Решение по дело №297/2021 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 123
Дата: 25 юни 2021 г. (в сила от 13 юли 2021 г.)
Съдия: Мирослав Стефанов Христов
Дело: 20213420200297
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. С. , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и шести май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Г. Н.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20213420200297 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят АДР. С. Б. от гр.С., обл.С., ул.”С.” № 35, ет.3, ап.22, ЕГН
********** обжалва ЕФ серия К, № 3703647, издаден от ОД МВР- С., с което му е било
наложено административно наказание- глоба в размер на 50 / петдесет / лева за извършено
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Ответникът – ОД на МВР - гр. С., надлежно уведомен, не се явява представител, не
изпраща проц.представител, депозира писмено становище по делото.
Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира
писмено становище по делото.
Жалбоподателят Б., редовно призован, явява се лично. Моли съда да отмени изцяло
обжалваният от него ЕФ като незаконосъобразен, навежда доводи в тази насока.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима- подадена е в срока за обжалване от процесуално
легитимно лице- жалбоподателят АДР. С. Б. на 07.05.2021г., тъй като ЕФ му е бил връчен на
03.05.2021г. Разгледана по същество жалбата е и основателна.
1
Обжалваният ЕФ е бил издаден за това, че на 21.10.2019г. в 15,34ч. в гр.С. по
ул.“Тутракан“ КПП Меком, в посока с.Айдемир, като водач на МПС- лек автомобил
„Фолксваген Бора“ с рег. № СС1010АН го е управлявал със скорост 63 км/ч, след отчетен
толеранс от 3 км/ч, при максимално допустима за населеното място 50 км/ч. Скоростта е
била измерена и фиксирана с АТСС TFR1-M 571 с дата и час и заснет клип № 5726.
Първоначално ЕФ е бил издаден на собственика на процесното МПС- Х.Г.
Господинов, но същия с декларация от 12.06.2020г. за предоставяне на информация по
нарушението във връзка с разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП е удостоверил, че на
процесната дата автомобила му е бил управляван именно от жалбоподателя. В следствие на
тази декларация издадения ЕФ на собственика на ВПС-то Х.Г. е бил анулиран и е бил
издаден нов ЕФ на управляващия МПС-то- жалбоподателя Б.. Именно този ЕФ е бил връчен
на жалбоподателя на 03.05.2021г. като по данни на АНО същия е бил издаден още на
16.06.2020г.
Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на
образуването и провеждането на административно – наказателното производство, установи
следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство
от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място - 90 км. ч., а по
автомагистрала - 130 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата
на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието
и издаване на НП - Водач, който превиши разрешената скорост в населено място се наказва
за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв. Следователно, деянието, за което е
наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
От събрания доказателствен материал, в частност от представената по преписката
снимка от клип № 5726 действително се установява превишаване на определената в чл.21,
ал.1 от ЗДвП стойност за скорост в населеното място, извършено от жалбоподателя с
посоченото в ЕФ моторно превозно средство, представляващо административно нарушение
на горепосочената норма от ЗДвП.
Въпреки това съдът намира, че в разглеждания случай са налице основания за отмяна
на атакуваният ЕФ като незаконосъобразен, поради допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила от АНО.
С ТР № 1/2014 г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на
технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да
се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг.
2
чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Във връзка с използването на мобилни технически средства
правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно
указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги
използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, като по конкретно, за да е законосъобразно използването на мобилно
средство за видео контрол, съобразно редакцията на наредбата към датата на извършване на
деянието и след законодателните изменения от 2018 г. следва да са налице следните
условия:
използваното техническо средство да е от одобрен тип;
техническото средство да е преминало през последваща метрологична проверка;
да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като
надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство
или система;
техническото средство да е разположено и използвано съгласно изискванията на
производителя и нормативните предписания - чл. 6 от Наредбата.
С оглед духа на ТР № 1/2014 г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко
едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им
наличност, използването на автоматизирано техническо средство е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на ЕФ,
респективно на НП.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният електронен
фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - посочени са данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на МПС, лицето, на което е било предоставено моторното
превозно средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата,
срокът, сметката и начин за доброволното й заплащане. За по–голяма прецизност е
необходимо да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП няма
изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, длъжност и подпис на издателя, нито се
изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва. С изпълване на
съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените изисквания за неговата форма,
същият вече е административен акт, годен да породи съответните правни последици.
Нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство - преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с видеоконтрол тип ATCC
TFR1-M, което е от одобрен тип, видно от наличното по делото Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 10.02.4835, със срок на валидност до 24.02.2020 г.
Техническото средство е преминало и през последваща проверка, от която се заключава, че
3
същото е в съответствие с одобрения тип.
Съгласно чл. 165, ал. 3 от ЗДвП условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По см. на § 6, т. 65 от ДР на
автоматизираните технически средства и системи са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.
По силата на чл. 2 от цитираната наредба стационарните и мобилните АТСС
заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения
- видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение. Т. е.
установяването на обективните признаци на нарушението се извършва автоматизирано с
удостоверяване чрез съответното доказателствено средство - снимков материал на
установеното нарушение, приложен в настоящия случай.
Настоящия съдебен състав счита, че не са спазени изискванията на Наредбата,
залегнали в чл. 10 от същата. Използваното техническо средство е мобилно - преносима
система за мобилен и стационарен контрол и автоматично фиксиране на допуснатите
нарушения за превишена скорост, при предварително зададени параметри на ограничението
TFR1-M. Предвид това и съобразно изричната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, то за
всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението
към Наредбата. По силата на ал. 2 от чл. 10 от Наредбата протоколът по ал. 1 се попълва при
всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с
мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък. Ал. 3 пък
предвижда, че при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко
място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. След като АТСС
е мобилно и цитираната разпоредба не съдържа предпоставки за изключения, следва да се
приеме, че отсъствието на протокол е съществен пропуск. Използването на мобилната
АТСС на съответното място за контрол се удостоверява с протокол /приложение към чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в сила от 16.01.2018 г. /, съставен от
обслужващия полицейски служител, в който изчерпателно следва да бъдат посочени
4
точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания
участък скоростен режим, режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в
който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на първия и
последния запис. Освен снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС /за
нарушението/, информацията от протокола е необходима, за да се установи с категоричност
факта на извършено нарушение. Протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредбата е този документ,
който е предвиден да удостовери всяко използване на мобилно АТСС с отразяване на данни
за същото и мястото му на позициониране, за да има връзка между предвидената с
Наредбата информация /съдържание на протокола/ и снимковия материал на извършеното
нарушение. Не всеки реквизит от протокола е със съществена значимост, но отсъствието му
води до извод за недоказаност на административното нарушение. Протокол по чл. 10, ал. 1
от Наредбата не беше представен по делото. Посоченият протокол представлява официален
свидетелстващ документ, който се съставя по смисъла на чл. 10 от Наредба № 8121з- 532 и
съдържа строго определени реквизити. Тяхното точно и пълно попълване е гаранция за
законосъобразност и прозрачност на процедурата по измерване скоростта на придвижване
на водачите на МПС.
Към материалите по делото обаче не е наличен такъв протокол. Подобни пропуски
опорочават процедурата по контрол върху скоростта на придвижване на водачите на МПС, а
оттам рефлектират и върху законосъобразността на издадените актове.
Наред с това следва да се посочи, че по делото не е представена и снимка на
разположението на уреда /чл. 10, ал. 3 от Наредбата/, която следва да съпровожда протокола
по чл. 10, ал. 1. Наличието на снимка на разположението на уреда, която е неразделна част
от протокол по чл. 10 от Наредбата, има за цел да даде визуална представа къде и как точно
е било позиционирано мобилното автоматизирано техническо средство, за да се прецени
дали мястото и начина на разположението му отговарят на посоченото в протокола /който в
настоящия случай също липсва/, както и да се прецени дали използването му е в
съответствие са разпоредбите на цитирания подзаконов нормативен акт. Разпоредбите на
Наредбата не са самоцел и дори да изискват извършване на определени допълнителни
физически действия на служители на ОД на МВР за тяхното удовлетворяване, съответно
позициониране на системата за видеоконтрол в съответствие с разписаните правила и
изготвяне на съответен снимков материал, то е продиктувано единствено от гледна точка
обезпечаване законността в процедурата по установяване и регистриране на нарушенията
/виж Решение № 1349 от 23.07.2020 г., постановено по КАНД № 1314/2020 г. по описа на
Административен съд – П., Решение № 1931 от 29.10.2020 г., постановено по КАНД №
1697/2020 г. по описа на Административен съд – П. и др./.
Следва да се отбележи, че несъставянето на Протокол за използване на АТСС
представлява особено съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото
съгласно трайната съдебна практика Протокола по чл. 10 от Наредбата представлява
официален свидетелстващ документ, който удостоверява използването на АТСС съобразно
5
нормативните и техническите изисквания. Липсата на такова удостоверяване компрометира
законността на вмешателството в личната сфера на заснетото лице и обуславя отмяната на
санкционен акт, базиран на това заснемане.
С оглед задължението за въззиваемата страна по чл.189, ал.8 от ЗДвП да предостави
административнонаказателната преписка в пълнота и в тази връзка – бездействието на АНО
да представи доказателства, позволяващи на съда да прецени спазване изискванията чл.10,
ал.1 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение, то с оглед
разпределение на доказателствената тежест съдът следва да приеме, че същите изисквания
не са спазени, което налага извод за съществени нарушения на процедурата по установяване
на нарушението, мотивиращи отмяна на обжалваното НП за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство като незаконосъобразно.
Извън посочените съществени процесуални нарушения е налице и друго съществено
такова, а именно, че спрямо издадения ЕФ е налице погасяване по давност, съобразно
нормата на чл.34 от ЗАНН. В процесния случай извършването на административното
нарушение е станало на 21.10.2019г., а откриването на нарушителя, предвид депозирана
декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП е станало на 12.06.2020 година. Ако хипотетично
приемем, че нарушителят не е бил известен на тази дата, т. е. полицейските органи не са
знаели кой е управлявал процесния автомобил, то същите са били длъжни в едногодишния
срок да открият водача на лекия автомобил и да му връчат издадения ЕФ.
До този извод се достига при тълкуване нормите на чл.34 от ЗАНН, касаещи случаите
на нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство. При този тип
нарушения самото заснемане има функцията на АУАН, а евентуално издадения електронен
фиш на НП, като в общия случай срокът по чл.34 от ЗАНН започва да тече от датата на
заснемане на техническото средство. С оглед спецификата на производството обаче, когато
е подадена декларация по чл.188 от ЗДвП и се променят данните за авторството на
извършеното нарушение, може да се приеме, че посоченият срок започва да тече от
получаване на декларацията, когато е открит нарушителят. Дори и да се предположи обаче,
че АНО е издал процесния ЕФ в 3-месечния давностен срок по чл.34 от ЗАНН от откриване
на нарушителя, считано от 12.06.2020г., то във всички случаи обаче от извършването на
нарушението е изтекла повече от указаната 1 година, през която е следвало ЕФ да бъде
връчен.
По изложените съображения, предвид допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила и липсата на доказателства за спазване на горепосочените
императивните правила на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и във връзка с установените
нарушения на чл.34 от ЗАНН, обжалваният ЕФ следва да бъде отменен.
При този изход на делото е безпредметно да бъдат обсъждани останалите възражения
на жалбоподателя.
6
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд- С.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Електронен фиш серия К, № 3703647, издаден от ОД МВР- С., с
който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на АДР. С. Б. от гр.С.,
обл.С., ул.”С.” № 35, ет.3, ап.22, ЕГН ********** е било наложено административно
наказание- глоба в размер на 50 / петдесет / лева за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от
ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- С., считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7