РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. Бургас, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. П.
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100502186 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на В. А. П. –ответник
по гр.д. № 725 /2020 год. по описа на Бургаския районен съд против
решение № 260160/18.10.2022 год. постановено по същото дело ,с което е
извършена делбата между съделителите И. П. и В. П. по отношение на
допуснатия до делба недвижим имот в гр. Б****,чрез изнасянето му на
публична продан и разпределение на получените суми при равни квоти ,като
решението се обжалва в частта ,с която съдът осъдил въззивника да заплати
на И. П. сумата от 204,41 лв. –представляващи припадата се на ответника
част от задължение в общ размер от 408,82 лв. за заплатената от ищцата в
полза на „***** „АД стойност за топлинна енергия за делбения имот и такса
за отчет и дялово разпределение за периода от 09.09.2019 г. до 08.06.2022 г.
,ведно със законната лихва от предявяване на претенцията – 12.07.2022 г. до
окончателното й изплащане
Въззивникът изразяват недоволство от решението , като счита
същото за неправилно и необосновано,постановено при процесуални
1
нарушения .
Счита се ,че първоинстанционният съд неправилно е приел за
съвместно разглеждане претенцията по сметки на ищцата,въпреки ,че същата
не касае подобрения в процесния имот и сумата по нея не е увеличила
стойността на имота .След приемане на тази претенция съдът е указал на
ответната страна да уточни своята претенция по сметки ,но е дал твърде
кратък срок за представяне на доказателства ,а ответникът е бил
възпрепятстван поради здравословни проблеми ,а и поради отдалечеността
на местожителството му .Още повече ,че не е имало процесулна пречка
фактите да се установят и с гласни доказателства , но съдът не е дал нужните
указания в тази връзка .
Затова се моли за отмяна на решението ,тъй като са нарушени правата
на защита на ответника ,както и поради произнасянето по недопустимата в
това производство претенция на ищцата .Евентуално се настоява за даване на
възможност да бъдат представени доказателства за установяване на
предявената от ответника претенция по сметки .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ответник в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК чрез
процесуалния си представител оспорва въззивната жалба .Подчертава се ,че
непротиворечива е съдебната практика ,че във втората фаза на делбата е
допустимо приемането на облигационни искания на съделителите ,които са
свързани със съсобствеността ,имат връзка с общността ,предмет на делбата
,поради което и правилно е прието от районния съд ,че са налице
предпоставките за уважаване на предявената от ищцата претенция по
смисъла на чл. 30 ал. 2 ЗС/цитира се и съдебна практика
Моли се за потвърждаване на решението .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Производството е за делба ,като се намира във фазата по
извършването й .С влязлото в сила решение от 18.10.2022 г. по гр.д. №
725/2020 г. по описа на БРС е извършена делбата между съдебителите
2
съделителите И. П. П. и В. А. П. по отношение на допуснатия до делба
недвижим имот в гр. Б****-апартамент на площ от 51,07 кв.м.,чрез
изнасянето му на публична продан и разпределение на получените суми при
равни квоти.Със същото решение се е произнесъл и по предявените по реда
на чл. 346 от ГПК от И. П. претенции по сметки и е осъдил В. П. да й
заплати 204,41 лв. – представляващи припадаща се на ответника – въззивник
част от задължение в общ размер от 408,42 лв. за заплатена в полза на „*****
„АД стойност на топлинна енергия за делбения имот,формирана от
стойностите на енергията , отдадена от сградната инсталация от
отоплителното тяло-щранг и такса за отчет и дялото разпределение за
периода 09.09.2019г.зо 08.06.2022 г. ,ведно със законната лихва от
предявяване на претенцията в първото заседание след допускането на делбата
– 12.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата ,на осн.чл. 30 ал. 2 ЗС .
Решението е атакувано именно в частта ,с която съдът се е произнесъл по
претенцията по сметки ,като във въззивната жалба се прави оплакване за
недопустимост на решението ,тъй като претенцията не касаела подобрения в
процесния имот и сумата по нея не е увеличила неговата стойност .Твърди се
,че претенцията не е следвало да бъде приета за съвместно разглеждане в
делбеното производство ,а е следвало да бъде евентуално предмет на
друго,облигационно производство .Довод за недопустимост на решението е
развит чрез позоваване на процесуална възможност за предявяване на
претенции по сметки единствено на тези ,които имат пряка и непосродствена
връзка с опазването на имота и/или увеличаване на неговата стойност,а не и
за разходи ,направени за битово потребление.
Доводите са неоснователни .
Производството по съдебна делба е особено исково, съдържащо
отклонения от общия исков процес с оглед това да се прекрати
съсобствеността и всички отношения между съсобствениците, свързани с нея.
Затова нормата на чл. 346 от действащия ГПК/аналогична с чл. 286 ГПК/отм./
дава възможност в първото заседание след допускане на делбата съделителите
да предявят исканията за сметки помежду си, като посочат и доказателствата
си. За разлика от предявяването на иск по общия ред, за предявяване на
исканията по реда на чл. 346 от ГПК е създаден облекчен ред - няма
изискване за писмена форма и препращане към нормата на чл.. 127 и 128 от
3
ГПК. Искането може да се направи и устно в първото по делото заседание
след допускане на делбата, ако всички съделители присъствуват. Изискването
е претенцията да е достатъчно индивидуализирана и конкретизирана с оглед
доказването и защото съдът се произнася по тях с решението, което и относно
исканията по сметки създава сила на пресъдено нещо дори да са направени в
устна форма в съдебно заседание.Основният предмет на делата за делба е
прекратяването на съсобствеността. Във втората фаза на производството е
допустимо приемането на тези облигационни искания на съделителите, които
са свързани със съсобствеността. Законът цели да се ликвидират
едновременно както съсобствеността, така и облигационните отношения,
свързани с нея.С ПП № 7/73 се прие, че съделителите могат да предявят
искания само за вземания, които те имат един спрямо друг във връзка с
подлежащата на прекратяване общност. Тази възможност намира
процесуалната си уредба в чл. 346 от действащия ГПК и цели едновременно с
прекратяване на съсобствеността да се ликвидират и облигационните
отношения между съсобствениците във връзка със съсобствените имоти.
Материално правната й уредба почива на общия принцип на неоснователното
обогатяване. В случаите, когато от съсобственик, който не е владелец на
частите на останалите съсобственици се претендират суми за извършени
разноски за подържане на съсобствения имот, или за извършени подобрения в
такъв имот, отговорността на другите съсобственици е уредена в нормата на
чл. 30, ал. 3 от ЗС, съгласно която всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съобразно частта си. В този смисъл е разрешението,
дадено в т. 5 от ПП № 6/1974 г. Следователно предмет на уреждане в
делбеното производство са именно облигационни отношения във връзка със
съсобствеността.В съдебната практика се приема, че имуществена претенция,
която касае искания по сметки между съделителите, във връзка със
запазването, съхранението или увеличаването стойността на съсобствената
вещ, подлежи на разглеждане в делбата - решение № 710 от 01.12.2003 г. по д.
№ 289/2003 г. на ВКС, I г. о.
Затова и претенцията на ищцата представлява иск по чл. 30 ал. 2 ЗС
,според който всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с частта си и районният съд основателно е приел ,че тази
претенция следва да бъде уважена именно в делбеното производство
,доколкото е редовно предявена и доказана.
4
Що се касае до оплакванията ,че съдът неправилно не е приел
претенцията по сметки на ответника за извършени подобрения в имота ,тъй
като му е дал твърде кратък срок за уточнението й ,следва да се посочи ,че
делбата е особено исково производство, но извън уредените специални
правила, за него важат и общите разпоредби на ГПК. Предявяването на
сметки в делбата е форма на обективно съединяване на искове във втората
фаза на делбеното производство. Преценката за допустимостта на
съединяването на исковете по общото правило на чл. 210 ГПК е правомощие
на първоинстанционния съд. Определението, с което се приемат за
разглеждане имуществени претенции по сметки в делбата, родово подсъдни
на районния съд, не подлежи на инстанционен контрол, дори и когато те не са
свързани с общността. То не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като
не попада в двете групи определения по чл. 274, ал. 1 ГПК /не прегражда
развитието на производството и не е посочено в закона като обжалваемо/,
нито на проверка по повод правилността на решението, постановено по
приетите за съвместно разглеждане обективно съединени искове. Само
нарушението на родовата подсъдност - чл. 103 и чл. 104 ГПК, води до
недопустимост на решението на районния съд по обективно съединен иск,
който е подсъден на окръжния съд като първа инстанция. Затова и
правилността или не на определението на първостепенния съд ,с което не е
приета предявена претенция по сметки от някоя от страните в делбата ,не
подлежи на инстанционен контрол ,доколкото тези претенции могат да бъдат
предявени в отделно исково производство /затова неприемането им в делбата
не е преграждащо / и не преграждат пътя на защита на страната .Ето защо и в
тази част въззивната жалба се явява неоснователна ,при което атакуваното
решение следва да бъде потвърдено .
При този резултат в полза на въззиваемия ищец следва да бъдат
присъдени направените от нея разноски по делото пред настоящата инстанция
на осн.чл. 78ал. 3 ГПК ,които с оглед представените доказателства и списък
на разноските възлизат в размер на 1000 лв. –платено адвокатско
възнаграждение.Възражение за прекомерност на разноските не е направено от
противната страна на осн.чл. 78 ал. 5 ГПК .
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260106/18.10.2022 г. постановено по гр.д.
№ 725/2020 г. по описа на Бургаския районен съд В ЧАСТТА относно
претенциите по сметки на осн.чл. 346 ГПК
ОСЪЖДА В. А. П. ,ЕГН ********** ,с адрес –гр.С**** да заплати на И.
П. П. ,ЕГН **********,с адрес – гр. П***** сумата 1000/хиляда /лева-
разноски по делото пред въззивната инстанция .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6