Р Е Ш
Е Н И Е № 260220
Гр.
Пещера,04.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански
състав, в публично съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАСКА
ПАВЛОВА
при секретаря Евгения Млячкова, като разгледа
докладваното от съдията Павлова гр.д. № 1073 по описа на съда за 2019 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от иск от „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София,
район „Лозенец", бул. "Никола Вапцаров" № 55, ЕКСПО 2000,
вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК: *********,
представлявана от Ани Василева Ангелова - Изпълнителен директор и Михаил Танев
Петков - Прокурист, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Р.А.К., против Х.Д.М.,
ЕГН: **********,адрес: *** ,
иск с правно основание чл.
422 във вр. чл.415 ал. 1от ГПК.
Твърди, че в законоустановен срок по
чл.415, ал.1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане на Районен съд - гр. Пещера по гр. дело
№ 1404/2018 г. по описа на
Районен съд Пещера, предявява
на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение до размера на 12 917.84
лева (дванадесет хиляди деветстотин и
седемнадесет лева и осемдесет и четири стотинки), от които изискуема
главница в размер на 8 428.68 лева (осем хиляди четиристотин двадесет и осем лева и шестдесет и осем
стотинки), представляваща редовно падежирали главници за периода 15.11.2013г.
до 15.08.2017г. включително; изискуема редовна лихва в размер на 398.06
лева (триста деветдесет и осем лева и шест стотинки), начислена за периода от
15.11.2015 г. до 14.08.2017г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 4091.10
лева (четири хиляди деветдесет и един лева и десет стотинки), представляваща
изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж, начислена за периода
от 15.11.2015 г. до 24.10.2018г. включително; ведно със законна лихва за забава за периода от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (25.10.2018 г.) до
окончателно изплащане на вземането.
Искането на
ищеца се основава на следните обстоятелства: С Договор за банков кредит от 26.02.2008г., сключен
между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и кредитополучателя Г.Д.М., EГН: ********** Банката е
отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 14 157.50 лева(четиринадесет хиляди сто петдесет и
седем лева и петдесет стотинки). Кредитът е напълно усвоен на
26.02.2008г.
Съгласно чл. 1 от Договора целта на
кредита е за потребителски цели. Договорът е изменен и допълнен с Анекс №
1/27.01.2010г., Анекс № 2/20.08.2010г., сключени между „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД и кредитополучателя Г.Д.М., ЕГН:**********.
Със смъртта на
кредитополучателя Г.Д.М., ЕГН: **********, както и по искане на брата на същия
- Х.Д.М., с ЕГН **********, с Договор за встъпване в дълг
от 20.04.2011г., сключен между
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД и Х.Д.М., последният встъпва изцяло в дълга
на кредитополучателя. Краен срок за погасяване - 15.08.2017 г. (чл. 5.2. от Договор за встъпване в
дълг от 20.04.2011г.).
"Райфайзенбанк(България)"ЕАД
разполага с лиценз за банкова дейност, поради което процесният договор за
кредит е кредитна сделка. Договорът за банков кредит е търговска сделка по
смисъла на чл. 286, ал. 2 от ТЗ.Поетото от банката задължение по договор за
банков кредит за отпускане/ предоставяне на заемателя на парична сума и
съответно усвояването на сумата, следва да се счита изпълнено от момента на
заверяване на разплащателната сметка на заемателя и за доказване на този факт
не е необходимо издаване на нарочен документ.Основно задължение на
кредитополучателя според чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения
срок, като редовно да погасява месечните погасителни вноски.Съгласно чл. 1,
буква а) Договор за встъпване в дълг от 20.04.2011г„ във вр. с чл. 3 от Анекс №
2/20.08.2010г. към Договора, кредитополучателят заплаща лихва, представляваща стойност на банкови
ресурс (СБР) за лева + 6.20 (шест цяло и двадесет стотни) пункта надбавка
годишно. Редовната лихва се начислява от датата на усвояване на сумата по
кредита на годишна база за реалния брой дни на ползване на сумата по кредита.
Страните са
определили отнапред размера на обезщетението в случай на забава в заплащането
на дължими вноски по кредита - наказателна лихва, чийто размер се определя последно в
чл. 1, буква 6) от Договор за встъпване в дълг от 20.04.2011г., във вр. с чл.
8. от Анекс № 2/20.08.2010г. към Договора, а именно: редовна лихва + 10 (десет)
пункта надбавка годишно. Наказателната лихва се начислява на годишна база върху
просрочената сума/част от кредита (вноска или част от вноска) за времето на
забавата до окончателното й погасяване.
Съгласно чл.
5.1. и чл. 5.2. от Договор за встъпване в дълг от 20.04.201 1 г.,
Кредитополучателят се задължава да погасява остатъка от кредита по следния
начин: за периода от 15.05.2011 г. до 15.04.2012 г. - гратисен период, през
който се заплаща само дължимата лихва, съгласно чл. 1, буква а) от последния.
След изтичане на гратисния период: 64 (шестдесет и четири) месечни вноски,
дължими на 15- то число от съответния месец, считано от 15.05.2012 г. до
15.08.2017 г.В чл. 5.2. от Договор за встъпване в дълг от 20.04.2011 г., във
вр. с чл. 4 от Анекс № 2 към договора, е уговорен краен срок за погасяване на
кредита, а именно 15.08.2017
г.
Банката е
изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за кредит. На
кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване.Основно
задължение на заемателя, съгласно чл. 430 от ТЗ, е да върне заетата сума в
уговорения срок.
Кредитополучателят,
встъпил в дълга на починалия Г.Д.М., Х.Д.М., е изпаднал в забава по отношение на
заплащането на погасителните вноски. Не са заплатени месечни погасителни вноски
(включващи главница). Длъжникът е изпаднал в забава по отношение на
месечните вноски, което се явява неизпълнение на договора.
Задължението
на кредитополучателя да върне на Банката сумата по кредита и да заплати
уговорената по договора лихва в рамките на уговорените частични срокове и до
изтичане на крайния договорен срок, а именно 15.08.2017 г., е парично, носимо и срочно задължение
с изрично определен от страните срок, съгласно чл.430, ал.1 от ТЗ.
Изискуемостта
на задължението е настъпила с изтичане на крайния срок на погасяване на кредита
съгласно чл. 5.2. от Договор за встъпване в дълг от 20.04.2011г., във вр. с чл.
4 от Анекс № 2/20.08.2010г. към Договор за банков кредит от 26.02.2008г., а
именно 15.08.2017 г.
Изискуемостта
на всички вземания на Банката по Договор за банков кредит от 26.02.2008г.,
Анекс № 1/27.01.2010г., Анекс № 2/20.08.201 Or., сключени между
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД и кредитополучателя Г.Д.М., ЕГН: **********
(починал), и Договор за встъпване в дълг от 20.04.2011г., сключен между
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД и Х.Д.М., е осчетоводена на датата на крайния
срок за погасяване на кредита/падежа, а именно 15.08.2017 г.
След
настъпването на изискуемостта на вземанията по Договор за банков кредит и
последващите анекси, с изтичане срока на договора и неизпълнение на
задълженията за връщане на дължимите по същия суми от страна на
кредитополучателя, до датата на подаване на заявлението за заповед за
изпълнение, не са постъпили от страна на кредитополучателя плащания на
дължимите към Банката суми, поради което Банката предприела действия за
принудителното им събиране.
Издадена била
Заповед за незабавно изпълнение № 500 от 29.10.2018 г. и изпълнителен лист №
572 от 29.10.201 8 г. по ч. гр. дело № 17744/2017 г. по описа на Районен съд
Пловдив, XV състав, по силата на които длъжникът: Х.Д.М., с ЕГН **********, бил осъден да заплати на
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД дължимите по Договора за кредит и
анеските суми, а именно: изискуема главница в размер на 8428.68
лева (осем хиляди
четиристотин двадесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща
редовно падежирали главници за периода 15.11.2013г. до 15.08.2017г.
включително, ведно със законна лихва за забава за периода от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (25.10.2018 г.) до окончателно изплащане на
вземането; изискуема редовна лихва в размер на 398.06 лева (триста
деветдесет и осем лева и шест стотинки), начислена за периода от 15.11.2015 г.
до 14.08.2017 г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 4091.10
лева (четири
хиляди деветдесет и един лева и десет стотинки), представляваща изискуема
наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж, начислена за периода от
15.11.2015 г. до 24.10.2018 г. включително; както и направените по частното
гражданско дело съдебно-деловодни разноски в размерна: сумата от 258.36 лева (двеста петдесет и осем лева и
тридесет и шест стотинки) платена държавна такса, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150.00 лева (сто и петдесет лева) за защита
в производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Против
издаването заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист ответникът е възразил в законоустановения
срок.
Предвид
гореизложеното, молят да ги
призове съда и постанови решение, с
което да признае спрямо ответника Х.Д.М.,
с ЕГН **********,
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, съществуването
и изискуемостта на вземанията на ищеца, произтичащи от Договор за банков кредит от
26.02.2008г., Анекс № 1/27.01 2010г„ Анекс № 2/20.08.2010г., сключени между
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД и кредитополучателя Г.Д.М., ЕГН: **********
(починал), и Договор за встъпване в дълг от 20.04.2011г., сключен между
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД и Х.Д.М., съгласно издадената заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 1404/2018 г. по описа на Районен съд Пещера, II
състав, а именно:изискуема главница в размер на 8428.68 лева (осем хиляди четиристотин двадесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки),
представляващо редовно падежирали главници за периода 15.11.2013 г. до
15.08.2017г. включително, ведно със законна лихва за забава за периода от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (25.10.2018 г.) до окончателно
изплащане на вземането;изискуема редовна лихва в размер на 398.06 лева (триста
деветдесет и осем лева и шест стотинки), начислена за периода от 15.11.2015 г.
до 14.08.2017 г. включително;изискуема наказателна лихва в размер на 4091.10
лева (четири хиляди деветдесет и един лева и десет стотинки), представляваща
изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж, начислена за периода
от 15.11.2015 г. до 24.10.2018 г. включително;направените по частното гражданско дело
съдебно-деловодни разноски в размер на: сумата от 258.36 лева (двеста петдесет и осем лева и
тридесет и шест стотинки) платена държавна такса, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150.00 лева (сто и петдесет лева) за защита
в производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Претендират
разноски и правят доказателствени искания.
В срока за
отговор такъв е постъпил от ответника Х.
Тодоров М. , чрез адв. К. Алекснадров.
Оспорва иска, без да излага други доводи. Прави доказателствени искания.
Приети са по делото
Договор за банков кредит от
26.02.2008г и два анекса към същия, с които на Г.М. е отпуснат банков кредит в
размер на 14 157,50 лева, като крайния срок на издължаването му е
15.08.2017г., приложени са и погасителни планове.
Приет е по делото Договор за встъпване в дълг по
посочения банков кредит от 20.04.2011г. на Х.Д.М., с които последния се е съгласил да встъпи в дълга на Г.М. и се
предоговарят условията по договора от 26.02.2008г. Предвидено е в чл. 3 т. 1 ответника
да встъпи изцяло в дълга на кредитополучателя, като са се договорили
задължението в размер на 10 736,90 / 10140,46 лв. главница и 577,14
просрочена лихва/ лева да се изплати на 64 равни месечни вноски в размер на 237,37 лева всяка считано от
15.05.2012г. до 15.08.2017г. съгласно
погасителен план.
Приети са по делото писмени доказателства от
кредитното досие на Г.М., от които се установява, че е починал на 28.01.2011г.,
като е оставил за единствен законен наследник
непълнолетната си дъщеря Диана Георгиева Мъркова.
За изясняване на спора от фактическа страна е приета СИЕ, която дава отговор , че съгласно Договор за банков кредит от
26.02.2008 г. сключен между „Райфайзенбанк" ЕАД и Г.Д.М., ЕГН **********
на последния е отпуснат кредит в размер на 14 157.50 лв. с краен срок за
погасяване 15.02.2013 г. Кредитополучателят е следвало да погаси дълга на 60
равни месечни вноски,всяка в размер на 318,15 лв. съгласно погасителен план,
платими на 15-то число на месеца, като първото плащане е следвало да бъде
извършено на 15.03.2008 г., а последното на 15.02.2013 г.Съгласно чл.4 от
договора кредитополучателя заплаща лихва в размер на 12.45% годишно. Лихвата
представлява Стойност на банковия ресурс определен от банката /СБР/ + 6.2
пункта надбавка годишно.При така определената лихва, годишния процент на
разходите към момента на сключване на договора е 14.25. Кредита е усвоен на 26.02.2008 г. по
следния начин :Комисионна за управление - 276,07 лв. ;Такса искане кредит -
20,00 лв.;Касово изплащане - 13 600,00 лв.;лихви и такси по сметка - 157,50 лв. От 15.12.2012 г.
до 15.08.2017 г. всички плащания по договора са просрочени.
Съгласно Договор за встъпване в дълг от 20.04.2011 г.
по банков кредит от 26.02.2008 г. сключен между „Райфайзенбанк" ЕАД и Х.Д.М.,
ЕГН ********** по искане на последния е встъпил изцяло в дълга на Г.Д.М. по
договора за кредит от 26.02.2008 г. Страните приемат,че към датата на
подписване на настоящия договор задълженията по кредита са следните : 10 140.46
лв. - редовна главница ; 577.14 лв. - просрочена лихва ;Годишната лихва по
кредита е в размер на СБР + 6.20 пункта.Към датата на подписване на договора
СБР е в размер на 7.50 %.Размера на годишната лихва по кредита е 13.70 % .
За периода след подписването на Договор за встъпване в
дълг до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
са погасени част от месечните вноски, като последната вноска е от дата
15.01.2013г. . Размера на задълженията по договора за кредит към
29.10.2018 г. и към настоящия момент са както следва :Просрочени главници за
периода 15.11.2013 г. до 15.08.2017 г-8 428,68 лв.;Просрочени редовни лихви за
периода 15.11.2015 г. до 15.08.2017 г-398,06 лв.;Просрочени наказателни лихви върху
главници с настъпил падеж за периода 15.11.2013 г. до 15.08.2017 г-4 091.10
лв. всички вземания са с редовно настъпил падеж. След подаване на заявлението
плащания не са постъпвали.
Съгласно описаните Договор за банков кредит от
26.02.2008 г,Анекс № 1 и № 2 към него и Договор за встъпване в дълг при забава
в плащането кредитополучателя дължи обезщетение за забава, наказателна добавка
към лихвата в размер на 10 % годишно върху добавената сума.
Стойността
на банковия ресурс за кредити на физически лица в лева на „Райфайзенбанк"
ЕАД за периода 20.04.2011 г. до 15.11.2015 г. е както следва:т 1.04.2011 г. до
24.09.2012 г. - 7.50 ;От 25.09.2012 г. до 31.03.2014 г. - 6.65 ;От 1.04.2014 г.
до 30.11.2014 г. -5.85 ;От 1.12.2014 г. до 3.08.2015 г. - 4.45 ;От 4.08.2015 г.
до 31.12.2015 г. - 3.55 ;Съгласно Договор за встъпване в дълг от 20.04.2011 г.
по банков кредит от 26.02.2008 г. сключен между „Райфайзенбанк" ЕАД и Х.Д.М.
годишната лихва по кредита е в размер на СБР + 6,20 пункта.Към датата на подписване
на договора СБР е в размер на 7.50 %. Размера на годишния лихвен процент,
съгласно съставения погасителен план е 13.70 %.На 6.04.2011 г. Х.Д.М. е
попълнил Заявление/искане до „Райфйзенбанк" ЕАД, с което моли кредитът да
бъде разсрочен с гратисен период от 12 месеца и удължаване на срока за
погасяването му.Тъй като той ще поеме изплащането на дълга , същия моли
вноските да бъдат съобразени с възможностите му за плащане, а именно : през
гратисния период не повече от 125.00 лв. , а след изтичане на гратисния период
не повече от 180.00 лв.Същия желаел смяна на падежната дата на 20-то число.След
датата на сключване на договора за встъпване в дълг от 20.04.2011 г. няма данни
за промяна на годишната лихва по кредита.
Експертизата е приета в о.с.з. съдът кредитира с
доверието си депозираното заключение като компетентно изготвено.
Предявеният иск е положителен
установителен такъв и следва да се квалифицира по чл.422, ал.1 ГПК. Съгласно
чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК.
Установява се по делото, че между ищеца и Г.Марков,
брат на ответника, е бил сключен валиден Договор за банков от 26.02.2008г. Ответникът не е оспорил получаването на сумата
по уговорения в договора начин, като ищецът твърди и признава, че ответника е погасил частично дълга Установено е също така, че между кредитора и ответника
е сключен валиден Договор за встъпване в дълг, сключен по инициатива на
ответника.
Съгласно чл.101 ЗЗД трето лице може да встъпи
като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с
длъжника. Независимо от това с кого е сключено съглашението, встъпилият
отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за изпълнението на задължението. С
кого е сключено съглашението има значение за възможността встъпилият
едностранно да отмени или измени сключеното съглашение – като той няма такова
право, ако съглашението е сключено с кредитора /решение №.504/ 26.07.10 по г.д.
№.420/09, IV ГО, решение №.169/21.02.11 по т.д.№.27/10, I ТО, решение №.34/17.02.14
по г.д.№.2597/13, IV ГО и др./Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят солидарно към
кредитора. В случая е налице встъпване,
а не заместване в дълг. Кредиторът се е сдобил с още един длъжник който да
отговаря солидарно наред с първоначалния. Със смъртта на първоначалния длъжник
не се погасява задължението, тъй като същото не е intuito persona, а неговите наследници наследяват дълга му. От
приложените материали се установява, че Г.Марков е оставил за единствен законен
наследник непълнолетната си дъщеря към момента на откриване на наследството,
като настоящия ответник и брат на първия, е встъпил в дълга.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните
договорът за потребителския кредит, се изготвя на разбираем език и съдържа
изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията
за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .
В настоящия случай съдът счита, че договорът
е изготвен на разбираем език, съдържа изрично изброени реквизити, сред които –
общият размер на кредита и условията за усвояването му ,лихвения процент по
кредита; годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит и условията за издължаване на кредита и в тази
връзка са спазени изискванията на закона.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
договорът за кредит е действителен.
По отношение на възражението, че
недействителен бил договора за встъпване в дълг, то същото е направено едва с
писмените бележки по делото след даване ход на устните състезания, като същото
освен че е преклудирано, но по съществото си е неоснователно. От приетите по
делото писмени доказателства се установява, че ответникът е подал заявление да
встъпи в дълга, тъй като единствения наследник на починалия Г.М. е била
непълнолетната му дъщеря. Същият е
посочил каква месечна сума може да си позволи като вноска и кредитът е предоговорен.
Договорът за встъпване в дълг се явява действителен, предвид липсата на каквито
и да било данни за опорочаване волята на ответника.
Следва да се посочи и че ответникът е
извършвал плащания, след което е преустановил същите.
Относно възражението за изтекла давност
направено отново в писмените бележки, го намира за неоснователно, предвид че
падежната дата на последната погасителна вноска е била 15.08.2017г., т.е. към
момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК не е изтекла предвидената
в чл. 110 ЗЗД давност.
Ето защо искът е основателен и
следва да се уважи.
Отговорност за разноски.
Предвид изхода на делото в полза
на ищеца следва да се присъдят
разноските, като в заповедното
производство следва да са 258,36лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК
във вр.чл. 26 от НЗПП предвид липсата на фактическа и правна сложност в заповедното производство, а в исковото
производство 292,43лв. държавна такса, 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение
съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. чл. 25 от НЗПП, 918,00 лева за особен представител, 150,00 лева за
експертиза.
По изложените мотиви Пещерският
районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
за установено, че ответника
Х.Д.М., ЕГН: **********,адрес: ***, дължи на „Райфайзенбанк (България)"
ЕАД, със седалище и адрес на управление:
град София, район „Лозенец", бул. "Никола Вапцаров" № 55, ЕКСПО
2000, ЕИК: *********, представлявана от Ани Василева Ангелова - Изпълнителен
директор и Михаил Танев Петков – Прокурист, изискуема главница в размер на 8428.68 лева
(осем хиляди четиристотин двадесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки),
представляващо редовно падежирали главници за периода 15.11.2013 г. до
15.08.2017г. включително, ведно със законна лихва за забава за периода от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (25.10.2018
г.) до окончателно изплащане на вземането;изискуема редовна лихва в размер на
398.06 лева (триста деветдесет и осем лева и шест стотинки), начислена за
периода от 15.11.2015 г. до 14.08.2017 г. включително;изискуема наказателна
лихва в размер на 4091.10 лева (четири хиляди деветдесет и един лева и десет
стотинки), представляваща изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил
падеж, начислена за периода от 15.11.2015 г. до 24.10.2018 г. включително,
произтичащи от Договор за банков кредит от 26.02.2008г., Анекс № 1/27.01 2010г„
Анекс № 2/20.08.2010г., сключени между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и
кредитополучателя Г.Д.М., ЕГН: ********** (починал), и Договор за встъпване в
дълг от 20.04.2011г., сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и Х.Д.М.,
за които суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 1404/2018 г. по описа
на Районен съд Пещера.
ОСЪЖДА Х.Д.М., ЕГН: **********,адрес: ***,
да заплати на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София,
район „Лозенец", бул. "Никола Вапцаров" № 55, ЕКСПО 2000, ЕИК:
*********, представлявана от Ани Василева Ангелова - Изпълнителен директор и
Михаил Танев Петков – Прокурист, сторените разноски в размер на 308,36 лева – в
заповедното производство и 1510,43 лева – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: