РЕШЕНИЕ
№260164/28.8.2020
гр. Варна, 28.08.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи
състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и осми август две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛЮБОМИР НИНОВ
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 7768/2020 год. на ВРС, намира следното:
Производството
е по ЗЗДН.
Молителката
С.Я., излага в молбата си, че с ответника В.В. са
живеели от 10 години във фактическо съпружеско съжителство и са обитавали общо
жилище в с. Мировяне, общ. София, обл. София, което е
собственост на ответника. Имат едно общо дете, родено през 2011 год. Я. сочи,
че около 26.06.2020 год., когато се прибрал от работа около 19:20 часа,
ответникът след като забелязал на леглото буболечка, се ядосал и започнал да я
обижда като я наричал „свиня, боклук“. Заплашвал я с думите „ти ще умреш от
моята ръка“. В този момент я хванал за носа и започнал да го върти, от което
молителката изпитала болка и го умолявала да я пусне и в опита й да се отскубне
се хванала за гърдите му, при което последвал удар по врата и раменете, шамар
по лицето и силно стискане по челюстта й.
Я.
посочва, че на 29.06.2020 год. около 22:00 часа, в жилището, находящо се в с. Мировяне, е бита от В. с ръце по главата и
тялото, като причината е била, че шкафчето за обувки в коридора било счупено и
стола за бюрото на синът им бил захабен и не са пазили. При отговора й, че ще
го изпере, В. се ядосал, хванал я за косата и й извил врата, след което я
съборил на земята, отново я хванал за косата, изправил я и я ударил в гърба,
като при опита й да се защити, го одраскала по ръката. Той я заплашил с думите
„ти ще умреш от моята ръка“, викал й и я обиждал с думите „боклук, свиня“.
Около 24:00 часа през нощта я изхвърли на стълбището в коридора на къщата и й
казал там да спи.
След
посочените събития, молителката Я. взела най-необходимите вещи за детето и на
30.06.2020 год. напуснала жилището. Посетила Фондация „Асоциация Анимус“ в гр. София, но тъй като при тях нямало към него
момент място, където да остане със сина си, я посъветвали да се прибере в гр.
Варна при майка си, което и тя сторила сутринта на 01.07.2020 год. Същият ден
посетила Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, където била
прегледана и са установени травматичните увреждания, които получила в следствие
на побоя на 29.06.2020 год. Към молбата е приложено медицинско удостоверение №
564/2020 год., видно от заключението на което е, че се касае за кръвонасядания в областта на лицето, гръдния кош, контузия
на гръдния кош, като описаните травматични увреждания са резултат на удари с
или върху твърди, тъпи предмети, които биха могли да бъдат получени по
указаните от молителката време и начин и които в своята съвкупност са
обусловили болка и страдание неопасно за живота.
С
молбата се моли да се предостави на С.Я. защита от домашно насилие, упражнявано
от ответника В.В., като същият се задължи да се
въздържа от извършване на домашно насилие и му се забрани да доближава, както
нея, така и обитаваното от нея жилище в гр. Варна, на по-малко от 100 метра, за
максималния предвиден от закона срок от 18 месеца.
Ответникът,
чрез своя процесуален представител, е подал възражение, в което твърди, че
молбата е неоснователна, като сочи, че насилник в случая е била молителката,
без да навежда конкретни твърдения в този смисъл, а сочейки само, че има
издадена в негова полза заповед за незабавна защита по гр.д. 28019/2020 год. на
СРС.
Молителката е представила декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че следва да постанови решение съобразно становищата на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
На първо място съдът счита, че
молбата е допустима, тъй като при липсата на дефиниция за съвместно съжителство
следва да се приеме, че страните са живели заедно, тъй като липсва спор относно
това обстоятелство, а същото се потвърждава и от показанията на изслушаната по
делото свидетелка, поради което е налице посочената положителна процесуална
предпоставка, обуславяща допустимостта по молба за предоставяне на защита от
домашно насилие.
За доказване на твърденията си
молителката е представила освен упомената вече декларация, така също и
удостоверение за раждане на детето Божидар С., от което е видно ,че двамата с
ответника са родители на същото и съответно се установява приетото и по горе
наличие на съществувало съвместно съжителство на двете страни. Представено е
също така и медицинско удостоверение № 564/2020 г, в което е посочено, че при
преглед на молителката , извършен на 01.07.2020 год. са установени кръвонасядания в областта на лицето, гръдния кош и контузия
на гръдния кош, като посочените травми са характерни за удари с или върху
твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат причинени по посочения при прегледа
от молителката начин, а именно нанасяне на побой. Посоченото съдържание на
доказателството кореспондира с събраните в хода на делото свидетелски
показания, дадени от майката на молителката, която е посочила под клетва, че
дъщеря й е била обект на физическо насилие от страна на ответника многократно,
включително и на 29.06.2020 год., като свидетелката заявява, че е възприела
непосредствено констатираните и от медицинските лица травми по тялото и лицето
на дъщеря си. Посочените две доказателства – медицинското удостоверение и
свидетелските показания на следващо място кореспондират и с представената от
молителката декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, имаща доказателствена сила по
силата на закона.
При това положение съдът намира, че
и трите доказателствени способа установяват в условията на взаимно допълван и
при липса на противоречие осъществяването на твърдяната от молителката фактическа
обстановка, а именно , че на 29.06.2020 год. ответникът й е нанесъл побой като
това му деяние се явява упражняване на форма на физическо насилие спрямо
молителката по смисъла на ЗЗДН и е достатъчно основание да бъдат предприети
мерки за защита на същата от други такива прояви.
Твърденията на свидетелката, че
дъщеря й е била обект на насилие и друг път са относими
към продължителността на прилагане на мерките за защита.
Предвид изложеното съдът приема, че
молбата следва да бъде уважена като се определят подходящи мерки за защита на
молителката, съответстващи и с исканите от нея.
С оглед горното, съдът счита, че
следва да се задължи ответника да се въздържа от упражняване на домашно насилие
спрямо молителката, да му се забрани да я доближава на по-малко от 100 метра,
да му се забрани да доближава на по-малко от 100м и жилището й находящо се в гр. Варна, ****, за срок от 12 /дванадесет/
месеца, като посоченият срок от съдът се намира за достатъчен отношенията между
страните да бъдат регулирани, още повече, че най-вероятно голяма част от тях е
обусловена от съществуващия спор относно упражняването на родителските права по
отношение на общото им дете и режима на личен контакт.
Ответникът следва по искането на ищцовата
страна да бъде осъден да заплати сторените от нея разноски възлизащи на сумата
от 400 лева съгласно представения списък и доказателства.
Ответникът следва да се осъди да
заплати глоба в минималния предвиден в закона размер в размер на 200 лева, както
и да заплати държавна такса по сметка на
ВРС в размер на 50.00 лева.
Ето защо, съдът
Р
Е Ш И
ЗАДЪЛЖАВА
В.С.В. ЕГН ********** *** 5, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо С.Д.Я. ЕГН ********** ***.
ЗАБРАНЯВА
на В.С.В. ЕГН ********** *** 5, да доближава
С.Д.Я. ЕГН **********, и обитаваното от нея жилище в гр. Варна, *****, на по-малко от 100 м. за срок
от 12 /дванадесет/ месеца
ОСЪЖДА В.С.В. ЕГН **********
*** 5, да заплати в полза на С.Д.Я.
ЕГН **********,***, сумата от 400 лева сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА В.С.В. ЕГН **********
*** 5, да заплати по бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС глоба в размер на 200.00 лева, на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА В.С.В. ЕГН ********** *** 5, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС държавна такса в
размер на 50.00 лева, на основание
чл.11, ал.3 от ЗЗДН вр. т.8 от Тарифа 1 към ЗДТТСС.
ДА
СЕ СНАБДИ молителката със заповед за защита след представяне на
доказателства за внесена по сметка на ВРС държавата такса от 5 лв. на основание
т.19, от Тарифа № 1 към ЗДТТСС.
Препис от заповедта да се изпрати на
съответното РУ на МВР, съгласно чл.16, ал.3 от ЗЗДН.
В заповедта следва да бъде вписано
предупреждението за последиците от неизпълнението на същата по чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в едноседмичен срок, който за молителката тече от
днес, а за ответника – от датата на получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: