Р
Е Ш Е Н И Е № 169
гр. Разград, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 201 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. АПК.
Постъпила е жалба от М. Е. К., подадена
чрез адв. М. П. от АК – Разград, против Заповед № 330з-2230 от 11.08.2022 г.,
издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград, с която на
основание чл. 10, ал. 1, т. 4 и ал. 2 във вр. с чл. 1 ЗБЛД и чл. 3, ал. 3 от
Инструкция № Iз-59 от 11.01.2011 г. във вр. с чл. 159, ал. 1 ЗДвП
е разпоредено незабавно предаване на СУМПС на жалбоподателя и унищожаването му.
В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.
Твърди се, че посочените в заповедта основания не дават възможност за
изземването и унищожаването на СУМПС на жалбоподателя. Иска се заповедта да
бъде отменена с присъждане на разноските по делото.
Ответникът не ангажира становище по
жалбата.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 14.09.2017 г. М. Е. К. депозирал в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград Заявление
вх. № 4019/14.09.2017 г. за издаване на свидетелство за управление на моторно
превозно средство /СУМПС/. Към заявлението приложил документите, посочени в чл.
13, ал. 1 от Наредба № І-157/01.10.2002 г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, в това число декларация за обичайно
пребиваване от 14.09.2017 г. В декларацията декларирал, че е установил
обичайното си пребиваване в РБългария по смисъла на § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП. На
18.09.2017 г. на жалбоподателя било издадено СУМПС № ********* от категории АМ,
В1, В, С1, С, Ткт.
На 24.10.2018 г. М. К. подал в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград Заявление
вх. № 5419/24.10.2018 г. за издаване на СУМПС от категория С+Е, към което
приложил декларация за обичайно пребиваване от 24.10.2018 г. На 29.10.2018 г. е
издадено СУМПС № ********* от категории АМ, В1, В, С1, С, ВЕ, С1Е, СЕ, Ткт, валидно
до 29.10.2023 г.
С Решение № 136 от
12.07.2022 г., постановено по АНД № 20223330200302 по описа на Районен съд -
Разград М. Е. К. е бил признат за виновен в това, че през периода 14.09.2014 г.
до 24.10.2018 г. в гр. Разград в условията на продължавано престъпление е
потвърдил неистина в писмена декларация от 14.09.2017 г., приложена към
заявление вх. № 4019/14.09.2017 г. и в писмена декларация от 24.10.2018 г.,
приложена към заявление вх. № 5419/24.10.2018 г., подадени по силата на чл.
151, ал. 5 ЗДвП пред орган на власт за удостоверяване истинността на посочените
обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване е в Република България –
престъпление по чл. 313, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на
основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Решението е влязло в
сила на 28.07.2022 г. и препис от него е бил изпратен на ОДМВР – Разград,
сектор „Пътна полиция“, където е получен на 02.08.2022 г.
При горните факти е издадена Заповед №
330з-2230 от 11.08.2022 г., с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 и ал. 2
във вр. с чл. 1 ЗБЛД и чл. 3, ал. 3 от Инструкция № Iз-59
от 11.01.2011 г. във вр. с чл. 159, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя е разпоредено
незабавно да предаде СУМПС № ********* от 29.10.2018
г. поради отпадане на основанието за издаването и ползването му, и същото да
бъде унищожено.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна
страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
В изпълнение на задължението си по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК.
Заповедта е издадена от компетентен
орган, има необходимата форма и реквизити, но при постановяването й е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие
с материалния закон.
Свидетелството за управление на МПС е
административен акт, който не подлежи на оспорване по административен ред. Неговата
стабилност може да бъде преодоляна единствено по реда на чл. 99 и сл. АПК. При
наличие на предвидените в закона предпоставки е допустимо да се възобнови
производството по издаването на СУМПС, да се откаже издаване на акта и едва
след това то може да бъде иззето и унищожено. Административният орган не е
спазил тази последователност.
Неоснователно е позоваването на
разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗБЛД, която предвижда, че българските лични
документи се предават на органа, който ги е издал, при отпадане на основанието
за тяхното издаване или ползване. Основанието за издаване отпада, когато е
съществувало, но поради новонастъпили обстоятелства е престанало да съществува.
В случая изобщо не е съществувало основание за издаване на СУМПС, тъй като
жалбоподателят не е отговарял на изискването да има обичайно пребиваване в
РБългария, а подадените от него декларации по чл. 151, ал. 5 ЗДвП са с невярно
съдържание. Този факт обаче е новооткрит, тъй като е станал известен на
административния орган след получаване на съдебното решение, с което
жалбоподателят е бил признат за виновен за престъпление по чл. 313, ал. 1 НК.
В подкрепа на горните изводи са Решение
№ 5153 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12849/2020 г., VII о. и Решение №
8927 от 29.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4565/2021 г., VII о.
Като не е съобразил горните процесуални
и материалноправни разпоредби, административният орган е издал оспорената
заповед в противоречие с тях и тя следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените от него разноски в общ размер на 610 лв. – 10 лв. държавна такса и 600
лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
330з-2230 от 11.08.2022 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Разград.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –
Разград да заплати на М. Е. К. за разноски по делото сумата 610 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.