Р Е Ш Е
Н И Е
гр. Ловеч 10.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ловешкият окръжен съд гражданска
колегия в закрито заседание
на десети юни две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна
Митева
ЧЛЕНОВЕ: Йовка
Казанджиева
Поля Данкова
при
секретаря и в
присъствието на
прокурор разгледа
докладваното от
съдия
Казанджиева в.гр.д. № 331 по описа
за 2019
г. и за да се произнесе, съобрази:
Постъпила
е жалба от М.М.М., ЕГН ********** с адрес ***, срещу действията на ЧСИ Ивилина Лаловска, рег. № 903 при КЧСИ
по изпълнително дело №20199030400064/2019. Излага подробни съображения, като
посочва, че последното е незаконно образувано. Сочи, че на 18.02.2019 г. му е
била връчена, чрез работодателя му Община Тетевен Покана за доброволно
изпълнение изх. №001249/07.02.2019 г., изпратена от ЧСИ - Ивилина Лаловска за
образувано от нея изп. дело №20199030400064/2019 г. по нейн опис, с приложено
към нея ксерокопие на Акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.З от ДОПК №2193-1/26.11.2018 г.,
издаден от касиер-счетоводител Величка Георгиева Минчева - служител на Община
Ябланица. Сочи, че с поканата му е било съобщение, че са му наложени запори
върху трудовото възнаграждение и върху притежаваното от него МПС, като
присъединен кредитор към вземането е държавта, като основание за образуване на
изпълнителното дело е издаден изпълнителен лист, какъвто не е приложен по АУЗ
№2193.1/26.11.2018 г. на Районен съд - гр.Ябланица, какъвто съд в
действителност не съществува. Изтъква, че по този повод е разбрал за издадения
срещу него акт на Община – гр. Ябланица, което е породило неговото учудване,
както и факта, че ЧСИ е била отправила искане до работодателя му, да му връчи Акта
едновременно с връчването на Поканата. Сочи, че съобразявайки, че издател на посочения
акт е Община – гр. Ябланица, същия е отказал да го подпише, като е подписал
единствено Поканата за доброволно
изпълнение, ведно с ксерокопие от приложения АУЗ.
Изтъква, че върху приложения АУЗ няма отметки, които да установяват, че той му
е бил връчен или е направен опит за това, както и че същият е влязъл в законна сила и като такъв представлява
годен изпълнителен титул за принудително изпълнение. Излага, че актовете по чл.107, ал.З от ДОПК
подлежат на изпълнение, дори да не са влезли в законна сила, в хипотезата на
обжалване на акта /чл.209, ал.2, т.З от ДОПК/, на за да бъде обжалван, акта е
следвало да му бъде връчен, за да има възможност да защити правата и интересите
си. Излага, че се е опитал, чрез кореспонденция по имейла и телефона на ЧСИ да му изпратят писмени доказателства, за
връчването на изпълнителния титул, но поради факта, че това не се е случило се
обръща към настоящата инстанция.
По
изложените съображения моли съда да
прекрати образуваното срещу него изпълнително дело, като образувано на
основание негоден /нищожен/ изпълнителен титул. Моли да се отменят всички
наложени запори като неправилни и незаконосъобразни и същите да бъдат вдигнати
незабавно, като на основание чл. 80 от ГПК да му бъдат присъдени разноските, за
което ще представи списък. В допълнителна жалба М. излага сходни
съображения. Излага, че я изпраща до съда, поради „бавене на жалбата от страна
на ЧСИ и недоверие”. Излага, че обжалва отказа на ЧСИ да прекрати и приключи
принудителното изпълнение, тъй като
както и в предходната жалба посочва, че
същото е започнало без изпълнително основание, годно за започване на
изпълнително производство. В тази връзка сочи и съдебна практика- Решение № 116
от 26.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 168/2009 г., II т. о., ТК. Изтъква, че няма ликвиден дълг за изпълнение, за който да се
налага ЧСИ да изпраща Покана за доброволно изпълнение, да запорира банковите му сметки, да запорира несеквестируемото му трудово възнаграждение и да налага запор върху личното му МПС. Прави възражение за несъразмерност, с оглед
предприетите принудителни действия и размера на дълга, който е 349,30 лв. главница и лихва 73,90 лв.,
изчислена до 16.01.2019 г., или общо за сумата от 423,20 лв. към
16.01.2019 г., тъй като запорираното имущество е 34 пъти завишено над търсения
дълг. Сочи, че ЧСИ „преднамерено” му е
нанесъл и морални щети. Изтъква, че обезсилването на изпълнителния лист има за
своя последици недопустимост на изпълнителния процес и същия се погасява
съгласно чл. 433 ал. 1 т. 3 от ГПК. В тази
връзка посочва Тълкувателно решение №
4/2017 от 11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на Върховния касационен съд на
Република България. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на
ВКС. Излага, че обжалва и действията на
ЧСИ на основание чл. 435 ал. 2 т. 2 от
ГПК – насочване на изпълнението върху имущество, което е несеквестеруемо, а
именно запор върху трудовото възнаграждение, което за м.01.2019 г. е в размер на 217,28 лв. и за
м.02.2019 г. е в размер на 217,28 лв. В тази връзка сочи и факта, че ЧСИ е
наложил запор върху всичките му банкови сметки, по които единствено получава
посоченото трудово възнаграждение. Счита, че за
него е налице и правен инетерес да обжалва действията на ЧСИ и на основание чл.435,
ал.2, т.7 от ГПК за определените му разноски по изпълнението по ИД 64/2019 г.,
описани в Поканата за доброволно изпълнение №001249/07.02.2019 г., като такси и
разноски до момента в размер на 162,00 лв., такси по т.26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ в размер на 51,02 лв. и адвокатско възнаграждение
100,00 лв. Счита, че същите са недължими, тъй като делото е образувано без
правно основание - Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. №
3/2015 г., ОСГТК, т.2.
По изложените съображения моли да бъде
извършена проверка за
законосъобразността на действията на съдебния изпълнител Ивилина Лаловска с per.
№903 при КЧСИ по отношение образуването на изпълнителното производство срещу него
по ИД 64/2019 г. по неин опис и
моли да отмени действията й, извършени в изпълнителното производство по
изпълнително дело №64/2019 г. по описа на същия ЧСИ като незаконосъобразни.
Към делото л. 82 е приложено становище на
адвокат Ивелина Нинова, упълномощен представител на взискателя. Сочи, че Акта за установяване на залъжения по
чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 2193/26.11.2018 г. е изпратен на адреса на длъжника в с. Добревци, ул. „Захари Стоянов”
№ 10, който е цитиран в жалбата, като е бил върнат с отбелязване, че лицето е
„непознато”. На 07.02.2019 г. на основание чл. 32 от ДОПК на инернет страницата
на Община – гр. Ябланица съобщението за връчване е обявено. Счита, че делото не
следва да бъде прекратено, тъй като Акта за установяване на залъжения е влязъл в законна сила и е изпълнително основание.
В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК са
постъпили мотиви от Ивилина Лаловска - ЧСИ per. № 903, в която посочва, че по
молба с вх. № 001563/04.02.2019г. на
взискателя ОБЩИНА ЯБЛАНИЦА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
община ЯБЛАНИЦА, гр. Ябланица, пл.Възраждане № 1, ПК: 5750 /стр. 1/ и въз
основа на Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.З от ДОПК N 2193-1/26.11.2017г.
("АУЗ") /стр. 3-4/, в кантората й е образувано изпълнително дело №
20199030400064/2019 г. срещу длъжника М.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, за
сумите: 349.30 лева - Данък върху превозните средства главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16/01/2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, 73.90 лева - лихви, както и разноските по
изпълнението.
Излага,
че с молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на
частния съдебен изпълнител на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни
изпълнители да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да
набавя документи, както и да определи способа на изпълнение. Излага, че с
разпореждане от 04.02.2019 г. е образувано изпълнителното дело, разпоредено е
да се изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, да се направят справки за
имущественото състояние на длъжника, да се наложи запор на трудовото му възнаграждение и да бъде изпратена покана за
доброволно изпълнение,
чрез работодателя на длъжника. Последната изх. № 001249/07.02.2019г. е връчена
на длъжника М.,*** на 18.02.2019 г., както и лично на него в кантората на ЧСИ
/стр. 68-69/. С поканата за доброволно изпълнение длъжникът е бил уведомен и за
наложените обезпечителни мерки – запор на трудовото възнаграждение, получавано
от Община Тетевен, запор на МПС /стр. 24-29/, както и за присъединяването на
Държавата за дължимите й суми, посочени в Удостоверението по чл.191 от ДОПК.
Излага, че в резултат от наложените обезпечителни мерки - запори
на банкови сметки в Райфайзенбанк България ЕАД и Банка ДСК ЕАД и на запор на
трудовото възнаграждение, получавано от Община Ябланица няма постъпили суми, поради липса на авоари
по сметките, видно от дадените писмени отговори от съответната банка /стр. 62 и
71/, както и поради факта, че възнаграждението е в размер под несеквестируемия
минимум по чл.446 от ГПК, видно от дадения писмен отговор от Община Тетевен
/стр. 39/.
Сочи,
че по делото не е постъпило становище от взискателя, като съобщението за постъпилата жалба е върнато в цялост като
непотърсено от Български пощи ЕАД /стр. 146-147.
При горните съображения приема, че
жалбата е процесуално допустима, но разглеждан по същество е неоснователна.
Сочи, че
по делото не са представени доказателства
по смисъла на чл. 433 ал. 1т. 1-8 за
прекратяване и приключавене на изпълнителното производство.
Относно
възражението за насочване на изпълнението срещу несеквестируемо имущество /трудово
възнаграждение и банкови сметки/ посочва, че същото е недоказано и неоснователно, като липсва
нарушение на правилата за несеквестиуемост, поради факта, в съобщенията ЧСИ е
посочил законовата разпоредба, която следва да се вземе под внимание при
извършване на удръжки на сумите.
По
отношение на приетите разноски в изпълнителнотопоризоводство, изтъква, че същите се дължат от длъжника,
освен в посочените в чл. 79 от ГПК случаи,
които в конкретния казус не са налице. Сочи, че поради факта, че е станал причина за образуване на изпълнителното
производство, дължникът дължи на взискателя сторените разноски, в това число и
адвокатско възнагражедние, а на съдия изпълнителя - авансовите такси и таксата
по т.26 от Тарифата за такси и разноски към Закона за ЧСИ („ТТРЗЧСИ"),
както и таксите по приключване на делото и отмяна/заличаване на наложените
обезпечения - запори/възбрани, в т.ч. и държавните такива, както и банковия
комисион за превода им. Същите
са определени в съотвествие и в размера,
регламентиран с ТТРЗЧСИ, като всички
таксувани действия са извършени. Определените за събиране такси по делото и
посочени първоначално в ПДИ са съобразени със законовото ограничение на чл.73а
от ГПК и възлизат общо на 213.20 лева, от които:
а) Авансови
такси 162.00 лева
- 24.00
лева с ДДС - по т.
- 24.00
лева с ДДС - по т.5 от ТТРЗЧСИ;
- 60.00
лева с ДДС - по т.2 от ТТРЗЧИС;
- 18.00 лева с ДДС - по т.З от ТТРЗЧСИ - справки от НАП за тр.
Договор, справки от НАП за публ. задължения, справка в регистър на БНБ;
- 36.00 лева с ДДС - по т.9 от ТТРЗЧСИ 2 бр. запори (на МПС и на тр.
Възнаграждение);
б) Пропорционални такси
- 51.20 лева с ДДС - по т.26 от ТТРЗЧСИ
Сочи, че допълнително, след изпращане
на ПДИ, са наложени 2 бр. запори на банкови сметки, за които с нарочни
разпореждания са начислени още:
- 36.00 лева с ДДС - по т.9 от ТТРЗЧСИ 2 бр. запори
Излага,
че дължимите на ЧСИ авансови такси по изпълнението са определени още при
неговото образуване и длъжникът е уведомен още с Поканата за доброволно изпълнение. Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на -
51.20 лева е ЛЛС е съобразена с материалния интерес по делото, възлизащ на
423.20 лева (на осн. т.26 б.Б от ТТРЗЧСИ).
Приетият
за събиране адвокатски хонорар в полза на Взискателя в размер на 100 лева (Сто
лева) е под минимума по чл.10 т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който минимум е 200 лева.
По
изложените съображения моли настоящата инстанция да отхвърли подадената жалба
от длъжника, като неоснователна.
Настоящата
инстанция като съобрази изложеното в жалбата, възражението и мотивите, както и
материалите по делото приема, че компетентен да се произнесе по нея е Ловешкия
окръжен съд. Същата е подадена от длъжника по изпълнителното дело на основание
чл. 435 ал. 2 т. 2, 6 и 7 от ГПК.
От
приложените към делото писменидоказателства, съдът приема за установено
следното:
По
молба на адвокат Ивелина Нинова, упълномощен представител на Община Ябланица, ЕИК
*********, с адрес гр.Ябланица, пл. „Възраждане” № 1 е образувано изпълнително
дело № 20199030400064, въз основа на представен Акт за установяване на
задължение по чл. 107 ал. 3 от ДОПК, № 2193-1/26.11.2018 г. в размер на 349, 30 лева главница и 69,03
лева лихва, произтичащи от невнесени данъци за МПС за 2015г,
Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 2 т. 2, 6 и 7 от ГПК
длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята
за несеквестеруемо, отказа на съдия изпълнителя да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение и разноските по изпълнението. С оглед на това
настоящата инстанция приема, както е посочил по-горе, че жалбата на М. е
допустима.
От приложените към делото писмени доказателства посочени
по-горе е видно, че ЧСИ Лаловска с разпореждане
от 07.02.2019 г/л. 29/ е наложила запор върху вземането за трудово
възнаграждение на длъжника, дължимо му от неговия работодател Община – гр.
Тетевен и въз основа на него е изпратил запорно съобщение /л. 27/. От приложените
към делото справка относно актуално състояние на всички трудови договори/л.
20/ и справка – данни за осигуряване по
ЕГН за период от 01.01.2018 г. до 31.01.2019 г е видно, че размера на трудовото
възнаграждение, което М. *** е в размер на 255 лева, под размера на минималното
трудово възнаграждение, определено за страната.. Разпоредбата на чл. 446 от ГПК
допуска удръжки от трудовото възнаграждение
в случаите, когато размерите на същите са над минималната работна
заплата. Тази несеквестируемост съгласно разпоредбата на чл. 446а ал. 1 от ГПК
има действие и по отношение се запазва и ако са постъпили суми по
банкова сметка, ***-рано от един месец преди налагането на запора. Алинея 3 на
този текст сочи, че банката не изпълнява запора до размера на минималната
работна заплата. С оглед на това, както Община – гр. Ябланица, така и БАНКА ДСК ЕАД/Л. 62/са уведомили ЧСИ Лаловска,
че приемат запора, но няма да го изпълнят. Съгласно т. 1 но ТР № 2/26.06.2015
г. на ВКС по Тълкувателно дело 2/2013 г. на ОСГТК „Не е допустимо налагането на
запор и върху изцяло несеквестеруемо или
друго вземане на длъжника от трето задължено лице, върху което не се допуска
принудително изпълнение”. Следователно насочването на принудителното изпълнение,
чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на М. ***/трето задължено
лице/, както и запор на банковата сметка на М. в ДСК-банка, където се привежда
това възнаграждение се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
В чл. 433 ал. 1 от ГПК са посочени основанията, при
наличието на които съдебния изпълнител може да прекрати и приключи
изпълнителното производство.В конкретния казус такива не са налице. Длъжникът
по изпълнителното производство прави възражения, че същият не е бил надлежно
уведомен от Община – Ябланица за издадения му Акт за установяване на
задължения, поради което счита, че е налице негодно изпълнително основание и
поради това изпълнителното производство, следва да бъде прекратено. Тези
възражения не могат да бъдат обсъждани в това производство, а само по реда на
Административно процесуалния кодекс пред Административен съд – гр. Ловеч. В
тази връзка следва да се посочи, че връчването на съобщения, в конкретния
случай Акта за установяване на задължения, издаден от Община – Ябланица се
извършва по реда на глава шеста „Съобщения” от АПК, което следва да бъде
преценено от ЧСИ при образуване на изпълнителното производство, с оглед
установяване на обстоятелството, за влизането му в сила.Следва да се посочи, че по делото не
са приложени доказателства, установяващи отказ на ЧСИ за прекратяване на
изпълнителното дело, поради което следва жалбата в тази част да се остави без
уважение.
По отношение на възражението за разноски, съдът приема,
че същите са незаконосъобразни в размер на 51,20 лева, представляващи
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и размер на 36 лева,
представляващи такса с ДДС по т. 9 от ТТРЗЧСИ
за два броя запори, тъй като последните са наложени незаконосъобразно.
Съгласно т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители тази такса се събира
върху събраната сума. В конкретния казус по делото не са приложени
доказателства, да е събрана каквато и да било сума. С оглед на това настоящата
инстанция приема, че за сумата от 87,20 лева разноски са незаконосъобразни.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изпълнителните действия на ЧСИ Ивилина Лаловска,
рег. № 903 на КЧСИ, по изпълнително дело
№ 20199030400064 по описа на
същата – запор върху трудовото възнаграждение на М.М.М.,***, обективирани в
Покана за доброволно изпълнение от 07.02.2019 г. и запорно съобщение от 07.02.2019 г. до Община – гр. Тетевен,
разпореждане от 07.02.2019 г. за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение, дължимо от Община - Тетевен и запорно съобщение от 12.02.2019
г. до Банка ДСК ЕАД, ЕИК ********* за суми постъпили от възнаграждение от
работа под установения размер на минималната работна заплата.
ОТМЕНЯ изпълнителните действия на ЧСИ Ивилина Лаловска,
рег. № 903 на КЧСИ, по изпълнително дело
№ 20199030400064 по описа на
същата, в частта за разноските в размер на
сумата от 87,20 лева, обективирани в Покана за доброволно изпълнение от
07.02.2019 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М.М.М., ЕГН **********, в
частта, с която ЧСИ Ивилина Лаловска, рег. № 903 на КЧСИ, е отказала
прекратяване на изпълнително дело №
20199030400064 по описа на същата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.