Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.
Шумен, 17.06.2022г.
Административен
съд – гр. Шумен, в
публично заседание на осемнадесети май две хиляди
двадесет и втора година, в следния състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря Вилиана Р.и в
присъствието на прокурор Данаил Шостак при ШОП,
като разгледа докладваното от административния съдия
АД № 417 по описа за 2021
година на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Съдебното производство е образувано по
искова молба вх.№ 1837/09.08.2021г. по описа на Окръжен съд – гр.Шумен, депозирана от С.В.М. с ЕГН **********,***, срещу
Агенция по заетостта – Дирекция „Бюро по труда“, гр. Шумен, за сумата от 79
300.00 лева, от която 46 800.00 лева – обезщетение при трудоустрояване по
чл.217 от КТ и 32 500.00 лева – обезщетение по чл.219, ал.1 и ал.2 от КТ, в
размер на брутното му трудово възнаграждение /1300.00 лева месечна учителска
заплата/, дължимо за периода 01.07.2019 г. – 01.08.2021 г.
Въз основа на исковата молба, адресирана до Окръжен
съд-гр.Шумен, първоначално е образувано
гражданско дело № 344/2021г. по описа на Окръжен съд-гр.Шумен. С разпореждане №
127/26.08.2021 г. съдия от Окръжен съд-гр.Шумен е оставил исковата молба без
движение, поради нередовности по чл.127, ал.1, т.1, т.4 и т.5 от ГПК и е
предоставил на ищеца едноседмичен срок, за да
уточни кой е ответникът по исковете - Агенция по заетостта (АЗ) – гр. София или
Дирекция „Бюро по труда“ (ДБТ) – гр. Шумен към Агенция по заетостта /и неговият
законен представител; на какво основание
претендира плащане на посочените обезщетения, а именно от АЗ, респ. ДБТ; какво
е основанието за ангажиране отговорността на АЗ, съответно на ДБТ във връзка с
осъществените неправомерни действия от посочените в изложението към исковата
молба длъжностни лица; конкретните факти, от които произтича правото му на
обезщетение на посочените в исковата молба основания - чл.217, респ. чл.219 от КТ; за какъв период от време претендира обезщетение при трудоустрояване по
чл.217 от КТ, в размер на 46 800 лева.
С последващо определение № 386/28.09.2021г.
по посоченото гражданско дело е допусната правна помощ на ищеца по реда на Закона за правната
помощ (ЗПП), а с определение №
417/07.10.2021 г. на същия е назначен процесуален
представител – адвокат К.Ш. от ШАК и му е предоставен нов едноседмичен срок за
изправяне нередностите на исковата молба.
С Молба – допълнение с вх. №
2675/18.10.2021 г. по описа на Окръжен съд – гр.Шумен
процесуалният представител на С.М. е уточнил, че на 05.07.2016 г. е издадено Експертно решение на ТЕЛК, с което на ищеца била определена 33% трайно намалена работоспособност. Същият бил регистриран в ДБТ-Шумен като търсещо работа лице. Ищецът подписал споразумение за
интеграция в заетост и бил насочван към заемане на длъжности, които били
противопоказни за здравето и живота му, и не били съобразени със здравословното
му състояние. На 10.09.2018 г. регистрацията му била прекратена. В резултат
на прекратената регистрация, ищецът останал без осигуровки към НОИ. За един
голям период от време не му била предложена работа, съобразена със здравословното му състояние и му била
прекратена регистрацията, което го лишило от възможност в бъдеще да му се търси
работа и да бъде включван в програми за трудова заетост, въпреки желанието му
да полага труд и да извършва трудова дейност, съобразена със здравословното му състояние.
Предвид горното е отправено искане съдът, на основание чл.45 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), да осъди ответника – Дирекция „Бюро по труда“
– гр.Шумен, представлявана от П.А., да му заплати сумата от 79 300,00
лева, от която 46 800,00 лева – неимуществени вреди /страдание, че бил
безработен и се чувствал непълноценен/ и 32 500,00 лева – имуществени
вреди за периода 01.07.2019 г. – 01.08.2021 г. /размера на брутното трудово
възнаграждение, което би получавал като учител/, както и да възстанови
регистрацията му в Дирекция „Бюро по труда“ – гр.Шумен.
С определение № 462/20.10.2021г. Окръжен
съд-гр.Шумен е приел, че предявените искове за вреди са с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и съгласно чл.1, ал.2, вр. чл.7, ал.1 от ЗОДОВ подлежат на
разглеждане по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, от съответния административен съд по
мястото на увреждането или по настоящ адрес на увреденото лице, поради което е
прекратил производството по гр.д.№ 344/2021г. по описа на ШОС и го е изпратил
по подсъдност на Административен съд-гр.Шумен. Въз
основа на същото е образувано и настоящото административно дело № 417/2021г. по
описа на ШАдмС.
С определение от 23.11.2021г. ШАдмС е освободил С.М. от заплащане на държавни такси по
настоящото адм.д.№ 417/2021г. по описа на ШАдмС, до окончателното му
приключване във всички съдебни инстанции, както и по реда на ЗПП му е назначил повереник – адвокат К.Ш. ***, която да
осъществява правна помощ по същото дело до окончателното му приключване във
всички съдебни инстанции.
С последващо определение от 23.11.2021г. ШАдмС е оставил исковата молба без движение, като е указал
на ищеца: да посочи какви са конкретните действия, бездействия и/или актове на
органи и длъжностни лица на Дирекция
„Бюро по труда“, гр.Шумен, в резултат на които са настъпили претендираните от
него имуществени и неимуществени вреди;
да посочи дали се касае за действия, бездействия и/или административни
актове при или по повод осъществяване на административна дейност; ако се твърдят вреди от незаконосъобразни
действия и/или бездействия - кога са осъществени твърдените незаконосъобразни
действия и/или бездействия и от кои органи или длъжностни лица; ако се твърдят
вреди от административни актове – кои са тези актове и дали същите са
незаконосъобразни или нищожни; като в случай, че се твърдят вреди от
незаконосъобразни актове, да се посочи дали същите са отменени по надлежния
ред; да заяви дали искът му следва да се счита предявен срещу Агенция по
заетостта – гр.София; или поддържа иска срещу първоначално посочения ответник –
Дирекция „Бюро по труда“, гр.Шумен. Със
същото определение съдът е указал на ДБТ-Шумен
да представи по делото писмени доказателства, касаещи регистрацията на ищеца като търсещо работа лице.
С писмо рег.№ ДА-01-31734/29.11.2021г. по
описа на ШАдмС директорът на ДБТ-Шумен
е представил указаните писмени доказателства и информация.
С молба рег.№ ДА-01-3177 от 30.11.2021г. по
описа на ШАдмС ищецът, чрез процесуалния си представител, е уточнил, че
съгласно ЕР на ТЕЛК - Шумен с № 1744/05.07.2016г. е със 33% трайно намалена
работоспособност, като не може да полага тежък физически труд, свързан с
нервно-психическо напрежение, запрашеност, влага, ниски температури. Същият е
регистриран в ДБТ-Шумен и на 16.07.2018г. е сключил Споразумение за интеграция
в заетост, според което трудовият посредник осъществява наблюдение на
изпълнението му при всяка среща с продължително безработно лице и в изпълнение
на индивидуален план за действие, с цел комплексно решаване на проблемите на
безработното лице. Регистрацията на ищеца в ДБТ-Шумен е била прекратена
едностранно на 10.09.2018г. Твърди се, че от сключеното споразумение не става
ясно какъв е индивидуалният подход към С.М. – лице с висше образование,
благородна професия – учител и с трудов стаж. Сочи се, че на 06.06.2018г. на
ищеца е издадено насочващо писмо за заемане на работно място на длъжност „помощник
кухня“, което не е съобразено със здравословното му състояние и образование, и
ищецът не е включван в курсове за работа в кухня. Тези действия са довели до
настъпване на неприятни изживявания, вътрешно страдание, чувство, че не е
оценен, обида, чувство за несправедливост, болка, разочарование, огорчение, че
на човек с благородна професия не е предложена подходяща работа. Твърди се
също, че до ищеца са изпратени и няколко писма, едно от които е с дата
15.06.2018г., в които се сочи, че ДБТ-Шумен се ангажира да извършва активно
трудово посредничество за устройването му на работа. Въз основа на изложеното
се твърди бездействие от страна на длъжностни лица от ДБТ-Шумен за периода от издаване
на ЕР на ТЕЛК до прекратяване на регистрацията на лицето в ДБТ, изразяващо се в
това, че на ищеца не са предлагани трудови дейности, съобразени със
здравословното му състояние и образование, предвид това, че има завършено висше
образование – специалност „Химия“ и преподавателска правоспособност, нито са му
предложени курсове за повишаване на квалификацията или за преквалификация. В резултат на това
последният не е получавал доходи, необходими за неговата издръжка, битови нужди
и лекарства, респективно е претърпял неимуществени вреди, както и имуществени такива,
изразяващи се в пропуснати ползи от доход, който е можел да реализира, ако му е
била предложена работа, съобразена с неговото образование, трудов стаж и
здравословно състояние. Уточнено е също, че периодът на търсените обезщетения е
от 05.07.2016г. до 01.08.2021г., като исковата претенция следва да се счита
насочена срещу Агенция по заетостта – гр.София, по силата на чл.205, ал.1 от АПК.
С молба
рег.№ ДА-01-3178 от 30.11.2021г. по описа на ШАдмС ищецът е отправил искане
съдът да го освободи и от разноски по делото, доколкото вече е освободен от
заплащане на държавни такси на основание чл.83, ал.2 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК. С определението от 07.12.2021г., с което съдът е конституирал страните по
делото и го е насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание, съдът е
отхвърлил искането на ищеца да бъде освободен от заплащане на разноски,
доколкото в настоящото производство не дължи предварителното заплащане на
такива, на основание чл.10 от ЗОДОВ.
Въз
основа на депозираните от ищеца искова молба вх.№ 1837/09.08.2021г. по описа на
ШОС, Молба – допълнение с вх. № 2675/18.10.2021 г. по описа на ШОС и молба
рег.№ ДА-01-3177 от 30.11.2021г. по описа на ШАдмС, съдът приема, че е сезиран
с редовна Искова молба с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с която С.В.М. претендира да бъде осъдена Агенция по
заетостта-гр.София да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи в размер на 32 500,00 лева,
представляващи брутното му трудово възнаграждение, което би получавал като
учител в периода от 05.07.2016 г. до 01.08.2021 г.; както и обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 46 800,00 лева, изразяващи се в неприятни изживявания, вътрешно страдание,
чувство, че не е оценен, обида, чувство за несправедливост, болка,
разочарование, огорчение, че на човек с благородна професия не е предложена
подходяща работа, претърпени в периода от 05.07.2016 г. до 01.08.2021 г. Претендираните
от ищеца имуществени и неимуществени вреди са настъпили в резултат на неправомерни
действия и бездействия на служители на Дирекция «Бюро по труда», гр.Шумен при
Агенция по заетостта – гр.София.
В проведените
съдебни заседания ищецът се явява лично и с адвокат К.Ш. ***, която поддържа предявената и прецизирана искова претенция по основание и размер. След направен отвод от страна на ищеца по отношение на
назначения му повереник, с протоколно определение от 13.04.2022г. на съда адв.К.Ш.
е освободена от възложеното й процесуално представителство на С.М.. С
последващо определение от 28.04.2022г. на същия е назначен нов процесуален
представител по реда на ЗПП – адвокат С.З.-С. ***, която да го представлява до
окончателното приключване на делото във всички съдебни инстанции. В проведеното
на 18.05.2022г. открито съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат С.З.
от ШАК, която в хода на устните състезания и в представени писмени бележки
поддържа исковата претенция, предявена от ищеца.
Ответникът, Агенция по заетостта – гр.София, в проведените открити съдебни заседания се представлява от главен юрисконсулт В. Р., която оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. В
хода на устните състезания и в представени писмени бележки поддържа тезата за неоснователност
на исковата молба, отправяйки искане за нейното отхвърляне.
Прокурорът при Окръжна прокуратура – гр.Шумен изразява становище за неоснователност на исковата претенция и предлага същата да бъде отхвърлена изцяло.
Шуменският административен съд, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът С.В.М. притежава висше
педагогическо образование, със специалност "Химия", видно от
представената от последния Диплома за завършено висше образование серия ОЮ, №
002976, издадена на 08.12.1978г. от Висш педагогически институт – гр.Шумен.
Съгласно представено от последния
Свидетелство за професионална квалификация Серия К-14, № 020732 от 2014г.,
издадено от Център за професионално обучение към „АИКБ Консулт“ ЕООД, същият е
придобил първа степен на професионална квалификация по професия "оператор
на компютър", специалност "текстообработване".
Ищецът е представил и Сертификат
за мотивационно обучение № 844 от 10.07.2014г., за участието му в мотивационно
обучение на тема "Придобиване на умения за представяне пред работодатели за
осигуряване на заетост", издадено от "АИКБ Консулт"ЕООД и
Асоциация на индустриалния капитал в България. Обучението било проведено по
силата на договор № 314-0294-14-23019 от 39.04.2014г., сключен между АЗ чрез
ДБТ-Шумен като възложител и С.В.М. като обучаван.
Съгласно
Експертно решение с № 1744 от заседание № 114 от 05.07.2016г. на ТЕЛК I състав
към "МБАЛ-Шумен"АД, гр.Шумен, на ищеца е определена 33% трайно намалена работоспособност, с дата
на инвалидизация от 28.04.2016г., за срок до 01.07.2019г. В експертното решение
е вписана водеща диагноза "Хипертонично сърце със (застойна) сърдечна
недостатъчност" и общо заболяване "Артериална хипертония гр.II, умерена
степен. Сърдечна форма. Хипетронично сърце СН II ФК. ХОББ I стадий". Посочено е, че за
лицето са противопоказни "тежки условия на труд, нервно-психично
пренапрежение, запрашеност, влага, ниски температури".
Видно от
Служебна бележка изх.№ 60-03-14-51521/29.11.2021г., издадена от Директора на
ДБТ-Шумен, ищецът е бил регистриран като търсещо работа лице в посочената
дирекция в следните периоди: 13.09.1999г. - 21.03.2001г.; 24.01.2003г. -
11.05.2003г.; 01.08.2003г. -16.05.2004г.; 01.01.2005г. - 17.05.2005г.;
01.02.2005г. - 01.08.2005г.; 26.09.2006г. - 17.02.2009г.; 18.02.2009г. -
10.08.2018г. От същата е видно, че
последната му регистрация в ДБТ- Шумен
като търсещо работа лице е в периода от 26.09.2006г. до 10.08.2018г.
По делото
е представен План за действие рег.№
523177/26.09.2006г., съдържащ данни за посещенията на С.М. *** за периода от
05.07.2016г. до датата на прекратяване на регистрацията му на 10.08.2018г.
Видно от същия, в посочения период последният регулярно е посещавал ДБТ-Шумен,
където е бил консултиран от различни трудови посредници. По-конкретно, такива
посещения са документирани на 10.08.2016г., 06.12.2016г., 06.01.2017г., 06.02.2017г.,
08.06.2017г., 04.05.2018г., 15.06.2018г., в рамките на които ищецът е бил
информиран за актуалните към момента предложения за работа. Между посочените
по-горе дати за информиране за свободни работни места, С.М. е бил консултиран и
за възможностите за включването му в курсове по преквалификация, представляващо
друг вид посредническа услуга, целяща подобряване възможностите за реализиране
на заетост на дълготрайно безработно лице. На 07.06.2017г. ищецът е бил поканен
на трудова борса за среща с работодатели за започване на работа, на която не се
е явил. На 08.12.2017г. е бил насочен, а на 11.01.2018г. е бил консултиран
индивидуално с кейс-мениджър и е бил поканен в ателие за търсене на работа,
където не се е явил.
С
Насочващо писмо по образец, адресирано до работодателя "Бору
стил"ЕООД, гр.Шумен, издадено на 06.06.2018г., въз основа на заявка вх.№
469/21.05.2018г. на посоченото дружество, ищецът бил насочен за заемане на
работно място на длъжност "Помощник кухня (без домашен)". Последният
посетил посочения работодател на 06.06.2018г., като, видно от отметката,
направена от представител на работодателя, Т.Г., не бил приет на работа поради
отказ на „Бору стил“ЕООД, мотивиран с извършен подбор между повече кандидати.
На
16.07.2018г. С.М. е сключил Споразумение за интеграция в заетост с ДБТ,
гр.Шумен чрез трудов посредник М.В., по силата на което страните са постигнали
съгласие за предприемане на действия за решаване на проблемите, препятстващи
започването на работа и като краен резултат – преодоляване на състоянието на
продължителна безработица. По силата на същото ДБТ-Шумен се задължила чрез
трудовите си посредници, при идентифицирани проблеми, затрудняващи започването
на работа на лицето, да го насочва към конкретни мерки за преодоляването им, в
т.ч. чрез насочващо писмо към институция/и, предоставяща/и услуги, в
съответствие с конкретните идентифицирани проблеми. Като конкретни проблеми,
затрудняващи започването на работа на продължително безработното лице и
действия за преодоляването им са посочени: недостатъчни умения за избор на
професия, подлежащи на преодоляване чрез насочване към мероприятия по
професионално ориентиране или кариерно консултиране, организирани от ДБТ или
към лицензиран Център за информиране и професионално развитие, със срок на
изпълнение до 10.08.2018г.; както и други услуги от компетентността на АЗ,
изразяващи се в насочване към и/или включване в дейности, свързани с
преодоляване на други възможни проблеми, идентифицирани в рамките на работата с
лицето, чрез консултантския разговор и инструментите на трудовото
посредничество, използвани в ДБТ, със срок на изпълнение до 15.10.2018г.
С Решение
от 13.08.2018г., издадено от П.А. ***, регистрацията на С.М. като търсещо
работа лице била прекратена, считано от 11.08.2018г., на основание чл.20, ал.4,
т.1 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), с мотив, че не е изпълнил
препоръките на трудовия посредник или действията и сроковете в плана за
действие. Цитираното решение било изпратено на ищеца с писмо с известие за
доставяне с обратна разписка, но било върнато в цялост с отметка, че не е
потърсено. Съгласно Протокол № 9 от 07.09.2018г., решението било поставено на
таблото за съобщения за лица с прекратена регистрация в ДБТ-гр.Шумен на
07.09.2018г. Същото било снето от таблото след изтичане на 14-дневен срок, а
именно на 25.09.2018г.
От така установеното от фактическа страна,
съдът, като прецени предпоставките за допустимост и основателност на исковата
молба, с която е сезиран и взе предвид доказателствата по делото и доводите на
страните, достигна до следните правни изводи:
С чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК исковете за обезщетения за вреди от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица, като вид искове за непозволено увреждане, са изключени от
подведомствеността на общите съдилища и се разглеждат по реда на АПК. Съгласно
чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани
или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Дял трети,
Глава единадесета от АПК.
Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за
обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия
адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1
и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите.
Искът за присъждане на обезщетение е
предявен от лице, което твърди, че е претърпяло имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна
административна дейност - незаконосъобразни действия и бездействия
на служители на ДБТ-Шумен към Агенция по заетостта, гр.София - юридическо лице съгласно чл.7, ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта и чл. 2, ал. 2
от Устройствения
правилник на Агенцията по заетостта, в чиято структура е включена ДБТ-Шумен (арг.
от Приложение № 3,
т.23 към чл.25, ал.1 от същия правилник). При това положение исковата молба се явява подадена
от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от
чл. 205 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Сочените като незаконосъобразни действия на служители от ДБТ- Шумен представляват административна дейност,
доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица дейност обхваща
дейността по изпълнение на държавната политика по насърчаване
на заетостта, защита на пазара на труда, професионалното ориентиране и
обучение на възрастни, както и за извършване на посредническа дейност по
информиране и наемане на работа. Предвид изложеното съдът приема, че искът
срещу Агенция по
заетостта – гр.София, с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, е предявен срещу
надлежния ответник и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и
сл. от АПК.
С оглед изложените съображения съдът
намира, че исковата претенция, с която е сезиран, е допустима.
Разгледана по същество, исковата претенция
се явява неоснователна, поради
следните съображения:
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Административната дейност се характеризира с това, че е с подзаконов характер и
правомощията на тези, които я осъществяват, са в изпълнение на нормативен акт.
Според чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността се
характеризира като обективна, безвиновна. В настоящия случай се претендира
обезщетение от незаконосъобразни действия и бездействия на органите на Агенцията по заетостта. За
успешното провеждане на иска за обезвреда по реда на специалния закон, е
необходимо установяване на следния фактически състав: 1. незаконосъобразни
действия или бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на
административна дейност; 2. наличие на вреди от
тях и 3. причинна връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразните действия
и бездействия. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав
не може да се реализира отговорността на Държавата по посочения ред.
Доказателствената тежест за установяване на тези три предпоставки в тяхната
логическа последователност носи ищецът, търсещ присъждане на обезщетението,
като съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъбразността на твърдените от
ищеца действия и бездействия, се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетение. С оглед наведените твърдения в депозираната искова молба,
настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че за да се
ангажира отговорността на ответника на това основание, следва да се установят
незаконосъобразни действия или бездействия, като
законът има предвид фактически такива, отграничавайки ги
от действията по чл. 21, ал. 3 и 4 от АПК, които кодексът приравнява на
индивидуални административни актове.
Ищецът иска Агенция
по заетостта да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 46 800,00 лева,
претърпени в периода от 05.07.2016 г. до 01.08.2021 г. в резултат на
незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Дирекция «Бюро по
труда», гр.Шумен при Агенция по заетостта – гр.София, изразяващи се в неприятни изживявания, вътрешно страдание,
чувство, че не е оценен, обида, чувство за несправедливост, болка,
разочарование, огорчение, че на човек с благородна професия не е предложена
подходяща работа; както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 32500
лева, претърпени в периода от 05.07.2016г. до 01.08.2021г. в
резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Дирекция
«Бюро по труда», гр.Шумен при Агенция по заетостта – гр.София, изразяващи се в
пропуснати ползи, представляващи брутното трудово възнаграждение, което би
получавал като учител в посочения период. В тази
връзка С.М. твърди, че на 16.07.2018г. е сключил Споразумение за интеграция в
заетост с ДБТ-Шумен, според което трудовият посредник осъществява наблюдение на
изпълнението му при всяка среща с продължително безработно лице и в изпълнение
на индивидуален план за действие, с цел комплексно решаване на проблемите на
безработното лице. Намира, че тези задължения са изпълнявани формално, тъй като
ищецът е регистриран в ДБТ-Шумен като търсещо работа лице от 2006г., редовно е
посещавал дирекцията и е осъществявал срещи с трудов посредник, за да бъде
информиран за актуалните свободни работни места (СРМ). Според показанията на
разпитаните свидетели, съответните трудови посредници са предоставяли на ищеца
списък с актуалните СРМ, без да са му предлагани конкретни, подходящи за него
(с оглед квалификацията и здравословното му състояние) СРМ, конкретно за
длъжността „учител“, каквито е имало, видно от приложените подробни справки за
това. Счита се, че трудовите посредници не са упражнили индивидуален подход към
ищеца в качеството му на лице с висше образование, специалност „Химия“,
притежаващо учителска правоспособност. През процесния период са били обявени
свободни длъжности за „учител общообразователен учебен предмет“, но такава
длъжност не е била предлагана на ищеца, не му е разяснявано за какъв учебен
предмет се отнасят тези длъжности и не е обсъждано с него дали е подходящ за
заемането им. Въпреки, че ищецът е твърдял, че притежава учителска
правоспособност, никой от трудовите посредници не му е поискал документ за
това, а ищецът не е знаел, че такъв не е наличен в досието му в ДБТ-Шумен. Сочи
се също, че на С.М. били предлагани само длъжности, които не съответстват на
образованието и квалификацията му и са били неподходящи за него, с оглед
здравословното му състояние и предписанията на здравните органи за
противопоказни условия на труд, обективирани в Експертно решение №
1744/05.07.2016г. на ТЕЛК I при „МБАЛ – Шумен“АД, гр.Шумен.Това ЕР на ТЕЛК е
било представено в ДБТ-Шумен, което е отразено и в План за действие на търсещо
работа лице с рег.№ 523177/2006г. и според него, лицето е с 33% намалана
работоспособност, като за здравословното му състояние са противопоказни тежък
физически труд, нервно-психично напрежение, запрашеност, влага, ниски
температури. Въпреки тези противопоказания, на 06.06.2018г. на същия е издадено
насочващо писмо за заемане на работно място на длъжност „помощник кухня (без
домашен)“, което не било съобразено със здравословното му състояние и
образование и без ищецът да е бил включван в курсове (обучение) за работа в
кухня. Именно тези действия, според ищеца, са довели до настъпване на неприятни
изживявания и вътрешно страдание у него – душевна болка, разочарование и
огорчение, продиктувани от обида и чувство за несправедливост, че не е бил
оценен като човек с благородна професия и не му е предложена подходяща работа
от служителите на ДБТ- Шумен. А в изпратените до ищеца писма, едно от които е с
дата 15.06.2018г., се сочи, че ДБТ- Шумен е посочила, че се ангажира да
извършва активно трудово посредничество за устройването на ищеца на работа.
Освен, че спрямо него не е подхождано индивидуално от служителите на ДБТ-Шумен,
тъй като изискванията му за предлаганите работни места са квалифицирани като
претенции, ищецът счита, че е бил активен в търсенето на работа, но никой не му
е разяснил, че може да посещава трудовите посредници и извън указания му график
за посещения. Поради изложеното счита за доказано по делото, че е налице
бездействие на служителите на ДБТ- Шумен в периода от издаването на решението
на ТЕЛК до прекратяване на регистрацията му в ДБТ-Шумен, изразяващо се в това,
че на същия не са предлагани трудови дейности (работа), съобразени със
здравословното му състояние и образование – висше образование, специалност
„Химия“ с педагогическа правоспособност, в резултат на което е бил лишен от
доходи, необходими за неговата издръжка, битови нужди, лекарства, респективно е
претърпял имуществени вреди от пропуснати ползи от доход, който е можел да
реализира, ако му е била предложена работа, съобразена с неговото образование,
трудов стаж и здравословно състояние.
От събраните писмени
и гласни доказателства се установява, че считано от 2006г. ищецът е бил регистриран като търсещо
работа лице в ДБТ-Шумен, в т.ч. и в периода 05.07.2016г.
до 10.08.2018г., като в рамките на този период е спазвал определения от служителите
на дирекцията график за регулярни посещения. Установява се, че считано от
28.04.2016г. ищецът е 33% трайно намалена работоспособност поради общо
заболяване, удостоверена с ЕР на ТЕЛК от 05.07.2016г., с вписани
противопоказания за труд – тежък физически труд, нервно-психично пренапрежение,
запрашеност, влага, ниски температури. Установява се и, че същият има висше
образование със специалност „Химия“ и притежава педагогическа правоспособност,
както и, че периода от издаване на ЕР на ТЕЛК до прекратяване на регистрацията
му като търсещо работа лице ищецът не е бил устроен на работа със съдействието
на ДБТ- Шумен. На 06.06.2018г. ищецът е бил изпратен в „Бору стил“ЕООД с
насочващо писмо за заемане на длъжността „помощник кухня (без домашен)“, но не
бил назначен, поради направен подбор от работодателя от повече от един
кандидат.
Съдът намира, че от събраните по
делото доказателства не се установяват осъществени неправомерни действия и
бездействия от страна на длъжностни лица на АЗ и в частност – на ДБТ-Шумен.
Съгласно чл.18, ал.1 от ЗНЗ в актуалната му за
казуса редакция, всеки български гражданин, както и всеки гражданин на
друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по
Споразумението за Европейско икономическо пространство или на Конфедерация
Швейцария, който търси работа, може да се регистрира в териториалното поделение
на Агенцията по заетостта. Според чл.18, ал.2 от с.з., търсещите работа лица се
регистрират в една от следните групи: 1. безработни; 2. заети; 3. учащи се, които
желаят да работят през свободното си от учене време; 4. лица, придобили право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България, лица, получаващи
професионална пенсия за ранно пенсиониране по чл. 168 от Кодекса за социално осигуряване,
пенсия за старост в друга държава или пенсия за осигурителен стаж и възраст в
намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване,
които не работят.
Чл.19, ал.1 от ЗНЗ предвижда, че за всяко регистрирано безработно лице се
подготвя план за действие, като в ал.2, т.1 е посочено, че безработните лица,
които търсят работа, могат да ползват правата по чл. 17, ал.
1, т.1-8 от ЗНЗ, а именно: информация за обявени свободни работни места; информация за програми и мерки за запазване и насърчаване на заетостта; посредничество по
информиране и наемане на работа; психологическо подпомагане; професионално ориентиране; включване в обучение на възрастни; мотивиране за активно поведение на
пазара на труда и включване в програми и мерки за заетост и обучение; стипендия за обучение, средства
за транспорт и квартира за времето на обучението.
В чл.26 от ЗНЗ и чл.21 от ППЗНЗ са изброени посредническите услуги, които
регистрираното безработно лице може да ползва, а именно: информиране и/или консултиране на
търсещите работа лица и и изискванията за заемането им; психологическо подпомагане на търсещите работа
лица; мотивиране за активно поведение на пазара на труда и насочване към
подходящи програми и мерки за заетост и обучение; насочване към обучение на възрастни.
Видно от представените по делото Справка от ДБТ-Шумен рег.№
10-03-14-1014-1/29.11.2021г., както и от изготвения по реда на чл.19 от ЗНЗ
План за действие на безработното лице с рег.№ 513177/29.06.2006г., през релевантния за казуса период
от 05.07.2016г. (датата на издаване на ЕР на ТЕЛК) до
10.08.2018г. (датата на прекратяване на регистрацията на ищеца в ДБТ), по
отношение на ищеца, в качеството му на регистрирано безработно лице по смисъла
на чл.18, ал.2, т.1 от ЗНЗ, са предоставени посочените в ЗНЗ и ППЗНЗ
посреднически услуги.
По-конкретно, спрямо същия е
изготвен и попълван план за действие, съобразно изискванията на чл.17, ал.1,
т.1 от ЗНЗ. Видно от този план, в обсъждания период ищецът
регулярно е бил консултиран от трудови посредници в ДБТ, което надлежно е било
документирано в плана с подписите на съответния служител и на търсещото работа лице.
На първо място, ищецът е бил информиран са свободните работни места към
датата на посещението му (което изрично е документирано на дати 08.07.2016г.;
10.08.2016г.; 07.09.2016г.; 07.10.2016г.; 07.11.2016г.; 06.12.2016г.; 06.01.2017г.;
06.02.2017г.; 09.03.2017г.; 10.04.2017г.; 10.05.2017г.; 08.06.2017г.; 10.07.2017г.;
08.08.2017г.; 11.09.2017г.; 08.12.2017г.; 07.02.2018г.; 06.03.2018г.; 04.05.2018г.; 06.06.2018г.;
15.06.2018г.). Нещо повече, наред с
това, на 06.12.2016г., 09.03.2017г., 10.05.2017г. и 11.09.2017г. изрично му е
било разяснено да следи за алтернативни източници на работа, като в т.ч. на
09.03.2017г. му е разяснено да следи обяви в медиите за СРМ, а на 11.09.2017г. -
да следи електронния сайт jobs.bg. Т.е. на С.М. не само му е
предоставяна информация относно свободните работни места, регистрирани в АЗ и в
частност в ДБТ-Шумен, а са му разяснявани и други възможни начини за устройване на работа.
От плана за действие и приложената справка се
установява също, че ищецът е бил консултиран и за възможности за професионално
развитие. Така например, на 06.03.2018г. му е разяснена възможност за включване
в обучение по професия "готвач", но ищецът не пожелал да се включи.
На 08.12.2017г. е бил насочен към индивидуална
консултация от кейс – мениджър по НП"Активиране на неактивни лица",
която е била осъществена на 18.01.2018г., а ищецът е бил насочен за участие в
Ателие за търсене на работа.
На 07.02.2017г. С.М. е взел участие в Ателие за
търсене на работа на тема "Как да търсим работа".
От представените писмени доказателства се
установява също, че при обсъждане на предлаганите му работни места е отчитано
здравословното състояние на ищеца, доколкото, видно от отразеното в плана, на
08.07.2016г. той е представил издаденото му ЕР на ТЕЛК, а при посещенията му на
10.08.2016г.; 06.12.2016г.; 08.06.2017г.; 08.08.2017г.; 09.10.2017г. и 08.12.2017г.;
изрично е документирано, че със същия са били разисквани възможности за трудова
реализация съобразно здравословното му състояние.
В плана за действие и в справката от ДБТ-Шумен е
отразено изрично, че на 06.01.2017г. със С.М. е провеждан разговор за трудова
реализация като химик. Това обстоятелство категорично опровергава застъпената в
писмените бележки на същия теза, че ДБТ не е разполагало с информация за образованието
му. Впрочем, обстоятелството, че в ДБТ е била налична информация за завършеното
образование от ищеца е видно и от предложените на същия работни места извън
исковия период, доколкото от справката на ДБТ става ясно, че на 22.12.2006г.
той е бил насочен към Трето ОУ"Д.Благоев", на 09.09.2009г. е бил
информиран за преподавател към ОУ, с.Дибич, където не бил устроен; на 17.12.2012г. е бил информиран за
възпитател в ПГССХТ, но не е кандидатствал; на 10.12.2014г. е бил насочен към
ПГССХТ като помощник директор по учебната дейност, но не бил одобрен.
Предлагани са му и работни места като лаборант и химик, като за някои от тях не
е кандидатствал, а в случаите, когато го е сторил, не е бил одобрен от
съответните работодатели.
На 16.07.2018г. с ищеца е сключено Споразумение за
интеграция в заетост като продължително безработно лице (регистрирано в ДБТ
повече от 12 месеца - § 1, т.2 от ДР на ЗНЗ), като същият е насочен към групово
мероприятие за професионално ориентиране на тема "Представяне на
работодатели", което той не е посетил.
Или, приложените писмени доказателства
опровергават твърденията на ищеца, че не е бил информиран за СРМ, не му е
предлагана работа съобразно неговата квалификация, както и, че не е било
съобразявано здравословното му състояние с предлаганите длъжности.
В подкрепа на този извод са и показанията на
разпитаните свидетели. По-конкретно, свидетелите Д.З., В.К. и М.В., в чиито
задължения е включено предоставянето на посреднически услуги, сочат, че при
посещенията си в ДБТ-Шумен, където според създадената организация на работа
обслужването е извършвано "на едно гише", ищецът е бил информиран за всички актуални към съответните дати предложения за
работа, в т.ч. и за работни места, съобразени със здравословното състояние на
лицето. Свидетелката В.С., заемала длъжността "психолог" в ДБТ-Шумен
до 2020г., сочи, че в периода на регистрацията на ищеца като безработен е
работила продължително с него по посока мотивиране за работа и подходи за
намирането й, но той е имал ниска мотивация за това, като е поставял високи
изисквания към предлаганите му работни места, несъобразени с неговите знания и
умения към актуалния момент.
Относно издаденото от ДБТ-Шумен насочващо писмо от
06.06.2018г. до "Бору стил"ЕООД, с което ищецът е насочен за
длъжността "помощник кухня (без домашен)", по делото се установи, че
въпросното работно място представлява такова по чл.55а от ЗНЗ, съгласно чийто
текст "за всяко разкрито работно място, на което са наети безработни лица
над 55-годишна възраст, насочени от поделенията на АЗ, на работодателя се
предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за
времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 12
месеца". Това става ясно от показанията на свидетелите П.А. и Д.К. Свидетелите
разясняват, че ищецът е бил насочен към обсъжданото работно място с цел да бъде
устроен на работа, в качеството му на лице, попадащо в обсъжданата в чл.55а от
ЗНЗ категория, както и в качеството му на продължително безработно лице по
смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗНЗ. Заявяват, че високата квалификация на С.М. не
е била пречка за насочването му към въпросното работно място, независимо, че за
същото се е изисквало средно образование, тъй като последният е бил с
регистрация в ДБТ повече от 12 месеца.
Твърденията
на свидетелите кореспондират с разпоредбата на § 1, т.4 от ДР на ЗНЗ, съгласно
чийто текст, "подходяща работа" е работата, която съответства на
образованието и/или квалификацията, и/или професионалния опит на лицето, както
и на неговото здравословно състояние, ако тя се намира в същото населено място
или до 50 км извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт, за
период до 12 месеца от датата на регистрация на лицето в дирекция "Бюро по
труда". След този период "подходяща работа" е тази, която
съответства на здравословното състояние на лицето, ако тя се намира в същото
населено място или до 50 км извън него, при условие че има подходящ обществен
транспорт. Т.е., според цитираната разпоредба, подходяща работа за безработни
лица в първите 12 месеца на тяхната регистрация е тази, която съответства на
образованието, квалификацията и професионалния им опит. След изтичане на 12
месеца от датата на регистрация на лицето обаче, ако същото продължава да е
безработно, служителите на ДБТ не са обвързани с образованието и квалификацията
му при определяне на длъжностите, които са подходящи за него, а следва да се
съобразяват единствено със здравословното състояние на лицето и с
обстоятелството работното място да е в същото населено място или до 50 км извън
него, при условие, че има подходящ обществен транспорт. В случая няма спор, че
предложеното на ищеца работно място в "Бору стил"ЕООД попада в териториалните граници, посочени в цитираната
разпоредба, като последният счита, че същото не е било съобразено със
здравословното му състояние и в частност с предписаните в ЕР на ТЕЛК
противопоказни условия на труд. Съдът намира, че по делото не е установено
ищецът да не може да изпълнява длъжността "помощник кухня (без
домашен)", доколкото според подадената заявка от работодателя с рег.№
469/21.05.2018г. (л.459) е видно, че въпросното работно място се намира в
комплекс "Кьошкове" – хотел и ресторант, гр.Шумен и основните
отговорности за същото са подготвяне на продукти и поддържане на хигиената. Не
са описани конкретни ограничения за здравословното състояние на евентуалните
кандидати, като естеството на длъжността и обявените основни отговорности не
сочат наличие на условия на труд, които попадат в противопоказните такива,
отразени в ЕР на ТЕЛК на ищеца.
От друга страна, служителите на ДБТ са само
посредници между безработните лица и работодателите, като работодателят е този,
който решава дали да назначи определено лице или не. Едно от условията за
сключване на трудов договор е извършването на предварителен медицински преглед
на работника или служителя съобразно естеството на длъжността, за която
кандидатства. Този извод следва от текста на чл.287, ал.1 от Кодекса на труда,
според който, всички работници и служители подлежат на задължителни
предварителни и периодични медицински прегледи, като условията за извършване на
предварителните и периодичните прегледи съобразно характера на работата,
условията на труда и възрастта на работниците и служителите се определят от
министъра на здравеопазването. На основание цитираната законова разпоредба е
издадена Наредба № 2/28.02.1987г. за задължителните предварителни и периодични
медицински прегледи на работниците, като в чл.1 от същата е посочено, че задължителните предварителни медицински прегледи се
извършват с цел да се даде преценка за годността на лицата с оглед на
здравословното им състояние да изпълняват определена професия (длъжност,
производствена дейност), за която кандидатстват, вписана в картата
за предварителен медицински преглед. Това означава, че започването
на работа по трудово правоотношение на конкретна длъжност е предпоставено от
медицински преглед, удостоверяващ годността на съответния работник/служител да
упражнява съответната длъжност. Преценката дали здравословното състояние на
лицето позволява да извършва конкретна трудова дейност се осъществява от
съответни медицински специалисти и наличието на медицинско свидетелство,
удостоверяващо, че лицето няма здравословни противопоказания за упражняване на
конкретната длъжност. С оглед на това, ищецът не би могъл да започне работа на
съответната длъжност, в случай, че условията на труд са противопоказни за неговото
здраве, респективно изпращането му с насочващо писмо до "Бору стил
"ЕООД по никакъв начин не е застрашило неговото здраве, още повече, че при
липсата на отразени в заявката на работодателя данни за условия на труд,
свързани с физическо и психическо пренапрежение, влага, запрашеност, ниски
температури и т.н., няма как трудовият посредник, изготвил насочващото писмо,
да прецени, че такива са налице. В този смисъл са и показанията на свидетелите П.А.
и В.К..
Изложеното обосновава извода, че изпращайки ищеца
с насочващо писмо за заемане на длъжността "помощник кухня (без
домашен)" служителите на ДБТ-Шумен не са нарушили своите задължения, тъй
като с оглед статута на С.М. като продължително безработно лице по смисъла на §
1, т.2 от ДР на ЗНЗ, могат да му предложат и работа, която изисква образование
или професионални умения/опит, които са по-ниски от притежаваните от лицето.
Без значение за този извод е обстоятелството, че при наличие на издадено
насочващо писмо, при евентуален отказ на безработното лице да заеме работното
място, ще му бъде прекратена регистрацията като търсещо работа лице в ДБТ, тъй
като, съгласно показанията на разпитаните свидетели, ако причината за този
отказ е здравословното състояние на същото, удостоверена със съответни
документи, до този резултат не би се стигнало.
Доводите на ищеца, че е бил безработен, докато
друго лице в пенсионна възраст е полагало труд като учител по химия в Профилирана
природоматематическа гимназия "Н.П." - гр.Шумен и Профилирана езикова
гимназия "Н.В." – гр.Шумен, са ирелевантни за преценката налице ли са
осъществени неправомерни действия и бездействия на служителите на ДБТ-Шумен,
тъй като въпросната дирекция, в качеството й на част от структурата на АЗ, има само
посреднически функции между работодателите и търсещите работа лица, но не и
правомощия да назначава безработните лица на съответните длъжности, за които
кандидатстват. В този смисъл, дори и хипотетично други лица да са били
назначени на съответните длъжности в посочените училища със съдействието на
ДБТ-Шумен, това не може да се определи като резултат от неправомерни действия или
бездействия на служители на посочената дирекция. Същия извод следва да се
направи и досежно евентуални длъжности за лица с химическо образование в
търговските дружества "К О" и "М.".
За пълнота следва да се отбележи, че по искане на
ищеца по делото е представен списък с всички длъжности, обявени в ДБТ-Шумен в
периода от 05.06.2016г.-10.08.2018г., ведно със заявленията на работодателите,
съдържащи информация за изискванията, на които трябва да отговарят лицата,
кандидатстващи за тези длъжности. Сред тях се установяват и работни места за
учители с различни специалности. По делото не са ангажирани никакви
доказателства, че служителите на ДБТ-Шумен не са информирали ищеца за тези
работни места. Напротив, от представените писмени доказателства и от
показанията на разпитаните свидетели се установява, че при всяко посещение на
ищеца в ДБТ-Шумен същият е запознаван с всички свободни работни места към
момента. В тази връзка следва да се отбележи също, че свободните работни места
са динамична величина и е напълно възможно някои от тях да са били обявени и
заети в период, попадащ между две посещения на ищеца в ДБТ. Това обаче по никакъв
начин не може да се определи като последица от неправомерно поведение от страна
на служители на посочената дирекция.
В обобщение на изложеното съдът приема, въз основа на
събраните доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, че от същите не се
установява спрямо ищеца да са осъществени сочените от него неправомерни
действия и
бездействия от страна на
служители от ДБТ-Шумен
при АЗ-гр.София. Незаконосъобразно би било това действие или бездействие на орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с
материалноправна или процесуалноправна норма.
Отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ не се презумира от закона, а е в тежест на
ищеца да установи кумулативно изискуемите предпоставки за възникването ѝ.
Предвид изложеното, съдът намира за недоказана първатакумулативно изискуема предпоставка на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразно действие или бездействие на служители на АЗ при упражняване на административна дейност, което е достатъчно основание за
отхвърляне на предявената претенция като неоснователна и недоказана.
Липсата на установени
незаконосъобразни действия и бездействия, осъществени от длъжностни лица и
служители на АЗ изключва необходимостта от извършване на преценка налице ли са реално причинени имуществени и неимуществени вреди, както и съществува ли пряка и непосредствена причинна връзка
между тях и сочените действия и бездействия. Все пак, с оглед изчерпателност
съдът намира за необходимо да отбележи, че ищецът не е доказал съществуването и на тези две предпоставки на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По-конкретно, по делото не са ангажирани никакви доказателства за действително претърпени от С.М. неимуществени вреди, изразяващи се в неприятни изживявания, вътрешно страдание, чувство, че не е оценен, обида,
чувство за несправедливост, болка, разочарование, огорчение, че човек с
благородна професия не е предложена подходяща работа, както и за съществуване
на непосредствена причинна връзка между тях и сочените от ищеца действия и
бездействия. Претендираното от
лицето обезщетение за неимуществени вреди, по своята същност, има за цел да
репарира действително претърпени такива страдания, които в случая не са подкрепени с доказателства. Неимуществените
вреди не могат да се предполагат, и макар и възможна последица, те подлежат на
доказване с всички допустими средства във всеки конкретен случай. Съдът намира,
че ищецът не е ангажирал доказателства, установяващи претърпени от него неимуществени вреди.
Не може да се
приеме, че ищецът е претърпял и имуществени вреди в резултат на сочените от
него действия и бездействия на служители на АЗ. В случая се претендират
пропуснати ползи, изразяващи се в това, че в периода 05.07.2015г.-01.08.2021г.
ищецът не е получил заплата като учител в размер общо на 32500 лева. За да е
налице пряка зависимост между претендираната вреда и конкретните действия и
бездействия, следва същите да се явяват единствената пречка лицето да не е реализирало
доходи като учител в обсъждания период. В случая не може да се приеме, че
нереализирането на тези доходи се дължи пряко и единствено на сочените от
лицето действия и бездействия на служители на ДБТ-Шумен, тъй като от нормите на
ЗНЗ и ППЗНЗ следва, че ДБТ е само посредник при намирането на работа между
работодателите и търсещите работа лица, като преценката дали да наеме или не
определено лице е единствено на работодателя. Обстоятелството, че ищецът има
педагогическо образование е предпоставка, но не и единствено условие той да
работи като учител. Необходимо е да бъде назначен на работа като такъв, което
не е в правомощията на органите на АЗ. За основателността на претенцията за
имуществени вреди следва да е налично бъдещо сигурно получаване на
имуществените облаги и не е достатъчно те да се предполагат. В конкретната
хипотеза претендираните вреди са условни и хипотетични, реализирането им зависи
от редица условия, чието настъпване е бъдещо несигурно събитие. Липсват
основания да се приеме, че ако служител на ДБТ-Шумен беше насочил ищеца за
заемане на работно място в училище, същият е щял със сигурност да започне работа
в това училище и да получи очакваните от
него приходи под формата на трудово възнаграждение.
Следователно, доколкото в настоящото
производство по реда на чл. 203, ал. 3 и 4 от АПК ищецът не установи
кумулативното наличие на предпоставките за реализиране на отговорността на Агенция по заетостта по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, то
исковата му претенция следва да бъде квалифицирана като неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 203 и
сл. от АПК, във вр.с
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
Административен съд – гр. Шумен
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция на С.В.М.,
с ЕГН **********, с
адрес ***, срещу Агенция по
заетостта – гр.София - 1000,
бул. Дондуков № 3, с която на основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ ищецът претендира да бъде осъдена Агенция по заетостта да му
заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени му от
незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Дирекция «Бюро по
труда», гр.Шумен при Агенция по заетостта, в размер на 32 500,00 лева,
представляващи брутното трудово възнаграждение, което би получавал като учител
в периода от 05.07.2016 г. до 01.08.2021 г.; както и да му заплати обезщетение
за неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразни действия и
бездействия на служители на Дирекция «Бюро по труда», гр.Шумен при Агенция по
заетостта, в размер на 46 800,00
лева, изразяващи се в неприятни
изживявания, вътрешно страдание, чувство, че не е оценен, обида, чувство за
несправедливост, болка, разочарование, огорчение, че на човек с благородна
професия не е предложена подходяща работа, претърпени в периода от 05.07.2016
г. до 01.08.2021 г.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България гр. София в 14
(четиринадесет) дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на
чл.138, ал.3, във вр.с чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: