О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е № 703
град Бургас ,17.04. 2018 година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито
заседание на ................17.04................. през
две
хиляди и осемнадесета година ,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:Пламена Върбанова
мл.с. Сияна Димитрова
при
секретаря..................................................,като разгледа
докладваното
от...съдията Карастанчева................................в..гр.д.
№ 54
по описа
за
2018 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 248 от ГПК и е образувано по
повод молбата на процесуалния представител на въззивника Т.Н.Д. за допълване
на решение №І-11 /01.03.2018 г. год.постановено по настоящото дело в частта му за разноските.
Съдът
на осн.чл. 248 ал. 2 от ГПК е съобщил на насрещната страна за исканото допълване с указание да представи отговор в едноседмичен срок .С писмения си
отговор представителят на въззиваемия
оспорва молбата ,като счита за недоказан факта на плащането на
претендираното адвокатско възнаграждение .Прави и възражение за прекомерност .
Молбата
е подадена в срок и е процесуално
допустима.
Разгледани
по същество същата е неоснователна.
С решението си от 01.03.2018
год. постановено по делото съдът е отменил
атакуваното първоинстанционно решение по
гр.д. № 1428/2017 г. по описа на БРС и
вместо него е постановил ново за извършване на делбата между съделителите чрез
изнасяне на процесния недвижим имот на публична продан .
При описания по-горе резултат съгласно
разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК в полза на въззивника следва да се заплатят от въззиваемия направените по делото разноски ,които
съобразно представения по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК са в размер на 500 лв. –адвокатско възнаграждение
.Възражение за прекомерност на възнаграждението
по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК не е направено от противната страна в срок –когато е представен списъкът по чл. 80 ГПК в последното по делото съдебно заседание ,поради което не може да бъде обсъждано .
Основателно
обаче е възражението на въззиваемата страна ,че в случая не е представено
доказателство за действителното изплащане на уговореното между въззивника и
адвокатския му представител адвокатско възнаграждение. Разноските са направените от
страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71,
ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството. Както се сочи в ТР № 6/2013 г по т.д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС :“Разноските за правна защита са разходи за производството и включват
възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска
услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване.
С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са
договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се
извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване -
така например чл. 78, ал. 1 ГПК регламентира кои от вече заплатените разноски
страната може да претендира в хипотеза на уважен неин иск, чл. 78, ал. 3 ГПК
урежда възможност и за ответника да иска заплащане при отхвърляне на иска на
вече заплатените от него разноски, а чл. 78, ал. 5 ГПК урежда процесуалната
възможност за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение. Следователно
процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са
заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането
им. Този извод не противоречи на установеното с чл. 36, ал. 4 от Закона за
адвокатурата (ЗА), който предвижда отлагане на заплащането на адвокатското
възнаграждение, като го поставя в зависимост от изхода на спора. Страните по
договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от
закона условия, в това число и заплащане на резултативен хонорар, който да бъде
дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход. Тази
свобода в договарянето обаче се свързва единствено с отношенията между клиент и
адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК…… Само, когато е доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в
договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по
силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по
определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които
е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.“
Следователно –заплащането
на адвокатското възнаграждение в брой /както се твърди в настоящия случай
,следва да бъде отразено в договора за правна помощ .По настоящото дело е представен такъв договор ,в който е указан
начина на плащане на адвокатското възнаграждение ,но този договор не е подписан
от клиента-въззивник .Същият е подписал
единствено пълномощното ,представляващо втората част от договора ,с което е упълномощен съответния адвокат да
го представлява по въззивното гражданско дело .Затова са налице единствено доказателства за
пълномощното на явилия се по делото адвокатски представител на
въззивника,но липсват доказателства за действително плащане на претендираната сума за адвокатско
възнаграждение .Затова и съдът счита ,че
не следва да се присъждат разноски в полза на възивника ,поради което
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. А.Г.Г. *** ,в качеството й на процесуален представител на Т.Н.Д.
–въззивник по гр.д. № 54/2018 г. по описа на БОС за допълване на постановеното
съдебно решение № I-11/01.03.2018 г. постановено по
същото дело в частта относно направените от въззивника разноски по
делото
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда и в сроковете по
чл. 248 ал. 3 ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :1.