Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 12.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети май две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
19324 по описа за 2018година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „С.“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление *** иск с правно основание чл. 432 КЗ за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 14077,68лева /след
допуснато изменение в размера му с протоколно определение от 13.05.2019г./, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на влекач «Ман»,
модел18.413 ФЛС с рег. № СА 0857 РХ, настъпили вследствие на ПТП реализирано на
21.12.2017г. около 10,20ч. на АМ Хемус в посока Варна, на около 33км. от София,
причинено по вина на водача на влекач «Ман» с рег. № Р 7738 КА, застрахован при
ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица №
BG/23/117002612873, със срок на валидност до 01.10.2018г., вкл. следните увреждания- счупен кардан, счупени и изкривени диференциали, счупен окачвач за ремарке, два счупени и пробити акумулатора,
изкривено и засукано шаси, 4 броя деформирани гуми и
джанти и други, определящи наличието на „тотална щета“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането- 21.12.2017г. до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът
твърди, че е собственик на влекач «Ман», модел18.413 ФЛС с
рег. № СА 0857 РХ. На 21.12.2017г. товарният автомобил е пътувал от София за
Варна за регистрация в КАТ. Около 10.20часа при движение по АМ Хемус в посока
Варна, на около 33км. от София е настъпило ПТП причинено по вина на водача на
влекач «Ман» с рег. № Р 7738 КА, застрахован при ответника по договор за
застраховка «Гражданска отговорност», полица № BG/23/117002612873. За
настъпилото произшествие били уведомени органите на полицията, които посетили
произшествието и изготвили протокол за ПТП № 1661199. Ответникът като
застраховател на товарния автомобил на виновния водач е бил уведомен от ищеца
за настъпилото събитие на 18.01.2018г., с посочване на банкова сметка ***ие. С писмо от 25.01.2018г. ответното дружество е поискало
представяне на допълнителни документи, което е изпълнено от ищеца на
13.02.2018г. На 12.06.2018г. са били представени и допълнителни такива. На
10.07.2018г. застрахователят е уведомил ищеца, че не е получавал изисканите
документи и прекратява преписката. На 01.08.2018г. ищецът възразил срещу това,
като на 30.07.2018г. получил отказ от застрахователя за плащане на
застрахователно обезщетение. На 20.08.2018г. ищецът бил уведомен, че е
определено застрахователно обезщетение от 922,32лева, плащането на което
получил на 10.09.2018г. Твърди, че в резултат на настъпилото застрахователно
събитие, собственият му товарен автомобил е увреден до степен тотална щета,
доколкото констатираните видими увреждания по него са:
счупен кардан, счупени и изкривени диференциали, счупен окачвач
за ремарке, два счупени и пробити акумулатора, изкривено и засукано шаси, 4 броя деформирани гуми и джанти и други.
Определеното и платено от застрахователя обезщетение е недостатъчно за
поправяне на вредите. Ето защо, претенцията към ответното дружество е за
застрахователно обезщетение в действителния размер на причинените вреди по
товарния автомобил, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
искът се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че към датата на
застрахователното събитие е бил застраховател по договор за Гражданка
отговорност на товарен автомобил влекач «Ман» с рег. № Р 7738 КА, както и че на
21.12.2017г. е настъпило соченото ПТП. Оспорват се обаче обстоятелствата и
механизма на настъпилото застрахователно събитие документирано в протокола за
ПТП, вида и размера на разходите нужни за отстраняване на причинените вреди.
Сочи вина за настъпилото ПТП да има и водачът на увредения автомобил.
Потвърждава, че на 18.01.2018г. ищецът е заявил застрахователна претенция пред
него, както и че на 25.01.2018г. е изискал представяне на документи, част от
които са били представени на 15.02.2018г. На 20.02.2018г. негов представител е
извършил оглед на камиона и опис по щета № 0410-180-0021/2018г., в който били
описани множество увредени детайли. Посочено е, че е нужен допълнителен оглед
след разоборудване на камиона, за което ищецът е бил
уведомен на 28.02.2018г. С писмо от 13.06.2018г. ищецът е посочил адрес, на
който камионът може да бъде повторно огледан, както и лице за контакт, което
обаче се сочи да не е съдействало на застрахователя. Затова, на 04.07.2018г.
преписката е била закрита. По настояване на ищеца е
извършено преразглеждането й и е изготвена калкулация, като на 07.09.2018г. е
наредил плащане на застрахователно обезщетение в размер на 922,32лева,
определено в съответствие с КЗ и Наредба № 24/08.03.2006г., с което счита, че е
изпълнил и задължението си. Затова, оспорва иска по размер като твърди, че
исканото обезщетение е завишено и несъответно на действителния размер на
вредите. Ако пък е налична тотална щета, то сочи да не са представени
доказателства за дерегистрация на МПС, което е причина и да не е правена оценка
на наличните запазени части. Претенцията за законна лихва от датата на
увреждането се оспорва по основание с аргумент, че не е бил надлежно поканен.
Искането е за отхвърляне, респ. редуциране размера на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа.
Ответното дружество в с.з. чрез процесуален
представител оспорва исковата претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на
така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 432 КЗ. Съгласно чл.
432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 КЗ,
т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни
и точни данни за банкова сметка, ***. Съгласно чл. 405 КЗ застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното
събитие в уговорения срок. Срокът не може да бъде по- дълъг от 15 дни, когато
се касае за застраховка гражданска отговорност свързана с притежаването и
използването на МПС.
Следователно, за да
бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие, на което е настъпило
твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са
причинени твърдяните имуществени вреди, съответно размер на разходите нужни за
тяхното отстраняване, вкл. че е налице тотална щета; настъпил падеж на
задължението за плащане на застрахователно обезщетение. Ответникът пък следва
да установи наведените от него положителни правоизключващи отговорността му
възражения по иска, в т.ч., че е изпълнил задължението си да плати дължимото
застрахователно обезщетение, както и възражението си за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Между страните са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите:
-
че между собственика на влекач
«Ман» с рег. № Р 7738 КА и ответника е
налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
«Гражданска отговорност», полица № BG/23/117002612873;
-
че в срока на действие на застраховката е настъпило на 21.12.2017г. ПТП с
участие на застрахования товарен автомобил и този собственост на ищеца, в
резултат на което влекач «Ман», модел 18.413 ФЛС с рег. № СА 0857 РХ е увреден, за което ответникът е уведомен на 18.01.2018г. и е изготвил опис по щета № 0410-180-0021/2018г.;
-
че по щетата застрахователят е платил на ищеца
застрахователно обезщетение от 922,32лева.
Между страните е нямало
спор, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че с
постановление за възлагане на движима вещ от 19.12.2017г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП София, ищецът е придобил собствеността върху влекач «Ман», модел 18.413 ФЛС с рег.
№ СА 0857 РХ, което обуславя извод за материалната му легитимация по така
предявения иск.
Ответникът като
застраховател на увреждащото МПС по полица „Гражданска отговорност“ със срок на
валидност 02.10.2017г. до 01.10.2018г. се явява пасивно легитимиран да отговоря
по така заявения иск.
На първо място,
ответникът е оспорил механизма на ПТП. От ангажираните по делото писмени доказателства
се установява, че на 21.12.2017г. е настъпило ПТП с участието на собствения на
ищеца товарен автомобил и влекач «Ман»
с рег. № Р 7738 КА. За ПТП е съставен протокол № 1661199, в който
е документирано, че при разминаване, водачът на товарен автомобил и влекач «Ман» с рег. № Р 7738 КА не е
осигурил достатъчно разстояние и е ударил в задната част спрелия в аварийна
лента, поради авария влекач «Ман», модел 18.413 ФЛС с рег. № СА 0857 РХ. Описани са видими щети- деформации в
задната част, гума и др. Ответникът е бил уведомен за уврежданията по т. автомобил
на 18.01.2018г. В уведомлението са изложени обстоятелствата, при които е
настъпило ПТП, установените увреждания, посочена е банкова сметка ***,
документи за собственост и снимков материал. С писмо от 23.01.2018г.
застрахователят е поискал представяне на допълнителни документи, съответно
оригинал на представения вече протокол за ПТП, както и уточняване на време и
място за извършване на огледа. На 13.02.2018г. ищецът е подал отговор на това
искане, като отново е уточнил по повод поисканите документи за регистрация, че
превозното средство в момента на ПТП е пътувало към София за регистрация в КАТ.
На 20.02.2018г. застрахователят е извършил оглед и изготвил опис по щета № 0410-180-0021/2018г.
С уведомление от 28.02.2018г. ответното дружество е поискало отново оригинал на
протокол за ПТП, както и уточняване на дата за допълнителен оглед на
автомобила. Отговор е подаден на 02.06.2018г., като е представен заверен препис
от протокол за ПТП, посочено е мястото, на което автомобилът може да бъде
огледан и лице за контакт. С писмо от 10.07.2018г. застрахователят е уведомил
ищеца, че поради непредставяне на нужните документите, преписката по образуваната
при него щета се прекратява. На 16.07.2018г. ищецът е поискал да бъде уведомен
относно решението на застрахователя. С писмо от 30.07.2018г. застрахователят е
уведомил ищеца, че поради липса на оказано съдействие за извършване на
допълнителен оглед назначен с предходния опис, отказва изплащане на
застрахователно обезщетение. Ищецът е
възразил срещу отказа със заявление от 01.08.2018г., като в крайна сметка на
14.08.2018г. е извършен допълнителен оглед и е изготвен опис техническа
експертиза, въз основа на който е определено за изплащане застрахователно
обезщетение от 922,32лева. Плащането на застрахователното обезщетение е
извършено по банков път по посочената от ищеца банкова сметка ***.09.2018г.
За установяване
механизма на настъпване на произшествието, вида на уврежданията и стойността
нужна за отстраняването им, респ. налице ли е тотална щета, по делото е
изслушано и прието заключение на назначена САТЕ, което ведно с разясненията
дадени при изслушването му, съдът кредитира като компетентно дадено и
неоспорено от страните, изготвено въз основа събраните по делото доказателства,
оглед на място, на увредените детайли, проучване на пазара и действащи
нормативни актове в областта на застраховането по повод определяне на дължимото
застрахователно обезщетение. В изпълнение на поставените му задачи в.л.
посочва, че в момента на ПТП, т.а на ищеца е бил спрял в дясна аварийна лента
на автомагистрала Хемус в посока София, на 33км., на около 500м преди тунел
Витиня. В средната лента се е движил застрахованият т.а., който при разминаване
със спрелия го удря в дясна задна част, в резултат на което т.автомобил на
ищеца се е изместил напред и е ударил мантинелата.
В.лице посочва, че уврежданията на автомобила установени при извършения оглед
от застрахователя, изготвения снимков материал и констатираните от самия него
при огледа на т.автомобил, са в зоните на ударите или резултат от деформация и
изместване на увредените детайли. От това в.лице прави извод, че причиняването
им е възможно да е настъпило в резултат на въпросното ПТП.
Анализът на събраните
доказателства обуславя извод, че вината на водача на товарен автомобил и влекач «Ман» с рег. № Р 7738 КА за
настъпване на процесното ПТП категорично е доказана. Установява
се от изготвения протокол за ПТП, че водачът неправомерно е навлязъл в
аварийната лента, при наличие на забранителна пътна маркировка- М1 по см. на
чл. 63, ал. 2 ППЗДвП и в резултат е блъснат от зад
спрелия там т.а собственост на ищеца. Протоколът е подписан и от участниците в
ПТП. В трайната практика на ВКС се приема, че протоколът за ПТП съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК и се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление. Т.е доколкото удостоверените факти касателно
механизма на произшествието не са възприети лично от съставителя, то в тази му
част протоколът не се ползва с материална доказателствена сила. В протокола
обаче са документирани установените увреждания по автомобилите и от
заключението на в.л. по изготвената САТЕ се установи, че тяхното причиняване се
намира в причинно- следствена връзка с въпросното ПТП предвид местоположението
им в зоната на удара и са следствие на деформация и изместване на увредените
детайли в резултат на удара. В протокола за ПТП е документирано, че спирането е
било поради авария, което удостоверяване реално не е оспорвано. Ето защо,
поведението на водача на застрахования при ответника т.а се определя като противоправно. Резултат от него е и причиняването на вреди
на собственото на ищеца МПС. Следва да се има предвид и извършеното от
застрахователя плащане на застрахователно обезщетение, с което същият дефакто е признал ангажиране отговорността му като
застраховател по имуществена застраховка „Гражданска отговорност” на виновния
водач, което колидира с възраженията му относно
механизма на ПТП и твърденията за наличие на основания да откаже плащане на
застрахователно обезщетение. Същевременно,
дължимостта на застрахователното обезщетение не е предпоставена от наличие или не на доказателства за
прекратена регистрация на МПС. И това е така, защото изпълнението на
административната процедура по прекратяване регистрацията на МПС не е
предпоставка за установяване размера на дължимото обезщетение по съдебен ред.
То се явява единствено и само предпоставка за неговото плащане и оттам
поставяне застрахователя в забава. Този извод следва от разпоредбата на
чл.390 ал.1 КЗ, където е посочено, че преди изплащането на обезщетението
определено като тотална щета на МПС, регистрирано в РБългария,
застрахователят изисква от потребителя на застрахователната услуга
доказателство за прекратяване на регистрацията на МПС. Исковата претенция се
явява доказана в своето основание.
Съдът приема за недоказано
направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на увредения автомобил. Доказателствената тежест е
била на ответника, който въпреки указанията на съда, не е ангажирал
доказателства по установяването му. За да е налице хипотезата на съпричиняване
по см. на чл. 51 ЗЗД, нужно е настъпването на вредите да е в причинна връзка с
ПТП и поведението на водача за намаляването им. Принципно не всяко поведение на пострадалия, действие или
бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо
вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се
явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. В случая, липсват
твърдения или доказателства за неправомерно поведение на водача на увреденото
МПС, още повече, че надлежно е документирано в протокола за ПТП, че същият се е
намирал в аварийната лента на автомагистралата поради авария. Това поведение е
правно разрешено. Съобразявайки изложеното, настоящият състав приема, че в
случая не са налице предпоставките даващи основание да се приеме, че е налице
съпричиняване на вредите.
Стойността на труда и
материалите нужна за отстраняване на уврежданията в. лице сочи да е: по средни
пазарни цени към датата на събитието 25696,37лева, по средни пазарни цени на
труд в сертифицирани сервизи и цени на оригинални части към датата на събитието
30065,12лева, а изчислена съобразно Приложения 1-6 към Наредба 24/08.03.2006г.
10037,74лева. Към датата на събитието в.лице сочи, че действителната средна пазарна
стойност на т.а е била 15000лева. Тази стойност бива възприета и от съда, а не
посочената от 14300лева след намаляването й с офертната
цена с 5%, защото този извод в.лице сочи да е базиран на обичайна практика,
чието прилагане обаче е въпрос на воля да конкретно договарящи страни. В.лице е
посочило невъзможност да посочи в процентно отношение запазени части, агрегати
и детайли, мотивирайки се с това, че обективно е невъзможно да се определи
стойност на запазени части, при все че липсват данни относно състоянието на
детайлите, които не са били увредени пряко от удара, понеже привеждането на
автомобила в движение е невъзможно. Но, ако тези детайли не са увредени, то
реализирането им като такива втора употреба би било за цена от 1600лева, след
калкулиране на печалба на търговеца и финансов риск от невъзможност за
реализиране на резервните части и разходи за транспортиране, разоборудване и съхранение на останките от автомобила. Затова
в.лице е посочило, че ако автомобилът бъде продаден на търговец за продажба на
резервни части, то би реализирана цена, за която автомобилът би бил продаден за
скрап. Доколкото липсва категоричност в извода, че незасегнатите пряко от
увреждането части са годни за употреба изобщо, то съдът възприема извода на вещото
лице, че единствено възможното е автомобилът да бъде реализиран за скрап, при
което би могло да се получи цена от 2122,80лв.
При определяне размера на
дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според
която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните
вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на
вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени към датата на
увреждането. Принципът на пълната обезвреда, действащ
и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер
на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията
дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ- възстановителна застрахователна стойност е
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи
пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу
която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и
константната задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и
формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в
новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II
ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО,
определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и
други/. В случая и двете страни в производството са твърдяли
настъпване на тотална щета. Понятието „тотална щета” е легално определено в чл.
390, ал. 2 и касае хипотезата на пълна загуба на
МПС, т.е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишават 70% от неговата действителна стойност. Съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ
преди изплащане на обезщетение определено като тотална щета на МПС регистрирано
в България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователната услуга,
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на МПС, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията
е поради настъпила тотална щета. Според заключението на в.л. сумата нужда за
ремонта на увредената вещ по средни пазарни цени е 25696,37лева, а
действителната му пазарна стойност към датата на застрахователното събитие е 15000лева.
Следователно, стойността на ремонта надвишава със 70 % стойността необходима за
извършване на ремонт и следва да се приеме, че действително в случая е налице тотална
щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Тъй като тези разходи надвишават
себестойността на самото имущество извършването им е икономически неизгодно,
което налага ограничаване на отговорността до пазарната оценка на повреденото
имущество и то след приспадане на остатъчната стойност на запазените части
/така и решение по т.д. № 469/2012г. на ВКС, ІІ ТО/. Наличието на запазени
части от автомобила и тяхната остатъчна стойност, представлява имуществена
полза за ищеца, причинена от вредоносното деяние. И, ако тя не се приспадне, би
се нарушил принципът обезщетението да доведе до изравняване на имущественото
състояние на ищеца преди увреждането, а не да го надвиши. Отново от заключението на в.л. стана
ясно, че не може да се определи в процентно отношение стойност на годни
агрегати, възли и детайли по автомобила, защото извършване на проверка на
тяхната функционалност и годност е невъзможно да се направи, доколкото степента
на увреждане на т.а не позволява привеждането му в движение. Затова и
детайлите, които пряко не са били засегнати от увреждането е невъзможно да се
посочи дали в изправност, което е от значение за определяне стойност, която би
била реализирана от тяхната евентуална продажба. Затова и при липса на
доказателства, че тези части действително са годни за употреба, то няма
основание за приспадане на стойността им посочена от в.лице, в случай че се
приеме същите да не са увредени. Т.е от действителната стойност
на автомобила към датата на увреждането 15000лева, в настоящия случай следва да
се приспадне сумата от 2122,80лева, като стойност, която би могло да се
реализира от собственика на увредената вещ при реализирането й за скрап, и
сумата от 922,32лева, платено вече застрахователно обезщетение. Така исковата
претенция се явява доказана до размера от 11954,88лева и за разликата до пълния
размер от 14077,68лева следва да се отхвърли.
Заявена е и претенция
за присъждане на обезщетение за забава, считано от датата на увреждането-
21.12.2017г. Ответното дружество е твърдяло, че не следва да се присъжда законна
лихва от увреждането, доколкото липсва покана. Това възражение е неоснователно,
тъй като отговорността му за обезщетяване вреди причинени от застрахования е
производна от тази на делинквента. Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ изрично регламентира, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, т. е. застрахователят отговаря за лихвата за забава,
когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата
на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал.
3 КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал.
2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на
отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най- ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви,
считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но тя по силата на
самия кодекс се поема от застрахователя от един по- късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие. Затова в случая
отговорността на застрахователя е възникнала считано от датата на уведомяването
му от увредения за процесното застрахователно събитие- 18.01.2018г., по който
факт страните не спорят. И на основание чл. 429, ал.2, т. 2 КЗ, това
обезщетение за забава е част от дължимото застрахователно обезщетение. В разпоредбата на чл.
497, ал. 1 КЗ е регламентирана дължимостта от застрахователя на законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по- ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Тази норма обаче касае собствената забава на застрахователя по повод
определяне и изплащане на застрахователното обезщетение и тя не е свързана със
забава на застрахования. Разпоредбата на чл. 497 КЗ определя обема на
отговорност на застрахователя с оглед вътрешните му отношения с делинквента и обема регресни
права, и не е свързана с отговорността към третото лице, на което са причинени
вредите /така решение по т.д. № 3137/2014г. на ВКС,
Първо ТО/. Така, следва да се приеме, че ответникът е бил в забава,
поради което и законната лихва се дължи, считано от 18.01.2018г.
По разноските:
Разноски за присъждане
са поискали и двете страни.
Ищецът е представил
списък по чл. 80 ГПК, съобразно който размерът на претендираните разноски
възлиза на сумата от 2505лева, от които 580 лева - платена ДТ, 425лева- депозит
на вещо лице и 1500лева платено адв. възнаграждение, съобразно представен
договор за правна защита и съдействие от 20.12.2018г. Направено е възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът преценява като основателно. Няма
основание обаче за редуцирането му съобразно първоначално заявен размер на
исковата претенция. Минималният му размер определен по чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба
№ 1/2004г. е 952,33лева. Съобразявайки фактическата и правна сложност на спора,
развитие на делото в едно съдебно заседание, съдът приема, че адв.
възнаграждение следва да се редуцира до сумата от 1000лева. Представени са
доказателства за платена за производството ДТ от 580лева. Дължимата такава
съобразно цената на иска е 563,11лева и в този й размер следва да се вземе
предвид при разпределяне отговорността за разноски, защото недължимо платената
подлежи на връщане. Така, съобразно уважената част на исковата претенция и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на 1688,32лева.
На ответното дружество
съобразно отхвърлената част от иска също се следват разноски. Претендирани са такива в размер на 425лева депозит за вещо
лице и 444лева платено адв. възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 01.03.2019г. На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответното дружество
следва да се присъдят разноски в размер на 131,04лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на „С.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата
от 11954,88лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди на влекач «Ман», модел18.413 ФЛС с
рег. № СА 0857 РХ, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 21.12.2017г.
около 10,20ч. на АМ Хемус в посока Варна, на около 33км. от София, причинено по
вина на водача на влекач «Ман» с рег. № Р 7738 КА, застрахован при ответника по
договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № BG/23/117002612873,
със срок на валидност до 01.10.2018г.,
вкл. следните увреждания- счупен
кардан, счупени и изкривени диференциали, счупен окачвач
за ремарке, два счупени и пробити акумулатора, изкривено и засукано шаси, 4 броя деформирани гуми и джанти и други, определящи
наличието на „тотална щета“, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяването- 18.01.2018г.
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за разликата над присъдения размер от 11954,88лева до пълния заявен
размер от 14077,68лева и за присъждане обезщетение за забава за периода от
датата на увреждането- 21.12.2017г. до 17.01.2018г.вкл., на основание чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „С.“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1688,32лева, представляваща сторени по
делото съдебно- деловодни разноски, съобразно уважената част на иска, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД «ОЗК
Застраховане», ЕИК ********* сумата от 131,04лева,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, съобразно
отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: