О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 6
08.01.2020г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав
На осми януари през две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
МАРИЯ ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.ч.гр.дело №626 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№9550/14.10.2019г., подадена по пощата на 10.10.2019г. от Й.Т.Г. против Определение №759 от 24.09.2019г., постановено по в.гр.дело №588/2019г. по описа на Окръжен съд-Х., с което са оставени без разглеждане подадените от него жалба вх.№7092/22.07.2019г. против Постановление за възлагане от 01.07.2019г. относно имот с идентификатор ***и жалба вх.№7093/22.07.2019г. против Постановление за възлагане от 01.07.2019г. относно имот с идентификатор ***, двете по изп.дело ***по описа на ЧСИ ***, и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят счита обжалваното определение за недопустимо, евентуално за неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Поддържа с него да е допусната дискриминация и нарушение на чл.47 от Хартата на основните права на ЕС. Настоява за обезсилване на определението като недопустимо и връщане на делото на друг окръжен съд за обективно произнасяне, предвид заявеното искане за отвод на Окръжен съд-Х., мотивирано с наличие на основателни съмнения за липса на безпристрастност по отношение на делата на ***, за което са изложени конкретни обстоятелства. В условия на евентуалност заявява искане за отмяна на обжалваното определение и произнасяне по същество на спора. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответниците по частната жалба Т.Й.Г., „***“ЕООД, В.Д.В., О.Й.М., „П.и.б.“АД, „А.“ЕООД и Държавата чрез НАП, ТД-П. не са депозирали отговор на същата.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – жалбоподателя-длъжник; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:
Видно от приложените материали по изп.дело ***по описа на *** е, че то е образувано по молба на взискателя „П.и.б.“АД и представен с нея изпълнителен лист от 16.03.2015г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.дело №488/2015г. по описа на Районен съд-Х., с която длъжниците Т.Й.Г., Й.Т.Г. и „***“ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на банката главница от 86937,88 евро по договор за кредитна линия ***., договорна лихва от 7675,66 евро, наказателна лихва за просрочие от 9441,47 евро, годишна комисионна за управление и обработка на кредита от 281,49 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 09.03.2015г. до изплащането й, и разноски за държавна такса от 4081,29лв. и за юрисконсултско възнаграждение от 3590лв. С молбата взискателят е поискал принудителното изпълнение да се насочи спрямо ипотекирани с приложения Нотариален акт ***. от длъжника Й.Г. за обезпечаване на вземанията имоти, сред които имот с идентификатор ***и имот с идентификатор ***. По отношение на същите е проведена публична продан и с Постановления от 01.07.2019г. първият имот е възложен на ***, а вторият на ***, за което длъжника Й.Т.Г. е известен посредством връчено му на 16.07.2019г. уведомление.
В едноседмичния срок по чл.436,ал.1 от ГПК от връчване на уведомлението от страна на длъжника Й.Г. са подадени против двете постановления жалба вх.№7092/22.07.2019г., по която е образувано в.гр.дело №588/2019г. по описа на Окръжен съд-Х., и жалба вх.№7093/22.07.2019г., по която е образувано в.гр.дело №591/2019г., които са идентични по съдържание, като с Определение №758 от 24.09.2019г. двете дела са съединени за общо разглеждане на жалбите под номера на първообразуваното. Оплакванията в жалбите са за незаконосъобразност на възлагателните постановления, поради това, че все още не е влязло в сила разпределението на сумата, постъпила по публичната продан от купувача „А.“ЕООД, и, че имотите не са собственост на длъжника Й.Г., а на ТД *** ООД като апортна вноска. С подадена в срока за обжалване уточняваща молба вх.№7125/23.07.2019г. жалбоподателят е навел допълнително оплакване за това, че не е била изготвена нова оценка на имотите за публичната продан като трета или четвърта по ред, а проданта е извършена с изготвената от преди първата оценка. Идентична по съдържание е и подадената уточняваща молба вх.№7126/23.07.2019г.
С обжалваното Определение №759 от 24.09.2019г. окръжният съд е приел жалбите за недопустими, поради това, че постановлението за възлагане може да се обжалва само на предвидените в чл.435,ал.3 от ГПК основания, на каквито оплакванията на жалбоподателя да не сочат, по които решаващи съображения е оставил без разглеждане жалбите и е прекратил производството по делото.
Настоящата инстанция намира така постановеното определение за допустимо, противно на възраженията в частната жалба. Постановяването на съдебния акт с участието на съдия, по отношение на който е било налице някое от основанията за отвод по чл.22,ал.1 от ГПК, не съставлява порок, водещ до неговата нищожност или недопустимост, а би рефлектирало единствено върху правилността на акта. Въпросът за отстраняването на конкретния съдия се решава с негово участие от съдебният състав, разглеждащ делото, а не от по-горната инстанция по реда на обжалването, от която в случая жалбоподателят недопустимо изисква отстраняване на всички съдии от Окръжен съд-Х. и изпращане на делото за разглеждане от друг окръжен съд. Това е възможно само в процедура по чл.23,ал.3 от ГПК, каквато настоящата не е. Жалбоподателят не е заявил изрично искане за отвод на основание чл.22,ал.1,т.6 от ГПК, на каквото се позовава, на съдиите от Окръжен съд-Х., по което те да се произнесат. Сочените обстоятелства за постановени от този съд актове, с които се потвърждава постановено от ЧСИ връщане на жалби против негови действия, поради незаплащане на дължимите му се при обжалването такси, сами по себе си не са в състояние да породят основателно съмнение в безпристрастността на съдиите по отношение делата на ЧСИ ***, тъй като касаят упражнен контрол за законосъобразност в рамките на правораздавателната компетентност. Не се установяват в този смисъл и нарушения на залегналите в чл.47 от Хартата, на която се позовава жалбоподателят, основни права за разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд.
Длъжникът е легитимиран да обжалва постановлението за възлагане, съгласно чл.435,ал.3 от ГПК, само на предвидените в тази норма основания – когато наддаването при публичната продан не е извършено надлежно и/или когато имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Със задължителните указания по т.8 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по т.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, се прие, че наддаването по смисъла на цитираната разпоредба обхваща действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка, а обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена, като всички предхождащи провеждането на проданта действия – връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта, подготвят, но не са част от наддаването и са вън от предмета на проверка при обжалване постановлението за възлагане. Доводите на жалбоподателя, изложени допълнително в подадените уточняващи молби, за липса на актуална оценка на имотите, в този смисъл са ирелевантни за законосъобразността на атакуваните постановления за възлагане. Първоначално изложените доводи за това, че не е влязло в сила разпределението на постъпила по публичната продан от купувача-присъединен взискател „А.“ЕООД сума и, че възложените имоти не са собственост на жалбоподателя-длъжник, а на посочено от него трето лице „***“ООД, чийто права той не е и процесуално легитимиран да защитава, не могат да бъдат подведени под което и да е от двете посочени нормативно уредени основания, на които единствено е допустимо обжалването на постановлението за възлагане.
Изложеното дава основание на настоящата инстанция да приеме за недопустими жалбите на длъжника Й.Г. против Постановленията за възлагане от 01.07.2019г., които като такива правилно са оставени без разглеждане и производството по тях е прекратено с обжалваното определение, което следва да се потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №759 от 24.09.2019г., постановено по в.гр.дело №588/2019г. по описа на Окръжен съд-Х., с което са оставени без разглеждане подадените от Й.Т.Г. жалба вх.№7092/22.07.2019г. против Постановление за възлагане от 01.07.2019г. относно имот с идентификатор ***и жалба вх.№7093/22.07.2019г. против Постановление за възлагане от 01.07.2019г. относно имот с идентификатор ***, двете по изп.дело ***по описа на ЧСИ ***, и производството по делото е прекратено.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: