№ 18241
гр. ...., 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20231110162838 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
10.10.2024 г., гр.....
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
дванадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №62838 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал. 1, пр. I от ЗЗД, вр. чл.150, вр. чл.
139 от ЗЕ и по чл.86 ЗЗД.
1
Образувано е във връзка с постъпила в законен срок в съда искова молба от ..... ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от .... - Изп. директори, срещу
И. А. Д., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, с която се претендира да се
установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника, в
качеството му на собственик на топлоснабден имот в гр........, с присъединен аб. №....., на
следните суми- сума от 1 296,32 лв., представляваща изискуемо задължение за доставена
топлинна енергия, /ТЕ/, за отчетен период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., сума от 194,04 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2020г. до 05.08.2022г., сума от
28,80 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до
30.04.2021г. и сума от 5,74 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
31.08.2019г. до 05.08.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК по ч.гр.д. №45721/2022г. на СРС, 165 състав.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез адв.И. Н.
от САК, с който оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че липсват приложени по
делото изравнителни сметки и релевира възражение за погасителна давност. Посочва, че в
имота нямало радиатори. Поддържа, че в процесния имот е имало дистанционни водомери,
монтирани преди пет години, като излага, че за процесния период отчетът за подгряване на
вода е следвало да бъде правен дистанционно. Моли за отхвърляне на исковете и претендира
разноски.
В първото по делото о.с.з. е изменен проекта за доклад, като е прието за безспорно
между страните, че ответникът притежава правото на собственост върху процесния
апартамент, за което не са събирани доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Приложени към исковата молба са преписи на фактури, издадени на името на
ответника.
Съгласно заключение по СТЕ, прието по делото, е начислявана ТЕ за отопление за
щранг- лира в банята, скрита зад изградена преграда от плочки с монтирани решетки за
топлообмен, като е отчетена ТЕ за отплит. тяло без монтиран измервателен уред.
Радиаторите са демонтирани. Начислена е ТЕ за БГВ, по данни на водомер за топла вода,
при прогнозен отчет. Те за сградна инсталация е начислена на база пълен отопляем обем от
149 куб.м. Посочено е, че частта от ТЕ за сгрдна инсталация възлиза на 25,7 % за първия
отопл. сезон и на 26,5 % за втория отопл. сезон.
По делото е прието заключение по ССч.Е, съгласно което няма данни за извършени
плащания, като са посочени размерите на начислените размери нТЕ и погасените подавност
задължения.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. С доклада по делото е прието за безспорно между страните
обстоятелство, че ответникът притежава право на собственост върху процесния имот,
поради което следва да се приеме, че е потребител на ТЕ, като на чието име са издавани и
приложените към ИМ фактури.
Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени качествени
параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу осигуреното отопление
2
на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за доставената ТЕ.
Ползването на ТЕ се изразява в отделянето на топлина в определено пространство и поради
това ответната страна дължи заплащане само на ТЕ, използвана лично от нея. Съгласно
чл.38б, ал.7 от Закона за енергетиката , /ЗЕ/, когато в сграда – етажна собственост, всички
инсталирани средства за измерване на консумацията на ТЕ, енергия за охлаждане или топла
вода за битови нужди и/или топлинните разпределители са с дистанционно отчитане, на
крайните ползватели се осигурява информация за фактурирането въз основа на реалното
потребление или за потреблението въз основа на показанията на топлинния разпределител
поне веднъж месечно. Тази информация може да се предоставя чрез интернет и се
актуализира толкова често, колкото измервателните средства и използваните системи
позволяват. С ПЗР към ЗИД на Закона за енергийната ефективност (ДВ, бр. 21 от 2021 г., в
сила от 12.03.2021г.) § 75 е прието, че до 1 януари 2027 г. монтираните средства по чл.140,
ал.1 от ЗЕ, които не са с възможност за дистанционно отчитане, се преустройват така, че да
осигуряват възможност за дистанционно отчитане, или се заменят със средства с
дистанционно отчитане. Съгласно § 76 до влизането в сила на § 74, т. 2 относно чл. 38б, ал.7
от ЗЕ, на крайните ползватели на ТЕ, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди
се осигурява информация за фактурирането въз основа на реалното потребление или за
потреблението въз основа на показанията на топлинния разпределител поне веднъж на
тримесечие при поискване или когато крайните ползватели са предпочели да получават
електронни фактури, а в останалите случаи – два пъти годишно, когато в сграда – етажна
собственост, всички инсталирани средства за измерване са с дистанционно отчитане.
Съгласно чл.140, ал.7 от ЗЕ, (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021г.), при
монтиране на нови средства по ал.1 същите са с дистанционно отчитане. От 01.01.2027г.
законодателят предвижда да се премине към дистанционно отчитане на реално потребление
на ТЕ, а не на прогнозно потребление, както е към момента. Поради това възражението на
ответника в тази насока не може да се приемем за основателно.
В законоустановения срок ответницата е направила възражение за изтекла погасителна
давност. Претенцията на ищеца следва да се счита за частично погасена по давност, считано
след 23.08.2019г., тъй като ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
на 23.08.2023г. Съгласно ТР №3 от 18.05.2012год. по т.д. №3/2011год. на ОСГТК на ВКС и
трайно установената съдебна практика вземанията на топлинните дружества- доставчици на
ТЕ, произтичащи от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на ТЕ, поради
еднородния и падежиран характер на задължението, са периодични плащания и се погасяват
с изтичането на кратката 3- годишна погасителна давност. Погасителната давност е
установена в обществен интерес, като целта е да се стимулира своевременното упражняване
на субективни граждански права. След като за едно вземане не е била потърсена защита в
продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес от
осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби на чл.110 от ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая следва да се
приеме, че вземанията на продавача за цена на топлинна енергия за всеки месец, включен в
съответния отчетен период, възникват след извършване на доставката на топлинна енергия
за съответния месец, като възникват от първо число на месеца, следващ периода на
извършване на доставката. Последващото издаване на обща фактура не представлява
3
обстоятелство, което спира или прекъсва теченето на давността. С оглед на горното
задълженията за главница в общ размер на 167,72 лв. са дължими като погасени по давност.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението от
страна на топлинното предприятие като ФДР за процесната сграда - ЕС, поради което не
може да се приеме за доказан по основание и по размер иска за задължението, което се
дължи за топлинно счетоводство за ..... Съгласно чл.2 от сключения договор от 18.10.2021г.,
приложен към ИМ, стойността на услугата дялово разпределение се заплаща от
възложителя- етажна собственост по цени, съгласно утвърден ценоразпис- приложение №2,
неразделна част от договора, което не е представено по делото. С оглед на това искът не е
доказан по основание и по размер и чл.162 от ГПК не може да намери приложение. Искът за
мораторна лихва има акцесорен характер и поради това подлежи на отхвърляне в съотв. му
част.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държавни такси в двете производства, депозит за
експертиза от по 250 лв. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни производства.
Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято
полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в
задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се
присъдят разноски в полза на ищеца в размер общо на 738,86 лв., като за исковото
производство е определено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г. В полза на ответника следва да се присъди
адв. възнаграждение от 60,09 лв., с оглед изхода на спора и представения договор за правна
защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И. А. Д.,
ЕГН:**********, че в полза на ищеца ..... ЕИК:...., със седалище и адрес на управление:
гр......., представлявано от ...... - Изп. директори, съществува вземане за следните суми: сума
от 1 166,71 /хиляда сто шестдесет и шест лева и седемдесет и една стотинки/ лв.,
представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за битови нужди, за периода:
01.05.2019г. до 30.04.2021г., за топлоснабден имот- Апартамент ......., в гр....., ж.к. „......“,
бл......, с присъединен аб. №....., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда– 24.08.2022г. до окончателното изплащане на
вземането и сума от 155,93 /сто петдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2020г.- 05.08.2022г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №45721/2022г. по описа
на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния им предявен размер от
1 296,32 /хиляда двеста деветдесет и шест лева и тридесет и две стотинки/ лв.,
представляваща задължение за доставена топлинна енергия и сума от 194,04 /сто и
деветдесет лева и четири стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..... ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ...... - Изп. директори, срещу И. А. Д., ЕГН:**********, установителни
искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 28,80 /двадесет и осем лева и
осемдесет стотинки/ лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода:
01.07.2019г.- 30.04.2021г. и сума от 5,74 /пет лева и седемдесет и четири стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 31.08.2019г.- 05.08.2022г., за които суми
4
е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №45721/2022г. по
описа на СРС, 40 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА И. А. Д., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
..... ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ...... - Изп.
директори, сума в размер общо на 738,86 /седемстотин тридесет и осем лева и осемдесет и
шест стотинки/ лв., представляваща съдебно- деловодни разноски в исковото и в
заповедното производство.
ОСЪЖДА ..... ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от
...... - Изп. директори, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на И. А. Д.,
ЕГН:**********, сума в размер общо на 60,09 /шестдесет лева и девет стотинки/ лв.,
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5