ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 09.02.2021
г.
Административен
съд Русе, 5 състав, в закрито заседание на 9 февруари
през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 269 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал. 1 от ГПК вр. чл.144 от АПК.
Постъпила е молба вх.№ 4143 от
25.11.2020г. от процесуалния представител на жалбоподателя по за допълване на
решение №46 от 23.11.2020г. по адм.д.№296/19г. на АС Русе в частта за
разноските. Претендира осъждането на НЕЛК за сумата 600 лева – депозит за
вещите лица, изготвили назначените по делото експертизи; иска се и определяне
на адвокатски хонорар по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на
600 лв.
Насрещната страна, в срока по чл.248,
ал.2 от ГПК, депозира писмено становище само относно адвокатския хонорар.
Твърди, че не са налице предпоставките по чл.38 от ЗА, тъй като липсват данни
жалбоподателката да попада в някоя от хипотезите на тази норма. В условията на
евентуалност моли съдът да определи адвокатския хонорар в размер на 300 лева.
Искането за присъждане на разноски е
направено своевременно, в срока на обжалване, от страна по делото и е допустимо.
Съдът е бил сезиран с жалба срещу Експертно решение (ЕР) № 0166 от заседание 021 от
01.02.2019 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран
състав по неврологични и УНГ болести. С решение №46/23.11.2020г. решението
на НЕЛК е отменено. В съдебното производство са назначени и приети две
експертизи, като за изготвяне на заключенията, жалбоподателката Ф.Ш.Ф. е внесла
депозит в общ размер 600 лева /стр.53, стр.114 от делото/. Съгласно чл.143,
ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт. Следователно, искането за направените разноски за вещи лица, с
оглед изхода на делото, е основателно и следва да бъде уважено изцяло.
По отношение на искането за
определяне на възнаграждение по чл.38 от ЗА. Видно от приложения договор за
правна защита и съдействие на стр.9 от делото, между Ф.Ш.Ф. и адвокат А.Е. не е
уговорено възнаграждение, а в полето за посочване на такова е вписано
„адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА“. От доказателствата по делото – искане
за удължаване на срока за внасяне на депозит за в.л. поради финансови
затруднения /стр.105/, данни в експертните заключения, се установява, че Ф. не работи
по трудово правоотношение, няма собствени доходи, поради което съдът приема, че
тя е материално затруднено лице. В качеството й на такова и е оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие от адв.Е..
Съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в този случай, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата
по чл.
36, ал. 2 и осъжда
другата страна да го заплати. Съдът намира, че са изпълнени предпоставките на чл.38,
ал.2 от ЗА – оказана е безплатна правна помощ на материално затруднено лице в
съдебно производство, в което насрещната страна е осъдена за разноски, поради
което следва да бъде определено възнаграждение на адв.Е. по реда на относимата
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Доколкото адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА се определя с
постановяване съдебния акт по делото, с който „насрещната страна е осъдена за
разноски“, следва да се приложи разпоредбата на чл.8 от Наредба №1/2004г. в
действащата към 23.11.2020г. /датата на постановяване на решението по делото/
редакция. Към този момент в разпоредбата липсва определено адвокатско
възнаграждение за дела по Закона за здравето, не се касае и до дело с определен
материален интерес. Поради това възнаграждението се определя на осн. чл.8, ал.3
от Наредба №1 – „За процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2,
възнаграждението е 500 лв.“ Предвид определеното в абсолютен размер
възнаграждение, съдът намира че на адвокат А.Е. следва да й бъде определено
възнаграждение за оказаната на Ф.Ш.Ф.
адвокатска помощ по адм.д.№296/2019г. в размер на 500 лева.
С оглед на горепосоченото и на
основание чл. 248, ал. 1 и ал. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл.8, ал.3 от ГПК и чл.24 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА решение №46 от 23.11.2020г. по
адм.д.№296/19г. на АС Русе в частта за разноските, като постановява:
ОСЪЖДА Националната експертна
лекарска комисия да
заплати на Ф.Ш.Ф., ЕГН**********,*** сумата 600 /шестстотин/ лева – разноски по
адм.д.№296/19г. на АС Русе за изготвяне на експертизи.
ОСЪЖДА Националната експертна
лекарска комисия да
заплати на адвокат А.Е., ЕГН**********,*** сумата 500 лева – адвокатско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване
пред ВАС в 7-дневен срок от съобщението му на страните.
СЪДИЯ: