РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Пловдив, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Пенка Н. Стоянова
в присъствието на прокурора Георги Илиев Пенев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20215300601675 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда № 260046/19.02.2021г. постановена по НОХД №6226/2020г.
по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV–ти н.с, е признал подсъдимия П. К.
Г. за виновен в извършване на престъпление по чл. 270 ал.1 от НК и му е
наложил наказание лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА, което е
отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил задържан, считано от 23.12.2019г. до 27.12.2019г. Срещу
постановената присъда е постъпила жалба от адв. Г.С. – защитник на подс.
П.Г., с която се иска присъдата като неправилна и незаконосъобразна да се
отмени и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска да се измени присъдата
като подсъдимия се освободи от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК или да се намали
наказанието, като се наложи алтернативно предвиденото в чл.270 ал.1 от НК
наказание „глоба“.
В съдебно заседание, подсъдимият П.Г. се явява и поддържа жалбата, а
1
защитникът му – адв. Г.С. заявява, че поддържа искането за изменение на
присъдата в частта за наложеното наказание, като иска налагане на
алтернативно предвиденото наказание глоба. Алтернативно се развиват
доводи за наличието на основания за освобождаване на подс. Г. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл. 78а, ал. 1 от НК. Защитата излага доводи за наличие на множество
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. В последната си
дума подс. Г. иска по-леко наказание – глоба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява
становище за основателност на жалбата и счита, че първоинстанционната
присъда следва да бъде изменена, като на подс. Г. да се наложи алтернативно
предвиденото в чл. 270, ал. 1 от НК наказание глоба вместо лишаване от
свобода. Изтъква се, че подсъдимият е неосъждан и е възстановил изцяло
причинените при ПТП вреди.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери
служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият П. К. Г. е роден на ****г. в гр.П., живущ в гр.П.., на ул.
„З.“ № ***, ет.***, ап.***, българин, български гражданин, със средно
образование, работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подс. П.Г. бил правоспособен водач на МПС категория ‘‘В‘‘ и ‘‘М‘‘ и
притежавал СУМПС № ****, издадено на ****г. от ОДМВР – Пловдив.
На 22.12.2019г., около 20:00 часа подс. П.Г. посетил ресторант „И.“,
находящ се в кв.“Х. С.“ в гр.П. заедно със свои познати и приятели. Там
консумирал алкохол - водка. Тогава се запознал и със свид.И. З.. Някъде след
полунощ , вече в ранните часове на 23.12.2019г., част от компанията решили
да посетят нощно заведение ‘‘П. П. л. к.‘‘, намиращо се в ж.к.‘‘Т.‘‘ в гр.П.
Дотам се придвижили с л.а. марка ‘‘БМВ‘‘, модел ‘‘523И‘‘ с рег. № ****,
собственост на подс. Г.. Автомобилът паркирали на обособен паркинг,
намиращ се в страни (вдясно) от входа на заведението. Там отново
консумирали алкохол, включително и подс.Г.. В хода на забавата част от
компанията си тръгнали. От първоначалната група в заведението останали
единствено подс. П.Г. и свидетелите И. З. и И.Г.. Около 03:00 часа тримата
решили също да си ходят, но пред входа на заведението подс.Г. пожелал сам
да си кара колата. Тъй като видимо бил повлиян от алкохола влязъл в
конфликт по този въпрос със свид.З.. Разпарвията била забелязана от свид.
К.Т. - шеф на охраната на дискотека ‘‘П.‘‘, както и на служителите от
2
охраната към заведението, които се опитали да потушат напрежението между
тях двамата. Те също възприели изявеното на глас желание от подъсдимия да
приведе в движение паркирания странично на входа лек автомобил марка
‘‘БМВ‘‘, модел ‘‘523И‘‘ с рег. № ****. Ето защо свид. Т. подал сигнал до
ОДЧ към 05 РУ при ОДМВР - Пловдив. На този сигнал били изпратени
свидетелите С. П. и К. Н., които били на работа като АП – 452. Те
изпълнявали служебните си задължения, изразяващи се в контрол на
движението на пътни превозни средства съобразно разпоредбите на Закон за
движението по пътищата и проверка редовността на документите на водачите
на пътни превозни средства и документите за техническата изправност на
моторните превозни средства. Продължителността на смяната им била за
времето от 19:00 часа на 22.12.2019г. до 07:00 часа на 23.12.2019г. Двамата
били изпратени на място, където със служебния си автомобил се
позиционирали на ул.‘‘С.‘ в гр.П., непосредствено срещу бирария ‘‘Й.‘‘. От
там имали пряка видимост към мястото, от което л.а. марка ‘‘БМВ‘‘, модел
‘‘523И‘‘ с рег. № *** щял да излезе и да се включи в движението. Около час
по - късно подс. П.Г. се качил на шофьорското място и привел в движение
превозното средство в посока от ул.‘‘Х. К.‘‘ към ул. “С.“ в гр.П. Спътниците
му свид. И. З. и свид. И.Г. също се качили в автомобила, като седнали
съответно: първият - на предна дясна седалка, а вторият - на задната.
Приближавайки кръстовището на ул.‘‘С.‘‘ полицейските служители
включили светлинната и звукова сигнализация на служебния автомобил,
който бил с отличителни знаци по него и препречили пътя на л.а.‘‘БМВ‘‘,
управляван от подс. Г., така че да спре. Независимо от присъствието на
полицейските органи и ясните знаци от тяхна страна, а именно че
възнамеряват да му извършат проверка, подс. Г. не спрял, а напротив - подал
газ, заобиколил полицейския автомобил и минал рязко през тротоара, като се
възкачил на него. След което продължил и преминал с висока скорост през
кръстовището на ул.‘‘С.‘‘ с бул.“О.“ в гр.П., и се насочил в посока от север на
юг. Полицейските служители обърнали автомобила си и продължили да го
следват неотлъчно, като междувременно не спирали да подават звуков и
светлинен сигнали от служебния си автомобил, но подс. Г. продължил да се
отдалечава с все по-висока скорост. За момент свидетелите П. и Н.го
изгубили за момент от поглед. Именно тогава преминавайки през завой на
пътя, водещ на ляво към ул.‘‘Г.Д.‘‘ в гр.П., подс. Г. загубил контрол над
управляваното от него превозно средство и напуснал платното за движение
от дясната му страна. Движението си преустановил след сблъсък с шест
паркирани автомобила встрани от пътя, в които се приплъзнал до
установяването си на място. След това напуснал бягайки в междублоковото
простланство от местопроизшествието, а това сторил и свид.Г.. На място
останал свид. З., който не успял да се измъкне навреме от автомобила „БМВ“.
Горната фактическа обстановка е била установена от
първоинстанционния съд от показанията на разпитаните като свидетели в
хода на съдебното производство К. А. Н., С. К. П., И. Д. З. и И.К. Г., от
3
приложените писмени доказателства – справка за водач/нарушител /л. 23 от
д.п./, протокол за оглед на местопроизшествие /л.24 от д.п./ албум към него
/л.25-36 от д.п./, протокол за оглед на БМВ /л.37-38 от д. п./, справка
съдимост за подсъдимия /л.112 от д.п./, характеристична справка /л.115 от
д.п./, писмо №317р-10226/03.09-20г. от ОДМВР с приложения досежно
длъжностното качество на свидетелите П. и Н. /л.164-174 от д.п./. ПРС е
кредитирал обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните
свидетели като са логични, непротиворечиви и съответстващи по между си и
на останалия събран по делото доказателствен материал.
Анализирайки и съпоставяйки свидетелските показания, обясненията на
подсъдимия и писмените доказателства по делото, първостепенният съд е
стигнал до правния извод, че подсъдимият П.Г. е извършил както от
обективна, така и от субективна страна престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК.
РС – Пловдив е приел, че престъплението е извършено умишлено при форма
на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за
установено следното:
Жалбата на подсъдимия е процесуално допустима, а разгледана по
същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от
въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Г., първата инстанция е
извършила необходимите процесуално-следствени действия, изясняващи
значимите факти относно повдигнатото му обвинение по чл. 270, ал. 1 от НК.
Тази фактическа обстановка не се оспорва и от защитата на подсъдимия, а
присъдата се атакува единствено в частта за съставомерността на деянието,
индивидуализацията на наказанието и приложението на материалния закон.
Въззивната инстанция изцяло възприема анализа на доказателствата,
направен от РС – Пловдив и не намира за необходимо да го преповтаря.
Фактите по делото не се оспорват от страните, не се констатират и
противоречия в тази насока, налагащи тяхното обсъждане. По безспорен
начин е установено, че на 23.12.2019г. подс. Г. е управлявал МПС – лек
автомобил „БМВ 523И“ с рег. № ****в гр. П.. На същия е бил подаден ясен и
недвусмислен сигнал от полицейските служители – свидетелите С. П.и К. Н.
да спре за извършване на проверка. Вместо да стори това, подс. Г. е
продължил движението си до настъпване на ПТП, след което избягал от
автомобила. Именно с тези си действия подс. Г. противозаконно е пречил на
горните две длъжностни лица да изпълнят служебните си задължения и да
извършат проверка на подсъдимия като водач на МПС. Неоснователни са
4
възраженията на защитата за несъставомерност на деянието. Продължавайки
да се движи с автомобила и неподчинявайки се полицейския сигнал да спре за
проверка, подс. Г. ясно е съзнавал, че ще попречи да му бъде извършена
полицейска проверка. Същото се отнася и за бягството му от автомобила след
настъпване на ПТП. Ето защо и правилно ПРС го е признал за виновен по
повдигнатото му обвинение.
Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани
доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е направил
верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност
на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в
мотивите. Въззивната инстанция изцяло споделя правните изводи на първата
инстанция за доказаност на обвинението.
Изводите на първата инстанция по въпросите на чл. 301, ал. 1, т. 1, 2, и
5 от НПК са основани на установените фактически положения, като в
съответствие с тях законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност
на подсъдимия Г. по предявеното му обвинение. Тези изводи за приложение
на закона се споделят и от настоящият състав.
Въззивната инстанция намира, че ПРС правилно е приел, че институтът
на чл. 78а от НК е неприложим предвид наличието на една от пречките на ал.
7 от същия член – деянието е извършено спрямо орган на власт при
изпълнение на службата му. Неоснователни са възраженията на защитата, че в
случая подс. Г. не е попречил на двамата полицейски служители да изпълнят
служебните си задължения и следва да бъде освободен от наказателна
отговорност поради липса на пречки по чл. 78а, ал. 7 от НК. Деянието на подс.
Г. е извършено спрямо полицейските служители С.П. и К. Н., които са органи
на власт и са изпълнявали служебните си задължения. Ето защо в случая е
неприложима привилегированата разпоредба на чл. 78а, ал. 1 от НК.
Жалбата на подсъдимия се явява частично основателна досежно вида и
размера на наложеното наказание и според въззивния съд следва наказанието
една година лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с
изпитателен срок от три години да бъде заменено с глоба в размер на 1000
лева. В нормата на чл. 270, ал. 1 от НК са предвидени две алтернативни
санкции – глоба от 500 лева до 2000 лева или лишаване от свобода до три
години. Изхождайки от всички обстоятелства по случая въззивният състав
намери, че по-подходящата от двете санкции е глоба. Подс. Г. е с чисто
съдебно минало, в млада възраст, с добри характеристични данни, същият е
воннослужещ; възстановил е всички причинени имуществени щети при ПТП
в немалък размер – 11 787,83 лева. При настъпилото ПТП не са пострадали
хора, а пострадалите с материални щети са заявили, че всичко им е
възстановено и нямат претенции. Подс. Г. изрази пред съда искреното си
съжаление за случилото се. При тези установени факти съдът намери за
5
справедливо да избере по-леката от двете алтернативни санкции – глоба от
500 лева до 2000 лева, коригирайки първоинстанционния съдебен акт в тази
част. При индивидуализацията на вече избраната санкция „глоба“, съдът
отчитайки предходните нарушения на подс. Г. като водач на МПС и
обстоятелството, че е употребил алкохол намери, че глобата следва да е
значително над минималния и малко под средния предвиден в закона размер.
Съдът определи наказание глоба в размер на 1000 лева. Според ПОС именно
в този размер наказанието ще постигне целите по чл. 36 от НК и ще бъде
съответно на обществената опасност на деянието и дееца.
Правилно РС – Пловдив е приложил чл. 59, ал. 1 от НК приспадайки
периода на задържане по ЗМВР и НПК спрямо подсъдимия Г., считано от
23.12.2019г. до 27.12.2019г.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда. По изложените по-горе
съображения, Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав счита,
че присъда следва да бъде да бъде изменена в частта за наложеното
наказание, като на подс. Г. бъде наложено алтернативно предвиденото
наказание глоба в размер на 1000 лева вместо една година лишаване от
свобода, отложено с изпитателен срок от три години. В останалата част
присъдата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.334, т.3, вр.с чл.337, ал. 1, т. 1 от
НПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260046/19.02.2021г. постановена по НОХД
№6226/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, 14 н.с, като НАМАЛЯВА
размера на наложеното на подс. П. К. Г. наказание от ЕДНА ГОДИНА
лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ на 1000 /хиляда/ лева глоба.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7