Решение по дело №2312/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №45

                                                                      10.02.2020г., гр.ПЛОВДИВ

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - наказателно отделение, в публично съдебно заседание на 23.01.2020г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: РОЗАЛИЯ ШЕЙТАНОВА

ПЕТКО МИНЕВ                                                                                           

 

при секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА и прокурора ГЕОРГИ ПЕНЕВ, като разгледа ВНАХД № 2312/2019г., докладвано от съдия Розалия Шейтанова, за да се произнесе прецени следното:

 

Производството е по реда на чл.375, ал.5 от НПК вр. глава ХХІ от НПК.

 

С Решение № 141 от 09.10.2019г. постановено по НАХД № 547/2019г., Районен съд-А., ІІ н.с., е признал обвиняемия И.Т.М. за виновен в това, че на 23.11.2017г. в гр.А., на паркинг, находящ се на ул. „***“, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото: на публично място нанесъл удар с крак на микробус марка „Фолксваген“, модел „****“ с рег. № ***, отправил обидни думи по отношение на И. К.К., наричайки го „***“, след което му нанесъл удар с ръка в областта на лицето, в резултат на което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, което е престъпление по чл.325, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност, и му наложил административно наказание Глоба в размер на 1000 лева.  Има разпореждане с направените по делото разноски и с вещественото доказателство.

Срещу Решението, в законоустановеният срок, е постъпила въззивна жалба от адв.К.Т. - защитник на обв.М., с която се иска отмяната му и постановяването на ново Решение, с което обвиняемият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Подаден е и протест от Районна прокуратура А., в който се изразява несъгласие с размера на определеното административно наказание и се иска увеличаването му на 3 000 лева.

Жалбата се поддържа в съдебно заседание, както от адв.Т., така и лично от обв.М..

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив поддържа подадения протест и настоява за оставяне на въззивната жалба без уважение.

Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция правилността на постановеното Решение, във връзка с направените оплаквания, доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, констатира следното:

Въззивният протест е неоснователен. Въззивната жалба е основателна.

За да постанови атакуваното решение, Районният съд е приел за установени следните факти:

Свидетелят И. К.К. живеел в гр.П..  К. работел в сферата на строителството, като основната му дейност била поставяне на гипсокартон, боядисване и шпакловка. Той притежавал товарен автомобил марка „Фолксваген ****“ с рег. № ***.

На 23.11.2017 г., около 09:00 часа, св. К. и неговият колега - св. В.И.Ч.се придвижили с два автомобила до магазин за булчински рокли, находящ се в гр. А., ул. „***“, за да разтоварят строителни материали. Св.К. управлявал товарен автомобил марка „Фолксваген ****“ с рег. № ***, а Ч. управлявал друг автомобил. Тъй като в района на магазина нямало място, където двамата да паркират, те навлезли по ул. „***“ и паркирали автомобилите си един зад друг, като по този начин ограничили подхода към гаражите на съседната сграда, както и подхода към задните входове на заведенията „***“ и „***“. Двамата свидетели не възнамерявали да се бавят, тъй като трябвало само да разтоварят строителни материали пред магазина. Заведение „***“ било собственост на дружество „***“ ООД с управител св. Ю. С., която го отдавала под наем на С. С. и св. П. К.. Заведение „***“ било собственост на обв. И.Т.М., който го и стопанисвал. Св. Ю.С., С.С.и св. П.К.били във влошени отношения с обв. М.. Повод за това били имотни спорове и претенции за начина на паркиране на автомобили, зареждащи заведенията, както и претенции, че обв. М. е нанесъл удар на С.С.при възникнал спор между тях. Във връзка с това, включително и по повод на претенциите, че М. е ударил С.С.в РП-А. са водени преписки и досъдебни производства. Освен това между страните са водени и административни дела в Административен съд-гр. Пловдив.

След като св.К. и св.Ч.паркирали автомобилите си, двамата отишли да си свършат работата в магазина за булчински рокли.

Малко след това към гаражите и заведението „***“, чийто достъп бил ограничен от паркираните автомобили на К. и Ч., със своя автомобил се насочил обв. И.Т.М.. Тъй като не могъл да се придвижи с автомобила си до гаражите и заведението, той се ядосал и спрял автомобила си зад автомобила на Ч.. Предвид на това, че и друг път се било случвало достъпът до гаражите му да бъде ограничаван от случайно спрели автомобили, обв. М. започнал да сигнализира с клаксона на автомобила си, но К. и Ч.не чули сигнала и не дошли да преместят автомобилите си. Тогава обв. М. слязъл от автомобила си и нанесъл удари с крак на автомобила на К. с цел да задейства алармената система, но тъй като това не се случило той застанал до автомобила на К. и зачакал.

След няколко минути св. К. и св. Ч. напуснали магазина и се приближили към автомобилите си, за да тръгват. Тогава обв. М. пресрещнал св. К., който се насочвал към шофьорското място на автомобила си и силно ядосан го попитал, дали този микробус е негов и така ли се паркира като го нарекъл „***“. К. му отговорил, че автомобилът е негов и тръгва веднага, като започнал да му се извинява, че е паркирал така, но обв. М. застанал пред него и му нанесъл удар с ръка в областта на лицето. След това М. се насочил към Ч., а К. се качил в автомобила си и потеглил. Приближавайки Ч., М. попитал и него, дали е редно така да паркира. Ч.се извинил за начина си на паркиране, след което се качил в автомобила си и тръгнал.

Действията на обв. М. били заснети от охранителна камера, разположена на съседна сграда. Действията на обв. М. по нанасяне на удара на св. К. предизвикали възмущение у св. Е. С. П., която станала неволен свидетел на случилото се. По това време св. П. работила на длъжност „сервитьор“ в заведение „***“. След като влязла в заведение „***“ св. П. споделила със св. П. К., че е видяла как обв. М. е ударил непознат. Св. К. изгледала записа и предвид на това, че силно се възмутила от действията на обв. М., тя уведомила за това св. Ю.С., която подала сигнал в РП-А.. Въз основа на сигнала била образувана преписка  № 2631/2017г. по описа на РП-А., по която било образувано настоящото досъдебно производство.

От заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на нанесения удар от обв. М., на И. К.К. са били причинени болка и страдание, без разстройство на здравето.

При излагане на установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е възприел едно към едно фактите, описани в разгледаното от него Постановление на Районна прокуратура А., споделил е изцяло и правните изводи на Прокурора, посочвайки ги като свои.

Фактите са установени правилно, но при направата на доказателствения анализ са преекспонирани и им е придадено значение, каквото всъщност нямат.

Установено е, че свидетелите К. и Ч.са паркирали в нарушение на правилата за това, като не просто са оставили автомобилите си на неразрешено и необозначено за целта място, а с начина си на паркиране са затворили вътрешна улица, по която се осъществява достъпа с автомобили до вътрешен двор с гаражи на собствениците на обекти в сградата на адреса, без да оставят данни за връзка с тях по време на отсъствието им от района на паркираните автомобили. Като причина за това паркиране св.К. сочи липсата на място, където да спрат, а св.Ч.казва, че така им било най-удобно, с оглед носените от тях материали /на записа, приложен по делото се вижда, че е съществувала възможност за паркиране без затваряне на подхода/. Сред собствениците на обекти и гараж в сградата е и обв.М., който на инкриминираната дата, се оказва лишен от достъп до гаража си, заради паркираните пред подхода към вътрешния двор автомобили. Насочвайки се към имота си с управляван от него лек автомобил, с цел прибиране в гараж на колата, движението му било блокирано от оставените там возила от посочените двама свидетели. Така, обв.М. бил принуден да спре зад тях, подал звуков сигнал, на който никой не реагирал, след което слязъл от автомобила си и огледал другите два, търсейки присъствие на водачите им. Установил, че автомобилите са в покой и празни, при което упражнил натиск с крак върху автомобила на св.К. с цел задействане на алармена система, която да извести водача и да привлече вниманието му към създалата се ситуация с преграждане на пътя, но се оказало, че превозното средство е без аларма. Наоколо нямало никой, поради което обв.М. изчаквал появата на водачите извън своя автомобил, оглеждайки непрестанно района. Двама неустановени мъже също забелязали проблема и опитали да помогнат, търсейки присъствие на чужди лица в сградата, но не намерили такива, като един от тях също ритнал микробуса на св.К. с цел привличане вниманието на водача. Междувременно свидетелите К. и Ч.свършили работата си в съседната сграда и се отправили към паркираните навън автомобили. Виждайки ги, обв.М. се насочил към св.К., искайки му обяснение за начина на паркиране. Под влияние на натрупаното в процеса на чакане напрежение, обв.М. ударил шамар на свидетеля в областта на лицето, наричайки го „***“, при което свидетелят съзнавайки грешката си, се извинил, след което се качил в автомобила си и потеглил. Обвиняемия поискал обяснения за преграждането на пътя и от св.Ч.който също се извинил и тръгнал с колата си. По време на последно описаните събития, към едно от заведенията в района се насочила св.Е. П. отивайки на работа, която с периферното си зрение възприела разговарящите край паркираните автомобили лица, както и нанесения удар от обвиняемия на св.К.. Подминала ги и тогава се обърнала, за да види какво става, но в този момент св.К. вече се качвал в своя автомобил. Св.К. приел съвсем нормално реакцията на обвиняемия, съзнавайки, че всъщност той и колегата му са причината за ескалиралото недоволство на обв.М. от затворения подход. Не се обидил от отправената му реплика „***“, тъй като поради телосложението му и друг път се случвало да го наричат така, към което явно е развил висок праг на търпимост, а що се отнася до нанесеният му удар, казва, че не бил силен и също не породил желание за търсене на възмездие. Предвид това, свидетелят не сметнал за необходимо да потърси каквото и да било съдействие от държавни институции и забравил за случая. Св.Ч.също осъзнавал нарушението което са допуснали със св.К. и виждайки обв.М., на свой ред се извинил за начина на паркиране, след което максимално бързо потеглил от мястото, като самият той не възприел нанасянето на удара с ръка от страна на обвиняемия по св.К., за което този свидетел по-късно му съобщил. Не са разпитани съседите, направили опит да помогнат на обв.М. да открие шофьорите на неправилно паркираните автомобили, които също са били на място при идването на въпросните водачи /според показанията на св.К., единият от тях е синът на обв.М./, но това не се и налага на този етап.   

Такива са фактите в чист вид, каквито и районният съд ги е приел за установени. Въз основа на тях, не се открояват данни за намеса на правоохранителни или правозащитни органи в каквато и да било насока, досежно поведението на обвиняемия, и такава не е предприета – никой не се е оплакал от нищо.

Седмица по-късно в Районна прокуратура А. постъпва сигнал от св.С., която е собственик на заведение, съседно на това на обв.М., в който описва нанесения удар от обвиняемия по друго лице, което не познава и предоставя запис от охранителна камера от нейния обект, на който е записана ситуацията, станала повод за предявяване на обвинение спрямо обв.М.. Свидетелката не стопанисва обекта, който е отдаден под наем, като от наемателите научава по телефон за случилото се. На инкриминираната дата, св.П.К.– барман в заведението „***“, наблюдавала случващото се навън на монитор към монтирана камера, поставена на стопанисвания от тях обект, като възприела и минаването на св.Е.П.. Камерата е поставена по инициатива на св.С., тъй като между обв.М. и управител на заведението „***“ имало конфликт при който М. нанесъл удар на управителя, а освен това често имало спорове с М. относно паркирането на автомобили, зареждащи заведението на свидетелката. С оглед противодействие на бъдещи подобни действия, от собствениците било решено на заведението да се монтират камери. Св.К. споделила със св.П. какво е видяла на камерите, включително и преминаването на последната от там. Освен това, съобщила по телефон за възприетото и на св.С.. В последващ момент св.С. отишла в заведението и изгледала записа, който е предоставен и на разследващите. Напрактика св.К. и св.С. са свидетелите на обвинението досежно вменените хулигански действия на обвиняемия. Факт е обаче, че нито една от тях не е присъствала на инкриминираните събития, а записа от камерата е без звук, поради което и няма как да са наясно с развилия се спор между обвиняемия и свидетелите К. и Ч.. Събитията са станали достояние на тези свидетелки при преглеждане на записа от охранителната камера, при което те силно се възмутили и ужасили от поведението на обв.М., макар да не били наясно какво е породило действията му. По делото има данни за влошените взаимоотношения между обвиняемия и собствениците и наемателите на заведението „***“, поради което и лесно могат да се обяснят пресилените показания на св.К. – „…М. така удари момчето, че му падна главата чак до земята…“, каквито действия изобщо не се забелязват на записа. Така, напрактика, възмутени граждани от предприетото от обв.М.  няма. Тези които са му помагали да издири водачите, макар и неразпитани е ясно защо, свидетелите К. и Ч.лично заявяват, че са били в провинение и са наясно, че сами са предизвикали гнева на обвиняемия, св.П. също заявява, че според нея реакцията на обвиняемия е била обяснима и нормална, макар и в изблик на гняв, тъй като нямало откъде да мине, за да влезе в обекта си. Последно споменатата свидетелка е и единствената незаинтересована, която всъщност е чула разменените реплики и е възприела макар и от страни нанасянето на удара, при което именно нейните показания следва да са определящи за направата на правните изводи по делото. Тя казва – „Според мен е нормално М. така да реагира, …беше прав“, след което като отговор на зададен въпрос казва „Възмутена бях“. В контекста на всичко съобщено от свидетелката обаче, няма как да се направи извод, че тя действително е била възмутена от действията на обвиняемия.

Съдебния състав обстойно обсъди възможността да ползва приобщения запис като доказателство, тъй като се установява, че камерата е била поставена с цел да се противодейства на буйни прояви от страна на обв.М., с когото поставилите камерата имат конфликт. При това положение може да се направи извод, че евентуални записи от тази камера биха били негодни доказателства, поради обстоятелството, че камерата е монтирана именно с цел записване на очаквани прояви от страна на точно определено лице и в този смисъл се явява нерегламентирано прилагане на секретни способи, но доколкото в конкретния случай е записано поведение на същото лице спрямо трети лица, непопадащи в кръга на замесените в конфликта между собствениците на отделните заведения, то и съдът прие да ползва този запис като доказателство и именно върху съдържанието му и събраните по делото други доказателства, стигна до изводите си.          

При така събраните данни, въззивният състав на съда, приема, че в случая не се касае за осъществен от страна на обв.И.М. състав на престъпление от общ характер, включително и по чл.325, ал.1 от НК, по който той е признат за виновен от страна на районния съд. На фона на случилото се на 23.11.2017г. и описано по-горе, не могат да се откроят действия на обв.М., които да се квалифицират като хулиганство по смисъла на чл.325, ал.1 от НК, нито като престъпна проява от друг вид. Няма обективни данни за това той да е извършил вмененото му с Постановлението на Прокурора престъпление, не се установява и да има граждани, останали възмутени от поведението му, така както се твърди от страна на Прокурора. Реакцията на обв.М. на инкриминираната дата е предизвикана от св.К. и св.Ч.с начина им на паркиране и препятстването му да стигне до имота си. Напрежението му е ескалирало тъй като не ги намерил в сградата, в която са неговите обекти, не успял да привлече вниманието им с клаксон, в резултат на което и без да ги познава лично, в процеса на чакане формирал отрицателно отношение към тях. Това предопределя и мотива за действията му при появата на двамата водачи – личен, обусловен от лишаването му от достъп до собствения му имот. Последното е показателно за липсата на хулиганство, което винаги се съпътства от характерен специален мотив – чувство на неуважение към обществото. Подбудите, довели до действията на обвиняемия съвсем не са насочени към нарушаване на обществения ред, напротив той цели, макар и не по правилата, охрана на неговите лични права като собственик, и същевременно вижда като нарушители двамата водачи, препречили пътя му. При тези виждания, налични в съзнанието на дееца, няма как да бъде споделен извод за осъществено едро хулиганство. В случай, че районният съд бе анализирал фактите в тяхната цялост, започвайки от паркирането на двата автомобила в подхода към обектите и гаражите, при видимо наличие на място, поне за единия автомобил и оставяне на другия зад него, без да се пречи на влизащите към гаражите, и обсъждане на мотивите, довели до спречкването между обв.М. и свидетелите К. и Ч., вероятно би стигнал до същия извод. Самите свидетели К. и Ч.си припомнили случая едва след издирването им от разследващите органи по данните за автомобилите им от записа, те добросъвестно излагат фактите по случилото се на инкриминираната дата, което довело и до прекратяване на наказателното производство. Осем месеца след това прекратяване, разследването е подновено по сигнал на св.С., довел до инстанционен контрол и отмяна на прекратяването от горестоящата прокуратура. Обективно, при подновеното разследване не са събрани данни, различни от вече наличните по делото, но е направен противоположен извод по вината, който в случая се оказва незаконосъобразен.     

 С оглед на това, че не се установява обективно, обв.М., да е извършил непристойни действия изпълващи престъпния състав по чл.325, ал.1 от НК, или такива, представляващи престъпление от общ характер по друг текст от НК, то същият следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, като преди това се отмени постановеното вече от страна на районния съд Решение.

В случая не се касае и за проява, представляваща дребно хулиганство, тъй като инкриминираните действия не покриват признаците на посочените в чл.1, ал.2 от УБДХ прояви.

В този смисъл подадения протест за увеличаване на наложеното административно наказание не се налага да бъде обсъждан, тъй като се явява неоснователен.

С оглед изложеното, Пловдивският окръжен съд намери, че Решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради което ще следва да се отмени, като обв.М. бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение изцяло и оправдан. Предвид това и на основание чл.378, ал.5 вр. чл.334, т.2 вр. чл. 336, ал.1, т.3 от НПК, съдът

 

                                                   Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 141 от 09.10.2019г. постановено по НАХД № 547/2019г., по описа на Районен съд – гр.А., ІІ н.с., като ПРИЗНАВА обвиняемия И.Т.М. за НЕВИНОВЕН в това на 23.11.2017г. в гр.А., да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - на публично място нанесъл удар с крак на микробус марка „Фолксваген“, модел „****“ с рег. № ***, отправил обидни думи по отношение на И. К.К., наричайки го „***“, след което му нанесъл удар с ръка в областта на лицето, в резултат на което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание,  като на основание чл.378, ал.4, т.2 вр. чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА изцяло по повдигнатото му обвинение по чл.325, ал.1 от НК.

Направените по делото разноски остават за сметка на органа, който ги е направил.

Вещественото доказателство остава по делото.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                    2.