РЕШЕНИЕ
№ 11423
гр. София, 14.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:......................
при участието на секретаря ...............................
като разгледа докладваното от ...................... Гражданско дело №
20241110161277 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Ищецът ...................... е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. А. С. за заплащане на сумата от
......................., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – ....................., находящ се в ............................., абонатен №
........................ за периода от ........................., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението (.....................) до плащането, сумата от
.................. лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна
енергия за периода от ...................... г., сумата от ........................,
представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от
........................., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението (.....................) до плащането, както и сумата от ...................... –
лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода
от ........................, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. дело № 21503/2024 г. по описа на СРС, 119 състав. След
постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК, са предявени установителни
искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
1
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. А. С. не е депозирал писмен отговор
на исковата молба. Във възражението по чл. 414 ГПК, подадено по ч. гр. дело
№ 21503/2024 г. по описа на СРС, 119 състав, както и в съдебно заседание
възразява срещу дължимостта на вземанията, тъй като е отрязал тръбите в
имота и няма отоплителни тела.
Третото лице помагач на страната на ищеца – ...................., не взема
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл.
150 и чл. 153 ЗЕ:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение
в претендирания размер.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
Не е спорно между страните, а и от приетия по делото .......................... се
установява, че Б. А. С. е придобил процесния имот – ....................., находящ се
в .............................. Договорът касае обект с абонатен № ...................
становява се още, че на ....................... собственикът на процесния апартамент
– ответникът Б. А. С., е подал молба-декларация до ищеца за откриване на
партида на негово име за посочения имот.
Чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за
доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи
условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз
основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които
изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия. Предвид изложеното и с оглед елемента на административно
регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при
действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от
ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба:
2
ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването. В качеството на титуляр на правото на
собственост, ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка
на топлинна енергия до топлоснабдения имот в процесния период, като
същият изрично е изявил и воля за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия. По делото няма твърдения, нито данни преди или по време
на процесния период .......................... ответникът да се е разпоредил с
притежавания от него недвижим имот, нито да е учредил вещно право на
ползване върху същия на друго лице, нито трето лице, ползвател на
облигационно основание, да е сключил договор с ищеца за доставка на
топлинна енергия за процесния имот и период.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да са е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При
кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че
монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на
изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна
енергия. Начислените при ищеца количества потребена топлинна енергия са
съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при
спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото
разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба № 16-
334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи
по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по
изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на
ответника са начислени сметките за процесния период.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на
реално потребеното количество топлинна енергия за процесния период от
........................., при съобразяване с изравнителните сметки, е в общ размер на
.......................... Ищецът претендира сума в по-малък размер – ............... лв.,
поради което и с оглед диспозитивното начало в процеса, искът е основателен
и следва да се уважи изцяло.
По възражението на ответника, че не дължи претендираните суми, тъй
3
като е отразял тръбите в апартамента си и няма отоплителни тела, съдът
намира следното:
От приетите по делото писмени доказателства, както и от заключението на
вещото лице по СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като
пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че през
процесния период в процесния имот в действителност всички радиатори са
демонтирани и затапени, като начислената ТЕ за отопление на имот е за един
брой щранг-лира. Представеният от ответника с възражението по чл. 414 ГПК
топлинен отчет от ...................... съгласно който и лирата е затапена, се отнася
за период след процесния, а именно от ........................ . В последния топлинен
отчет за процесния период – този от .................... за периода от .................... е
удостоверено, че единствено радиаторите са демонтирани и затапени. Същото
се установява и от заключението на СТЕ.
Неоснователни са и възраженията на ответника, че ищецът е начислил по-
голяма сума за подгряване на вода – БВГ. От заключението на СТЕ и от
приетите по делото писмени доказателства се установява, че за процесния
период начислената ТЕ за БГВ е въз основа на отчетите на 2 бр. топли
пломбирани водомери, отчитани след края на отоплителния сезон от ФДР – на
................. които са подписани от клиента – ответника по делото, като
изчисленията са извършени в съответствие с Наредбата за топлоснабдяването.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани както писмени доказателства, така и СТЕ, от които се установява,
че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за
исковия период от ......................... начислената цена за предоставената услуга
дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на ........................,
поради което и искът се явява изцяло основателен.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са
приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
(на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
4
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл.
32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2022 г. и 2023
г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да
се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на
......................... не е предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът
може да иска изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Изискуемостта на
вземането обаче няма за пряка последица неговото забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В конкретния случай, предвид липсата на
определен падеж за изпълнение на задължението в самия договор, ответникът
би изпаднал в забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в момент,
предхождащ подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
поради което съдът намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски в настоящото производство са в размер от .....................,
представляващи заплатена държавна такса, възнаграждение на вещо лице по
СТЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8
ГПК. Дължимите разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
21503/2024 г. по описа на СРС, 119 състав, са в размер на ..................... лв. – за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл.
78, ал. 8 ГПК.
5
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, такива обаче не се
претендирани от ответника, като по делото няма данни и разноски да са били
направени от него.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Б. А.
С., ЕГН ********** дължи на ........................., ЕИК ........................ на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ, сумата от
......................., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – ....................., находящ се в ............................., абонатен №
........................ за периода от ........................., ведно със законната лихва от
..................... до плащането, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21503/2024 г. по описа на СРС, 119
състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Б. А.
С., ЕГН ********** дължи на ........................., ЕИК ........................ на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ сумата от
........................, представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за
топлоснабден имот – ....................., находящ се в ............................., абонатен №
........................ за периода от ........................., ведно със законната лихва от
..................... до плащането, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21503/2024 г. по описа на СРС, 119
състав.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване на установено, че Б. А. С., ЕГН ********** дължи на
........................., ЕИК ........................ сумата от ................... лв.,
представляваща лихва за забава в плащането на главницата за топлинна
енергия за периода от ...................... г., както и сумата от ......................,
представляваща лихва за забава в плащането на главницата за разпределение
на топлинна енергия за периода от ........................, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 21503/2024 г.
по описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. А. С., ЕГН ********** да
заплати на ........................., ЕИК ........................, съобразно уважената част от
исковете, сумата от ..................... лв., представляваща разноски в заповедното
производство по ч. гр. дело № 21503/2024 г. по описа на СРС, 119 състав,
както и сумата от ....................., представляваща разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на .................... като помагач
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7