болки в зоната на тазовите кости и болки в дясната лопатка, както и при захват
с дясната ръка. Травмите, получени в резултат на пътнотранспортното произшествие предизвикали изключителни болки и страдания и довели до дълъг
период на лечение, което продължава и към настоящия момент. Твърди, че вследствие на процесното произшествие претърпял и имуществени вреди, под
формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да получава
възнаграждение от сключен договор № 66_1/01.04.2015 г. с „Ню Бояна
филм Продакшън“ ЕООД, въз основа на който ищецът бил назначен на длъжност
„асистент дърводелец, а уговореното възнаграждение било в размер на 80 лв. на ден за всеки ден, в който да извършва
дейности по договора. По време на проведеното лечение ищецът извършил и някои
непредвидени разходи за лекарства, санитарни материали и рентгенови снимки.
Поддържа, че към датата на
увреждането, за лекия автомобил, причинил инцидента, е налице валидно сключена
застраховка „Гражданската отговорност“ със З. „Л.и.“ АД по застрахователна
полица № 22114002057983, със срок на валидност от 08.08.2014 г. до 08.08.2015
г. Ищецът предявил претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от него
вреди, по която е образувана щета № 0000-1000-03-15-7441/2015 г., по която
ответното дружество изплатило застрахователно обезщетение в размер на
25 000 лв. за неимуществени вреди и 4 908.46 лв. за медицински
разходи.
С
оглед на гореизложеното, М.В.А. претендира от ответника застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
резултат
от
процесното
пътнотранспортно произшествие, в размер
на
сумата
от
100 000 лв.,
както и сумата от 66.60 лева - обезщетение за имуществени вреди за медицински
разходи и сумата от 3 680 лева - обезщетение за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи, ведно със
законната
лихва
от
датата
на
деликта
(13.04.2015 г.)
до
окончателното изплащане
на обезщетението и сторените разноски в настоящото производство.
Ответникът
Застрахователна
компания „Л.и.“ АД оспорва исковете по
основание и размер, като твърди, че изплатеното извънсъдебно обезщетение,
прието от ищеца без възражения, е достатъчно за пълна обезвреда на ищеца. В
условията на евентуалност, релевира възражение за съпричиняване
от страна на ищеца, който управлявал мотоциклета с превишена за участъка
скорост, с което нарушил разпоредбите на чл. 20 и чл. 21 от Закона за движение
по пътищата. Счита, отделно от това, че пътнотранспортното произшествие
е настъпило и поради извършена от А. маневра за отклоняване на посоката на
движението към осевата линия, без да се извършва спиране. Отделно поддържа, че причина за
настъпване на процесното пътнотранспортно
произшествие е и обстоятелството, че ищецът е
управлявал мотоциклета без да е правоспособен, което представлява нарушение на
чл. 150, вр. чл. 150а, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата. По подробно развити в отговора на исковата молба доводи,
оспорва твърдените от постаралия неимуществени вреди като сочи, че не е налице
причинна връзка между твърдените неимуществени вреди и механизма на
произшествието. Счита размерът на обезщетението за неимуществени вреди за силно
завишен. Оспорва изцяло и
претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
като относно претенцията за пропуснати ползи, счита че не е налице сигурно
увеличение на имуществото на ищеца. Оспорва
акцесорната претенция на претенцията на ищеца за присъждане в негова полза на
лихва забава върху претендираната сума. Претендира присъждане на направените
разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение.
Третото
лице помагач Р.Н.М. изцяло оспорва исковата молба по основание и размер.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226 ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който делинквента има застраховка „Гражданска отговорност”.
Въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от заключението на
изслушаната по делото автотехническа експертиза, съдът приема за установен
следния механизъм на пътното произшествие:
На
13.04.2015 г. около 14,15 ч., лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ***** Р.Н.М.,
е бил спрял пред дом № 73 на ул. „Асен Вълчев“, в с. Асеновци, на разширение на пътното платно, насочен с
предна част към гр. Левски, от която посока се е движил мотоциклет „Сузуки“, с
рег. № *****, управляван от М.В.А.. Водачът на лекия автомобил, от мястото на
което е бил спрял, е потеглил с маневра завой „надясно“, за да продължи
движението си в обратна посока - към центъра на с. Асеновци. Двете превозни
средства са били в движение, мотоциклетът успоредно на надлъжната ос на пътното
платно, а автомобилът почти напречно в маневра „обратен завой“. Водачът на
мотоциклета е реагирал на възникналата опасност, с отклоняване на мотоциклета
наляво и движение косо на пътното платно, към лявата за посоката му на движение
пътна лента. Водачът на лекия автомобил е възприел движението на мотоциклета,
прекратил е маневрата „обратен завой“, и
е продължил движението си косо през пътното платно към левия бордюр на
източния банкет, най - вероятно с цел да освободи лентата за движение на
мотоциклета. При продължаващото движение на превозните средства, те са се приближили
и в близост до източния бордюр е настъпил кос ексцентричен удар между двете
превозни средства, осъществен между предната част на мотоциклета, предно колело
с предно ляво колело и левия калник на автомобила. След удара мотоциклетът е
паднал на дясната си страна, а водачът му е излетял напред. Въз основа на пресмятания,
вещото лице приема че опасната зона за спиране на мотоциклета (61 м.), при
скорост 72 км./ч., е по-малка от отстоянието, на което се е намирал мотоциклета (82
м.), т. е. ударът е бил предотвратим посредством аварийно
спиране.
Свидетелят
М.Н.М., очевидец на пътнотранспортното произшествие, дава сведения, че
мотоциклетът се е движил с висока скорост, преди настъпване на удара с лекия автомобил.
Според
съдебномедицинска експертиза в причинна връзка с процесното пътнотранспортно
произшествие, М.В.А. е получил следните травматични увреждания: счупване на
двете срамни кости на таза; счупване на двете седалищни кости на таза; счупване
на лява лъчева кост в долния й край; счупване на дясната лопатка. След
катастрофата е приет по спешност в УМБАЛ „Д-р Г. Странски“, Плевен, като
стабилизиране на състоянието му, ищецът е преведен в УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов“
ЕАД, където е проведено оперативно лечение на счупването на костите на таза,
изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с
плака и винтове. На установеното счупване на лява лъчева кост в долния й край е
поставена гипсова имобилизация. През периода на лечение, ищецът е търпял болки
и страдания за период около шест месеца, като първите два месеца, болките са
били с по-голям интензитет. Счупването на двете срамни кости и двете седалищни
кости на таза, са довели до трайно затруднение на движението на долни крайници,
за срок повече от 30 дни. Счупването на дясната лопатка е причинило трайно
затруднение на движението на десния горен крайник, за срок повече от 30 дни.
Счупването на лявата лъчева кост е причинило трайно затруднение на движенията
на левия горен крайник, за срок повече от 30 дни. Според вещото лице, към
момента състоянието на ищеца е добро, като при извършения на 27.07.2020 г.
преглед, не е установило функционален дефицит на засегнатите от уврежданията
крайници и ищецът се придвижва самостоятелно. Налице е оперативен белег в
долната част на корема с напречен ход и дължина около 20 см., без паталогични
промени. Бъдещата прогноза по отношение на уврежданията е добра. При нормално
протичане на лечебния процес, без усложнения, общият срок за възстановяване е
около 6 месеца. По делото няма данни за настъпили усложнения през периода на
лечение и зарастването (консолидацията) на счупванията на ищеца е настъпило в общоприетите срокове
– около 6 месеца. При ищеца е била налице временна нетрудоспособност. Съгласно
заключението при ищеца евентуално предстои втора операция за отстраняване на
металната остеосинтеза от таза, като към момента на прегледа няма медицински
показания (наличие на възпаление, непоносимост и алергия към метала и
др.) за това. От приложената документация, се установява че след
проведеното оперативно лечение, ищецът е провел курс на рехабилитация, като в
епикризата е описано подобряване на състоянието. Направените разходи от ищеца
са били в причинно – следствена връзка с получените увреждания.
Свидетелят
С.И.П.дава сведения, че в Пирогов е опериран във връзка със счупванията му в
таза, за търпени интензивни болки от ищеца след това, както и че е приел много
тежко обездвижването след това, като през м. септември е започнал сам да ходи
до тоалетна с патерици. По време на целия престой в Пирогов и следващите 20 дни
се е налагало да приема обезболяващи.
На
базата на събраните по делото доказателства съдът намира, че поведението на
сочения делинквент като водач на процесния лек автомобил е било противоправно и
виновно, тъй като не е пропуснал мотоциклетиста, и след това да навлезе в неговото
платно за движение, за извършване на маневра „обратен завой“. Предвид
отделеното като безспорно по делото обстоятелството, че отговорността на водача
на лекия автомобил е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при ответното дружество, то и последното дължи заплащането
на застрахователно обезщетение на ищеца.
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45
от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и
обемът на причинените неимуществени вреди от травматични увреждания, посочени
по-горе в съдебномедицинската експертиза, изпадането в безсъзнание по време на
произшествието (което се установява от показанията на
св. П.), обстоятелството, че ищецът е търпял интензивни болки
вследствие на счупванията, дългия възстановителен период, както и това, че за
ищеца бъдещата прогноза е добра. От значение за определянето размера на
обезщетението са и социално - икономическите условия на живот в страната, както
и възрастта на пострадалия към момента на настъпването на увреждането (36
години). Предвид изложеното, съдът намира, че сумата от 70 000 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на неимуществените
вредите от пътнотранспортното произшествие.
Относно
релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, съдът намира същото за основателно, тъй като по
делото се установява, че пострадалият е карал с превишена скорост – над 70 км./ч. (с 20 км. над разрешената за населено
място скорост), като е могъл да избегне удара,
посредством аварийно спиране, а от данните по делото, не се установява наличие
на спирачен път от мотоциклета. Съпричиняването,
с оглед механизма на пътнотранспортното произшествие, установен от
автотехническата експертиза, съдът определя в размер на 1/5 .
С
оглед изложеното, съдът намира, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди
следва да бъде уважена за сумата от 56 000 лв., като от нея да се приспадне 25 000 лв. (обстоятелството, че е заплатена доброволно тази сума е
отделено като безспорно между страните в производство),
доброволно заплатена от ответника за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, т.е. искът следва да бъде уважен за сумата от 31 000
лв., като законна лихва върху присъденото обезщетение се дължи от датата на
деликта.
Относно
претенцията за имуществени вреди в размер на пропуснати ползи, изразяващи се в
невъзможността да получава възнаграждение от сключен договор № 66_1/01.04.2015
г. с „Ню Бояна филм Продакшън“ ЕООД, въз основа на който ищецът бил назначен на
длъжност „асистент дърводелец, съдът намира същата за недоказана, защото не е
налице установено сигурно увеличение на имуществото, поради което следва да
бъде изцяло отхвърлена, в пълния размер от 3 680 лв., а относно
претенцията за сумата от 66.60 лв.,
представляваща медицински разходи, претенцията следва да бъде отхвърлена поради
плащане от ответника. (аргумент в
тази връзка е и приетото в Тълкувателно решение №
3/2012г. от 12.12.2012г. на ОСГТК на ВКС).
Относно
разноските
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати съдебни разноски на ищеца в общ размер
на 59,76 лв. за депозит за експертизи. На адв. С.Н.не следва да бъде изплатено
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, защото не
е представен договор за правна помощ и съдействие за оказване на безплатна
правна помощ, сключен между ищеца и процесуалния представител.
На ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени направените разноски в
общ размер на 275,30 лв., за сторени разноски за експертизи, депозит за
свидетел и възнаграждение за юрисконсулт.
На основание чл.
78, ал. 6, ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
държавна такса от 1240 лв., съобразна размера на уважената част от исковете.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.и.” АД,
ЕИК *****, със съдебен адрес ***, да заплати на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) на
М.В.А. ЕГН **********,***, представляван от адв. С.Н., гр.
София, ул. „*****, сумата от 31 000
лв. (тридесет и една хиляди лева), представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от
травматични увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие,
реализирано на 13.04.2015
г., в с. Асеновци, по ул. „Асен Вълев, по вина на Р.Н.М., водач на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите при
ответното застрахователно дружество, ведно
със законната лихва върху тази сума от 13.04.2015 г. до окончателното
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над
сумата от 31 000 лв. до претендираните 100 000 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.), предявени от М.В.А. ЕГН **********, срещу „Застрахователна компания „Л.и.”
АД, ЕИК *****, за имуществени вреди от процесното пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 13.04.2015г., както следва: за сумата от 66.60 лв.
за медицински разходи и за сумата от 3 680 лв. обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи, ведно със законната
лихва върху двете суми,
считано от 13.04.2015 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.и.” АД,
ЕИК *****, да заплати на М.В.А. ЕГН **********,***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата в размер на 59,76 лв., представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА
М.В.А. ЕГН **********,***, да заплати на „Застрахователна компания „Л.и.” АД, ЕИК
*****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебни разноски в общ размер от 275,30 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.и.” АД, ЕИК *****, да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от
исковете по банкова сметка *** 1240 лв.
Решението е постановено при участие Р.Н.М., ЕГН
**********,***, трето лице
помагач на страната на ответника.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: