№ 219
гр. Горна Оряховица, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Цветомира В. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20224120101574 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.
Предявена е искова молба от С. Д. Я., чрез пълномощник адв. Д. Ц. от
ВТАК против Х. К. Б., с която се иска от съда да признае за установено, че
задължението на ищеца към ответника, възникнало на основание
изпълнителен лист от 10.07.2014 г., издаден по ч. гр. д. № 1129/2014 г. по
описа на РС – Г. Оряховица, както и разноските по иницииране на
изпълнителното дело, е погасено по давност и не се дължи.
Ответникът депозира в срок писмен отговор, с който оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Счита, че погасителната давност не е изтекла.
Представя доказателства по наведените от него твърдения за поискани и
извършени действия по изпълнителното производство действия, прекъсващи
течението на давността. Иска от съда да отхвърли предявения иска и да му
бъдат присъдени сторените разноски.
Възразява срещу допуснатото обезпчение свързано със спиране на
изпълнението по изп. дело № 632/2021 г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова.
Намира, че липсват предпоставки за уважаване на тази обезпечителна мярка.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
1
установено от фактическа страна, следното:
Установява се от приетото по делото изп. д. № 937/2014 г. по описа на
ЧСИ С. Косева, че последното е образувано по молба на ответника с вх. №
18901/20.11.2014 г., като в хода на изпълнителното производство са
извършени следните изпълнителни действия по отношение ищеца:
1./с разпореждане от 15.12.2014 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от НВУ „Васил Левски“/стр. 182/.
2./ с разпореждане от 15.12.2014 г. е наложена забрана за
пререгистрация на МПС лека автомобил „Опел Корса“ с рег. 3 ВТ 33 28
ВК./стр.183/.
С разпореждане от 22.06.2016 г./стр.202/ съдебният изпълнител е
наложил запор върху възнаграждението на длъжника от “Централно
ведомство 1“, като е изпратено указание до взискателя да заплати съответната
такса и да посочи сметка. В последствие на 07.07.2016 г. съдебният
изпълнител е изпратил до взискателя разпореждането си, че не може да
наложи запор – липсва работодател, което е постановено на 07.07.2016 г.
С молба от 19.12.2016 г. /стр. 212/ е направено общо, бланкетно искане
за предприемане на действия по изпълнението, изразяващи се в налагане на
запор върху всички банкови сметки открити на името на длъжника. Искането
е оставено без движение от съдебния изпълнител на 20.12.2016г., като е
указано на взискателя да заплати такса.
С молба от 27.02.2017 г. / стр. 209/ е направено общо, бланкетно искане
за предприемане на действия по изпълнението, по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ,
изразяващи се в справка за налични банкови сметки открити на името на
длъжника, а ако има такива да се наложи запор, както и справка за
недвижими имоти, а ако има такива да се наложи възбрана. Искането е
оставено без движение от съдебния изпълнител на 28.02.2017 г., като е
указано на взискателя да посочи способ за принудително изпълнение.
С молба от 19.11.2021 г. процесуалният представител на взискателя е
поискал изпълнителният лист приложен по изп. дело № 937/2014 г. по описа
на ЧСИ С. Косева да му бъде върнат в оригинал, както и преписа от заповедта
за изпълнение. Поискал е съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното
дело поради перемпция. С постановление 29.11.2021 г. ЧСИ С. Косева е
прекратила на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното дело по
2
отношение на взискателя Х. Б. и длъжника му С. Я..
С молба от 17.12.2021 г. ответникът Х. Б. чрез процесуалния си
представител е поискал образуването на изпълнително дело от ЧСИ Ивелина
Цанкова с рег . № 896 в КЧСИ. Образувано е изпълнително производство №
632/2021 г.
Със запорни съобщения от 22.12.2021 г. съдебен изпълнител Цанкова е
наложила запори върху банковите сметки открити на името на длъжника С. Я.
в „Първа инвестиционна банка“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и „Уникредит
Булбанк“ АД.
С разпореждане от 31.01.2022 г. на съдебен изпълнител Цанкова е
наложила запор две МПС-та собственост на ищеца.
С писмо от 01.02.2022 г. ищецът е направил възражение за изтекла
давност на вземането по издадения в полза на Х. Б. изпълнителен лист от
10.07.2014 г. и е поискал съдебният изпълнител да вдигне наложените запори,
както и да му бъдат изплатени несеквестируемите части от трудовото му
възнаграждение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
Нормата на чл. 439, ал. 1 от ГПК въвежда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Законът предвижда защитата на длъжника да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В
действащия ГПК,(в сила от 01.03.2008 г.), заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните
изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения
разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното
производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда( В
този смисъл определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на
ВКС, ТК, I ТО).
Ищецът основава исковата си претенция на обстоятелството, че е
изтекла давността за вземането признато със заповед за изпълнение, за което е
издаден изпълнителен лист от 10.07.2014 г. С оглед на това следва да се
3
приеме, че се позовава на юридически факт, настъпил след влизане в сила на
заповедта, което обуславя приложимост на защитата по реда на чл. 439 ГПК.
Това води до извод, че спорът следва да се разгледа по същество. Ищецът се
позовава на изтичане на давностния срок за вземането, т.е. се позовава на
нововъзникнали обстоятелства, поради което искът се явява допустим и
подлежи на разглеждане.
Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД посочва, че ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5
години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като
изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение
по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в
общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е
подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение
влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че
съществуването на вземането в този случай е установено със сила на
пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако
длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2
ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект,
близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за
оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424
ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства (В този
смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на
ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК). Извън иска
по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова
защита, с която да оспорва самото вземане. В действащия ГПК с изтичане на
преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава
крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането. Стабилитетът на заповедта за изпълнение
произтича от това, че тя влиза в законна сила.
Съгласно т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от
изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на
този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1
4
ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по
чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението.
Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че
вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и
въз основа на нея се издава изпълнителен лист, съгласно нормата на чл. 416
ГПК. Ето защо нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и
по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК, влязла в сила поради неподаване
на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, т. е.
приложима е петгодишната давност.
От събраните в производството доказателства се установява, че по
заявление от 10.07.2014 г. на Х. К. Б. против С. Д. Я. е била издадена заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК за парични вземания – главница и лихва във
връзка със вземания по сключен на 11.06.2012 г. между страните договор за
заем. От този момент /10.07.2014 г./, според изложените доводи е започнала
да тече давността по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която изтича на 10.07.2019 г. За
посочените вземания на 10.07.2014 г. бил издаден изпълнителен лист от съда.
Въз основа на издадения изпълнителен лист на 21.11.2014 г. било
образувано пред ЧСИ С. Косева с рег. № 809 на КЧСИ с район на действие –
ВТОС изпълнително дело № 937/2014 г. Към момента на депозиране на
молбата за образуване на изпълнителното дело –
20.11.2014 г., давността не е изтекла.
С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10, е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно
решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя,
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
5
за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Със същото ТР е прието, че прекъсването на давността с
предявяването на иск и др. действия по чл. 116 б. „б“ ЗЗД и прекъсването на
давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.
116 б. „в“ ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят е уредил
отделно хипотезата на чл. 116 б. "в" ЗЗД относно давността в принудителното
изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта
на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при
прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
изпълнение по чл. 116 б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този
случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на
давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че
искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да
тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, давността е винаги петгодишна,
ако вземането е установено със съдебно решение.
Според даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от горепосоченото
Тълкувателно решение е дадено противоположно разрешение като е прието,
че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
6
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не спира.
С Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. дело № 2382/2017 г., IV
г. о., ГК и Решение № 51 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. дело № 2917/2018 г.,
IV г. о., ГК, е прието, че прилагането на даденото с посоченото Тълкувателно
решение тълкуване за период преди постановяването му би имало за
последица погасяване по давност на дадени вземания, които са били предмет
на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за
период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла
със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение,
но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до
несъобразяване на действащото към този момент ППВС. Поради това
даденото с отмененото тълкувателно ППВС и Тълкувателното решение
тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната
на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за период преди отмяната на тълкувателния акт, като новото
Тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на
това извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, отмяна на ППВС № 3 от 18.11.1980 г.
поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение, като
даденото с т. 10 от Тълкувателното решение разрешение се прилага от тази
дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производство, но не и за тези, които са приключили преди това.
В този смисъл е и ТР № 3/28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на
ВКС, с което се приема, че докато е траел изпълнителният процес относно
вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност
за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015
г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.
Ето защо съдът следва да отговори на въпроса след 26.06.2015 г.
извършвали ли са по изп. д. №937/2014 г. същински действия по
принудително изпълнение, които да са прекъснали изтичането на
погасителната давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
7
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ (насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на
публична продан и т. н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др. От друга страна искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи (в този смисъл и Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
От приетото по изп. дело № 937/2014 г. на ЧСИ С. Косева се
установява, че с молби от 19.12.2016 г. и 27. 02. 2017 г. ответникът, чрез
процесуалния си представител е поискал извършването на конкретно
изпълнително действие- налагане на запор върху вземанията на длъжника. С
разпореждания съответно 20.12.2016 г. и 28. 02. 2017 г. на съдебния
изпълнител са дадени указания до взискателя за внасяне на такса за
извършването им, които не са изпълнени.
Съдът намира, че запорът се счита наложен само с разпореждането на
съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл.
507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като
законът не свързва това действие със съществуването на вземането (в този
смисъл Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 5). Запорът се счита наложен до момента, в който
задължението бъде погасено, изпълнителният способ бъде реализиран,
запорът бъде вдигнат или изпълнителното производство бъде прекратено.
Налагането на запор върху вземания на длъжника е от категорията на
изпълнителни действия, които прекъсват давността. Самото насочване към
налагане на запор не представлява същинско изпълнително действие и
съответно не прекъсва давността.
8
По изпълнителното дело № 937/2014 г. по описа на ЧСИ С. Косева не се
установява извършването на същински изпълнителни действия след тези
извършени на 15.12.2014 г., които да се прекъснали давностния срок в
периода от 5 г. след образуване на изпълнителното дело, а както се изясни по
горе след 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980
г. За този период 26.06.2015 г. до 26. 08. 2020 г. не са извършвани същински
изпълнителни действия, водещи до прекъсване на погасителната давност.
Подадената молби от взискателя от 19.12.2016 г., 27.02.2017 г. и през
2018 г. за предприемане на определени изпълнителни способи (запор върху
банкови сметки на длъжника и трудовото му възнаграждение, възбрана върху
недвижими имоти) не поражда правни последици, включително не водят до
прекъсване на погасителната давност, тъй като са били нередовни и
съдебният изпълнител е указвал на взискателя да посочил изпълнителен
способ, да внесе такса, по арг. на чл. 426, ал. 2 ГПК). Такива молби подлежат
на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК.
В мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС е посочено, че: „Ищецът
няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като
внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване
на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на
помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. Ето защо съдът намира, че предприетите от
взискателя действия след 2016 г. по изп. дело изп. дело № 937/2014 г. на ЧСИ
С. Косева не са произвели никакъв правен ефект.
Съдът намира, че щом едно вземане не се защитавало в продължителен
период от време, то следва да се приеме, че е отпаднал правния интерес от
същото. Твърдението/ възражението на ищеца за изтекла погасителна давност
върху вземането срещу него, след като не е опровергано от ответника чрез
ангажирането на доказателства и доказателствени средства в противната
насока, следва да бъде уважено. Следва да се приеме, че въпреки, че е било
образувано ново изпълнително дело срещу ищеца през 2021 г., то не са
настъпили обстоятелства, които да са довели до прекъсване на давностния
9
срок по чл. 117 ал. 2 ЗЗД. В случая е без значение, когато точно е прекратено
първоначалното изпълнително дело и по чия инициатива е сторено това,
доколкото според задължителната практика на ВКС прекъсването на
давността и започване течението на нов давностен срок се свърза, не с датата
на прекратяване на принудителното изпълнение, а с датата на извършване на
последното валидно изпълнително действие. От 15.12.2014 г.– датата на
изпращане на запорното съобщение по изп. д. № 937/2014 г. по описа на ЧСИ
С. Косева и действието на ППВС № 3/1980 г. до 26.06.2015 г., при което
давност по изпълнителни дела не е текла. След приемане на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, давността по
изпълнителните дела е започнала да тече от 26.06.2015 г. и същата е изтекла
на 26.08.2020 г., с оглед чл. чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП. В този периода
ответникът не доказа извършването на изпълнителни действия, които са
довели до прекъсването на давностния срок.
Следователно към 26.08.2020г. установения в нормата на чл. 117 ал. 2
ЗЗД давностен срок вече е бил изтекъл и съдебно признатите вземания на
ответника и разноски са били погасени по давност. Веднъж изтекла,
погасителната давност не може да бъде прекъсната, поради което
изпълнителните действия, предприети в хода на изп. д. № 632/2021 г. по
описа на ЧСИ – И. Цанкова, са без правно значение.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен, след като
вземанията на ответника са погасени по давност и същите не са дължими от
длъжника по реда на принудителното изпълнение. Отпадането на
възможността вземането на ответника да бъде принудително събирано,
превръща същото в естествено право.
По възражението на ответника, че ищецът конклудентно е признал
задължението си: Съдът намира, че от представените писмени доказателства,
такъв извод не може да се извлече, напротив ищецът с възражение /стр.99/ с
вх. № 2071/01.02.2022 г. приложено по изп. д. № 632/2021 г. по описа на ЧСИ
– И. Цанкова е направил възражение за изтекла давност и е поискал
прекратяване на изпълнителното дело.
По тези съображения настоящият състав намира, че предявеният
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ал.1 вр. чл. 124
10
ГПК за недължимост на сумата от 6525, лв., от които 5000 представляваща
главница по изпълнителен лист от 10.07.2014 г. по ч. гр. д. 1129/2014 г. по
описа на РС- Г. Оряховица, заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, поради
изтекла погасителна давност на вземането, се явява основателен.
По отношение на акцесорния иск за разноски, такси и адвокатско
възнаграждение:
По аргумент от чл.124, ал.1 ГПК наличието на правен интерес от
предявяване на установителен иск е положителна процесуална предпоставка
за съществуване на правото на иск, за която съгласно чл.130 ГПК съдът следи
служебно. Липсва такъв интерес когато ищецът разполага с извънсъдебен ред
за защита или търсената от него защита му се следва по силата на
императивна правна норма.
Правното положение, чието установяване ищецът търси с иска по
чл.124, ал.1 ГПК, е последица от уважаване на предявения от него иск с
правно основание чл.439 ГПК и представяне на влязлото в сила решение по
изпълнителното дело, предпоставящо прекратяване на изпълнителното
производство (арг. от чл.79, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл.433, ал.1, т.7 ГПК).
Доколкото недължимостта на разноските следва по силата на закона от
прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1,
т.7 ГПК, за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иск за
установяването й, наред с иска по чл.439 ГПК. При изложените в исковата
молба факти, необходимостта от съдебна защита се изчерпва с установяване
със сила на пресъдено нещо, че ищецът не дължи изпълнение на
задължението – предмет на изпълнителното производство, а въз основа на
това той може да постигне търсената допълнителна последица извънсъдебно
– чрез представяне на влязлото в сила решение по изпълнителното дело,
което е и основание за прекратяване на производството.
Посоченото обуславя недопустимост на иска по чл.124, ал.1 ГПК
поради липса на правен интерес от предявяването му и налага връщане на
исковата молба в частта по този иск, а именно: 200 лв. разноски, както и
сумите от 925, 22 лв., представляващи такси по изп. д. № 632/2021 г. по описа
на ЧСИ И. Цанкова – такси по Тарифа към ЗЧСИ и 400 лв. адвокатско
възнаграждение на взискателя по изп. д. № 632/2021 г. на ЧСИ И. Цанкова.
11
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените от ищеца разноски се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е
представил доказателства и списък с разноски, както следва 261, 01 лв. за
заплатена държавна такса, 550 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и
24 лв. разноски за представяне на препис от изп. дело № 632/2021 г. по описа
на ЧСИ И. Цанкова, или общо сумата от 835, 01 лв. По съразмерност на
ищеца му се следва сумата от общо 639,82 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част
от иска. Ответникът е представил списък и доказателства за разноски в
размер на 900 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът следва да
вземе в предвид направеното от ищеца възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Същото се явява неоснователно, т.к.
претендираното възнаграждение отговаря на минимума предвиден в чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В тежест на ищеца следва да бъде възложено да заплати на
ответника по съразмерност сумата от 210, 37 лв. за сторените по делото
разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА исковата молба на С. Д. Я., ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. Г.О., ул. *** срещу Х. К. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр. Г.О., ул. ***, в частта по иска да се признае за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи такси, разноски и адвокатско
възнаграждение по изпълнението, както следва: 200 (двеста) лв. разноски,
както и сумите 925,22 лв.(деветстотин двадесет и пет лева и 22 ст.), по
изпълнително дело № 20218960400632/2021 по описа на ЧСИ при Ивелина
Цанкова – такси по Тарифа към ЗЧСИ и 400 лв.(четиристотин) – адвокатско
възнаграждение на взискателя по изп. д. № 632/2021 г. и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1574/2022 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица в тази му част.
12
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. К. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Г.О., ул. ***, че С. Д. Я., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Г.О., ул. ***, на основание чл. 439 ал. 1
вр. чл. 124 ГПК, НЕ МУ ДЪЛЖИ сумата от 5 000 лв.(пет хиляди),
представляваща главница по договор за заем между страните от 11.06.2012 г.,
за която е издаден изпълнителен лист от 10. 07.2014 г., въз основа на Заповед
за незабавно изпълнение № № 1149/10.07.2014 г. по ч. гр. д. № 1129/2014 г. по
описа на РС – Г. Оряховица, ведно със законната лихва върху главницата от
5000 лв., считано от 07.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата,
поради изтекла погасителна давност на вземането.
ОСЪЖДА Х. К. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Г.О., ул.
*** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Я., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Г.О., ул. *** СУМАТА от 639,82 лв.
(шестстотин тридесет и девет лева и 82 ст.), представляваща разноски по
съразмерност.
ОСЪЖДА С. Д. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Г.О., ул.
*** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на Х. К. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Г.О., ул. *** СУМАТА от 210,37 лв.
(двеста и десет лева и 37 ст.), представляваща разноски по съразмерност.
Определението (съдържащо се в диспозитива на съдебното решение), с
което се прекратява производството по един от обективно съединените
искове подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд-Велико Търново.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
13