Решение по дело №116/2021 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 юли 2021 г. (в сила от 21 юли 2021 г.)
Съдия: Албена Стефанова Стефанова
Дело: 20217250700116
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 май 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

80                            05.07.2021 г.                 град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд- гр.Търговище,                       

на осми юни        две хиляди двадесет и първа година,

в публично съдебно заседание, в следния  състав:

                    

                                                                Председател -  Албена Стефанова

 

Секретар – Стоянка Иванова,

       като разгледа докладваното от председателят административно дело № 116 по описа за 2021 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на Глава десета, раздел І от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС.

         Образувано е  по жалба на „ ХАККИ ФУУДС“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция: гр.Търговище, ул. …….., представлявано от Х. Г. Х., подадена чрез адвокат Ц.И. ***, с посочен по делото съдебен адрес:***,офис 101 срещу Заповед № 95-ФК/21.04.2021г. издадена от Кр. А. А.-Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „ ХАККИ ФУУДС“ ЕООД,гр.Търговище на основание чл.186,ал.1,т.1,б. „а“ от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка-запечатване на търговски обект: заведение за бързо хранене, находящ се в гр.Търговище, ул. „Сюрен“ №…, стопанисван от  дружеството и на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС е наложена забрана за достъп до търговския обект за срок от 14 дни.

      В жалбата като основания се навеждат липса на мотиви и противоречие със закона. Излагат се доводи, обосноваващи недоказаност на изложената в оспорената Заповед фактическа обстановка. Моли се оспорената Заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

         В съдебно заседание оспорващото дружество не изпраща представител. Постъпила е молба от процесуалния му представител адвокат  Ц.И. ***, в която се излага становище за поддържане на жалбата. Моли се същата да бъде уважена.

         Ответникът по оспорването – Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в съдебно заседание не се явява. Представлява се от гл.юрисконсулт М. Д., която излага становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, обосноваващи  наличието на материалните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка /ПАМ/ и мотивираност на оспорения акт, в т.ч. и по отношение на срока на наложената ПАМ. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното:

На 15.04.2021г., при извършена проверка от служители на ТД на НАП на търговски обект по смисъла на пар.1, т. 41от ДР на ЗДДС – заведение за бързо хранене, в което се предлагат основно дюнери, находящо се в гр.Търговище, ул. „Сюрен“ №…, стопанисвано от „ ХАККИ ФУУДС“ ЕООД гр.Търговище било установено, че при извършена контролна покупка на два броя дюнери за сумата от 8.00 лева, платена в брой от М.Д. Г. -инспектор по приходите от страна на търговеца не е издадеден фискален касов бон  от наличното  и работещо в обекта фискално устройство, модел DEIZI, №4476984/31.03.2021г. с изградена дистанционна връзка с НАП. В хода на проверката е установена разлика в касовата наличност в размер на 32.60 лева.

Резултатите от проверката са отразени в констативен протокол,  съставен на основаниe чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК- Протокол за извършена проверка №  0434312/15.04.2021г.

 За констатираното нарушение- неспазването на реда за издаване на касова бележка  за нарушение на чл.25. ал. 1, т.1, във вр. с ал.3, във вр. с чл.3, ал.1 от  Наредба Н- 18/2006г. на основание чл.186, ал.1,т.1,б „а“ от ЗДДС Началникът на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП  на 21.04.2021г. е издал оспорената Заповед № 95-ФК/21.04.2021г. С посочената Заповед на дружествоХАККИ ФУУДС“ ЕООД,гр.Търговище, на основание чл.186,ал.1,т.1,б. „а“ от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка-запечатване на търговски обект: заведение за бързо хранене, находящ се в гр.Търговище, ул. „Сюрен“ № .. стопанисван от  дружеството и на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС е наложена забрана за достъп до търговския обект за срок от 14 дни.

В Заповедта, като мотиви за определяне на продължителността на срока от 14-дни на принудителната административна мярка, органът е изложил следните фактически обстоятелства: установена разлика в касовата наличност от 32 .60 лева и местоположението на обекта в близост до търговски център.

Заповедта е връчена на представителния орган на дружеството на 29.04.2021г.

Жалбата на „ХАККИ ФУУДС“ ЕООД,гр.Търговище срещу горепосочената заповед е подадена в Административен съд-Търговище на 05.05.2021г. с вх.№ 5189 чрез органа издал оспорения акт.

Видно от приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г.   на изпълнителния директор на НАП, началниците на отдел „Оперативни дейности“ са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл.186 от ЗДДС.

За описаното в оспорената Заповед нарушение  -неиздаване на фискален касов бон /ФКБ/ за извършена покупка на два броя дюнери за сумата от 8.00 лева на  „ХАККИ ФУУДС“ ЕООД гр.Търговище е съставен АУАН №F  610795/06.05.2021г. за нарушение на чл.25, ал. 1, т.1 от  Наредба Н- 18/2006г.

За констатирано при проверката на 15.04.2021г. нарушение изразяващо се в това, че за разликата в касовата наличност дружеството не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби да регистрира във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми на „ХАККИ ФУУДС“ ЕООД,гр.Търговище е съставен АУАН №F610796/06.05.2021г. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така установеното, съдът намира жалбата за допустима като подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.

 По основателността на жалбата съдът намира следното:

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителния директор на НАП е орган по приходите. Със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г.    на изпълнителния директор на НАП е определено началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на Националната агенция за приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ  по чл. 186 от ЗДДС. По изложените съображения съдът намира оспорената Заповед за издадена от материално компетентно лице, при наличие на законова делегация и надлежно оправомощаване.

В конкретният случай в оспорения акт са изложени  мотиви както относно наличието на предпоставките за прилагане на чл.186,ал.1,т.1,б „а“  от ЗДДС, така и мотиви относно определянето на 14-дневната продължителност на срока, за който се прилага ПАМ. Предвид това, съдът намира оспорената Заповед за издадена при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание и при спазване на чл.186, ал.3 от ЗДДС.

Принудителната административна мярка е наложена след извършен данъчно-осигурителен контрол, чрез проверка в процесния обект от компетентните органи на НАП, за което е съставен и предявен на дружеството Констативен протокол  0434312/15.04.2021г. Събраните при проверката доказателства са описани в протокола и са приложени по административната преписка. Предвид всичко гореизложено съдът приема, че в процеса на издаване на оспорената Заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

 По отношение на съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното:

Съгласно  чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС предвидената в нормата принудителна административна мярка "запечатване на обект" се прилага за нарушение, обективирано в неспазването на реда и начина за издаването на съответен документ за продажба. С чл. 118, ал. 1 ЗДДС е въведено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице, да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаването на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 118, ал. 3 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажбата/доставката на стоки или услуги в търговския обект, по която е заплатено в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Параграф 1, т. 40 ДР ЗДДС легално дефинира понятието "фискално устройство". Задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС е намерило отражение и в издадената от министъра на финансите на основание чл. 118, ал. 4 ЗДДС Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, в чл. 25, ал. 1, т. 1, на която изрично е предвидено задължение на лицата по чл. 3, ал. 1 независимо от документирането с първичен счетоводен документ, да издават за всяка продажба при всяко плащане и фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, изключая изрично изброените в разпоредбата случаи. В случая е безсъмнено, че процесният обект – заведение за бързо хранене, находящ се в гр.Търговище, ул. „Сюрен“ №2    отговаря на легалното дефиниране за търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 ДР ЗДДС. Следователно при извършването на продажби на стоки в него, за търговеца на общо основание е относимо задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, респективно по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Неспазването на посоченото задължение води до избягване на заплащане на данъчни задължения. Издаването на фискален бон приключва с връчването му на клиента по аргумент на чл. 38, ал. 2 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., въвеждащ следното изискване - клиентът е длъжен да съхранява касовата бележка до напускане на търговския обект.

В случая  съдът приема за доказано по делото, че в деня на проверката 15.04.2021г. е извършена продажба-предоставяне срещу заплащане на два броя дюнери за сумата от 8.00 лева, като за извършената покупка от страна на дружеството не е бил е издаден и връчен фискален касов бон на 15.04.2021г., като по делото не бяха ангажирани доказателства   в подкрепа на противното.

По изложените съображения съдът приема, че са налице материалните предпоставки за налагане на ПАМ по  чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. При вземане на решението относно прилагането на ПАМ /дали същата да се приложи/, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, поради което, когато са налице регламентираните в хипотезата на  чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС предпоставки, той е длъжен да приложи предвиденото в нормата запечатване на търговския обект. Предвид изложеното, съдът намира наложените ПАМ-Запечатване на търговския обект и забрана достъп до него за постановени при правилно приложение на материалния закон.

При преценката на срока за прилагане на ПАМ административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, като съгласно чл. 169 АПК съдебният контрол по отношение на избраното от него времетраене на мярката се изчерпва с проверка дали действително е разполагал с оперативна самостоятелност и срокът определен ли е в рамките на закона. В случая, отговорът и на двата въпроса е положителен, като специално относно втората изследвана предпоставка, в случая определения срок от 14-дни на наложената мярка е към средния предвиден в закона чл. 186, ал. 1 ЗДДС размер от 30 дни. Предвид на това, че в хода на проверка е констатирано и друго нарушение, а именно на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, съдът приема срока на ПАМ от 14-дни за  съразмерен и определен  в съответствие с целта на закона

На основание всичко гореизложено, съдът намира оспорената Заповед за законосъобразна. Следва жалбата на „ХАККИ ФУУДС“ ЕООД гр.Търговище против Заповед №95-ФК/21.04.2021г. издадена от Кр. А. А.-Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид  изхода на спора и направеното от пълномощника на ответника искане за разпределяне на отговорността за разноски, на основание чл. 143, ал. 4 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП – Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени в минималния размер от 100 /сто/ лева, съгласно чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и  чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от горното, на основание на  чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, съдът 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ОТХВЪРЛЯ  жалбата  на „ХАККИ ФУУДС“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция: гр.Търговище, ул. ………….., представлявано от Х. Г. Х., подадена чрез адвокат Ц.И. ***, с посочен по делото съдебен адрес:***,офис …. срещу Заповед № 95-ФК/21.04.2021г. издадена от Кр. А. А.-Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „ ХАККИ ФУУДС“ ЕООД,гр.Търговище на основание чл.186,ал.1,т.1,б. „а“ от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка-запечатване на търговски обект: заведение за бързо хранене, находящ се в гр.Търговище, ул. „Сюрен“ №… стопанисван от  дружеството и на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС е наложена забрана за достъп до търговския обект за срок от 14 дни.

 

         ОСЪЖДА „ХАККИ ФУУДС“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция: гр.Търговище, ул. ……., представлявано от Х. Г. Х. да заплати на Национална агенция за приходите-София сумата от 100 /сто/ лева разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.

 

   Препис от решението да се изпрати на страните.

 

                                                    Председател: