Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

Гр. К., 26.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. К.,  ІI – ри състав  в публично заседание на  двадесет и седми януари две хиляди и двадесета  година, в състав :

 

                                         Районен съдия : АКСИНИЯ А.

 

При секретаря                Д.М.                          и в присъствието

на прокурора                                                                     разгледа докладваното

от съдията                             А.                          АНД  № 357 по описа

за 2019 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Х.С.Х., ЕГН ********** *** е подал жалба до РС - гр. К. срещу наказателно постановление № 75 / 26.10.2018 г. издадено от Директора на „Регионална инспекция по околната среда и водите“ – С. / РИОСВ /, в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И  НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО  ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят  моли  съдът  да  постанови  решение,  с  което  да  отмени  същото  изцяло.

С Решение № 122 / 24.04.2019 г. постановено по н.а.х.д. № 65 по описа за 2019 г. на РС – гр. К., съдът е отменил НП № № 75 / 26.10.2018 г. издадено от Директора на РИОСВ.

С решение № 1371 / 12.11.2019 г. постановена по к.н.а.д. № 913 / 2019 г. Административен съд – С. *** отменил решение № 122 / 24.04.2019 г. на РС – К. и е върнал делото за разглеждане от друг състав.

На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован явява се лично и с адв. К. – САК, която моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като излага подробно доводите си.  

Въззиваемата страна редовно призована на съдебно заседание пред настоящата инстанция се представлява от адв. М. – САК, която моли съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна : 

         При извършена проверка на 12.06.2018 г. от експерти на РИОСВ съвместно със служители на ГДНП на терен / бивша площадка за дейности с отпадъци / и терени части от бивш стопански двор в кв. „М.“, находящи се в гр. К., кв. „М.“, края на ул. „И.“ – бивш стопански двор, ПИ IV, стопанисван от А.И.Х. е установено, че жалбоподателят, съпруг на собственичката на терена извършва нерегламентирано изгаряне на отпадъци от пластмаси и текстил, в дясната част на площадката, непосредствено до газокислородния резак. Отпадъците са горели и пушели, като се усещала задушлива миризма. Проверката е отразена в Констативен протокол № УООВП – ИЦ – 62 / 12.06.2018 г.   

За нарушението бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 67 / 10.07.2018 г., въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Административно – наказващият орган след като е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните доказателства, установил е, че нарушителят е извършил деянието виновно и е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 133 ал. 4 т. 1 от ЗУО на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Имуществена санкция” в размер на 2 000.00 / две хиляди / лева, въпреки че нарушението е извършено от физическо лице и съответно би следвало да му бъде наложена „Глоба“.   

От показанията на разпитаните пред настоящата съдебна инстанция свидетели И.В.Ц. *** К.А. и М.Ю.Г. / свидетели при съставянето на акта / се установява безспорно, че е извършена проверка на 12.06.2018 г. на жалбоподателя, след което на 10.07.2018 г. му е съставен АУАН за нарушение на чл. 29 ал. 1 предл. 3 от ЗУО.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля на жалбоподателя А.И.Х., тъй като същият, въпреки че е присъствал на самата проверка, сочи, че при извършване на проверката не е имало нерегламентирано изгаряне на отпадъци в имота на посочената дата – 12.06.2018 г., а само пушек от рязането с резача от страна на жалбоподателя / съпруга й /.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна :

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 23.01.2019 г., а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган до РС - гр. К. на 30.01.2019 г., като е заведена с вх. № 1249 / 30.01.2019 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 7 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

       Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно - наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние / действие или бездействие /, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Разпоредбата на § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците / ЗУО / дефинира понятието „отпадък“ - всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. А нормата на чл. 29, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците установява забрана за изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците. При тълкуване на цитираната правна норма става ясно, че хипотезите на забранителната норма, като форма на неконтролирано управление са най - малко три, а именно – “изоставянето”, “нерегламентираното изхвърляне” и “изгарянето”. Последния състав “или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците”, дава широта на съставите до безкрайност, стига да е осъществена, каквато и да форма на „неконтролирано управление на отпадъците”. Понятието „Управление на отпадъците“ е дефинирано в § 1, т. 46 от ДР на ЗУО, а именно - това са събирането, транспортирането, обезвреждането и оползотворяването на отпадъците, включително осъществяваният контрол върху тези дейности, следексплоатационните грижи за депата, както и действията, предприети в качеството на търговец или брокер. От своя страна разпоредбата на § 1, т. 41 от ДР на ЗУО посочва, че понятието „събиране“ представлява натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци, а именно - такова, в което се извършват дейности по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане /§ 1, т. 44 от ДР на с.з./.

В настоящия случай от показанията на свидетелката И.Ц., която е присъствала при проверката се установява, че в процесният имот е имало пламък и текстил и следи от горене на метални кенчета от стъкларии, буркани, които са се виждали след като се е изгасил огъня.  

Поради това и с оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че действително в притежаваният от жалбоподателя и съпругата му имот са били „събирани“ отпадъци, представляващи метални кенчета, стъкларии и др., т. е. била е осъществена една от формите на понятието „управление на отпадъци“. Същевременно обаче съдът намира, че не е налице специалната цел по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗУО - от показанията на кредитираните от съда свидетели се установява, че намиращите се в имота на жалбоподателя метални кенчета и стъкларии са били получени в следствие на отпадъци от собствения му имот. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят и съпругата му са собственици на процесният имот, който е СИО, в който са разположени събраните отпадъци. Очевидно е, че в случая е налице неконтролеруемо управление на отпадъците в личния имот на жалбоподателя, т. е. деятелността му се явява  несъставомерна по чл. 29, ал. 2, предл. 3 от ЗУО.

При така установеното съдът приема, че жалбоподателят не е нарушил виновно разпоредбата на  чл. 29, ал. 2, предл. 3 от ЗУО, за което неправилно и незаконосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

Действително е наложена глобата предвидена  по този текст за физическо лице, но АНО е следвало да положи необходимата грижа и да установи какъв е субектът на административнонаказателната отговорност, съобразно което да прецизира диспозитива на наказателното постановление. Това е така, защото при налагането на административно наказание, т. е. при осъществяването на репресивната функция на държавата спрямо задължените лица, административнонаказващият орган следва да е изяснил фактите и да е извършил цялостна проверка за законосъобразност и обоснованост на АУАН, след което да завърши производството с издаване на НП. В този смисъл, настоящият състав смята, че е налице невъзможност за изменение на наказателното постановление в частта относно вида на наложената санкция от районния съд, тъй като това означава административното наказание да се налага за пръв път едва със съдебното решение, а не в рамките на административнонаказателно производство, завършващо с наказателното постановление. Ако се приеме за налична възможността въззивната инстанция да налага различна санкция, от наложената с НП, жалбоподателят на практика ще се лиши от една съдебна инстанция и то по същество за преценка на законосъобразността на така наложеното ново административно наказание за пръв път от съда.

         Следователно незаконосъобразно е ангажирането на административно - наказателната отговорност на физическо лице, в това му качество, чрез налагане на имуществена санкция.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателно постановление № 75 / 26.10.2018 година издадено от директора на „Регионална инспекция по околната среда и водите“ – С. / РИОСВ /, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 67 / 10.07.2018 г. е незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено изцяло, заедно с наложеното административно наказание, без да се произнася по същество относно останалите основания, посочени в жалбата за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

       Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

      

Р    Е       Ш     И:

 

 

      ОТМЕНЯ  наказателно постановление № 75 / 26.10.2018 година издадено от директора на „Регионална инспекция по околната среда и водите“ – С.,  с което на  основание чл. 133 ал. 4 т. 1 от ЗУО е наложил на Х.С.Х., ЕГН ********** *** административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 000. 00 / две хиляди /  лева.

       РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване  пред Административен съд – С. *** 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                          

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :