РЕШЕНИЕ №
22.07.2019
г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи юни
две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Наталия Димитрова
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 682
по описа на съда за 2019
година.
Производството
е образувано по искова молба от „ЦКБ” АД срещу С.С., Б.Т.С. и Й.Т.С.,
наследници на Т. Б. С., в която се твърди, че банката е била предоставила на Т.
Б. С. кредит „овърдрафт”, в размер на 1000 лв. Кредитът е бил усвоен в пълен
размер през м. ноември 2011 г. и погасявания не са правени, като крайният срок
за издължаване е бил 09.11.2015 г. Междувременно преди изтичане на срока за
издължаване кредитополучателят Тодор С. е починал и негови наследници са тримата ответници. През 2018 г. тримата
ответници са направили отказ от наследство, но той е нищожен, тъй като преди
това е имало недвусмислени действия по приемане на наследството – сделка с имот
от наследството. Искането е да се обяви за нищожен отказ от наследство на
тримата наследници и те да бъдат осъдени всеки от тях да заплати сумата по
322,37 лв. главница, 0,90 лв. лихва по редовна главница, и лихва по просрочена
главница за периода от 23.11.2015 г. – 11.02.2019 г. по 213,26 лв. всеки.
В срока по
чл. 131 от ГПК са постъпили отговори от Б.Т.С.
и Й.Т.С., чрез техния пълномощник, с който се заявява, че те не оспорват
факта, че наследството е било прието преди извършване на отказа, но заявяват,
че исковата претенция е погасена по давност, тъй като считат, че срокът за
плащане е бил до 09.11.2012 г., а не до 09.11.2015 г.
ПРЕДЯВЕН Е
ИСК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, във вр.
с чл. 430 и сл. от ТЗ.
По делото
няма спор за фактите, спорът се отнася до тълкуването на договора за кредит
овърдрафт в частта му за крайния срок и подновяването. От писмените
доказателства и заключението на изслушаното вещо лице се установява следното:
На
11.11.2011 г. между наследодателя на ответниците Тодор С. и банката ищец бил
сключен договор за предоставяне на кредит овърдрафт "стандарт" със
следните уговорки: банката приема да извършва плащания по нареждане на
кредитополучателя при условията на превишаване на наличността по
разплащателната му сметка с до 1000 лв. По тази разплащателна сметка следвало
да се превежда трудовото възнаграждение на кредитополучателя от неговия
работодател. Било уговорено, че овърдрафт по сметката се допуска до 09.11.2012
г. - падеж на овърдрафта, а ползването на овърдрафт се подновява автоматично за
нов едногодишен период, ако банката не е взела решение да не подновява
договора, а кредитополучателят е задължен сам да се осведоми в определен срок
преди падежа за решението на банката относно продължаването на срока. При отказ
на работодателя да превежда трудовото възнаграждение по тази сметка
кредитополучателят се задължавал лично да го внася на каса, а банката по своя
преценка можела да обяви задължението по кредита за предсрочно изискуемо.
Самият кредитополучател при желание също можел да поиска прекратяване на
договора, като за това следвало да погаси задълженията си по него. За
ползването на овърдрафта се дължат съответните лихви върху размера на
ползваната сума, както и такса за управление.
Целият
овърдрафт е усвоен, т.е. сумата от 1000 лева над наличността по сметката е
изтеглена, в деня на сключването на договора - 11.11.2011 г. След този ден до
16.10.2014 г. по сметката са постъпвали месечните трудови възнаграждения на С..
От тях по сметката оставали суми, които да покрият лихвите в размер около 8 лв.
месечно и таксите за управление в размер 1,67 лв. месечно, а останалото било
изтегляно отново до пълния размер на овърдрафта. На 13.09.2014 г.
кредитополучателят починал. Последната сума от 174,54 лв. била преведена след
смъртта му - на 16.10.2014 г. Тя била отнесена за погасяване на дължими лихви и
част от овърдрафта.
Наследници
на Тодор С. с равни дялове са тримата ответници - съпруга и две деца. Не е
спорно, че те са приели наследството, въпреки направеното впоследствие пред
съда изявление, че не го приемат.
При така
установените факти съдът намира следното от правна страна:
Между
страните е спорно единствено в кой момент задължението, предмет на делото, е
станало изискуемо - дали на първоначално уговорения падеж 09.11.2012 г., или на
09.11.2015 г., с оглед погасяването му по давност.
Изявлението,
че кредитът е усвоен на 11.11.2011 г., не означава, че единствената сума по
него е получена от кредитополучателя тогава. Овърдрафтът по разплащателна
сметка, както е общоизвестно, а и е видно от текста на договора, представлява
възможност за титуляра на сметката да изтегля многократно от нея суми до
определен размер, в случая 1000 лв., в повече от наличните по сметката
средства, срещу бъдещи постъпления по сметката. Ако е била изтеглена сума от
овърдрафта, т.е. в повече от наличното, постъпващите след това по сметката суми
след приспадане на лихви, такси и пр. погасяват тази разлика, като дават
възможност за нови тегления, стига отново да не се превиши общо разрешеният
овърдрафт.
Договорът
съдържа уговорка за продължаване на срока на договора по право
("автоматично подновяване") за нов едногодишен период, ако към
настъпването на падежа банката не е взела решение да го прекрати. Видно от
формулировката и, тази уговорка се прилага неограничен брой пъти. Явно е от
данните по делото за превод на трудовото възнаграждение и удържане на дължимите
лихви и такси (и само на тях, без главницата по овърдрафта) от банката, че до
смъртта на кредитополучателя банката не е вземала решение за прекратяване на
договора. С продължаването на срока по право падежът на новото задължение,
формирано от отново изтеглените от кредитополучателя, след всяко погасяване от
превода на трудовото възнаграждение, суми до размера на разрешения овърдрафт,
се е измествал напред към 9 ноември всяка следваща година и това е ставало до 9
ноември 2015 г., когато банката, видно от собственото и признание, е прекратила
договора и остатъчното задължение по него е станало изискуемо. Със самата смърт
на кредитополучателя договорът не се прекратява, но и да се прекратяваше,
задължението би станало изискуемо към м. септември 2014 г., което също не е
достатъчно за изтичане на погасителната давност.
Претендираното
задължение е всъщност формирано от тегления, извършвани от титуляра на сметката
през 2014 г., в последния месец преди смъртта му. Не е логично да се приеме, че
падежът на едно така възникнало задължение може да е настъпил през 2012 г.
Ответниците
са направили възражение за намаляване
поради прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца, но
техният размер от 343 лв. не може да се смята за прекомерен.
По
изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда
ответниците М.С.С., ЕГН **********,***, Б.Т.С., ЕГН **********,***, и Й.Т.С.,
ЕГН **********,***, да заплатят на ищеца "Централна кооперативна
банка" АД - гр. С., ЕИК ....., всеки от тях следните суми: по 322,37 лв.
главница, по 0,90 лв. лихва по редовна главница към 09.11.2015 г. и по 213,26
лв. лихва по просрочена главница за периода от 23.11.2015 г. до 11.02.2015 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2019 г. до пълното
изплащане на сумата.
Осъжда М.С.С.,
Б.Т.С. и Й.Т.С. да заплатят на "Централна кооперативна банка" АД
поравно общо сумата 793 лв., представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: