Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
гр. Перник, 08.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд–Перник, в открито съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
Слава Георгиева
При секретаря Е. В.***, като
разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 544/2020г. по описа на съда, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена от В.К.П., с адрес ***
против решение № ***от 03.08.2020г. на директор на ТП-П. към НОИ, с
което е отхвърлена жалба против разпореждане № ***от 11.05.2020г. на длъжностно
лице по пенсионно осигуряване и е оставена без разглеждане жалбата против
разпореждане № ***от 01.04.2020г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване.
С разпореждане № ***от 11.05.2020г. на длъжностно лице по пенсионно
осигуряване, считано от 21.11.2017г. е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО, а с разпореждане № ***от 01.04.2020г. на
длъжностно лице по пенсионно осигуряване, считано от 01.04.2020г. е
преизчислена пенсията по реда на пар. 7 от ПЗР на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение.
С жалбата и с депозирана по делото молба се иска в цялост
отмяна на решение № ***от 03.08.2020г. на директор на ТП-П. към НОИ. Счита, че
постановения акт е немотивиран, което е самостоятелно основание за отмяна.
Излага и аргументи, че пенсията е неправилно изчислена в размер, който не
съответства на осигурителния стаж и осигурителен доход.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява заедно с пълномощника му адв. А.А.,***. Поддържа
жалбата и пледира същата да се уважи. Позовава се на заключението на приетата
съдебно икономическа експертиза и на представеното удостоверение за получен
осигурителен доход при работодател ЕТ“***“. Съгласно тях пенсията следва да се
определи в по-висок размер. С тези доводи иска отмяна на решението и връщане на
делото за ново произнасяне от пенсионния орган. Заявява претенция за присъждане
на разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В
указания срок не депозира писмени бележки.
Ответникът по
жалбата-директор ТП-П. към НОИ за представител изпраща в съдебно заседание
юрисконсулт С.***. Оспорва жалбата като неоснователна. Излага аргументи за
законосъобразност на оспорения акт и иска жалбата де се отхвърли. Заявява
претенция за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. В указания срок
депозира писмени бележки.
Административен съд – Перник, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните
и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл. 146 от АПК, намери следното:
По допустимостта:
Жалбата
е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, при спазване на срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на
съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП–П. на НОИ, поради което е процесуално допустима.
По фактите:
Със заявление с вх. № 2113-13-1393 от 21.11.2017г. В.К.П. е
поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Под
описа на документите за осигурителен стаж собственоръчно е декларирал, че
трудовата му книжка е изгубена. Към заявлението са приложени документи за
удостоверяване на осигурителен стаж и осигурителен доход.
На 20.12.2017г. с приложение с вх. 1035-13-3730 е представил още
документи между които и удостоверение обр. УП-3 с изх. № 011 от
19.01.2000г. и удостоверение обр.УП-2 с изх. № 012 от 19.01.2000г., издадени от осигурител ЕТ “***“-гр. С..
С разпореждане № ***от 21.02.2018г. длъжностното лице по пенсионно
осигуряване на основание чл. 68, ал. 1, 2 и ал. 3 от КСО на В.К.П. е отказало
да отпусне лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Посочило е, че периодът посочен в удостоверение обр. УП-3 с изх. № 011 от 19.01.2000г.
не се зачита за осигурителен стаж, тъй като не е потвърден
с първични документи, както и че няма изискуемите се за мъж през 2017г. - 38
год. и 04 месеца осигурителен стаж, а има 31г. 02м. и 00 дни, а по условията на
чл. 68, ал. 3 няма навършена изискуемата се за
2017г. възраст - 66 години.
Против разпореждането е
подадена жалба, по повод на която е направена повторна проверка за изясняване и статута на В.К.П.. Постановено е
разпореждане № ***от 23.05.2018г. на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 99, ал. 3
от КСО е изменено разпореждане № ***от 21.02.2018г. в мотивната част и е
потвърдено в диспозитивната част.
Срещу
това разпореждане П. подава жалба с вх.
№ 2136-13-16-1 от 27.06.2018г. Извършена е нова
преценка на правото на пенсия по чл. 68, ал. 1, 2 от КСО, при която е
установено, че същият има недостигащ
осигурителен стаж - 03 г., 04 м. и 29 дни, както и че няма навършена възраст за
2017г.. Постановено е разпореждане № ***от 28.09.2018г. на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 99, ал. 3 от КСО е изменено
разпореждане № ***от 23.05.2018г. в частта на мотивите и същото е допълнено в
диспозитивната част относно правното основание за отказ на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст като е включен и чл. 68, ал. 1, 2 от КСО във връзка
с чл. 9а, ал. 2 от КСО.
С жалба с вх. № 2136-13-16-14 от 07.11.2018г. П. е
оспорил разпореждане № ***от
28.09.2018г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Постановено е
решение № ***от 07.12.2018г. на директора на ТП на НОИ-гр. П., с което жалбата
е отхвърлена като неоснователна.
Решението на директора на ТП-П. на
НОИ е оспорено по съдебен ред.
Образувано е АД № 5/2019г. по описа на Административен съд-П.. С протоколно
определение от 16.12.2019г. постановено по делото жалбата е оставена без
разглеждане и е прекратено производството.
П.
подава заявление с вх. № 2112-13-125 от 02.04.2019г., с което иска отпускане на
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С разпореждане № 531112 от
05.04.2019г. длъжностно лице по пенсионно осигуряване отпуска лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване.
Успоредно с горното, по силата на съдебно решение №
1244 от 11.07.2019г. постановено по ГР № 409/2019г. е прието за установено, по
отношение на ТП на НОИ, че П. е работил по трудово правоотношение с ЕТ“***“ гр.
С.в периода от 01.01.1992г. до 01.07.1996г. на длъжност: Директор охранителна
дейност, без прекъсване, на пълно работно време и месечно заплащане на
трудовото възнаграждение и това време се зачита за трудов стаж при
пенсиониране.
Въз основа на съдебното решение е
постановено разпореждане № ***от 11.02.2020г. на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване, с което на основание чл. 68, ал. 1, 2 от КСО, считано от
07.08.2019г. до пожизнено на В.К.П. е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст в размер на 588.41лв..
П. оспорва постановеното разпореждане, относно
начален момент на отпускане на пенсията и нейния размер. С
разпореждане № ***от 11.05.2020г. длъжностното лице по пенсионно
осигуряване намира жалбата за основателна по отношение на начален момент на
отпускане на пенсията и считано от 21.11.2017г. до пожизнено на В.К.П. е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 492.72лв.
Преди автоматичното зареждане в
базата данни на информацията с показателите от това последно постановено
разпореждане е постановено разпореждане № ***от 01.04.2020г. (прот, №N02P71) от 07.05.2020г. на длъжностното
лице по пенсионно осигуряване, с което във връзка с §7 от ПЗР на ЗМДВИП/20г. е
извършено служебно преизчисляване на пенсията на П., считано от 01.04.2020г. с
осигурителен стаж след пенсионирането му въз основа на данните от
информационната система/регистрите на НОИ. Това разпореждане е отменено и е
постановено разпореждане № ***от 14.07.2020г. на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване, с което личната пенсия за осигурителен стаж и възраст отпусната на
В.К.П. с разпореждане № ***от 11.05.2020г. въз основа на данните от
информационната система/регистрите на НОИ на основание §7 от ПЗР на ЗМДВИП/20
г. е служебно преизчислена, считано от 01.04.2020 г. с осигурителен стаж след
пенсионирането, с което общият му осигурителен стаж превърнат по чл. 104 от КСО
към трета категория труд възлиза на 40 г., 00 м., и 29 д. ( в т.ч. осигурителен
стаж от втора категория труд - 04 г. 03 м. и 04 д. и осигурителен стаж от трета
категория труд- 34 г, 09 м. и 01 д.).
Недоволен от разпореждане № ***от
11.05.2020г. длъжностното лице по пенсионно осигуряване и от разпореждане №
531121/01.04.2020г. (прот, №N02P71) от 07.05.2020г. П. ги оспорва по административен ред. С
решение № ***от 03.08.2020г.
директор на ТП-П. към НОИ отхвърля жалбата против разпореждане № ***от
11.05.2020г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване и оставя без
разглеждане жалбата против разпореждане № ***от 01.04.2020г. на длъжностно лице
по пенсионно осигуряване.
Предмет на съдебен
контрол в настоящето съдебно производство е решение № ***от 03.08.2020г. директор на ТП-П.
към НОИ.
Горната фактическа
обстановка се възприе от представените документи от административната преписка,
които като неоспорени от страните се ценят като годни доказателства.
В хода на съдебното
производство се допусна изслушване на съдебно икономическа експертиза.
Заключението като компетентно дадено, кореспондиращо напълно със събрания
доказателствен материал и като неоспорено от страните се цени като годно
доказателство. Съдът го кредитира с доверие и въз основа на него ще изгради
изводите по правото.
При горните фактически констатации, настоящият
състав на Административен съд - Перник, прави следните изводи:
По правото:
Предмет на съдебен контрол
в настоящото производство съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО е решението на
Ръководителя на ТП-П. към НОИ. Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган. При издаването му е спазена предвидената в закона форма, съобразно
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. В него са посочени последователно
извършените действия, изложени са
фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа
информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и
подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че
контролиращият административен орган споделя извода на издателя на разпореждане № ***от 11.05.2020г. на
длъжностно лице по пенсионно осигуряване, че пенсията следва да се отпусне от
дата на първото заявление, с което е сезиран, а именно от 21.11.2017г. и че размерът на пенсията е определен при
спазване разпоредбата на чл. 70 от КСО, и при тригодишна база за периода от
01.01.86г.-до 31.12.88г. в „***“ООД, която е по благоприятна. Споделен е и изводът, че за тригодишния
период от 01.01.1993г. до 31.12.1995г. следва да се вземе предвид минималната
работна заплата за страната, а не посоченият в УП-2 изх. № 012 от 19.01.2000г.
доход, тъй като същият е недоказан и нереален.
При тези мотиви е потвърдил разпореждане № ***от 11.05.2020г. на длъжностно лице
по пенсионно осигуряване. По отношение на разпореждане № 531121/01.04.2020г. от
07.05.2020г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване е приел, че към
момента на произнасяне същото е отменено с разпореждане № ***от 14.07.2020г. и
не е налице предмет на обжалване.
В производството по
административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, представляващи основание
за отмяната му. Въз основа на изложеното не се откриват отменителни основания
по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
При
издаването на решението не са налице противоречия с материалноправните
разпоредби и същото е съобразено с целта на закона. Правните разпоредби,
свързани с предпоставките за отпускане и изменение на различните видове пенсии,
както и за определяне на техния размер се съдържат в Кодекса за социално
осигуряване /КСО/ и в подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане. Направените от решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани
и съдът ги кредитира, като съответстващи с доказателствения материал и на
законовите разпоредби.
За
да се придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст трябва да се
провери дали жалбоподателят има навършена възраст, към дата на подаване на
заявлението за пенсиониране, какъв осигурителен стаж има и от какъв общ
осигурителен доход трябва да се определи размера на пенсията.
През 2017г. право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 64 години за
мъжете и при осигурителен стаж 38 години и 4 месеца, изхождайки от разпоредбите
на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Към момента на депозиране на заявлението жалбоподателят е имал навършени 64
години, т.е. възрастта необходима му за придобиване право на пенсия е налице.
Заявлението за отпускане на пенсия е подадено
на 21.11.2017г. и по това заявление пенсионния орган дължи произнасяне. По
отношение на началната дата на отпускане на пенсията се приема, че не
съществува между страните правен спор доколкото и жалбоподателят с жалба, с вх.
№ 1012-13-43 от 18.02.2020г. е поискал същата да се определи от дата на подаване на първото
заявление-21.11.2017г. и съответно с
разпореждане № ***от 11.05.2020г. жалбата е уважена и пенсията е отпусната, считано от дата 21.11.2017г.. Тази дата е в
съответствие и с чл. 94, ал. 1 от КСО. С това разпореждане длъжностното лице е
отменило всички издадени до този момент разпореждания, с които е отказвало
пенсия и съответно отпускало, в определен размер такава за инвалидност поради
общо заболяване и такава за осигурителен стаж и възраст, считано от
07.08.2019г., отпусната с разпореждане № ***от 11.02.2020г..
Между страните не се формира спор относно зачетения
осигурителен стаж. От доказателствата по делото, в т.ч. и от заключението на
съдебно икономическата експертиза
се приема, че жалбоподателят има
изискуемия се за осигурителен стаж за
правото на пенсия. След успешно проведено съдебно производство по чл. 1 от
ЗУТОССР, пенсионния орган е зачел и периода от 01.01.1992г. до 01.07.1996г. за осигурителен стаж положен в ЕТ“***“. Въз
основа на това общият осигурителен стаж превърнат в ІІІ-та категория труд, по
реда на чл. 104, ал. ал. 2 от КСО е 39г., 05м. и 00дни. Същият е правилно изчислен и е над изисуемия
се за правото на пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО.
Основният спорен въпрос по делото се свежда до това правилно ли е определен размерът на отпуснатата на П. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в частта й относно взетия предвид от органите на НОИ осигурителен доход. Жалбоподателят в заявлението за отпускане на пенсия с вх. № 2113-13-1393 от 21.11.2017г. е посочил и избрал период за изчисляване на размера на пенсията от 01.01.1986г. до 31.12.1988г.. Така цитираният тригодишен период е послужил за база при определяне на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, видно от оспореното разпореждане. С това е изпълнено изискването на чл. 70, ал. 4 от КСО за избор. От представеното писмено доказателство – Обр. УП-2, изх. № ФС25-361 от 31.12.2003г., издадено то „***“ООД се установява, че настоящия жалбоподател е получил за три години /за периода от 01.01.1986г. до 31.12.1988г./ 12401.00лв., като същото включва основна заплата, клас, 58 ПМС, ползван платен отпуск и премии. Именно този осигурителен доход за този период е взет предвид и от пенсионния орган. За периода от 01.01.1997г. до 30.07.2017г. осигурителният доход е в размер на 109210.59лв. При този осигурителен доход е изчислен индивидуален коефициент 1,247. При зачетен осигурителен стаж с продължителност 39 г., 05м. и 00 дни пенсията на П. е определена в размер на 448,97 лв. Заключението на съдбно-икономическата експертиза изцяло потвърждава така определения размер и същото в тази му част се кредитира напълно. Въз основа на това се приема, че индивидуалния коефициент е определен правилно като е взет предвид дохода на лицето с внесени осигурителни вноски за периода от три последователно посочени години от последните 15години осигурителен стаж до 01.01.1997г. и средно месечната работна заплата за страната за същия период по броя на месеците за периода и от средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след тази дата до пенсионирането му и средномесечния осигурителен доход за страната след 01.01.1997г. умножен по броя на месеците и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците. Именно това е посочения в чл. 70, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от КСО ред на изчисляване. Съответно доходът, от който е изчислена пенсията е определен като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията е умножен по индивидуалния коефициент на лицето. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.11.2016г. до 31.10.2017г. е 811,27 лв., който доход е оповестен публично и съгласно чл. 70, ал. 3 от КСО служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец ноември 2017г. Този доход е умножен по индивидуалния коефициент на лицето след което е изчислен процента осигурителен стаж като е взето предвид, че за 2017г. коефициента е 1,126 процента, съгласно чл. 11 от ЗБДОО за 2017г.. От изложеното се приема, че пенсионния орган при определяне на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст правилно е приложил разпоредбата на чл. 70, ал. 1 и сл. от КСО /в ред. бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г./ и по този начин е определил пенсията съгласно материалния закон. С оглед на това и не е налице отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
По
аргументите на жалбоподателя касаещи неправилно определен размер на пенсията касателно
общ осигурителен доход се приема, че спорът на страните по делото е дали доходът посочен в УП-2/19.01.2000г. за периода
от 01.01.1993г. до 31.12.1995г., който е в размер на 1925330.00лв. следва да се зачете от
пенсионния орган в този му размер или за този период следва да
се вземе предвид минималната работна заплата за страната. Тези аргументи се приема, че са пряко
свързани с индивидуалния коефициент и касаят 36 месечния базисен период. От
доказателствата по делото е видно, че на жалбоподателя по съдебен ред е признат
за трудов стаж периода от 01.01.1992г. до 01.07.1996г., като труд положен в ЕТ“***“-С., с Булстат ***. Съгласно
чл. 1, ал. 3 от ЗУТОССР по реда на този закон не може да се установява размер
на трудово възнаграждение и на осигурителен доход. От доказателствата по делото
е видно, че ведомостите за изплатени трудови възнаграждения от
заплати от осигурител ЕТ“***“ са изгубени, за което е налице нотариално
заверена декларация от управителя на ЕТ“***“-С. от 14.05.2018г. Това е една от
предпоставките за допустимост на иска по чл. 1 от ЗУТОССР във вр. с чл. 5, ал.
2 от същия закон. От своя страна жалбоподателят пред пенсионния орган надлежно
е декларирал, че трудовата му книжка е загубена/открадната и не може да я
представи. По делото не са налице никакви документи, от които да се направи
извод въз основа на какви автентични документи е издадено УП-2/19.01.2000г.. С
оглед на това и като се съобрази, че в чл. 1 от
НПОС е установено, че пенсиите и добавките към тях се отпускат и изплащат
въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на
Националния осигурителен институт (НОИ), към което се прилагат всички
необходими оригинални документи, а съгласно ал. 3 на чл. 40 от НПОС документите по ал.
1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други
разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд се приема, че
осигурителния доход по това удостоверение е недоказан. Това е така защото в
случаите, когато документите по ал. 3 липсват, намира приложение ал. 5 на чл. 40 от НПОС, която дава
възможност на осигурителите или техните правоприемници по изключение да издават
удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен
доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно
данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. Липсата на изплащателни
ведомости и на трудова книжка води до липса на информация за размера на осигурителния
доход за спорния период от 01.01.1993г. до 31.12.1995г.. Поради това се приема,
че административният орган правилно е
приложил разпоредбата на чл. 40, ал. 7 от НПОС, съгласно която
когато няма данни за осигурителния доход за определен период към датата на
подаване на заявлението за пенсия, размерът на пенсията се определя въз основа
на минималната работна заплата, установена за страната, за съответния период, а
за времето след 31 декември 2002г. - въз основа на минималния месечен
осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по
договори за управление и контрол на търговски дружества. По изложените
съображения се приема, че пенсионния орган правилно е взел предвид за този
период минималната работна заплата за страната, а не посочения в УП
осигурителен доход. С оглед на това доводите на жалбоподателя свързани с това,
че пенсията следва са се определи въз основана на посочения в УП-то
осигурителен доход се приемат за неоснователни.
По
отношение на решението на директора на ТП-П. към НОИ, в частта, с която е
оставена без разглеждане жалба против разпореждане № 531121/01.04.2020г. от 07.05.2020г. в
жалбата и в уточнителната молба не са изложени никакви аргументи за
незаконосъобразност. Към момента на произнасяне това разпореждане е отменено от
длъжностното лице по пенсионно осигуряване с разпореждане № ***от 14.07.2020г.,
тъй като е установено, че не е заредно в програмата разпореждане № ***от
11.05.2020г., а изчисленията са правени въз основа на разпореждане от
11.02.2020г., което е отменено. Разпореждането е отменено в хипотеза на чл. 99,
ал. 3 от КСО. С оглед на това правилно жалбата е оставена без разглеждане, тъй
като не е налице предмет.
Въз
основа на изложеното настоящия състав приема, че оспорваното решение е
правилно. При осъществения съдебен контрол не се установиха отменителни
основания по чл. 146 от АПК. Жалбата е неоснователна и ще се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора ответника по жалбата
има право на разноски. Същите са своевременно заявени от участвалия по делото процесуален представител.
На основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да се присъдят
съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определено по реда на чл. 24 от Наредбата за правна помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд - Перник
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на В.К.П.
против решение № ***от 03.08.2020г. на директор на ТП-Перник към НОИ.
ОСЪЖДА В.К.П.,
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Териториално поделение–П. на
Националния осигурителен институт съдебни разноски в размер на 100 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в
14-дневен срок от получаването му пред Върховен административен съд на
Република България.
СЪДИЯ:/п/