Решение по дело №120/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на Глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба, уточнена с молби от 21.05.2024 г. и 07.06.2024 г., подадена от Д. Ц. Д. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ***, [улица], против Областна дирекция /ОД/ на Министерство на вътрешните работи /МВР/ – ***, за заплащане на обезщетения за имуществени вреди, както следва:

1. За заплащане на сумата от 12000 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконно уволнение, извършено със Заповед № 343з-503 от 24.02.2023 г., издадена от Директора на ОД на МВР – ***, за периода от 24.02.2023 г. до 13.05.2024 г., но за не повече от 6 месеца, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 24.03.2023 г. до окончателното изплащане;

2. За заплащане на сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за невнесени от ответника осигурителни вноски /държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, доброволен пенсионен фонд/, поради временното отстраняване на ищеца от длъжност, извършено със Заповед № 343з-3319 от 24.11.2022 г. на Директора на ОД на МВР – ***, чийто първоначално посочен срок е бил продължен със Заповед № 343з-154 от 18.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – ***, за периода от 24.11.2022 г. до 24.02.2023 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 28.02.2023 г. до окончателното изплащане;

3. За заплащане на сумата от 3600 лева, представляваща обезщетение за невнесени от ответника осигурителни вноски /държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, доброволен пенсионен фонд/, поради дисциплинарното му уволнение със Заповед № 343з-503 от 24.02.2023 г. на Директора на ОД на МВР – ***, за периода от 24.02.2023 г. до 13.05.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 28.03.2023 г. до окончателното изплащане;

4. За заплащане на сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода от 24.11.2022 г. до 24.02.2023 г., през който период е бил временно отстранен от длъжност, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 24.02.2023 г. до окончателното изплащане;

5. За заплащане на сумата от 150 лева, представляваща обезщетение за заплатени от ищеца здравноосигурителни вноски за периода от 24.11.2022 г. до 24.02.2023 г., през който период същият е бил временно отстранен от длъжност, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 24.02.2023 г. до окончателното изплащане;

6. За заплащане на сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за годишни парични бонуси, платими в края на съответната календарна година, от която сума 1000 лева за 2022 г. и 1000 лева за 2023 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 24.02.2023 г. до окончателното изплащане.

Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че претендираното обезщетение в размер на 12000 лева е дължимо на ищеца, въз основа на постановеното и влязло в сила Решение № 294 от 03.08.2023 г. по адм. дело № 94/2023 г. на Административен съд – Сливен, оставено в сила с Решение № 5176 от 24.04.2024 г. по адм. дело № 9478/2023 г. на Върховен административен съд, Пето отделение.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа исковата молба и моли да бъде уважена.

Ответникът – Областна дирекция на МВР – ***, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва предявените искове. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представени писмен отговор и писмена защита излага съображения в подкрепа на твърденията си.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита, че искът не е доказан.

Административният съд, след като обсъди и прецени становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед № 343з-3319 от 24.11.2022 г. на Директора на ОД на МВР – ***, издадена на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, е отстранен временно от д. м. и. Д. Ц. Д., с. п. в У. „Я.” в РУ-*** при ОД на МВР – ***. Заповедта е връчена на с. Д. Ц. Д. на 24.11.2022 г. Няма данни по делото заповедта да е обжалвана. В този смисъл е и изричното изявление на ищеца, заявено чрез пълномощника му в молба, входирана в съда на 07.06.2024 г., че заповедта не е обжалвана и е влязла в сила. С оглед на изложеното съдът приема, че Заповед № 343з-3319 от 24.11.2022 г. на Директора на ОД на МВР – ***, е влязла в сила на 09.12.2022 г., когато е изтекъл 14-дневният срок за обжалването й.

Със Заповед № 343з-154 от 18.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – ***, издадена на основание чл. 214, ал. 3 от ЗМВР, е удължен с 30 дни, считано от 24.01.2023 г. до 24.02.2023 г. включително, срокът на временно отстраняване от д. на м. и. Д. Ц. Д., с. п. в У. „Я.“ в РУ - *** при ОД на МВР – ***. Заповедта е връчена на с. Д. Ц. Д. на 19.01.2023 г. Няма данни по делото заповедта да е обжалвана. В този смисъл е и изричното изявление на ищеца, заявено чрез пълномощника му в молба, входирана в съда на 07.06.2024 г., че заповедта не е обжалвана и е влязла в сила. С оглед на изложеното съдът приема, че Заповед № 343з-154 от 18.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – ***, е влязла в сила на 03.02.2023 г., когато е изтекъл 14-дневният срок за обжалването й.

Със Заповед № 343з-503 от 24.02.2023 г., издадена от Директора на ОД на МВР – ***, на ищеца Д. Ц. Д. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР – уволнение, и е прекратено служебното правоотношение на м. и. Д. Ц. Д., с. п. в у. „Я.”, Р. у. - *** при ОД на МВР – ***, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на Д. Ц. Д. на 27.02.2023 г. Заповедта е обжалвана по съдебен ред. С Решение № 294 от 03.08.2023 г., постановено по адм. дело № 94/2023 г. по описа на Административен съд – Сливен, оставено в сила с Решение № 5176 от 24.04.2024 г., постановено по адм. дело № 9478/2023 г. по описа на Върховен административен съд на Република България - Пето отделение, горепосочената заповед е отменена.

Към датата на отстраняване от длъжност на ищеца – 24.11.2022 г., на ищеца е било определено месечно възнаграждение в размер на 1892,88 лева, от които: 1351 лева - основно месечно възнаграждение, 513,38 лева - допълнително възнаграждение за прослужено време, и 28,50 лева - допълнително възнаграждение за специфични служебни дейности /видно от платежна бележка по ведомост за м.11.2022 г./.

За периода от 27.02.2023 г. до 16.03.2023 г. ищецът е имал регистриран трудов договор с „ЕМ СИ ВИ -96“ ЕООД с ЕИК: *********, и е получил за този период трудово възнаграждение, както следва: за м. февруари - 78 лева, и за м.март - 354,55 лева. Извън посочения период и до 13.05.2024 г., липсват данни по делото ищецът да е работил по служебно или друго правоотношение, с оглед на което съдът приема, че за този период ищецът не е получавал работна заплата.

С молба Вх. № 343000-6631 от 08.05.2024 г. до Директора на ОД на МВР– ***, от ищеца са заявени искания да бъде възстановен на заеманата преди незаконното уволнение длъжност и да му бъде изплатено установеното в закона обезщетение за времето, през което е останал без работа.

Видно от справка за изплащане на парично обезщетение на основание чл. 237 ЗМВР при незаконно прекратяване на служебното правоотношение Рег. № 343р-9757 от 14.06.2024 г. по описа на ОД на МВР – ***, на ищеца Д. Ц. Д. е определено обезщетение по чл. 237 от ЗМВР в размер на 6 брутни месечни възнаграждения, както следва: база за изчисляване на обезщетението – брутно месечно възнаграждение за м.10.2022 г. в размер на 1892,88 лева, от които: 1351 лева - основно месечно възнаграждение, 513,38 лева - допълнително възнаграждение за прослужено време, и 28,50 лева - допълнително възнаграждение за специфични служебни дейности; сума на полагаемо обезщетение – 11002,73 лева, от които: 1538,33 лева - за м.март 2023 г., 1892,88 лева - за м.април 2023 г., 1892,88 лева - за м.май 2023 г., 1892,88 лева - за м.юни 2023 г., 1892,88 лева - за м.юли 2023 г. и 1892,88 лева - за м.август 2023 г.; ДФЛ – 10 % 1100,27 лева; сума за получаване – 9902,46 лева. В справката е посочено, че сумата 9902,46 лева е начислена във ведомостта за заплати за м. юни 2024 г.

Видно от платежна бележка по ведомост за м. юни 2024 г., издадена от ОД на МВР - ***, на ищеца е начислено обезщетение за незаконно уволнение в размер на 11002,73 лева.

Със Заповед № 8121з-1641 от 30.11.2022 г. на Министъра на вътрешните работи е разпоредено, за постигнати резултати и съществен принос в изпълнението на целите и приоритетите в дейността на МВР през 2022 г., награждаване с индивидуална парична награда в размер на 1200 лева служителите на МВР, намиращи се в служебно или трудово правоотношение към датата на издаване на заповедта /т.1./; да не се награждават служителите, които към датата на издаване на заповедта са отстранени от длъжност /т.2.2./.

Със Заповед № 8121з-2017 от 01.12.2023 г. на Министъра на вътрешните работи е разпоредено, за постигнати резултати и съществен принос в изпълнението на целите и приоритетите в дейността на МВР през 2023 г., награждаване с индивидуална парична награда в размер на 1000 лева служителите на МВР, намиращи се в служебно или трудово правоотношение към датата на издаване на заповедта /т.1./; да не се награждават служителите, които към датата на издаване на заповедта са с наложени дисциплинарни наказания през периода от 01.01.2023 г. до издаването на заповедта – по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР /т.2.1./.

По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена от страните, съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице П. Й. С. с в. и. о., с. и. на т. Вещото лице дава заключение, уточнено в открито съдебно заседание на 10.10.2024 г., че: Базата за определяне на месечното брутно трудово възнаграждение на ищеца към 24.02.2023 г. ще бъде равно на месечното брутно трудово възнаграждение на ищеца за м.октомври 2022 г., тъй като от 24.11.2022 г. ищецът е бил отстранен от изпълняване на длъжността; Размерът на месечното брутно трудово възнаграждение, което би получил ищецът, в случай че не е бил уволнен със Заповед № 343з-503 от 24.02.2023 г. на Директора на ОД на МВР – ***, по месеци за периода от 24.02.2023 г. до 13.05.2024 г. е в следните размери: от 24.02.2023 г. до 28.02.2023 г. - 111,28 лева, м.март 2023 г. – 1538,33 лева, от м. април 2023 г. до м. юли 2023 г.- 1892,88 лева за всеки месец, от м.август 2023 г. до м.април 2024 г. – 2107,68 лева за всеки месец, от 01.05.2024 г. до 12.05.2024 г. – 554,65 лева, като общият брутен размер би бил 28744,70 лева, а нетният размер би бил 25870,23 лева; Върху така изчисления размер на брутно трудово възнаграждение на ищеца, размерът на осигурителните вноски, които работодателят би заплатил за ищеца за периода от 24.02.2023 г. до 13.05.2024 г., ако ищецът не е бил уволнен със Заповед № 343з-503 от 24.02.2023 г. на Директора на ОД на МВР – ***, е 21278,45 лева; За периода от 27.02.2023 г. до 13.05.2024 г. ОД на МВР - *** е заплатила еднократно осигурителни вноски за сметка на работодателя, в полза на ищеца, с месечното трудово възнаграждение на лицето за м.юни 2024 г., в размер на 16267,15 лева, от които: ф. „Пенсии” – 14929,44 лева и „ДЗПФ и УПФ” – 1397,71 лева, като осигурителните вноски са начислени въз основа на осигурителен доход, както следва: м.02.2023 г. - 111,29 лева, м.03.2023 г. - 1538,33 лева, от м.04.2023 г. до м.04.2024 г. - 1892,88 лева осигурителен доход за всеки месец, м.05.2024 г. - 498.13 лева; Ищецът има подадена декларация образец 7 за периода от 24.11.2022 г. до 24.02.2023 г.; Има платени здравни осигуровки по месеци, както следва: м.ноември 2022 г. - 6,45 лева, м.декември 2022 г. - 28,40 лева, м.януари 2023 г. - 28, 40 лева, м.февруари 2023 г. - 25,56 лева; В периода от 27.02.2023 г. до 16.03.2023 г. ищецът е имал регистриран трудов договор с „ЕМ СИ ВИ -96“ ЕООД с ЕИК: *********, и е получил трудово възнаграждение: за м. февруари 2023 г. - 78 лева, и за м.март 2023 г. - 354,55 лева; Служителите от ОД на МВР - *** са получили индивидуална парична награда от 1200 лева на 14.12.2022 г. с месечните възнаграждения за м. декември 2022 г.; Служителите от ОД на МВР - *** са получили индивидуална награда от 1000 лева на 13.12.2023 г. с месечните възнаграждения за м.декември 2023 г.; Размерът на полагащото се на ищеца обезщетение по чл. 237, ал. 1 от ЗМВР за период от м.март 2023 г. до м.август 2023 г. е 11002,73 лв., като след приспадане на данък физически лица от 10 % - 1100,27 лева, остава чиста сума за получаване - 9902,46 лева, която сума напълно съвпада с размера на обезщетението, изчислено от работодателя; Предвиденото обезщетение по чл. 237, ал. 1 от ЗМВР на ищеца е начислено във ведомостта за трудовите възнаграждения на служителите от ОД на МВР - ***, РУ на МВР – ***, м.юни 2024 г. и е изплатено на 20.06.2024 г. с възнагражденията на служителите от ОД на МВР- ***, РУ на МВР ***, за м.юни 2024 г.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове: за присъждане на обезщетения за имуществени вреди и за присъждане на законна лихва върху претендираните обезщетения.

Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. По силата на алинея втора от тази разпоредба, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 - искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на ответника; причинени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредите. При липсата на който и да било елемент от този фактически състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.

1. Относно иска за заплащане на сумата от 12000 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконно уволнение, извършено със Заповед № 343з-503 от 24.02.2023 г., издадена от Директора на ОД на МВР – ***, за периода от 24.02.2023 г. до 13.05.2024 г., но за не повече от 6 месеца, съображенията на съда са следните:

Искът е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен акт на Директора на ОД на МВР – ***, срещу ОД на МВР – *** – юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР. Следователно е предявен от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимиран ответник, по аргумент от чл. 205, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

Съгласно чл. 237, ал. 1 от ЗМВР, при незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 239 към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца; когато през това време са работили на по-нископлатена работа, те имат право на разликата във възнагражденията.

В чл. 239, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че обезщетенията по този закон се изплащат на базата на месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение, на отстраняване от длъжност или на установяване на събитието по чл. 238, което включва: 1. основното месечно възнаграждение; 2. допълнителни възнаграждения за прослужено време, за работа при специфични условия, за изпълнение на специфични служебни дейности, за научна степен.

В разглеждания случай по делото е установено че: ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника; това служебно правоотношение е било прекратено със заповед на Директора на ОД на МВР – ***; с влязло в сила съдебно решение заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е отменена; след прекратяване на служебното правоотношение с отменената към днешна дата заповед, за периода от 27.02.2023 г. до 16.03.2023 г. ищецът е получил трудово възнаграждение за друга работа, както следва: за м. февруари - 78 лева, и за м.март - 354,55 лева, като извън посочения период и до 27.08.2023 г. ищецът не е бил назначен на друга д. с. и не е получавал работна заплата, нито възнаграждение за друга работа. Следователно, ищецът има право на обезщетение за период от 6 месеца, считано от датата на незаконното прекратяване на служебното правоотношение, в размер на 6 брутни месечни заплати, от които следва да се приспадне полученото от ищеца трудово възнаграждение при друг работодател за м.март 2023 г.

По делото е установено, че преди да бъде прекратено служебното му правоотношение ищецът е бил отстранен от длъжност, считано от 24.11.2022 г., и следователно размерът на обезщетението по чл. 237, ал. 1 от ЗМВР следва да бъде определено на базата на месечното възнаграждение, определено към датата на отстраняване от длъжност, съгласно правилото на чл. 239, ал. 1 от ЗМВР. Съобразно представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, брутното месечно възнаграждение на ищеца към датата на отстраняване от длъжност е в размер на 1892,88 лева и следователно за период от 6 месеца – от 27.02.2023 г. до 27.08.2023 г., и след приспадане на полученото при друг работодател възнаграждение, дължимото на ищеца обезщетение е в общ размер на 11002,73 лева /1892,88 лева х 6 - 354,55 лева/. Установено е по делото, че на 20.06.2024 г. на ищеца е изплатена сумата от 9902,46 лева, която е след приспадане на ДОД върху общия размер на обезщетението.

Следователно, от доказателствата по делото е установено, че на ищеца е изплатено дължимото обезщетение по чл. 237, ал. 1 от ЗМВР, поради което предявеният иск за присъждане на обезщетение е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед извода за неоснователност на иска за обезщетение, неоснователни са и претенциите за заплащане на законна лихва върху претендираното обезщетение, които имат акцесорен характер.

2. Относно иска за заплащане на сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за невнесени от ответника осигурителни вноски /държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, доброволен пенсионен фонд/, поради временното отстраняване на ищеца от длъжност, извършено със Заповед № 343з-3319 от 24.11.2022 г. на Директора на ОД на МВР – ***, чийто първоначално посочен срок е бил продължен със Заповед № 343з-154 от 18.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – ***, за периода от 24.11.2022 г. до 24.02.2023 г., съображенията на съда са следните:

Ищецът претендира вреди от бездействие да му бъдат внесени осигурителни вноски през периода на отстраняването му от длъжност с горепосочените заповеди – иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който съдът намира за допустим, но неоснователен.

В случая не е налице първата предпоставка от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, доколкото не е установено незаконосъобразност на твърдяното бездействие, от което се претендират вреди. Процесните заповеди са влезли в сила като необжалвани и представляват стабилни административни актове. След като тези заповеди не са отменени като незаконосъобразни, не е налице и твърдяното бездействие да бъдат внесени осигурителните вноски за ищеца, за периода през който е бил временно отстранен от длъжност.

Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, или когато са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя. В случая временното отстраняване от длъжност на ищеца, съгласно горепосочените заповеди, не е признато за незаконно, тъй като заповедите не са обжалвани и са влезли в сила, поради което не е налице основание за внасяне на осигурителни вноски.

По изложените съображения, предявеният иск за присъждане на обезщетение е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед извода за неоснователност на иска за обезщетение, неоснователна е и претенцията за заплащане на законна лихва върху претендираното обезщетение, която има акцесорен характер.

3. Относно иска за заплащане на сумата от 3600 лева, представляваща обезщетение за невнесени от ответника осигурителни вноски /държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, доброволен пенсионен фонд/, поради дисциплинарното му уволнение със Заповед № 343з-503 от 24.02.2023 г. на Директора на ОД на МВР – ***, за периода от 24.02.2023 г. до 13.05.2024 г., съображенията на съда са следните:

Ищецът претендира вреди от бездействие да му бъдат внесени осигурителни вноски за периода, през който не е бил на служба, поради незаконно прекратяване на служебното му правоотношение – иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който съдът намира за допустим, но неоснователен.

От доказателствата по делото е установено, че за периода от 27.02.2023 г. до 13.05.2024 г., от ответника по делото са заплатени дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя, в полза на ищеца, в размер на 16267,15 лева, от които: ф. „Пенсии” – 14929,44 лева и „ДЗПФ и УПФ” – 1397,71 лева. Установено е, че тези осигурителни вноски са заплатени с месечното трудово възнаграждение на ищеца за м.юни 2024 г. и че осигурителните вноски са начислени въз основа на брутния осигурителен доход на ищеца за периода.

Следователно, предявеният иск за присъждане на обезщетение е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед извода за неоснователност на иска за обезщетение, неоснователна е и претенцията за заплащане на законна лихва върху претендираното обезщетение, която има акцесорен характер.

4. Относно иска за заплащане на сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода от 24.11.2022 г. до 24.02.2023 г., през който период е бил временно отстранен от длъжност, съображенията на съда са следните:

Ищецът претендира вреди от Заповед № 343з-3319 от 24.11.2022 г. на Директора на ОД на МВР – ***, издадена на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е отстранен временно от длъжност, и от Заповед № 343з-154 от 18.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – ***, издадена на основание чл. 214, ал. 3 от ЗМВР, с която е удължен срокът на временно отстраняване от длъжност.

Съгласно чл. 237, ал. 6 от ЗМВР, в случаите на отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и по чл. 214, ал. 4, когато наказателното производство спрямо отстранения служител бъде прекратено или той бъде оправдан, или при отпадане на основанието за отстраняването му държавният служител може да предяви пред съответния съд иск за обезщетение при условията и по реда на ЗОДОВ.

Доколкото горепосочените заповеди са издадени на основания, различни от визираните в чл. 237, ал. 6 от ЗМВР, следва да бъдат съобразени разпоредбите на чл. 204, ал. 1 и ал. 2 от АПК, според които иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. В разглеждания случай процесните заповеди са влезли в сила, представляват стабилни административни актове и е недопустимо законосъобразността им да бъде предмет на съдебен контрол в настоящото производство. При цитираната законова регламентация и с оглед установеното по делото, че процесните заповеди не са отменени по съответния ред административни актове, като отмяната е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск, предявяването на иск за вреди от тези заповеди е недопустимо.

По изложените съображения, предявеният иск за обезщетение, ведно с претендираната законна лихва, са недопустими, поради което следва да бъдат оставени без разглеждане и производството по делото следва да бъде прекратено в тази част.

5. Относно иска за заплащане на сумата от 150 лева, представляваща обезщетение за заплатени от ищеца здравноосигурителни вноски за периода от 24.11.2022 г. до 24.02.2023 г., през който период същият е бил временно отстранен от длъжност, съображенията на съда са следните:

Искът е по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, допустим е, но неоснователен.

Липсват по делото доказателства в подкрепа на тезата на ищеца, че е заплатил със свои лични средства дължими здравноосигурителни вноски в размер на 150 лева. Според заключението на вещото лице, ищецът има лично платени здравни осигуровки в размер на 88,81 лева, от които: м.ноември 2022 г. - 6,45 лева, м.декември 2022 г. - 28,40 лева, м.януари 2023 г. - 28,40 лева, м.февруари 2023 г. - 25,56 лева. Съдът не възприема заключението на вещото лице в тази част. Изводът на вещото лице е направен въз основа на Писмо от ТД на НАП Бургас, офис Сливен, от 17.09.2024 г., от съдържанието на което не следва еднозначно, че посочените осигурителни вноски са платени от ищеца. Наред с изложеното, по делото не са представени документи, удостоверяващи плащане от страна на ищеца на осигурителни вноски за посочения период.

С оглед на изложеното, предявеният иск за присъждане на обезщетение е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед извода за неоснователност на иска за обезщетение, неоснователна е и претенцията за заплащане на законна лихва върху претендираното обезщетение, която има акцесорен характер.

6. Относно иска за заплащане на сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за годишни парични бонуси, платими в края на съответната календарна година, от която сума 1000 лева за 2022 г. и 1000 лева за 2023 г., съображенията на съда са следните:

Искът е по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, допустим е, но неоснователен.

Не са налице елементите от фактическия състав за реализиране отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът не е понесъл вреда в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения административен акт –Заповед № 343з-503 от 24.02.2023 г. на Директора на ОД на МВР – ***, с която му е било наложено дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното правоотношение. Липсват по делото доказателства ищецът да е оспорил Заповед № 8121з-1641 от 30.11.2022 г. на Министъра на вътрешните работи – за награждаване на служители на МВР за 2022 г., и Заповед № 8121з-2017 от 01.12.2023 г. на Министъра на вътрешните работи – за награждаване на служители на МВР за 2023 г., с които е разпоредено да не се награждават отстранени от длъжност служители, както и служители с наложено дисциплинарно наказание уволнение. Към датата на издаване на Заповед № 8121з-1641 от 30.11.2022 г. на Министъра на вътрешните работи, ищецът е отстранен от длъжност служител, а към датата на издаване на Заповед № 8121з-2017 от 01.12.2023 г. на Министъра на вътрешните работи, ищецът е с наложено дисциплинарно наказание уволнение. Не са налице и доказателства ищецът да е отправил искане по реда на чл. 72, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, за включване в списъците с лицата, които да получат парична награда за 2022 г. и за 2023 г.

Вредите се считат за преки, ако са типична, закономерна и необходима последица от увреждащия акт, без намеса на други фактори и обстоятелства и без опосредяване от други актове или действия. В случая неполучаването на парична награда за 2022 г. от ищеца се дължи на издадената Заповед № 8121з-1641 от 30.11.2022 г. на Министъра на вътрешните работи, а неполучаването на парична награда за 2023 г. от ищеца се дължи на издадената Заповед № 8121з-2017 от 01.12.2023 г. на Министъра на вътрешните работи, които заповеди Директорът на ОД на МВР – *** е следвало да изпълни.

С оглед на изложеното, предявеният иск за присъждане на обезщетение е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед извода за неоснователност на иска за обезщетение, неоснователна е и претенцията за заплащане на законна лихва върху претендираното обезщетение, която има акцесорен характер.

С оглед изхода на спора, претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.

С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от гореизложеното, Административен съд - Сливен

 

РЕШИ:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковете, предявени от Д. Ц. Д. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ***, [улица], против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – ***, за заплащане на сумата от 6000 /шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на Д. Ц. Д. за периода от 24.11.2022 г. до 24.02.2023 г., през който период е бил временно отстранен от длъжност със Заповед № 343з-3319 от 24.11.2022 г. на Директора на ОД на МВР – *** и Заповед № 343з-154 от 18.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – ***, и за заплащане на законна лихва върху претендираната сума, считано от 24.02.2023 г. до окончателното изплащане.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 120 / 2023 г. по описа на Административен съд – Сливен, в горепосочената ЧАСТ, в която исковете са оставени без разглеждане.

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Д. Ц. Д. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ***, [улица], против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – ***, за заплащане на сумата от 12000 /дванадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за времето, през което Д. Ц. Д. е останал без работа, поради незаконно уволнение, извършено със Заповед № 343з-503 от 24.02.2023 г., издадена от Директора на ОД на МВР – ***, за периода от 24.02.2023 г. до 13.05.2024 г., но за не повече от 6 месеца, и за заплащане на законна лихва върху претендираната сума, считано от 24.03.2023 г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Д. Ц. Д. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ***, [улица], против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – ***, за заплащане на сумата от 900 /деветстотин/ лева, представляваща обезщетение за невнесени от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – ***, осигурителни вноски /държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, доброволен пенсионен фонд/, поради временното отстраняване на Д. Ц. Д. от длъжност, извършено със Заповед № 343з-3319 от 24.11.2022 г. на Директора на ОД на МВР – ***, чийто първоначално посочен срок е бил продължен със Заповед № 343з-154 от 18.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – ***, за периода от 24.11.2022 г. до 24.02.2023 г., и за заплащане на законна лихва върху претендираната сума, считано от 28.02.2023 г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Д. Ц. Д. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ***, [улица], против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – ***, за заплащане на сумата от 3600 /три хиляди и шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за невнесени от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – ***, осигурителни вноски /държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, доброволен пенсионен фонд/, поради дисциплинарното уволнение на Д. Ц. Д. със Заповед № 343з-503 от 24.02.2023 г. на Директора на ОД на МВР – ***, за периода от 24.02.2023 г. до 13.05.2024 г., и за заплащане на законна лихва върху претендираната сума, считано от 28.03.2023 г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Д. Ц. Д. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ***, [улица], против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – ***, за заплащане на сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за заплатени здравноосигурителни вноски за периода от 24.11.2022 г. до 24.02.2023 г., през който период Д. Ц. Д. е бил временно отстранен от длъжност със Заповед № 343з-3319 от 24.11.2022 г. на Директора на ОД на МВР – *** и Заповед № 343з-154 от 18.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – ***, и за заплащане на законна лихва върху претендираната сума, считано от 24.02.2023 г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Д. Ц. Д. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ***, [улица], против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – ***, за заплащане на сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за годишни парични бонуси, платими в края на съответната календарна година, от която сума 1000 лева за 2022 г. и 1000 лева за 2023 г., и за заплащане на законна лихва върху претендираната сума, считано от 24.02.2023 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Д. Ц. Д. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ***, [улица], да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – ***, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България, както следва: в частта, в която има характер на определение – в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, а в останалата част – в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.