М О Т И В И от 26.04.2017 г.
към
Присъда № 126 от 13.04.2017 г.,
постановена
по НОХД № 486/2017 г. ПРС, ІII н.с.
Производството по делото е
образувано по Тъжба с вх. № 4382/24.01.2017 г. по описа на ПРС, депозирана от И.А.П., с ЕГН: **********, с която е повдигнато обвинение против З.Т.Б., с ЕГН: **********,
за това, че:
на 16.12.2016 г. в град Пловдив е
нанесъл клевета по отношение на тъжителя И.А.П. в качеството му на длъжностно
лице – ... в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, при изпълнение на
службата му – охрана на обществения ред, като като е разпространил позорно
обстоятелство и му е
приписал извършване на престъпление по служба, а именно: че на посочената дата
и място му е поискал 50.00 лева, за да не му бъде съставян АУАН - престъпление по чл. 148, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 НК.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е
приет и граждански иск, предявен от тъжителя П. против подсъдимия Б., с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сума от
5000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от процесното
деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателно изплащане на сумата, като тъжителят П. е конституиран и като граждански
ищец.
Повереникът на частния тъжител – адв. С.Я.,
изразява становище, че престъплението, предмет на обвинението е безспорно
доказано, поради което моли съда да признае подсъдимия за виновен и да уважи
предявения граждански иск в пълен размер с присъждане на направените по делото
разноски.
От своя страна, подс. З.Б. оспорва обвинението, в
това число изложените в тъжбата факти и не признава вината си.
От страна на неговия защитник, адв. Е.П., се
изразява становище за недоказаност на обвинителната теза, поради което се моли
съдът да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае по повдигнатото с
тъжбата обвинение, като отхвърли гражданския иск, като неоснователен.
От фактическа страна се
установява следното:
Подсъдимият З.Т.Б. е роден на *** ***, ..., български гражданин, с висше
образование, работещ като управител на фирма, неженен, във фактическо съжителство, осъждан, с ЕГН: **********.
Частният тъжител И.А.П. работи като ... в
Трето РУ при ОД на МВР-Пловдив. На 16.12.2016 г., тъж. П. и колегата му - ... Й.В.К.,
в изпълнение па служебните си задължения, извършвали обход със служебния
автомобил. Движейки се по ул. ,,Победа”, в посока от север на юг, около 13,35 ч. забелязали
лек автомобил “Ауди”, чийто водач в движение, говорел по телефона без
устройство “свободни ръце”. Тъй
като това било непосредствено възприето от тъжителя и колегата му, двамата
решили да спрат въпросния водач, за да му извършват проверка. Същите подали
звуков сигнал, в следствие на което водачът „Аудито“, установен по-късно като
подс. З.Б., отбил в дясно и спрял. До предна лява врата на автомобила отишъл тъжителят П., следван от
колегата си – свид. К., който останал на около два метра зад него, в задната
част на колата. Тъжителят се представил и поискал документите за проверка на
водача, като обяснил, че е бил спрян, тъй като едновременно управлявал
автомобила и разговарял по телефона без устройство “свободни ръце”, като обяснил, че това е забранено от
закона. Подс. З.Б. отговорил, че не носи в себе си документи за
правоуправление, а само лична карта, която представил. Тъж. П. я взел и двамата
с колегата му К. се прибрали в служебния автомобил, където свид. К., който
седял на предна дясна седалка, се заел да съставя АУАН. След като актът бил
съставен, подс. Б. бил извикан, за да се запознае с него и да го подпише.
Същият застанал до предна дясна врата на автомобила. През отворения прозорец свид.
К. му подал АУАН, при което подс. Б. попитал тъжителя П., как се казва.
Тъжителят отговорил на въпроса, след което подс. Б. започнал да пише нещо в
акта в графата за възражения. След това подал акта на свид. К., взел личната си
карта и се отправил към автомобила си. Едва слел това тъжителят П. и свид. К.
прочели написаното в акта, а именно: „Слеткато аз говорих но телефона полицаи п.
ми поиски 50лв за да не ми пише акт”. Случаят бил докладван от
тъжителя П. в устен и писмен вид.
Тъй като тъжителят П. се почивствал лично засегнат
от написнатото от подс. Б. в АУАН, на 24.01.2017 г. същият депозирал частна тъжба срещу З.Б.,
с която му повдигнал обвинение за това, че на 16.12.2016 г. в град Пловдив, му е нанесъл клевета в качеството му на длъжностно лице – ... в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, при изпълнение на службата му – охрана
на обществения ред, като е разпространил позорно обстоятелство и му е приписал извършване на
престъпление по служба, а именно: че на посочената дата и място му е поискал
50.00 лева, за да не му бъде съставян АУАН - престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 НК.
По
доказателствата:
В хода на проведеното
съдебно следствие като свидетели са били разпитани колегата на тъжителя,
присъствал на мястото на проверката - свид. Й.В.К., бащата на тъжителя – свид. А.И.
П., както и приятел на подс. Б., който се намирал на задната седалка на
автомобила, управляван от Б. по време на извършване на процесната проверка –
свид. А.С.К..
Съдът изцяло кредитира
показанията на свид. Й.К., който потвърждава
обстоятелството, че на процесната дата и място, е изпълнявал служебните си
задължения, заедно с тъжителя П., когато забелязали водач на лек автомобил
„Ауди“ едновременно да управлява автомобила си и да говори по телефона, без да
използва устройство „свободни ръце“. Свидетелят посочва, че водачът бил спрян
за проверка, като до предна лява врата на проверявания автомобил застанал
колегата му П., а той самият останал в задната част на автомобила, в изпълнение
на правилото на триъгълника – вторият полицейски служител застава в задната
част на проверявания автомобил, за да обезпечава сигурността на колегата си и
да следи дали някой няма да напусне проверявания автомобил. Свидетелят е
посочил изрично, че в хода на извършената проверка колегата му П., единствено
се е представил, поискал е документите на автомобила и на водача и е обяснил
причината за проверката, без да си е позволявал шеговит тон или да обяснява
какъв е размерът на глобата, който се предвижда за говорене по телефон по време
на управление на МПС. Свидетелят е заявил също с категоричност, че е чувал
разговора, който се провежда между подсъдимия и тъжителя, тъй като е стоял на
2-3 метра от тях и в хода на този разговор (който според свидетеля траел около
30 сек.) не е коментирана сума пари по какъвто и да е повод. Посочил е и че при
връчване на акта, подсъдимият е вписал, че тъжителят му е поискал 50 лева, за
да не му бъде съставен акт, на което той и колегата му силно се учудили, тъй
като в хода на проверката не е коментирано подобно нещо, било то и на шега. Съдът
кредитира показанията на този свидетел като добросъвестно пресъздаващи
обективната действителност, като оценя същите като последователни, логични и
неопровергани от целокупния доказателствен материал. Макар за този свидетел
като колега на тъжителя, съпричастен към случилото се с него, да е налице
хипотетична заинтересованост от крайния изход на делото, това не лишава
автоматично свидетеля от годността му да пресъздаде истинно това, което е
възприел. В тази връзка съдът намира, че в случая този свидетел е изложил по
един добросъвестен начин фактите и обстоятелствата, на които е станал свидетел.
Въпреки че от страна на защитата бе направен опит за дискредитирането им,
съпоставянето им с целокупния доказателствен материал, очертава тези показания
като достоверен източник на информация, тъй като същите се явяват неопровергани
от останалите събрани по делото доказателства. Единственото опровержение се
открива в обясненията на подс. Б.,
който не оспорва факта, че във връчения му акт е изписал, че ... П. му е
поискал 50 лева, за да не му бъде съставен акт, но твърди, че в хода на
проверката тъжителят му е казал, наричайки го на малко име, че за 50 лева ще си
счупи ръцете, което подсъдимият изтълкувал като искане на пари, за да не бъде
съставен акт. Последното бе категорично отречено от свид. К., в това число и в
проведената очна ставка между него и подсъдимия. Въпреки че тази очна ставка не
допринесе съществено за правилното решаване на делото, съдът се довери по
отношение на спорните обстоятелства, на показанията на свид. К. за сметка на
обясненията на подс. Б., доколкото последният има явен интерес да излага именно
твърдения, с които да избегне следващата му се наказателна отговорност в
случай, че се установи, че същият е наклеветил полицейския служител. Вярно е,
че обясненията на подсъдимия са освен средство за защита и доказателствено
средство, което следва да се цени наред с останалите доказателства, но съпоставката
му със събраните такива по делото, обосновава извод, че същите не следва да се
кредитират в тази най-спорна част, касаеща съдържанието на проведения разговор
между него и тъжителя. В тази връзка съдът оцени като една защитна позиция,
която не цели установяване на обективната истина по делото, а единствено да облекчи
процесуалното положение на подсъдимия, заявеното от него, че тъжителят всъщност
не му е поискал директно 50 лева, за да не му състави акт, а му казал че за 50
лева ще си счупи ръцете, което според подсъдимия значело, че му се искат 50
лева, за да не му бъде съставен акт. Дори и това твърдение, обаче, остана
недоказано в лицето на ангажирания от подсъдимия свидетел - свид. К., който уж трябваше да потвърди, че тъжителят в
действителност си е позволил подобен изказ. В своите показания, обаче свид. К.
заяви, че не е чул подобна реплика и че всъщност не е чул нищо от проведения
разговор, тъй като си играел с телефона, а и в колата звучала музика. Друг е
въпросът доколко логично звучи по време на полицейска проверка музиката в
колата да звучи, и то толкова силно, че да не се чува разговорът, който се
провежда на сантиметри близост, както и доколкото е логично този свидетел да
стои на задната сделка, при положение, че той е единствен пасажер, било то и
държейки кора с яйца, при обективна възможност яйцата да се поставят на самата
седалка (нали са в кора!). Така или иначе по делото не са налице данни, които
категорично да разколебаят твърдението, че този свидетел не е бил в колата по
време на проверката. Вярно е, че свид. К. посочи, че не е видял друго лице в
колата, но това не изключва възможността същият просто да не е видял свидетеля,
предвид данните, че управлявания от подсъдимия автомобил е бил със затъмнени
задни стъкла (което може би е причината свидетелят да е стоял точно там). Съдът
намира, обаче, че в случая не е необходим по-задълбочен анализ на тези (съмнителни)
обстоятелства, доколкото така или иначе показанията на този свидетел не
допринасят по никакъв начин за подлежащите на установяване факти. Единствените
релевантни данни, които същият внася са, че същият не е видял друг полицейски
служител около колата, но това така или иначе не изключва присъствието на свид.
К. там, където същият твърди да се е намирал по време на проведения разговор
между тъжителя и подсъдимия, доколкото свидетелят К. не твърди, че друг ... е
нямало, а че не е видял друг – обяснение, за което се открива и в заявеното от
него, че същият по никакъв начин не се впечатлил от извършваната проверка, тъй
като продължил да си държи кората с яйца, да си играе на телефона и да слуша
музика. Така или иначе съдът кредитира показанията на този свидетел, макар
същите да не допринасят за правилното решаване на делото, доколкото същите не
се опровергават пряко от друг доказателствен източник. Не същото, обаче може да
се каже за подс. Б., чийто обяснения съдът оцени като изолирани и опровергани
от събраните по делото доказателства - в лицето на показанията на свид. К.,
които съдът кредитира изцяло по изложените по-горе съображения. Ето защо и
предвид установения явен (и обясним) интерес у подсъдимия да дава именно
обяснения, с които да благоприятства процесуалното си положения, съдът не ги
кредитира в частта, в която същият е заявил, че в хода на проведения разговор с
тъжителя, последният му е казал, че за 50 лева ще си счупи ръцете. Доколкото
обаче в останалата част същите не се опровергават от събраните по делото
доказателства, съдът ги кредитира.
Съдът кредитира и
показанията на свид. П., който е
свидетелствал за това как случилото се е отразило на сина му. Тук следва да се
посочи, че макар за този свидетел, като най-близък роднина на тъжителя - същият
е негов баща, да съществува заинтересованост от крайния изход на делото, това
не дискредитира автоматично неговите показания, а единствено създава задължение
у съда при преценката им дали и в каква степен да ги кредитира, да ги подложи на
по-внимателен анализ. В случаят тази преценка обосновава извод, че свид. П. се
явява надежден източник на информация. Въпреки че същият е баща на тъжителя,
съдът приема, че същият излага добросъвестно личните си впечатления от състоянието
на сина си в следствие на процесните събития, а именно, че е станал по-угрижен,
неспокоен и сънят му бил нарушен. Преди всичко следва да се има предвид, че
описаното от свидетеля звучи житейски логично и обосновано, доколкото всеки
нормален човек в подобна ситуация би изпитал притеснения. От друга страна
свидетелят е дал тези показания под страх от наказателна отговорност в случай
на лъжесвидетелстване. В случая съдът не констатира основания за дискредитиране
на показанията му, доколкото същите се явяват последователни, житейски логични
и най-вече неопровергани от целокупния доказателствен материал. Съдът не прозря
и тенденция за стремеж от преувеличаване на действително изпитаните терзания от
тъжителя, доколкото описаните факти и обстоятелства досежно поведението му
около процесните събития, се явяват нормална човешка реакция за всеки един
човек, който е бил несправедливо обвинен в извършване на престъпление. Предвид
всичко гореизложено и като намира, че свид. П. се явява един надежден
доказателствен източник, съдът кредитира неговите показания като истинни.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени
доказателства /АУАН № 004457/16.12.2016 г., Докладни записки, Справка за
нарушител/ водач, изготвена от Сектор „Пътна полиция“ за целите на настоящето
производство, Писма, Справка-съдимост и други справки/, доколкото същите не
създават съмнения за тяхната достоверност или автентичност и доколкото като
допустими и относими доказателствени източници, допринасят съществено за
изясняване на обективната истина по делото. Съдът, обаче не кредитира,
представените от защитата разпечатки от Гугъл, доколкото същите нямат
достоверна дата и съдържание. Така или иначе тези справки не са годни да
удостоверят обстоятелствата, които се цели да се докажат с тях, доколкото
същите отразяват фактическо положение към един кратък отрязък от време и по
никакъв начин не могат да обосноват извод колко натоварена, а още по-малко
шумна (каквато бе заветната цел) е ул. „Победа“ в посочената част – западното
платно, в района между бул. „България“ и моста на Герджика, и особено в
посочения ден и час. Ето защо съдът не са базира на посочения доказателствен
материал при изграждане на своите изводи.
Горната фактическа
обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните
правни изводи:
При така установената по
несъмнен начин фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с
деянието си подс. З.Т.Б. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 148, ал.
2, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 НК, а именно: че на 16.12.2016 г. в град Пловдив е нанесъл
клевета по отношение на тъжителя И.А.П. в качеството му на длъжностно лице – ...
в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, при изпълнение на службата му –
охрана на обществения ред, като като му е приписал извършване на престъпление
по служба, а именно: че на посочената дата и място му е поискал 50.00 лева, за
да не му бъде съставян АУАН.
От обективна страна:
За
състава на престъплението „клевета“ е необходимо от обективна страна да са
налице следните обстоятелства: разгласяване на позорни обстоятелства,
конкретизирани по лице, време и място или приписването на конкретно
престъпление, които обстоятелствата да са лъжливи /неистински/ и позорящ
другиго. Изпълнителното деяние се
осъществява следователно чрез две форми: разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство или приписване на престъпление, като втората форма се явява
частен случай на първата. В съдебната
практика се приема, че позорно обстоятелство са онези конкретни факти и
обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на човека, като те
могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни и обществени
прояви или такива от личния му живот, както и отрицателни качества на
личността, които я характеризират негативно. Следва да се изключат обаче общи
съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи епитети, без те да се
поставят в отношение с конкретни факти и деяния на дадено лице, което да се
счете за засегнато от тях. Втората форма на
изпълнителното деяние е приписване на пострадалия на НЕизвършено от него конкретно престъпление. За да бъде извършено престъплението „клевета“ е достатъчно
разгласените обстоятелства да са стигнали до поне едно трето лице.
Тук
следва да се има предвид, оборимата презумпция, която законът установява, че
всяко позорно обстоятелство е неистинско, както и че приписаното престъпление
не е извършено /арг. от нормата на 147, ал. 2 НК/, като подсъдимият е този,
който носи доказателствената тежест за установяване верността на твърденията
му, защото законът дава приоритет на засегнатото лице, като презюмира, че всеки
гражданин е с почтена и добра репутация. Затова и при тези случаи
доказателствената тежест е възложена върху подсъдимия, като същият следва да
установи и докаже истинността на своите твърдения, и то по несъмнен начин. Или
с други думи, приложено към настоящия случай, подсъдимият следваше да докаже,
че е истина това, че тъжителят му е поискал 50 лева, за да не му бъде съставен
акт.
Съдът
приема, че в конкретния случай се установява по несъмнен начин, че на
процесната дата и място в хода на извършена полицейска проверка от тъж. П. и
свид. К. по отношение на подсъдимия Б., последният провел разговор с тъжителя П..
Именно по отношение на съдържанието на този разговор се очертава и основният
предмет на спора в случая, а именно дали тъжителят е поискал от подсъдимия 50
лева, за да не му състави акт - така както е заявил подсъдимият, записвайки
посоченото обстоятелство в предявения му АУАН в графата за възражения. Предвид
събраните по делото доказателства съдът прие, че отговорът на този въпрос е
отрицателен, респ., че изложените от подсъдимия обстоятелства са неистинни.
Последното се установи посредством показанията на свид. К., който заяви с
категоричност, че тъжителят не е отправял подобно искане към подсъдимия, а от
друга и от самия подсъдимия, който в своите обяснения заяви, че тъжителят
всъщност не му е поискал директно 50 лева, за да не му състави акт, а му казал
че за 50 лева ще си счупи ръцете, което според подсъдимия значело, че му се
искат 50 лева, за да не му бъде съставен акт. Така или иначе, дори и да се
приеме, че тъжителят си е позволил подобен изказ, то същото отново не би могло
да обоснове несъмнен извод, че се искат пари, за да не се състави акт, но
същото определено би поставило под въпрос наличието на субективната страна за
извършването на престъплението „клевета“. В случая, обаче не сме изправни пред
подобна хипотеза, доколкото по делото не се установи тъжителят да е изричал
подобни реплики, напротив – установи се, че разговорът, който е провел с
подсъдимия, се е изразил единствено в това да се представи, да му поиска
неговите и документите на автомобила и да му обясни защо го спира. В хода на
съдебното следствие се установи не само, че тъжителят не е искал 50 лева от
подсъдимия за да не му бъде съставен акт, но не е изричал и посоченото от
подсъдимия, че му казал, че за 50 лева ще си счупи ръцете, тъй като това
обстоятелство не бе потвърдено от свид. К., който се е намирал в непосредствена
близост до случващото се, поради което, ако бе заявено нямаше как да не го чуе,
защото определено е нещо което прави впечатление.
Разгласените
обстоятелства следва да се квалифицират като „клевета“, доколкото със същите се
приписва извършването на конкретно престъпление – в случая такова по чл. 301 НК
– „активен подкуп“.
В случая
разгласените обстоятелства са конкретизирани по лице („... П.“), време (датата на извършване на
проверката, която е видна от АУАН) и място (мястото на извършване на
проверката, също видна от АУАН), конкретизирано е и в какво са се изразили, а
именно: извършване на престъпление по служба. Установи се също така, че
приписаното престъпление не е било извършено (посредством показанията на свид. К.,
както и предвид това, че подсъдимият не доказа верността на твърденията си),
поради което в случая разпоредбата на чл. 147, ал. 2 НК не би могла да намери
приложение.
По делото
се установи по несъмнен начин и това, че приписаното престъпление е стигнало до
поне едно трето лице – свид. К.. Установи се и качеството на тъжителя (от
свидетелските показания по делото и от приложените по делото и приети като
писмени доказателства справки от ОД на МВР), а именно същият е полицейски
служител при ОД на МВР-Пловдив и че на процесната дата и място е осъществявал
служебните си задължения по охрана на обществения ред. Това обуславя и извода,
че тъжителят притежава качеството длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б.„а“ НК.
Предвид
всичко гореизложено съдът прие, че в действителност на 16.12.2016 г. в град
Пловдив е подсъдимият е нанесъл клевета по отношение на тъжителя И.А.П., тъй
като му е приписал извършването на престъпление по служба. Посоченото обстоятелство
представлява приписване на престъпление, доколкото искането на пари (облага), която
в случая не се е следвала, за да не се извърши действие по служба (съставяне на
АУАН при констатирано нарушение), изпълва признаците на престъплението „активен
подкуп“. Тъй като приписването на престъпление се явява частен случай на първата,
типичната форма на изпълнителното деяние – разгласяване на позорно
обстоятелство, съдът прие, че именно това е формата на изпълнителното деяние, с която е
била осъществена процесната клевета. Ето
защо съдът призна подсъдимия З.Т.Б. за невинен в това
с деянието, предмет на обвинението да е разпространил и позорно обстоятелство
по смисъла на чл. 147, ал. 1, пр. 1 НК, поради което на основание чл. 304 НПК
го оправдава по повдигнатото му в този смисъл обвинение.
От субективна страна подсъдимия Б. е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва НК,
като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е съзнавал,
че изписвайки в предявения му АУАН в графата за възражения, че ... П. му е
поискал 50 лева, за да не му бъде съставен акт, е приписал извършването на престъпление
от тъжителя, тъй като същият сам в хода на съдебното следствие заяви, че
всъщност полицейският служител не му е искал директно пари, за да не му бъде
съставен акт, а това е била негова интерпретация. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е желаел настъпването
на негативния резултат – нанасянето на клевета на тъжителя.
Предвид изложеното, съдът прие за безспорно установено, че подс. Злако Т.Б.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3,
вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 НК, поради което го призна
за виновен по така повдигнатото му обвинение, като призна за невинен и го
оправда за това с деянието, предмет на обвинението същият едновременно да е разпространил и
позорно обстоятелство по смисъла на чл. 147, ал. 1, пр. 1 НК.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
Разпоредбата на чл. 148, ал. 2 НК предвижда наказание глоба
от 5000 до 15 000 лева и обществено порицание. С оглед на посочената и приета
по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия Б. престъпление, като
съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК, както с обстоятелствата по чл.
54 НК, Съдът прецени, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание ГЛОБА в
размер на 5000 лева, както и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. При определяне на размера на
така наложеното наказание съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства
наличното предишно осъждане по отношение на подсъдимия. Като смекчаващи се
отчетоха трудовата и семейната му ангажираност. Като съобрази тези
обстоятелства, както и обществената опасност на деянието и дееца, съдът
прецени, че наказание в минималния предвиден от закона размер от 5000 лева се
явява достатъчно за постигане целите на наказанието. Наред с наказанието глоба
съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание обществено порицание, което на основание чл. 52 НК съдът постанови да се изпълни чрез обявяване на
присъдата в местната администрация по местоживеене на подсъдимия.
По въпроса за претенциите с правно
основание чл. 45 ЗЗД:
Съгласно нормата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другимо. Ангажирането на тази
отговорност от своя страна предполага кумулативното наличие на следните
елементи: деяние, противоправност, вина, вреда и причинно-следствена връзка
между причинената вреда и противоправното поведение.
В конкретния случай
категорично се установява, че подсъдимият Б. е нанесъл на тъжителя П. „клевета“,
с което му е причинил неимуществени вреди, изразили се в преживян стрес и
уронване на честта и достойнството му. Това деяние е противоправно, тъй
като засягането на честта и достойнството на човека, чрез приписването на
неизвършено престъпление, е абсолютно запретено от закона с възвеждането му в
състав на престъпление. По делото се установи и наличието на виновно поведение –
умишлена форма на вина, както и причинно-следствената връзка между разпространените
обстоятелства от страна на подсъдимия и преживените негативни изживявания от
тъжителя. Установи се също така, че така разпространената клевета е причинила неимуществени
вреди на тъжителя, ето защо от формална страна са налице всички предпоставки за
ангажиране на гражданскоправната отговорност на подсъдимия за нанесената на
тъжителя клевета.
С приетия за съвместно
разглеждане в настоящето производство граждански иск се претендира обезвреда за
причинените от деянието неимуществени вреди, изразили се в преживян стрес и
уронване на професионалните му чест и достойнство. От събраните по делото доказателства се установява
с категоричност, че тъжителят П. е претърпял визираните неимуществени вреди. По
делото се установява, че в резултат на осъщественото спрямо него престъпно
посегателство същият е бил силно разтревожен. От свидетелските показания на
свид. П. – негов баща, се установи, че непосредствено след деянието, тъжителят е
изпаднал в депресия, притеснявал се за последиците, които може да има случилото
се на работното му място и страдал от безсъние. Описаните тревоги се явяват
логични и обясними, доколкото е нормално в подобна ситуация да се изпитат
подобни притеснения, особено когато са породени от неоснователни обвинения.
Съдът намира, че интензитетът на преживените болки
и страдания, характерът на извършеното спрямо тъжителя посегателство, като
такова, засягащо в по осезаем начин доброто му име и създаващо сериозно
безпокойство и усещане за несигурност по отношение на работата му, обуславят
извода, че в конкретния случай е налице подлещажа на обезвреда неимуществена
вреда. При
преценката за размера на обезщетението съдът взе предвид, че в конкретния
случай не се установява от доказателствата по делото описаното състояние на тъжителя
да е продължило значително във времето или да е било особено тежко, да се е
задълбочило или да се е отразило съществено върху нормалния му начин на живот.
Като съобрази посочените
по-горе обстоятелства, характерът на причинените вреди и техния интензитет,
съдът намери, че обезщетение в размер на 2000 лева справедливо би репарирало
причинените от деянието вреди. В тази връзка съдът счете, че искът се явява
неоснователен за разликата над този размер, тъй като не се доказаха значителни
по размер и интензитет вреди, които да обосновават обезщетяването им с по-висок
размер от така определения. Предвид това съдът уважи така предявения граждански
иск частично, като осъди подсъдимия Б. да заплати на тъжителя и граждански ищец
П. сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от тъжителя
неимуществени вреди в резултат на престъплението, предмет на настоящето обвинение, ведно със
законната лихва от датата на деликта – 16.12.2016 г. до окончателното изплащане
на сумата, като отхвърли като неоснователен и недоказан така предявения иск в
останалата част, за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 5000
лева.
По въпроса за
разноските:
Предвид крайния
изход на делото и изрично направеното искане в този смисъл на основание чл.
189, ал. 3 НПК Съдът възложи в тежест на подсъдимия Б. направените по делото
разноски от страна на тъжителя. Ето защо подсъдимия Б. бе осъдена да заплати на
тъжителя П. направените от него разноски по делото в общ размер на 1514.00 лева,
от които 1500,00 лева - за адвокатско възнаграждение и 14,00 лева - държавна
такса за образуване на НЧХД. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият З.Т.Б. бе осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пловдив и сумата от 80.00 лева, представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск (4 % от уважения размер
– съгласно Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК).
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК