Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 16.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в в публичното заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Вяра Баева като разгледа
докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 9838 по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са субективно съединени искове с
правно основание чл. 515,
ал. 3, т. 1 от Кодекса за застраховането.
Ищците А.В.А.,
ЕГН **********, У.Д.Н., ЕГН **********, М.Д.Н., ЕГН ********** и С.А.Ю., ЕГН **********,
чрез пълномощника им адв. Р.П. са предявили против Н.Б.Б.А.З.гр.София искове за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие смъртта на Д.Н.А. – съпруг на първата ищца,
баща на следващите
двама и син на четвъртата ищца
по делото, настъпила в резултат на ПТП на 31.10.2016 г. причинено от водач на неидентифицирано
МПС на територията на Република Унгария,
в размер на сумите от по
26 000 лв. – за всеки един от ищците
по делото, ведно със законна
лихва върху тях
от 02.02.2017 г. до окончателното им изплащане.
Размера на исковете е изменен в последното съдебно заседание по реда на
чл.214 ГПК от по 26 000 лв. на по
150 000 лв. за всеки от ищците.
Ищците твърдят, че вина за настъпилото ПТП ,
при което е настъпила смъртта на Д.Н.А., има водача на неизвестното превозно средство, който нарушил правилото
за движение, записано в §37, ал.5 от ЗДвП на Република
Унгария и блъснал
намиращия се в аварийната лента на автомагистралата
техен праводател.
Твърдят също,че с
молба вх.№
2-6154/01.12.2016 г. са поискали от НББАЗ, в качеството му на Компенсационен орган, да бъдат
обезщетени за търпените неимуществени вреди, но на 26.04.2017 г. са получили
отказ, мотивиран с възражението, че изключителна вина за ПТП-то има самия
пострадал.
Ищците поддържат чрез своя пълномощник предявените искове и
молят съдът да ги уважи в предявените размери,като претендират присъждане на
направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗА.
ответникът
Н.Б.Б.А.З.гр.София оспорва исковете с възражение, че не са
налице безспорни доказателства за виновно противоправно поведение на водача на
неидентифицираната товарна композиция, без което не би
могло да се ангажира отговорността
на крайния платец - унгарският Гаранционен фонд, съотв. И съответно не са налице и предпоставките
на чл. 515, ал. 3, т. 1 от КЗ спрямо НББАЗ в качеството му на Компенсационен
орган.
От описания в решението за преустановяване на следствие по
преписка N 06000/343-20/2016. на
Полицейско управление на Област- Чонгард,
механизъм на произшествието може да се направи
обосновано предположение за „случайно деяние“
по чл. 15 от НК, тъй като
предвид неправомерното поведение на загиналия
пешеходец, водачът на неидентифицираната товарна композиция не е могъл и не
е бил длъжен да предвиди настъпването
на общественоопасните последици, а наред с това не са
налице данни от негова страна
да е предприета неправилна маневра, с която да е навлязъл в аварийната лента за движение на
автомагистрала М5 и да е ударил намиращия се там пешеходец.
В тази връзка ответникът
сочи, че единствена причина за настъпване на
вредоносните последици е поведението на пострадалия, който поради нарушение на редица правила
за движение по пътищата и в частност по автомагистрала.
При условията на евентуалност,
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който неправомерно е спрял автомобила в аварийната лента на автомагистрала
в тъмната част от денонощието, без да го
обезопаси с аварийни светлини и светлоотразителен триъгълник;
впоследствие неправомерно е
напуснал автомобила и вече като пешеходец
е предприел бутане на МПС-то в аварийната
лента, от ляво спрямо автомобила
в непосредствена близост до дясната активна
лента за движение на магистралата,
без да постави
светлоотразителна жилетка и облечен
в тъмни дрехи.
Оспорва и размера на предявените
искове, както и претенцията за лихва, считано от 02.02.2017 г., като излага подробни съображения за това.
Моли съдът да отхвърли исковете, евентуално
да приеме съпричиняване на вредоносния резултат в голяма степен. Претендира
разноски.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото в превод на
български език материали по следствие № 06000/343-20/2016 по описа на Полицейско
управление на област Чонгард съдържащи
наказателно обвинение от 01.11.2016 год., протокол за оглед на
местопроизшествие, със скица и фотоалбум, протокол за оглед на труп, протокол за аутопсия,удостоверение за констатирана
смърт и други се установява, че на
31.10.2016г., около 01.00 часа, на автомагистрала М-5, при км.148+950, в
околностите на гр.Сатмаз, Република Унгария е
настъпило ПТП, при което неизвестно МПС е ударило намиращия се в този момент в
аварийната лента пешеходец Д.Н.А..
Произшествието
е настъпило в тъмната част на денонощието, на прав асфалтиран път без
осветление,но при ясно време. Установява се,че пострадалият заедно с още три
лица са бутали към находящ се в близост хотел/или бензиностанщия,
внезапно авариралия на пътя лек автомобил “Фолксваген Шаран” с рег.№ *****, с
прикачено ремарке с рег.№ *****. Пострадалият се намирал извън и от ляво на
автомобила и с едната си ръка го управлявал чрез волана през отворения прозорец.
Автомобилът
се намирал изцяло в аварийната лента и видно от скиците повече към дясната част
, почти плътно до края на асфалта и началото на затревената част и канавка.
Установява
се , че Д.Н.А. е починал на място от политравма, след което е транспортиран за аутопсия в близък
град. В документацията съставена на унгарски език и в превода имената на
пострадалия са посочени грешно като А.Д.Н., явно следвайки поредността на имената по
личната карта , но няма спор, че става въпрос за почнал с лично име - Д., бащино - Н. и фамилно- А., видно от личната карта на л.215 от делото.
От представените по делото акт за раждане
на Д.Н.А. и удостоверение за наследници на л.23 се
установява, че А.В.А. е била съпруга
на починалия Д.Н.А., У.Д.Н. и М.Д.Н. - негови
деца,а С.А.Ю. негова майка. Относно разлика в
последната буква на личното име на майката /по акта за раждане е С., а в други
документи С./ е представена декларация за идентичност на имена,която не е
оспорена от ответника.
от приетата по делото КСМАТЕ, чието
заключение съдът възприема като професионално и безпристрастно се установява
следния механизъм на произшествието: лек автомобил Фолскваген Шаран с per. №
*****и прекачено към него ремарке
е per. № ***** се е движел
от гр. Сегед
по посока Будапеща на лявото
платно на автомагистрала М5 в Унгария. На участъка километър 148+950
водачът Д.Н.А. е спрял
в аварийната лента поради техническа повреда, след това
той и пътниците му са излезли
от автомобила и са започнали да
го бутат. Д.Н.А. е бутал превозното средство през лявото
стъкло на автомобила, като е държал волана. По време на
придвижването напред, се е появила във
външната лента (активната)
на движението МПС
с неизвестен цвят и производство и регистрационен номер, което е ударило
Д..
Пострадалият е паднал в аварийната лента, сблъсквайки се в лявата врата, калника
и лявото огледало на лекия автомобил. Неизвестното
МПС след удара не е спряло и напуснало
мястото.
Установено е,че платното на което е настъпило
процесното ПТП е широко
общо 11,00 м.,
състоящо се от аварийна лента,
широка 3,00м., активна лента, широка 4,00м. и изпреварваща лента, широка 4,00м. Според автоексперта ударът е настъпил на около 70
см. в зоната на аварийната лента от МПС движещо се със скорост от около 137
км.ч.
Вещото лице е категорично, че с оглед правия участък на пътя в областта на
ПТП-то, ясното време и изправната осветителна система на автомобила /според
огледния протокол/ и ремаркето, при задействана такава в авариен режим, автомобилът
би бил видим не по малко от около 400 м. за попътно движещите се други
участници в движението, като според вещото лице , ако светлините на автомобила
и ремаркето са били пуснати, липсата на светлоотразителна жилетка на
пострадалия не би повлияла на видимостта,тъй като всеки участък би могъл да
възприеме авариралия автомобил.
Според медика-експерт, Д.Н.А. е получил
несъвместими с живота травматични увреди на мозъка с настъпил
кръвоилив в четвъртото мозъчно стомахче, където са разположени
центровете на дишане и сърдечната
дейност. Несъвместими с живота са и увредите
на гръдната и коремната кухина. Водеща причина за смъртта е увредата
на централната нервна система. Несъвместими с живота са и разкъсването на перикарда и сърцето, което е откъснато от анатомичното
му място. Разкъсването на перикарда и откъсването на сърцето от
анатомичното му място, обичайно са от удар
в изправено положение на пострадал при
ПТП.
Според двамата експерти пострадалият не е засмукан от
въздушната струя на преминаващ с висока скорост автомобил, а е премачкан между странична дясна част на неизвестния,най-вероятно тежкотоварен автомобил и странична лява част на лекия
автомобил. Това е така,тъй
като получените травматични увреди, са резултат от непосредствен удар и притискане/прегазване/ , като първото съприкосновение е отзад в областта на гърба
и главата и е последвало падане върху терена
с последващо притискане/прегазване,
вероятно от ремаркето на товарната
композиция.
От показанията на св. Н.Н.Ю.,който
е бил пряк очевидец на произшествието, се установява,че автомобила,с който
пътували внезапно аварирал на магистралата и се наложило да спрат в аварийната
лента,след което всичките трима пътници и водачът се опитали да го забутат до
намираща се наблизо бензиностанция.Свидетелят бутал автомобила отзад,а
пострадалия бил от лявата страна,тъй като едновременно бутал и управлявал
автомобила.Чул се някакъв силен шум и шофьорът изчезнал,намерили го
мъртъв,паднал до предната лява част на автомобила. През цялото време бутали
автомобила в аварийната лента,пострадалия също бил в тази лента. Аварийните
светлини на автомобила и ремаркето били пуснати. Никой не носел светлоотразителна
жилетка.
От показанията на св. А.Б. се установява
,че починалия Д.Н.А. е живеел в едно домакинства със съпругата и
децата си ,а майка му живеела в непосредствено съседство с дома на починалия. Били
много весело и задружно семейство,пострадалия се грижел както за децата и жена си
,така и своята майка,като последната разчитала на него да се грижи за нея в
старините й,тъй като нямала друг толкова близък човек. Всичките много тежко
приели загубата му, при погребението се наложило да се дават успокоителни и да
се бият инжекции на съпругата А. и на майката на починалия. Съпругата рухнала
психически след загубата на мъжа си, постоянно била на успокоителни, като и
досега страда и плаче за загубата. Децата на починалия Д. също страдат от загубата на баща им,тъй като той им бил пример и
опора,грижел се за тях да са добре и да се изучат.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 515, ал. 3, т. 1 КЗ Бюрото в качеството си
на Компенсационен орган заплаща обезщетение
на увредено лице, пребиваващо в Република България, когато не може да се идентифицира
моторното превозно средство, което е причинило застрахователното събитие в
държава членка, различна от Република България. Горната правна квалификация на
исковете не се оспорва от ответника, както и факта,че като Компенсационен орган
е бил сезира от ищците с искане за обезщетяването им,преди предявяване на
исковете пред съда.
Преди да се обсъди установената
по делото фактическа обстановка следва да се отговори на въпроса за приложимото
право досежно реда и начина за обезщетяване на правоимащите лица.
Ответникът
счита, че за разрешаване на настоящия случай,
приложение следва да намери унгарското
материално право, тъй като произшествието
е настъпило на територията на Република Унгария.Съдът намира,че
това възражение не е основателно.
Общото правило на чл.
4(1) от Регламент 864/2007-
Рим ІІ предвижда, че за извъндоговорните
задължения при деликт с международен елемент се прилага правото
на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил
вредоносния факт и независимо в коя държава или държави
настъпват непреките последици от този
факт. В чл. 4(2), чл. 4(3) и чл. 14 от Регламента са
предвидени изключения от общото правило
на чл. 4(1) от Регламента, като в конкретния случай приложение намира чл. 4 (2) от Регламента. Въпросната норма предвижда приложение на правото на
държавата по обичайно местопребиваване на лицето, чиято
отговорност се търси, и увреденото лице, когато тези
две лица имат обичайно местопребиваване
в една и съща държава към момента
на настъпване на вредата.
Действително НББАЗ не е страна по материалното
правоотношение за обезщетяване на вредите от настъпилия
деликт, а е своеобразен посредник, чиято функция е "да гарантира, че
пострадалото лице няма да остане
без обезщетение" .
Подобна е обаче и функцията на Гаранционния фонд на Унгария, тъй като същия
има задължението да обезщети пострадалите за вреди, които са причинени от
трето, неизвестно лице, което лице единствено има качеството на делинквент,при
установяване на неправомерно и виновно поведение. И двата органа-НББАЗ и
Гаранционния фонд отговарят не за свой, а за чужди противоправни действия. Доколкото
в нашето законодателство е предвиден горния компенсаторен механизъм за
обезщетяване на вреди причинени от неидентифицирано МПС в друга страна член на
ЕС, следва да се приеме,че е налице изключението предвидено в разпоредбата на
чл.4,ал.2 от цитирания регламент, т.е. че и лицето, чиято безвиновна отговорност
легитимно се търси /НББАЗ/ и
пострадалите лица имат обичайно местопребиваване в България, поради което
следва да се приложи нашето законодателство относно обезщетяването им.
От събраните по делото доказателства настоящия състав намира,че е
установена безспорно наличието на хипотезата визирана в чл.
515, ал. 3, т. 1 КЗ , поради което ответникът в качеството си на
Компенсационен орган следва да заплати обезщетение на ищците за претърпените неимуществени вреди
от смъртта на Д.Н.А., настъпила при ПТП в Унгария и причинена от удар от неидентифицирано МПС.
От материалите по приложеното следствено дело №
06000/343-20/2016 по описа на Полицейско управление на област Чонград и заключението на КСМАТЕ е установено
категорично,че за да настъпи физически удара върху пострадалия Д.Н.А., неизвестното МПС при всички положения е навлязло частично в аварийната
лента,което е в нарушение на чл.37,ал.5 от Наредба № 1/1975 на Министерството на пощите и транспорта
отнасяща се до Общите правила за движение по пътищата/л.240 от
делото/,според който е забранено навлизането в аварийната лента за движение на
магистрала, освен за МПС-та посочени изчерпателно в чл.37,ал.4.
Факт е също, че неизвестното МПС движещо се със скорост от 137 км.ч.,с което е нарушило и ограничението
за допустимата в района скорост , която е било обозначена да не е по-голяма от
130 км.ч.
Горните две нарушения и главно неправомерното навлизане в аварийната лента
за движение са единствената причина за настъпването на катастрофата,при която е
починал Д.Н.А..
Според съда не се установиха действия или бездействия в нарушение на
правилата за движение по пътищата,с които пострадалия да е допринесъл за
настъпването на произшествието.Това е така,тъй като първо-установено е,че
поради внезапна повреда на автомобила се е наложило напълно правомерно да навлезе
в аварийната лента за движение и в стремежа си да я напусне възможно най-бързо
е предприел бутане на автомобила заедно с другите пътници до намираща се
наблизо бензиностанция.По време на бутането автомобила и ремаркето са били с
включени аварийни светлини/показанията на свидетеля Юсуф/ и по този начин са
били видими за другите участници в движението от достатъчно голямо разстояние,около
400 м. В чл.56,ал.6 от цитираната Наредба
№ 1/1975 на Министерството на пощите и
транспорта е посочено,че в тъмната част от денонощието при спиране в
аварийната лента МПС-то следва да се обозначи със светлоотразителен триъгълник
и собствените му аварийни светлини, но доколкото пострадалия и пътниците са го
бутали към близката бензиностанция, очевидно изискването за поставяне на
светлоотразителен триъгълник не е било възможно да се спази обективно.
Според съда, предвид становището на автоексперта,
липсата на светлоотразителна жилетка облечена от
пострадалия не е допринесла за произшествието, тъй като в момента на удара Д. е бил плътно до автомобила с включени аварийни светлини, т.е. бил е видим
и без тази жилетка за останалите участници в движението.
Ето защо възражението на ответника за наличие на съпричиняване поради липса
на светлоотразителна жилетка е
неоснователно и като такова следва да се отхвърли.
С оглед на горното , заключението на експертизата и практически липсата на
спор за това, следва да се приеме,че внезапната смърт на Д.Н.А. е в пряка причинно-следствена връзка с неправомерното деяние на водача на
неидентифицираното МПС.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявените искове за претърпени неимуществени вреди са
ОСНОВАТЕЛНИ.
Тук следва да се подчертае, че дори да бе приел за основателна
тезата на ответника, че приложимото право относно начина
на обазщатяването на ищците
не е българското, а унгарското,
то изводът и решението на съда при установената по-горе фактическа обстановка щяха да са същите,
предвид това че са налице условията
за осъществяване на отговорност
спрямо ищците за обезщетяване на търпените от тях неимуществени вреди и по унгарското законодателство. В подкрепа на този извод е следното:
Материята относно обезщетяването от деликт в
унгарското законодателство се
регулира общо от Гражданския кодекс /ГК/ и специалнопри
деликт от използване
на МПС / прието за дейност
с повишена опасност/ от Закон
за гражданската отговорност
на моторни превозни средства
/ЗГОМПС/. Съгласно § 35,ал.1 от ЗГОМПС при наличие на
виновно и противоправно действие на водач на неидентифицирано МПС , в следствие на което
е причинена смърт на друг участник в движението по пътищата, Гаранционния орган на Унгария /Сметка
за обезщетение/ следва да обезщети роднините за търпените от тях неимуществени вреди - §3/А ЗГОМПС и очевидно константната съдебна
практика-решение на ВС BDT 2012. 2704, чрез изплащане на еднократна репарация- § 2:52,ал.3 ГК. Обезщетение
не се изплаща при неизбежна причина /случайно
деяние/- § 6:535,ал.1 ГК и се намалява при споделяне на щети /съпричиняване/-
§ 6:537,ал.1 ГК. Давността за завеждане
на претенциите е 3 години
от увреждането-§6:538 ГК, но когато
е от престъпление е 5 години-§
6:533 ГК. Според § 13 от ЗГОМПС лимитът
на огворността на унгарския
фонд/Сметка за обезщетение/ за всеки отделен
случай е 1 600 000 000 /един милиард и
шестстотин милиона/ форинта
или 9 953 189 /девет милиона
деветстотин петдесет и три хиляди и 189/ лв. Лихвата се начислява от датата на увреждането при условие,че към тази дата се определя и размера на обезщетението-§6:532
ГК.
По размера на обезщетенията:
Справедливите размери на обезщетенията
следва да се определят съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, при отчитане
наличието на обстоятелствата по чл.51 ЗЗД.
Установено
е,че починалият Д.Н.А. е живеел заедно със съпругата и децата им в едно
домакинство, били са весело, задружно семейство, в което е царял дух на обич и
разбирателство. Починалият се е грижил както за съпругата си, така и за децата,
бил е тяхна морална и финансова опора. Той се е грижил ежедневно и за своята
майка, която е живеела непосредствено до неговия дом, помагал й е финансово и
същата е разчитала на него да я подкрепя в старините й.
Внезапната и нелепа смърт на Д. е причинила на ищците мъки и страдания и ги
е лишила от неговото присъствие, от грижите и вниманието и обичта, които той е имал
спрямо тях приживе. Съпругата на пострадалия е понесла изключително тежко
смъртта му и се налагало известно време да приема успокоителни медикаменти. Същата
и досега страда от загубата, тъй като Д.А. е бил добър съпруг и нейна опора в живота.
Децата на починалия са преживяли тежко загубата на баща
им, отношенията им били близки-живеели са в един дом и са разчитали на неговата
помощ и бащинско присъствие.
Според настоящия състав справедливото
обезщетение за търпените болки, мъки и страдания на първите трима ищци-съпругата
и децата на починалия в размер на по 130 000 лв. , а за неговата майка - 100 000 лв.
Тези размери на обезщетенията са съобразени
с установените по делото правно релевантни факти-изключително близки и топли
семейни отношения със съпругата и с
децата му , постоянни отношения, грижи и помощ за неговата майка, а също със
социално-икономическите условия в страната и установената съдебна практика по
подобни случаи и възрастта на пострадалите.
Над уважените размери до претендираните
такива от по 150 000 лв. за всички ищци
исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Лихви върху тези размери по правилото на чл.516, ал.4 от КЗ следва да се начислят от 02.02.2017 год. до датата на окончателното изплащане на
определените обезщетения.
При този
изход на делото ответника следва да заплати на „Адвокатско дружество О.К.“
с ЕИК *****възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в претендирания размер от
14 236 лв. с ДДС /очевидно сбор от дължимите за претенцията на всеки ищец/,
като в тази връзка приема,че тъй като размера е под минимума по по НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, няма възражение за прекомерност от ответника.
С оглед отхвърлената част от исковете
ищците следва да му заплатят на ответника направените по делото разноски вкл. и
тези за заплатено адвокатско
възнаграждение, както следва: четвъртия ищец С.А.Ю. в размер на 1105 лв.,а всички останали
ищци по 770 лв.
ответникът следва да заплати по сметка на
СГС държавна такса в размер на 19600 лв. и разноски за експертиза платена от бюджета на
съда в размер на 210 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Н.Б.Б.А.З.ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „*****да заплати поотделно на А.В.А., ЕГН **********, У.Д.Н., ЕГН ********** /действащ със съгласието на законния си представител
А.В.А./ и
М.Д.Н., ЕГН ********** всичките представлявани от Адвокат Р.П.
*** на основание чл.
515, ал. 3, т. 1 от Кодекса за
застраховането обезщетение за
неимуществени вреди в следствие смъртта на съпруга /за първата ищца/ и баща /за
останалите двама ищци/ Д.Н.А. в размер на по 130 000 лв. ведно със законната лихва
върху тези суми от 02.02.2017 год. до окончателното им изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявените искове над уважените
размери до претендираните такива от по 150 000 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА Н.Б.Б.А.З.ЕИК
*****, да заплати на С.А.Ю.,
ЕГН **********, чрез пълномощника
й адв. Р.П. на основание чл.
515, ал. 3, т. 1 от Кодекса за
застраховането обезщетение за
неимуществени вреди в следствие смъртта на сина й Д.Н.А. в размер на 100 000 лв. ведно със законната
лихва върху тази сума от 02.02.2017 год. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения
размер до претендирания такъв от 150 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА А.В.А.,
ЕГН **********, У.Д.Н., ЕГН ********** /действащ със съгласието на законния си представител А.В.А./ и
М.Д.Н., ЕГН ********** да заплатят
поотделно на Н.Б.Б.А.З.ЕИК ***** разноски по делото от
по 770 лв., а С.А.Ю.,
ЕГН ********** да заплати на ответника такива
в размер на 1105 лв.
ОСЪЖДА Н.Б.Б.А.З.ЕИК
***** да заплати на „Адвокатско дружество О.К.“ с ЕИК *****възнаграждение
по реда на чл.38 от ЗА в размер от 14 236 лв. с ДДС, а по сметка на СГС
държавна такса от 19600 лв. и разноски за експертиза в размер на 210 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от уведомяването им пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: